Данте Алигиери
Божествена комедия — Ад (19)

ПЕСЕН ДЕВЕТНАЙСЕТА

СЪДЪРЖАНИЕ. Данте и Виргилий минуват в третата яма дето се наказват симоняните, които са търгували със свещени неща. Те стоят там, забучени в земята, в тесни дупки, с главата надолу, а нозете им се гърчат навън, обвити в пламъци. Данте разговаря с един грешник и след като изказва своето негодувание против нечестните служители на църквата, минава с Виргилий в следната яма.

Симон магеснико^[1] и всички вие,

които с Божиите търгувате неща,

позора песента ми ще разкрие,

 

във кой е вас въвлякла алчност зла!

На моста стръмни, кой се възвишава

над третий дол, пристъпяхме в нощта.

 

О разум висши! Как се проявлява

изкуството ти чудно нанавред,

и на небето, де грей твойта слава,

 

и на земята, и в тоз мрачен свет!

Тъй както в моя хубав Сан-Джовани^[2]

на окол купела, що е посред,

 

и други купели са издълбани,

така по камънака, с кой долът

и двата бряга са постлани,

 

пред мене и зад мене, в всеки кът,

аз виждам дупки с ширина еднаква

навред, къде очите ми се взрът.

 

Във всяка грешник клет честта оплаква.

що е заслужил с своите дела

и всуе милосърдие очаква,

 

в тях грешните със голи си чела

забити са надолу със главата,

а вънка, в неподвижната мъгла,

 

стърчат и бясно махат се краката,

увити с пламъци, които в вид

на алени езици от земята

 

излизат, дето трупа е зарит,

и се изкачват до петите горе.

„О вожде, с глас продумах жаловит

 

кажи ми кой е онзи, кой се бори

така безсилно с пламъка червен,

и с него може ли да се говори?“

 

Поета тутакси отвърна мен;

„По полегатий бряг, ако желаеш,

там ще те заведа и поразен,

 

от същий грешник клети ще узнаеш

и греховете му, и кой е он.“

„Учителю, кой всяка тайна знаеш,

 

за мене твойта воля е закон.“

Едва изказах тия думи, двама

тръгнахме ние по скалистий склон

 

и лесно в кръглата слезнахме яма,

де пламъците пущат син светлик.

Поета, кой държеше ме, пусна ма

 

при дупката, де горкий мъченик

отчаяно се вайкаше с нозете.

„О клетнико, кой тук с заровен лик

 

жестоко тъй си плащаш греховете,

продумай, ако в тебе още слух и глас

не са били завинаги отнети.“

 

Говорех и глава навел бях аз.

Така духовника се наклонява,

кога, за да забави смъртний час,

 

убиец го лукаво призовава

от трапа, дето го заравят жив.^[3]

От дупката, крака си кат пошава,

 

отвърна грешника^[4] с глас треперлив:

„О Бонифаций^[5]. ти ли си пред мене?

Три годин си дошъл, дух нечестив,

 

по-рано тук от мойто прокобене.

Насити ли се на благата там,

зарад кои, без срам, без угризене,

 

обсеби и до днес скверни без срам

съпругата небесна?“ От смущене

останах като вцепенен и ням,

 

но вожда, като приближи до мене,

пришепна ми: „Не съм, не съм, кажи.“

Изпълних неговото повелене

 

и грешника захвана да движи

нозе си с дива беснота в въздуха

и тез слова, които придружи

 

с печален плач, из ямата се чуха:

„Що търсиш тук? Мойто ли тегло

да видиш смело, в таз долина глуха

 

дошъл си. преди твоето тегло

с зарите светли да се е простило?

Узнай, че горе моето чело

 

тиарата свещена е носило.

На мечката съм аз от гордий род

и потеклото мечешко тъй мило

 

било е мене, че през цял живот

ръце ми са съкровища трупали

на благо тем, а тук под тоя свод

 

таз грозна дупка мене са дълбали.

Пред мен, сразени за еднакъв грех,

и други в тая дупка са стърчали:

 

скалата е приела вече тех

и крие ги в нощта си безотрадна.

Когато онзи, за кого те зех,

 

яви се тук. и ази там ще падна,

но той по-малко ще стърчи от мен,

увит със пламък в мъка безпощадна,

 

защото недалеч е оня ден,

кога ще дойде пастир друг безверни ,

с по-грозни злодеянья опятнен,

 

и в изкупленье на злодейства черни

и мен, и него ще замести он^[6].

От алчност гнусна, за помами скверни,

 

подобен на продажния Язон^[7],

тому в угода, който в Париж влада,

ще стъпче той и вяра, и закон.“

 

При всичко че страдалците пощада

заслужават, аз отвърнах му без жал:

„О дух злочест, кажи. каква награда

 

Спасителят от Петра е искал,

когато ключовете поверил е?

Върви след мене само е казал.

 

И за пари ли пак Матей добил е

апостолски наместо Юда сан?

И прав е жребия, кой теб сразил е,

 

въз теб от тебе същия призван:

пази, не дигай си сега очите

от тоз имот, неправедно събран,

 

кой с смелост против Карл въоръжи те^[8].

Оназ тияра да не бе носил,

която с почит пълни нам душите,

 

по-горки думи бих ти говорил,

защото ваший алчен дух съблазън

и извор на беди е сявга бил,

 

за честните и за добрите казън,

за лошите опора Зарад вас,

продажни пастири, от горест смазан,

 

евангелиста е видял оназ,

коя простира над водите власт и сила

как в увлечение от долна сласт

 

с царе безсрамни блудства е вършила:

оназ, коя от рожба с седем е глави

и в десет рога помощ е черпила,

 

доде мъж й искал е да върви

по път на доблестни и чисти нрави.^[9]

О алчни пастири, не сте ли ви

 

по-лоши от езичници гнусливи?

Ваш бог не е ли златния телец?

Ах, Константиние, колко зло направи,

 

когато над духовний си отец

ти своя дар велик поднесе!“^[10]

Тъй говорих аз на безверни жрец,

 

а той безспирно махаше с нозе си,

от угризене или пък от яд.

Учителят ми, без да се намеси,

 

с наслада слушаше ме изотзад.

Кога свърших, в ръце си ме прегърна

и тъй по пътя, кой ми бе познат,

 

от таз долина ме изнесе чърна

и лек, и бърз по стръмни канари

възведе ме. Доде да се озърна.

 

пред мен долина нова се откри

БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДЕВЕТНАЙСЕТ