Барбара Тейлър Брадфорд
Гласът на сърцето (47)

Глава XXII

Всички лампи бяха запалени, но безименната къща в Кънектикът изглеждаше ужасно пуста. Ето какви мисли минаваха през главата на Франческа, докато стоеше насред антрето: "Трябваше да й дадем име на тази къща. Но на нея май ще й подхожда „Самотната дупка“.

Тя внезапно потрепери, обхваната от някакво лошо предчувствие, и инстинктивно стисна по-здраво каишката на Лада. Ник влезе зад нея с багажа и Франческа рязко се обърна:

— Тук нещо не е наред! Просто усещам! — възкликна тя и го погледна право в очите.

Ник веднага почувства неестествената тишина. Беше странно наистина. Ник пусна саковете на пода и започна да се ослушва, като въртеше глава. Обикновено от къщата долитаха най-различни шумове — звукът от пуснато радио или грамофон, суетенето в кухнята, майчинският глас на икономката — госпожа Дженингс, звучният актьорски глас на Катрин, която вечно даваше наставления или говореше по телефона. А и никак не й прилягаше, че не излиза да ги посрещне, след като идваха чак от Манхатън. Но напоследък Катрин изобщо не беше на себе си. „А може би тъкмо сега тя е на себе си, изстена вътрешно Ник. Може би странната, отнесена и невротична жена, която обитава тази къща, е истинската Катрин Темпест.“

Ник видя, че Франческа го гледа уплашено, затова пристъпи към дневната и й каза през рамо:

— Провери кухнята и задната част на къщата, Франки. Сигурно там е госпожа Дженингс или слугинята. Катрин може да е излязла ненадейно.

— Добре, Ники. Ще се върна ей сега. — Франческа тръгна по късия коридор към кухнята, без да пуска каишката на кучето.

Ник погледна в дневната и му се стори, че всичко е на мястото си. Някои от лампите бяха запалени, възглавниците стояха в пълен ред по канапетата и столовете. Това, което привлече вниманието му, беше огънят. Беше почти изгаснал и зад предпазната решетка се виждаха само тлеещи въглени. Катрин обожаваше да има запален голям огън и караше да палят камината дори през летните вечери. А сега беше вече ноември и вечерният въздух беше доста мразовит. После очите му се спряха върху часовника. Той показваше осем без двадесет. Къде ли беше отишла тя? Сигурно отдавна я нямаше, ако се съди по огъня. Или да не би пък… да е някъде тук в къщата? Да не би да й се е случило нещо? Но къде тогава беше прислугата? Да не би нещо да ги е сполетяло всичките? Може би обир? Едва сега Ник се сети за бижутата й. Катрин притежаваше такива неща, че някой бандит не би се спрял и пред убийство, за да ги вземе. Само това не, господи!

Ник се втурна в антрето. Франческа още не беше дошла и той хукна нагоре към спалнята на Катрин, като прескачаше по три стъпала наведнъж. Облегна се на рамката на вратата, останал без дъх. Стаята изглеждаше притихнала, спокойна и подредена. Лампите и тук бяха запалени. Покривката на леглото беше оправена. Мебелите бяха по местата си. Изобщо от всичко струеше маниакалното й чувство за ред. Но и тук огънят вече догаряше. Ник отново обходи с поглед спалнята и едва сега забеляза разтворените кутии за бижута върху тоалетката. Отиде до нея с един скок и хвана най-голямата кутия, която виждаше за първи път. Беше чисто нова и облечена в снежнобяла естествена кожа. Той погледна капака отвътре. Върху белия сатен беше изписано: „Ван Клеф и Арпълс“, а отдолу с по-малки букви: „Бевърли Хилс“. На тоалетката имаше общо три кутии, различни по големина. Дали Катрин си беше сложила бижутата, които бяха седели в тях? Или пък бяха откраднати?

Ник остави най-голямата кутия и със свито сърце отиде до банята, рязко отвори вратата и запали лампата. Нямаше и следа от някакво безредие. Тогава, със стиснати зъби, Ник дръпна завесата на душа и погледна във ваната. Единственото, което имаше в нея, беше една мокра гъба.

Едва след като провери всички стаи на горните етажи и се убеди, че няма нищо нередно, Ник слезе тичешком по стълбите. Франческа тъкмо се появи в антрето, здраво стиснала каишката на Лада.

— Горе всичко е наред — каза Ник от последното стъпало, с ръка върху перилата на стълбата. — Но няма и следа от жива душа.

— Къщата е съвсем празна, Ники. Няма абсолютно никой. Бях в стаята за прислугата, в избата, в трапезарията, в библиотеката. Започва да става мистериозно.

— Някъде имаше ли нещо да е разхвърляно?

— Не. Всъщност — само в кухнята.

— И какво й е на кухнята? — попита рязко той.

— Изглежда, че госпожа Дженингс е приготвяла някакво ядене, когато е излязла. Ела и ти да видиш. — Франческа го поведе към кухнята.

— Ето, виж там на плота — посочи тя с глава. — Разни наполовин нарязани зеленчуци, даже не са изхвърлени обелките им. Сигурно са зарязани от часове. А и престилката беше на пода. Аз я вдигнах и я сложих на стола.

Ник разгледа престилката, обходи кухнята, надникна в килера и в някои от кухненските шкафове. После се обърна към Франческа:

— Ти стой тука, Франки. Работата започва да ми изглежда много съмнителна. Ще сляза и в мазето.

Франческа уплашено сложи ръка на устата си:

— Господи, Ник, нима мислиш, че…

— Изобщо не знам какво да мисля вече. Ти само стой по-надалече. Разбрахме ли се?

Тя кимна, наведе се механично и гушна кученцето. Сърцето й започна да бие учестено, като си представи най-невероятни ужаси. После тя се замисли за бижутата на Катрин и за нейната популярност. Всички хора в района знаеха, че Катрин Темпест живее в тази къща. Прочута кинозвезда като нея беше особено примамлива цел за престъпниците. Франческа затвори очи и започна да се моли Ник да се върне по-бързо.

— Всичко е наред, моето момиче — каза той след една минута, когато излезе от мазето и тресна вратата зад себе си. — Вече претърсихме цялата къща. Дай да обиколя и навън.

Франческа само кимна, а очите й се бяха разширили от страх и притеснение. После тя тръгна след Ник. Видя го как тършуваше из антрето за някое фенерче. Той отвори входната врата и натисна един електрически ключ на външната стена. В миг алеята и цялата морава се окъпаха в жълта светлина, която идваше от лампи, скрити из тревата.

— Искаш ли и аз да дойда с теб? — попита плахо Франческа.

Ник рязко се обърна:

— В никакъв случай — каза строго той. После Ник прекоси двора и отиде при гъстите шубраци до каменната стена, която обграждаше цялото имение. Тази част от двора не беше осветена и той насочи натам фенерчето.

Неясното предчувствие, което Франческа изпита при влизането в къщата, се превърна в някакъв неназоваем страх. Трудно й беше да го преодолее. Тя стоеше като закована насред антрето и гледаше втренчено градината, като се опитваше да види къде е Ник. Той обаче беше изчезнал някъде. Тя потрепери, защото се почувства ужасно сама и беззащитна. Беззащитна пред тази кошмарна къща. И тя като Ник не я обичаше, защото в този дом винаги имаше нещо враждебно, неприветливо и потискащо. Неочаквано Лада вдигна тревожно глава, сякаш чу нещо, и започна да лае и да се опитва да скочи на земята.

Франческа успокои кучето и се огледа, за да разбере какво ли го беше разтревожило. Наоколо нищо не помръдваше. Тя преглътна с мъка и излезе под навеса пред входната врата. Пое си дълбоко въздух и свежестта на нощния хлад я ободри. Тя взе да се упреква, че си въобразява прекалено много. Всичко си му беше наред на това място, дори беше твърде красиво. И изобщо, ако трябваше да се бои за нещо, това беше сигурността на Катрин и прислугата, а не от самата къща. Би било суеверие, а Франческа съвсем не беше суеверна жена. Тя погледна нагоре към солидната каменна постройка, към големите прозорци, които пръскаха потоци от светлина. Тя обаче отново изпита някаква заплаха и страдание, които сякаш бяха вградени в стените на този дом. „За бога, трябва да престана вече!“ — промърмори тя на себе си и прекоси алеята, за да иде до колата на Ник.

Франческа се облегна на багажника и се загърна в дебелия си пуловер, защото леко затрепери от вятъра. После погледна към небето. „Облаци тъмни в безлунно небе…“ — изрецитира тя наум. Това не беше ли стихотворение от Рюпърт Брук? „Любовта несретница премина през твоята душа…“. И преди да се сети за следващия стих, Франческа застана неподвижно. Едва сега тя осъзна какво я гнетеше тук: „В този дом не живее дори искрица любов. Живее само болната душа на Катрин. Защо аз и Ник непрекъснато намираме оправдание за нейното ужасно поведение? Защо продължаваме да се примиряваме с това? Просто защото я обичаме. Горкичката Кат, тя има нужда и от двама ни. Трябва да се опитаме да й помогнем…“.

— Можеш да си отдъхнеш, Франки — извика Ник и вятърът довя думите му. Той тичаше през моравата и размахваше фенерчето. — Градината е точно толкова пуста, колкото и къщата. Но все пак ще ида да погледна и в гаража.

— Съвсем правилно, скъпи — извика му тя на свой ред и сякаш й олекна малко.

Не след дълго Ник я подкани да влязат в къщата, като замислено поклащаше глава. Той рязко затвори входната врата и пооправи разрошената си от вятъра коса.

— Е това най не го очаквах! Колата на Катрин си седи в гаража. Хайде, моето момиче, да влизаме бързо в дневната. Господи, та ти си посиняла от студ. Май и двамата имаме нужда да пийнем по нещо.

— Слава богу, щом нищо не се е случило на Кат и на останалите. Сигурна съм, че просто е излязла. Някой сигурно е минал да я вземе с кола. Няма друго обяснение, Ники.

— Така е — съгласи се Ник. — Но къде тогава е госпожа Дженингс? Обикновено тя остава до десет вечерта. Какво я е накарало така рязко да изостави готвенето? И къде по дяволите е Рената?

— Ник, знаеш ли какво ми хрумна току-що? — Франческа го хвана здраво за ръката. — Да не би някой да е отвлякъл Катрин и всички останали?

Той втренчи поглед в нея, но после поклати глава:

— Не е лесна работа да отведеш насила три жени, без да останат следи от борба. Не, честно да ти призная, мисля, че никакво насилие не е било извършвано тук днес.

— Може пък госпожа Дженингс да е трябвало да се прибере спешно у дома. А Рената да има днес свободен ден. Ти знаеш ли кога почива?

— В сряда — отвърна Ник, коленичил пред огъня, за да го разпали. — А днес сме четвъртък. Ще имаш ли нещо против да идеш да донесеш лед, докато аз се мъча с този огън?

— Ще ида, разбира се. — Тя се обърна и тръгна към антрето.

Ник започна да се смее.

— Така си стиснала Лада, сякаш животът й е в опасност. Остави кутрето тук, скъпа, и за бога, свали му най-сетне тази каишка.

Франческа също се засмя, леко засрамена. Тя разкопча нашийника, свали го и каза:

— Знам, че е глупаво, но винаги имам… имам странното усещане, че нещо ме дебне и ме следи в тази къща. Не мога да си го обясня… сигурно атмосферата е една такава особена. — Тя вдигна рамене. — Ти може да си помислиш, че съм не по-малко побъркана от Катрин… — Гласът й замлъкна и тя го погледна уплашено. После бавно поклати глава и започна да се извинява: — Прости ми, Ник, не исках да кажа, че Катрин е луда.

Ник се усмихна едва-едва:

— И двамата знаем, че пак й се е разхлопала дъската. Понякога дори ми се струва, че изобщо не е на себе си. Освен това отлично те разбирам за къщата. Винаги съм я мразел тая гадна купчина тухли. Наистина тук цари ужасно неприятна атмосфера, сякаш има нещо тъжно и безнадеждно. Хайде сега, бягай да донесеш лед. Ще си сипем по едно солидно питие. Водка ли да бъде?

— С удоволствие. Но да бъде с тоник. Защо не вземеш да се обадиш на госпожа Дженингс?

— И аз се сетих за това, докато бях в градината. Ей сега ще се свържа с нея. А ти, моето момиче, виж дали в кухнята няма поне сирене и някоя и друга бисквита. Направо умирам от глад.

— Хубаво, че ме подсети. И аз започнах да огладнявам.

Ник се изправи и отиде до писалището. Седна на стола, намери телефона на госпожа Дженингс и веднага го набра. Даваше заето. Той изруга наум, взе един молив и започна да рисува на някакво листче вписани триъгълници. Ник продължи да набира номера без резултат и това го вбеси. Най-накрая се появи сигнал „свободно“ и той изпита огромно облекчение, когато чу гласа на икономката. Разговорът продължи около десет минути. Ник слушаше внимателно, кимаше с глава и задаваше конкретни въпроси. Накрая затвори и уморено потърка очите си.

През това време Франческа приготвяше питиетата. Когато свърши, тя го попита:

— Правилно ли съм разбрала, че Катрин е уволнила госпожа Дженингс?

— Да. И жената е много разстроена. Явно Катрин доста е бесняла и крещяла този следобед, и то без никаква причина. Започнала да обижда госпожа Дженингс и накрая я уволнила, при това от днес за утре. Жената не можела да търпи и минута повече в този дом. Захвърлила приборите и престилката и се махнала завинаги. Рената пък наистина днес взела свободния си ден. Отишла до Манхатън, защото трябвало да посреща някаква нейна братовчедка от Италия. Но утре щяла да се яви на работа.

— Ами Кат? Госпожа Дженингс нищо ли не знае?

— Тя ми каза, че когато се карали, Катрин вече била готова за излизане. Щяла да ходи на вечеря или на някакво парти, но госпожа Дженингс не била сигурна къде точно отива. Катрин май хокала и Рената, но не днес, а вчера. Накарала я да изглади всичките й рокли и пак не могла да реши какво да облече за тази вечер. — Ник въздъхна. „Всичко пак се повтаря“ — помисли си той и се загледа в надрасканото листче.

— Странно наистина, че Кат е излязла. Тя знаеше, че ние пристигаме. Е какво пък, това не е толкова важно. Поне се уверихме, че всички останали са живи и здрави.

— Напротив — важно е. Ние изобщо не знаем къде е тя сега.

— Хайде да пийнем, скъпи — подкани го Франческа, като видя колко е притеснен. — Кат сигурно ще се появи всеки момент.

— Да — отговори разсеяно Ник. Изведнъж погледът му се прикова върху листчето с неговите драсканици. По него бяха издълбани букви — очевидно написаното на предния лист се бе отпечатало и на втория. Личеше как рязко е бил откъснат първият лист на тефтерчето с телефоните. Ник го погледна срещу лампата и успя да прочете следното: „Майкъл. Четвъртък. В седем. Гринуич.“ Отдолу имаше и някакви цифри, но те почти не си личаха.

— Ник, какво правиш там?

— Чакай малко, Франки. Мисля, че открих следа. Да знаеш Катрин да познава някой Майкъл, който да живее в Гринуич?

— Не, не съм чувала. Но защо питаш?

— Виж това. — Той й подаде тефтерчето. — Тя е писала нещо, но то се е отпечатало и на този лист.

Франческа се съгласи, че това е почеркът на Катрин, и каза:

— Цифрите не са много ясни. Но се опитай да повториш контурите с молив. Сигурно ще изпъкнат.

— Ех, че си ми умница! Браво! Така-а… Сега вече излязоха! — каза доволно Ник и захвърли молива. — Мога да се закълна, че това е телефонен номер. — Той грабна апарата. — Ей сегичка ще разберем кой е този Майкъл в Гринуич и дали Катрин в момента е при него.

Франческа го хвана за ръката и го спря:

— Чакай малко, Ники. Знам, че си ядосан на Катрин и има защо. Направо е безотговорно от нейна страна да излиза, без да остави бележка и да ни кара да се тревожим така. Но ще направиш гаф, ако тя наистина се намира на този номер. Само ще си имаш допълнителни разправии с нея. Нали я знаеш, че напоследък все има мании за преследване. Струва й се, че всички хора я следят, и най-вече — ти. Ще е много по-добре, ако звънна аз, и просто им обясня, че искам да говоря с нея. Послушай ме, моля те.

Ник се поколеба, но после сви рамене:

— Тъй да бъде, моето момиче. — Той се изправи, подаде й телефонния апарат и отиде при камината.

Франческа набра номера, и зачака. После в очите й проблесна изненада:

— Извинявайте, грешно съм набрала — смотолеви тя, затвори внимателно телефона и извърна лице, защото се страхуваше да погледне Ник.

— Защо по дяволите затвори така бързо? — Той се ядоса и се намръщи. — Откъде знаеш, че е грешка? — Франческа продължаваше да мълчи и Ник я попита: — И защо ме гледаш така учудено?

Франческа бавно се върна на дивана, опитвайки се да прикрие изумлението си. Чудеше се дали да му каже някоя безобидна лъжа. Но той нямаше да й повярва, ако му кажеше, че е набрала някой бар или ресторант в Гринуич. Познаваше го прекалено добре — той просто щеше да вземе телефона и да провери сам. А именно това не биваше да допусне. Затова тя се прокашля и проговори с тих глас:

— Мисля, че прислужник вдигна телефона.

— И какво каза?

Франческа се отпусна сломена на дивана.

— Ами той каза… — Думите заседнаха на гърлото й и тя отново се изкашля: — Той… прислужникът каза, че това е домът на Лейзъръс.

За миг Ник сякаш не проумя какво е чул. Той зяпна Франческа, а в очите му се четеше безкрайно учудване. После веднага избухна:

— По дяволите! Трябваше да се сетя по-рано! Тоя кучи син вече от години се увърта около нея. — Той сви в юмрук дясната си ръка и силно удари с нея по лявата. — Мътните да го вземат! Още сега ще се обадя на това гадно копеле и ще го науча аз него! А само да ми падне Катрин, ще й извия врата! — изкрещя Ник. — Колко пъти съм й казвал да стои по-далече от него. Колко пъти! — С резки движения той тръгна към писалището, извън себе си от яд. Грабна телефона и изкрещя: — Тя отлично знае колко го мразя този тип! Как можа да ми погоди такъв номер!

Франческа хукна след него и го хвана за ръката, опитвайки се да го избута от писалището. Той не помръдна, но не успя да се освободи от захватката й. Ник стискаше здраво телефона, а пък Франческа отчаяно продължаваше да го дърпа. Тя го погледна умоляващо:

— За бога, не прави това, Ники! Моля те, недей да се обаждаш там. Моля те! Ти правиш прибързани заключения. Правиш грешни изводи.

Ник продължи да се бори с нея, докато лицето му почервеня и той извика извън себе си от яд:

— Пусни ме, Франки! Аз знам какво върша. — В този момент телефонът падна с трясък на пода, столът се катурна и настолната лампа заплашително се разклати. Най-неочаквано Ник пусна вяло ръцете си и боричкането престана. Той погледна Франческа в очите и бавно поклати глава: — Ти си права, моето момиче — промълви Ник, наведе се, вдигна телефона и оправи стола.

Франческа дишаше тежко. Хвана го за ръката и го поведе към дивана до камината.

— Хайде да поговорим спокойно — каза задъхано тя и го натисна да седне. После донесе питиетата и се намести срещу него. — Недей предварително да я съдиш, Ник. Това, че е отишла при Майк Лейзъръс, все още не значи абсолютно нищо, и ти го знаеш много добре. Тя може просто да е отишла на някое парти там. В края на краищата той притежава „Монарк“ и напоследък е станал важна клечка във филмовата индустрия. Катрин пък е супер кинозвезда. Тя се беше изнервила от това, че не работи, и сподели с мен, че е готова да приеме ново предложение. Може би той й е предложил да участва във филм на „Монарк“.

Ник се вгледа във Франческа през гъстия цигарен дим:

— И ти си вярваш!? — попита той с подигравателен смях.

— Защо, напълно е възможно — отговори уклончиво тя, защото сама не знаеше какво да мисли. Страшно се бе изненадала, когато преди малко чу името Лейзъръс по телефона. После добави по-уверено: — Да, убедена съм, че за това е отишла там.

— Не се прави на наивна, моето момиче.

Франческа не обърна внимание на презрителния му тон и попита:

— Какво имаше предвид, като каза, че той от години се увъртал около нея?

— Ами именно, че се увърта. Той е председател на корпорацията, която притежава „Монарк“, и обикновено не се занимава с филмите на компанията. Това си е работа на продуцентския екип. Него го интересува само финансовият баланс и приходите. Но когато Катрин участва във филма на „Монарк“ през 1964, Лейзъръс се настани в студиото и до края не мръдна оттам. Виж, Франки, та нали и аз бях там през цялото време. Той така я ухажваше, сякаш искаше да я глътне. Аз се правех, че нищо не забелязвам. Нямах друг избор, а и…

— Изключено е Катрин да го харесва като мъж. Тя просто се е държала любезно с него заради неговото положение, търпяла го е…

— Търпяла го била — дрън, дрън! — изрева Ник, но после засрамено се отпусна на дивана. — Прости ми, Франки, не бива да си го изкарвам на теб. Нека да се успокоя малко, да дойда на себе си.

Франческа кимна. Ник допуши цигарата си, загледан тъжно в огъня. Много неща идваха на мястото си. Неговият пъргав и проницателен ум започна да ги подрежда. Случайно подхвърлената забележка от Джейк от преди година сега придобиваше смисъл. А коментарът на Виктор вече му се изясни в главата. Ник въздъхна и погледна Франческа:

— Убеден съм, че миналото лято тя непрекъснато се е виждала с Лейзъръс. Нали си спомняш, че трябваше да озвучават филма, който беше занесла за „Туентиът Сенчъри“ в Цейлон. Спомням си, че тогава прочетох в една статия на „Холивуд Рипортър“, че Лейзъръс бил организирал разкошно парти в новата си къща в околностите на Бел Еър. И Катрин била почетен гост — представяш ли си! При това тя отлично знае колко мразя този хитър негодник. Още тогава се ядосах на нея, защото е предателство спрямо мен тя да общува с него извън професионалните й ангажименти.

— Ти каза ли й го открито?

— Естествено. Като се върна у дома, аз й го споменах така, между другото — нали все внимавам да не я разстройвам. Тя отрече, че е присъствала на това парти. Каза ми, че приела поканата, за да не го обиди, но после не отишла.

— Ти повярва ли й?

— Определено не. Виж, Франки, аз не исках много да раздувам нещата, защото тогава тя се държеше безупречно. Реших да се направя на разсеян. — Ник се приведе към нея. — Ти се притесняваш от това, че напоследък много лъже и че изчезвала по най-невероятно време на денонощието. Трябва да ти кажа обаче, че това не е ново за мен. През цялата минала година тя ги вършеше тези неща чак до заминаването в Цейлон.

— О, Ники, защо не си ми казал?

— Сигурно защото исках да я защитя. — После той й разказа за многото пъти, когато Катрин се бе държала странно, и накрая отбеляза: — Започвам вече да си мисля, че тя е станала близка с Лейзъръс още през 1964, когато снима филма за „Монарк“. А че в момента му е любовница — в това вече съм напълно убеден.

Франческа бързо се намеси:

— Мисля, че прибързваш с тези заключения. Ти все още нямаш истински доказателства.

— Недей да мислиш, че говоря наизуст, моето момиче. — Известно време той пуши мълчаливо с присвити очи. — Когато преди малко се качих в спалнята, за да разбера дали всичко е наред, видях на тоалетката няколко празни кутии за бижута. Никога не съм ги виждал досега. Чисто нови са. Просто като две и две — те са й подарък от Лейзъръс.

Франческа го погледна учудено и сбърчи вежди:

— Възможно е тя сама да си ги е купила…

— Убеден съм, че не е така — увери я Ник. — Още повече че бижутата са закупени от магазина „Ван Клеф“ в Бевърли Хилс. А тя не е ходила там вече цяла година. Катрин винаги се допитва с мене, преди да си купи нещо ново. При това скъпите подаръци са нещо типично в стила на Лейзъръс. Нали си спомняш Елен Верно, дето Лейзъръс все й подаряваше смарагди?

— Да. Какво прави Елен? Лейзъръс ожени ли се за нея?

— Глупости — засмя се Ник презрително. — Той никога не се жени за своите любовници. Лейзъръс просто ги разкарва, когато се насити на хубостта им. Слава богу, че Елен е много силна по характер. Омъжила се е за някакъв английски херцог и сега е добре. Мислех, че и ти знаеш.

— Да, сега, като ми припомни, се сетих. — Франческа направи гримаса. — Не мога да си представя Кат с Лейзъръс. Пфу! Красавицата и чудовището! Но какво ли я привлича у него?

— Парите.

— Та нали Катрин има вече милиони.

— Аха. Но пък Лейзъръс е един от най-богатите хора в света, Катрин може и да е милионерка, но пред него е абсолютно нищо, защото той притежава милиарди. Като казах, че я интересуват парите му, нямах предвид точно това. По-скоро неговото влияние и власт е това, което я мами. Я си спомни, че той има собствено студио. Тя може би иска да го притежава като някаква скъпа играчка.

Франческа замълча и погледна замислено Ник. Явно вече се беше успокоил и първоначалният му гняв бе утихнал. Но по лицето му се четеше болка и обида. Той пушеше цигара след цигара и леко потрепваше с крак, което правеше само когато е страшно нервиран. На нея й се искаше да го разведри малко и тя каза:

— Вече ти обясних — няма да бързаме да правим заключения. Нека да чуем какво ще ни каже Кат. И съм убедена, че всичко ще ни обясни.

— Напоследък тя почти се е заселила тук. А уж щеше да й бъде нещо като вила за през почивните дни. — Ник започна да разсъждава на глас. — Тук обаче тя се чувства като волна птичка — няма ме мене, за да й преча. Може да си прави каквото си поиска. А пък Лейзъръс има къща в Гринуич. Само как удобно са го наредили.

Франческа не отговори, а се приведе към него и се усмихна окуражително:

— Мисля обаче, че пропускаш най-същественото, Ник. Катрин те обожава. Ти си нейната голяма любов.

— Сериозно?! — Без да чака реакцията й, Ник занесе чашите на масата с напитките до прозореца. Наля алкохол и се върна на мястото си. Отпусна се на дивана и се опита да се успокои. Искаше му се поне за миг да забрави за Катрин, но знаеше, че това е невъзможно. Изведнъж той седна изправено и втренчи във Франческа живите си сини очи, а лицето му стана ужасно напрегнато. — Знаеш ли… изведнъж ми хрумна, че… — започна той с тих глас, но замълча и отново потъна в размисъл.

— Кажи какво има? — попита тя, като го наблюдаваше внимателно.

— Хрумна ми, че е възможно Катрин да не страда от никакво психическо заболяване. И всичко това да бъде една преструвка, при това много хитра преструвка.

Франческа остана поразена от думите му и възкликна:

— Не ставай смешен! Тя определено не е съвсем в ред. Понякога изобщо не е на себе си.

— Тя се прави, че не е в ред и точно в това иска да ни убеди. Недей да забравяш едно нещо — Катрин е артистка. При това родена артистка. Да, да, Франки, знаеш ли, че тя наистина може би ни будалка…

Лешниково кафявите очи на Франческа се разшириха, а лицето й пребледня:

— Ако това е вярно, то тя постъпва по отвратителен начин спрямо нас. И двамата с теб се побъркахме от притеснения за нея. Защо ще й трябва да ни кара да мислим, че е луда?

Ник се изправи, започна да се разхожда и изведнъж се закова на място:

— Не носи отговорност за действията си поради психическа невменяемост — произнесе той като съдия. — Много убийци са отървавали кожата, използувайки тъкмо това оправдание. Те се скриват зад своята така наречена лудост и оправдават всичките си постъпки. А може би и Катрин се прави на луда, защото тогава е свободна да върши каквото си иска, без да носи отговорност за последствията.

— Ники, спри! — Франческа беше ужасена. Тя се отпусна на дивана и го погледна уплашено: — Господи, Ники, това би било ужасно, чудовищно!

— Да-а… сега разбирам всичко…

Ник се чудеше дали да се обади на Виктор Мейсън. Той се беше сетил още по-рано, че Виктор е единственият човек, който би могъл да го осветли по два важни въпроса. Но тъкмо когато хвана телефона, в дневната се появи Франческа, която донесе сандвичи с пушена сьомга и кана с плодов сок и настоя да хапнат и двамата.

Той погледна часовника върху дъбовата полица над огромната каменна камина. Беше вече единадесет и половина, което ще рече — осем и половина в Санта Барбара. Ник обаче започна да се колебае. Катрин можеше да се върне всеки момент, пък и Виктор си имаше достатъчно свои проблеми. Лин Мейсън, новата съпруга на Вик от една година, се бе разболяла и преди два дни Вик му каза, че прогнозите никак не са добри. Лекарите й бяха открили левкемия. „Горкият Вик — помисли си Ник — хич няма късмет в личния живот.“

Франческа се появи в дневната, наметнала бежовата си пелерина върху кремавия пуловер и панталони в същия цвят.

— Ще изведа Лада на разходка, Ник. После можем да си пийнем кафенце. Сложила съм кафеварката.

— Добре. Но не излизай извън двора.

— Бъди спокоен. Хайде, Лада.

Кучето седеше свито на топка на дивана до Ник. Скочи послушно на пода и затопурка към вратата. Ник проследи с поглед Франческа, докато тя излезе. Виктор често питаше за нея, докато тя никога не споменаваше името му. „Не е възможно все пак да не мисли понякога за него“ — каза си Ник и стана. Ако искаше да се обажда до ранчото, трябваше да действа незабавно, докато Франческа не се е върнала. Той отиде бързо при писалището и вдигна слушалката.

След няколко секунди се чу гласът на самия Виктор:

— Ранчо „Ке сара сара“.

— Здравей, Вик. Ники е на телефона.

— Здрасти, братле. Господи, сякаш имаме телепатия. Тъкмо се канех да ти звънна.

— Чакай! Всичко наред ли е при теб? — попита го разтревожено Ник. — Как е Лин?

— Днес е малко по-добре от вчера. — Гласът на Вик беше глух, но спокоен. — Лекарствата помагат и вече имаме голямо подобрение. Лекарите са с големи надежди, че най-сетне положението е овладяно.

— Страшно се радвам да го чуя. Поздрави Лин от мен.

— Непременно, Ники. Тъкмо бях започнал да ти казвам, че се канех да ти звънна, но в този момент пристигна Джейк. Дойде от Лос Анжелис и ще ни погостува няколко дни. И неговата не е лесна.

— Знам, знам. Джейк е голям приятел и неговата компания ще ви поразведри малко. И аз ще дойда да ви видя, щом се освободя. Слушай, Вик, обаждам ти се точно във връзка с Джейк.

— Така ли?

— Искаше ми се да те попитам нещо. Спомняш ли си, че наскоро той спомена нещо пред нас двамата за Катрин. Знаех, че ако почна да го разпитвам, той ще млъкне. Ама и аз съм един — захванах нещата от средата. Чакай първо да те попитам нещо друго. Имаш ли да ми отделиш малко време?

— Разбира се, братле. Хайде, казвай.

— Спомняш ли си, когато Катрин и Боу Стантън се разделиха?

На другия край на линията, на три хиляди мили разстояние, Виктор Мейсън мълчеше, слисан от въпроса на Ник.

— Да, разбира се, че си спомням, Ники — отговори той накрая.

— Добре. Ти може и да си забравил вече, но тогава ти веднъж ми каза, че Боу Стантън обвинявал Майк Лейзъръс за някои от семейните им проблеми, че според него Лейзъръс влияел лошо на Катрин. Сети ли се?

„Господи, той е разбрал всичко, преди да успея да му го кажа“ — помисли си Виктор и бавно отговори:

— Да, сещам се. Но Боу никога не ми е говорил нищо за Лейзъръс. Това си беше лично мое мнение. Тогава Боу и Лейзъръс все още се пишеха за големи приятели. Лейзъръс все им ходеше на гости, все се мъкнеше с тях. Имах чувството, че толкова се е прехласнал по Катрин, че чак я боготвори. Преди те да се разделят, аз непрекъснато ръчках Боу да не позволява на този маниак да се бърка в живота им. Но Боу така и не ме послуша.

— Искам да си изясня и още нещо. Когато преди три месеца бях в Калифорния за заседанието на управителния съвет на „Белисима“, Джейк започна да разказва как един ден видял Катрин и Лейзъръс в „Ла скала“. Били се усамотили и си бъбрели много сладко. Това е било миналата година, когато се озвучаваше филма, който тя направи за „Туентиът Сенчъри“. Ти го прекъсна и после сменихме темата. Аз реших да не любопитствам и си замълчах. Сега обаче искам да разбера повече за тази тяхна вечеря. Може и ти да ме осветлиш, но щом Джейк е в ранчото, ако искаш дай ми да говоря направо с него. Извикай го, моля те, Вик.

Виктор каза с тъжен глас:

— Няма защо да викам Джейк, Ники. Аз бях с Лин в ресторанта същата тази вечер. И тримата ги видяхме. Когато през септември той се изпусна пред тебе, ми се прииска да му извия врата. Реших, че ще е по-добре ти да не знаеш. Не исках да внася раздор между вас, защото вечерята можеше и да бъде съвсем невинна. После обаче щях да умра от яд на себе си. Ако ти бях казал тогава, ако още преди три месеца те бях предупредил, нещата може би нямаше да стигнат до това положение…

— За какво положение ми говориш? — попита Ник с разтреперан глас. Той стисна здраво слушалката. — За какво изобщо говориш, Вик?

— Аз пък си помислих, че ми се обаждаш, за да поговорим за общия проект на Катрин и Лейзъръс — Вик съвсем се обърка.

— За какъв общ проект, по дяволите, ми говориш? — попита Ник пронизително.

— За бога, само не ми казвай, че не знаеш нищо. Мислех, че вече си разбрал за техните…

— Едва тази вечер започнах да включвам — прекъсна го рязко Ник. — Кажи ми всичко, което знаеш за тях, Вик. — Ник си взе цигара, но ръката му трепереше.

— Тази вечер Чарли Робъртс намина да види Лин. Знаеш, че с него сме големи приятели. По едно време той много съсредоточено взе да пише нещо. Лин започна да се шегува с него и да го подпитва какво толкова тайно пише. И тогава Чарли реши защо пък да не ни каже и на нас върху какво работи, още повече, че вече се било поразчуло, а и в понеделник щели официално да го обявят в пресата. Чарли в момента пише сценарий за продукция на „Монарк“. Вече довършва окончателния вариант. Има намерение да го предаде другата седмица. Лейзъръс бил много заинтересуван от този филм и изрично му казал да пази всичко в тайна, докато сам не реши кога ще бъде обявено официално. Та Чарли ни каза, че…

— Катрин ще играе в този филм, така ли? — прекъсна го припряно Ник с разтреперан глас.

Виктор с мъка си пое въздух:

— Да. Но това не е всичко, Ники. Най-гадното е, че… сценарият, който е написал Марли, е адаптация на твоята „Флорабел“. Това е, братле.

— На „Флорабел“? На моя роман?

— Да, Ники.

Ник спонтанно затвори очи:

— Това е невъзможно — заговори той, но думите засядаха на гърлото му. — Това просто е невъзможно.

— Уви, такава е истината, Ники. И аз реагирах като тебе, когато Марли ни го каза. Нямах думи. Не можех да повярвам, че си продал правата на „Монарк“. Не на кое да е друго студио, а точно на „Монарк“, още повече, като знам какво е отношението на двама ни към Лейзъръс, след всичко, което ми причини той преди десет години. И точно затова се канех да ти звънна. Но дойде Джейк и ме забави. И ето, че ти ми се обади пръв. Бях сигурен, че си надушил всичко. А сега излиза, че ти нито си одобрил сделката, нито изобщо си знаел за нея. В такъв случай, как по дяволите се е стигнало до там?

Гласът на Ник прозвуча като стенание:

— Когато продадох правата на „Корт Продъкшънс“, не включих клауза, която да ги задължава да ми върнат романа, ако случайно се откажат да го филмират. „Корт“ закупи романа изцяло — право за филмиране, за пускане по телевизията, за сценична интерпретация — изобщо всичко възможно. Така че „Корт“ имат пълното право да правят с романа ми каквото си поискат — могат да го екранизират, могат да го затрият в картотеките си, могат да го препродадат на когото и да е и на каквато и да било компания. Какво и аз съм заповтарял „те“. „Корт Продъкшънс“ си е синоним на Катрин О’Рорк Темпест — завърши Ник с обида и гняв в гласа.

— Как е могла да постъпи така с теб, Ники. Да ти забие нож в гърба, като сключва сделка с този негодник. Тя знае колко го ненавиждаш. Излишно е да говорим за моите чувства към него. Дяволите да ме вземат, ако разбирам нещо! — разгорещи се Виктор.

— Но ето, сега и двамата с теб знаем, че го е направила. Вече е ясно, че тя и Лейзъръс са комбина и действат заедно. Имам много основателни подозрения, че и в момента е при него и кой знае какво заговорничат.

— Господи, Ники, това наистина е ужасно, ако е вярно. Явно не само в книгата е проблемът. Няма нужда да ти казвам, че те чакат големи неприятности. Дори по-лошо. Задава се истинска буря. Прав ли съм?

— Да. — Ник нервно дръпна от цигарата си. — Но ще се оправя и сам. Слушай, Марли каза ли случайно кой ще бъде режисьор на филма?

— Имат договор с Алекзандър Вагаси. Определени са хората само за главните роли.

— Опитай се да научиш повече подробности… Май че някой влиза. Хайде да свършваме, Вик. Благодаря ти за всичко. Ще ти се обадя утре.

— Хайде, затваряй. И умната, братле.

— Знам, знам, приятелю. — Ник затвори телефона в мига, в който Франческа дотича в стаята.

— Ники, влезе някакъв черен Ролс — каза разтревожено тя. — Върнала се е.

Ник само кимна, а ръката му продължаваше да лежи върху телефона.

— Господи, какво се е случило? Ти си бял като платно. Изглеждаш сякаш си в шок… — Тя замлъкна и се приближи към него, като се взираше в лицето му.

— Да, в шок съм — отговори мрачно Ник. — И то такъв, какъвто не съм получавал никога досега. — Той отиде до масичката с напитките и си наля голям коняк. — Ти искаш ли? — обърна се той към Франческа. Гласът му звучеше ужасно глухо и Ник забеляза, че ръката, с която държеше бутилката, трепери.

— Да — отвърна Франческа, без да сваля поглед от него. Той изглеждаше ужасно, сякаш беше болен. — Ник, какво се е случило? — прошепна тя, изпълнена с тревога за него. — С кого си говорил? Явно си приказвал по телефона, докато съм разхождала Лада. Да не би с Лейзъръс?

— Не. Не бих си хабил думите. После ще ти обясня. — Отиде при камината, а Франческа го последва и мълчаливо пое от него чашата си. Тъкмо щеше пак да го попита нещо, когато външната врата шумно се затвори и тя се стресна.

По голия дървен под в антрето се чу потропване на високи обувки. Те се спогледаха за миг. По лицето на Ник потрепваше един мускул, а погледът му беше леден. И тогава Франческа си спомни какво каза за него Катрин преди много време: „Очите му стават като малки ужасни късчета лед“. И тя потрепери, защото усети, че в нейно отсъствие се бе случило нещо ужасно и сърцето й се сви уплашено.

На прага застана Катрин и се престори на учудена, като ги видя:

— Милите ми те! — звучният й смях се разля в затоплената стая. — Какво правите тук, сладури? Нали щяхте да пристигнете чак утре. — Тя свали самуреното си палто и пристъпи навътре. Изглеждаше безумно красива в роклята си от виненочервено кадифе, цялата обсипана с диаманти. Тя изглежда усети колко е напрегната атмосферата и че се задава някаква кавга, затова отиде право при масата с напитките. — И аз ще ви направя компания, скъпи мои. Да пийнем преди лягане — извика тя с несмущаван смях. Взе една бутилка с бренди, наля си и попита през рамо: — Как можах пак да объркам дните? Наистина ви очаквах в петък.

Франческа долови колко спокоен е Ник външно, но тя знаеше, че под тази маска се крие неудържим гняв, затова нервно се засмя:

— Но ти ни покани за четвъртък, Катрин. Нали ти се обадих във вторник, за да се уточним.

— Така ли беше, скъпа? Ах, да, сега си спомням. — Катрин се обърна и тръгна из стаята, но все още стоеше по-далеч от тях. — Горкичките, вие сигурно не сте вечеряли. Днес уволних госпожа Дженингс. Франки, ти опита ли се да спретнеш нещо за вечеря?

— Да, аз…

Ник я погледна и тя млъкна. Той впи очи в Катрин:

— Къде… беше… досега? — попита той хладно, като говореше бавно за по-голяма тежест на думите си.

— Сигурно вчера съм забравила да ти кажа, Ники. Днес бях поканена на вечеря.

— И къде по-точно?

— У семейство Лонгли. Нали се сещаш — дето живеят в Риджфийлд.

— Ти си лъжкиня.

Катрин примига и уплашено потрепна. После неповторимо красивите й тюркоазени очи се разшириха от престорено учудване:

— Ник, скъпи, какво ти е щукнало? Това, което току-що каза, е ужасно. — После тя се облегна на дивана и каза с привидно безразличие: — Вече ти обясних — бях на гости у семейство Лонгли. Ако не ми вярваш, можеш да им се обадиш. — Катрин се усмихна пленително, а очите й гледаха топло и подкупващо: — Даже ако искаш, скъпи, ще ти набера телефона им. — Тя се престори, че става, а усмивката не слизаше от лицето й. Беше напълно убедена, че Ник ще я спре, за да не се унижи дотам, че да я проверява.

— Не си прави труда — каза строго той. — Не желая нито аз, нито хората да изпадаме в неудобно положение. — Ник й хвърли един унищожителен поглед и остави чашата си на масичката до дивана. И после направи такова внезапно и рязко движение, че и двете жени се стреснаха.

Ник се втурна напред, сграбчи Катрин за раменете и я хвърли на пода. Тя едва си пое дъх. Чашата падна от ръцете й и се разби в краката й. Ник я държеше здраво за ръцете, ноктите му се впиваха в кожата й, а очите му я гледаха втренчено.

— Кучка! — изсъска той. — Ти си една малка, гадна, долна, подла кучка! Пристигаш и ми се усмихваш, и ми приказваш разни глупости, и ме баламосваш, сякаш нищо не се е случило. И в същото това време ти отлично знаеш какво си направила. Какво си направила срещу мен! Ти си ме предала! И то по най-долен начин!

— Ники, Ники, пусни ме! Боли! — викаше тя и се извиваше, опитвайки се да се освободи. — Не знам за какво говориш. Ще ми разкървавиш ръката. Пусни ме…

— Ти си продала моя роман! — прокънтя гласът му, а по лицето му се четеше гняв и объркване. — Той започна яростно да я разтърсва и главата й се залюшка напред-назад. — Колко труд хвърлих, за да напиша тази книга, колко години се бъхтих над нея, душата ми излезе. Този роман ми беше най-скъп от всичките ми книги. И ти го взе и го продаде на онова животно Майк Лейзъръс, който ми е враг от години, който е враг и на Виктор. Това, което си извършила, е чудовищно. По-добре да беше взела един нож и да ми го бе забила право в сърцето, отколкото това. Никога няма да ти го простя… да ти простя, че ме предаде! Аз ще… — Той вече не беше на себе си от болка и обида от нейната подлост. Нямаше сили да продължи. Неочаквано очите му се напълниха със сълзи и в един кратък и ужасен миг на него му се прииска да я смаже от бой. Ник си пое дълбоко дъх, осъзна се и със страшна сила я захвърли на дивана, където тя се сви като парцалена кукла.

— Стой далеч от мен. Не искам да мърся ръцете си с долна двулична кучка като тебе. — Той прескочи счупената чаша и отиде при прозореца. Загледа се навън — целият трепереше, сърцето му биеше лудо, а кръвта се блъскаше в слепоочията му. Обхвана го някаква неизразима печал и той усети как любовта му към нея започна да изтича лека-полека, докато душата му остана съвършено празна. Там вече нямаше нищо, освен мъка и страдание. И както я мразеше преди години, така я мразеше и сега. Ник знаеше, че оттук няма връщане назад. Всичко между тях беше свършило… Това беше краят.

Катрин лежеше на дивана, като се опитваше да си поеме дъх и да спре сълзите си. Цялата трепереше, а красивото й лице сега беше мъртвешки бяло. Тя се мъчеше да събере мислите си, но те бясно се блъскаха в блокиралия й мозък. Защо ли Ник се нахвърли така срещу нея? Тя погледна широкия му гръб и отпуснатите рамене. Искаше й се да му обясни всичко, но не можеше да намери подходящите думи. После Катрин погледна безпомощно към Франческа и поклати глава, сякаш не можеше още да повярва, че всичко това се е случило.

Франческа беше ужасена от това, което видя и чу. Беше я страх да проговори, да помръдне дори, прииска й се даже да избяга. Нито мускулче не потрепваше по нея и тя седеше сякаш парализирана на стола. Страхуваше се за Ник, страхуваше се и за Катрин, но най-много я беше страх той да не й направи нещо. Тя започна да си повтаря наум неговите обвинения, опитвайки се да разбере откъде ли е научил всички тези неща.

Катрин си задаваше същия въпрос. Тя започна да диша нормално, седна изправено на дивана и оправи на шията си своята приказно красива диамантена огърлица. После събра кураж и попита:

— Кой ти каза за „Флорабел“, Ник? — Гласчето й прозвуча детски и невинно.

Ник мълчеше. После се обърна бавно и я изгледа с леденостудени очи:

— Виктор.

— Така значи! Трябваше да се досетя — промърмори на себе си Катрин и погледна ръцете си. — Сигурно е чул някоя клюка и не е мирясал, докато не ти я каже и на тебе. Това му е присъщо. Успя да развали всичко, а аз мислех да те из…

— Дрънкаш глупости! — изрева срещу нея Ник, а устата му трепереше. — Сега пък Виктор ти бил виновен. А ти искаш да се изнижеш по пантофки. Господи, ти си, ти си… — той запелтечи от яд и злобно стисна юмруци. Пое си въздух и продължи да ругае: — Никаква клюка не ми е казвал Виктор. Лично Марли Робъртс му е разказал всичко. Той бил готов със сценария, Алекзандър Ванеси щял да бъде режисьор и в понеделник „Монарк“ ще обяви в пресата за филма. Виктор ми каза цялата информация, защото я е получил от първа ръка, ясно ли ти е! Сигурно още преди месеци си продала книгата ми, щом нещата са стигнали толкова далече. Как си могла всеки божи ден да ме гледаш в очите, след като си го направила. Защо ми заби нож в гърба? Но какво те питам — причината ми е повече от ясна.

Катрин го погледна умоляващо, а несравнимите й очи бяха по-сини от всякога. Тя отмахна от лицето си треперещите кичури кестенява коса и произнесе с глас, чист като камбанка:

— Моля те, скъпи, успокой се. Тъкмо се канех да ти обясня всичко, когато казах, че Виктор развали изненадата ми. Утре щях да ти кажа за сделката с „Монарк“. Исках да поднеса новината като подарък за теб. Знам колко обичаш „Флорабел“, колко ти се иска да видиш книгата на екрана, претворена във филм. Нали именно затова закупих правата от теб. Мислех, че моята компания ще може да я екранизира. Но никой не пожела да финансира продукцията, Ники. Сам знаеш, че вече от няколко години търсим спонсор. За това и се обърнах към Майкъл, скъпи, единствено заради теб. Нима не разбираш — правя го за теб, за нас двамата. Той отдавна ме увещава да участвам в някоя тяхна продукция и аз му обясних, че съм съгласна, но само ако поставят „Флорабел“. И той нямаше нищо против. Веднага възложи работата на Чарли Робъртс. Кълна ти се — утре щях да ти кажа. Дори съм купила шампанско, за да отпразнуваме събитието. А следващата седмица щях да ти връча вече готовия сценарий. Дотогава Чарли щеше да е готов с окончателния вариант. Но моята чудесна и великолепна изненада се провали само защото Виктор ти е казал пръв и ти си изтълкувал всичко съвсем погрешно. И сега изведнъж не можеш да ме понасяш. Не съм извършила нищо ужасно. Направих го, защото ти мисля доброто, и така е било винаги. — Очите й се напълниха със сълзи, които потекоха по страните й, а горната й устна затрепери като на несправедливо ударено дете. Накрая тя свенливо сведе поглед.

Ник я наблюдаваше възторжено: „Да, страхотно ги умее тези работи, направо е върховна“. Пред него се разиграваше най-великолепната актьорска игра, която можеше да си представи. Ник се приближи до дивана и я загледа отгоре. Лека иронична усмивка пробягна по устните му и той запита с коварно мек глас:

— Значи така, Катрин? Ти си го направила заради мен? Искала си да ме зарадваш, пък Виктор ти развалил удоволствието.

Тя вдигна очи и през сълзи го надари с една пленителна усмивка. После кимна с глава:

— Да, мили, точно така. — Беше убедена, че го е накарала да й повярва, и се пресегна към него, пропускайки заплашителната нотка в неговите маниери.

Той ядосано отхвърли от себе си ръката й и се отдалечи от нея.

— Ти си лъжкиня! — изсъска Ник. — Ти си една проклета лъжкиня и мошеничка. Може би никога няма да узная какви са ти били мотивите, за да го направиш, но със сигурност знам, че не си го направила заради мен. Ти винаги вършиш всичко единствено и само за себе си. А знам и още нещо… — Ник нарочно замълча и се приближи до дивана. Той почти допря лице до нейното. — Ти си любовница на Майк Лейзъръс. И то от години! — Със светкавичен жест той се вкопчи в огърлицата й, като я стискаше здраво. — Даже ти е дал и почетен медал — каза Ник с огромно презрение. — Да се вижда отдалече, че и ти си станала една от многото му курви.

Катрин го гледаше ужасена и се бе свила върху възглавниците, като държеше огърлицата с двете си ръце, сякаш за да я скрие. Едва сега Ник забеляза, че на двете й ръце има същите диамантени гривни. Той я дърпаше, като че беше вързана с въже на шията, и Катрин бе принудена да седне изправено. Тя обаче се опита да запази спокойствие и хладнокръвие:

— Не съм никаква любовница на Майкъл. Ние просто сме делови партньори.

Ник презрително изсумтя и отиде при камината. Вече се беше поосъзнал и най-неочаквано започна да се смее. Това бе мрачен, саркастичен смях, който съответстваше на злобното изражение на лицето му:

— Я не ми се прави на голяма дама, Кати Мери О’Рорк. Знам те колко струваш. И знам, че непрекъснато се мъкнеш с Лейзъръс. Но какво пък — вие сте си лика-прилика.

— Ти си полудял! — Изведнъж гласът й прозвуча леден като неговия, а лицето й стана непроницаемо.

— Хайде, Катрин, стига си лъгала. Не съм толкова глупав, че да не мога да сглобя отделните факти. Вече всички говорят за вас двамата, но списанията даже правят намеци за отношенията ви. Дори Виктор ви е видял миналата година как вечеряте в „Ла скала“. Както разбрах — била е чудна интимна вечеря. Да не говорим за поведението ти, което отдавна ме кара да подозирам, че…

— Пак този Виктор Мейсън! — изкрещя тя, отметна глава и очите й започнаха да святкат. Сякаш нещо в мозъка й изключи и Катрин загуби контрол над себе си: — Писна ми да слушам вечно неговото име! Виктор Мейсън би казал всичко за мене, само и само, за да ме очерни. Той просто ревнува. Винаги ме е ревнувал!

Лицето на Ник се промени неузнаваемо и той се втренчи в нея:

— Ревнувал! Виктор те ревнувал! Явно ти наистина си се побъркала. Ако някой от нас е полудял, това определено си ти. Вече ми е напълно ясна твоята лудост. Ревнувал я бил! — той се засмя тъжно и поклати глава.

— Разбира се, че ме ревнува. Аз го зарязах и той още не може да се опомни от този шок. Жените никога не стават доброволно от леглото на Виктор Мейсън, те трябва да чакат, докато той ги из…

— И ти твърдиш, че си спала с Виктор? — прекъсна я Ник, а по лицето му се виждаше, че не вярва на нито една от думите й: — Е, няма какво да кажа. Ти надмина себе си. Браво!

— Да. Спала съм с него.

— Не ти вярвам. Щях да знам.

— Как би могъл да знаеш! Да не се мислиш за господ! Това стана, когато ти беше тук, в Щатите. Случи се, когато сестра ти умря при катастрофа. Когато ние правехме „Брулени хълмове“.

Ник усети как косата на врата му настръхна. Една ужасна мисъл започна да пълзи като змия към мозъка му. Той погледна към Франческа — тя се бе свила на стола, ужасно пребледняла, но го изгледа студено. Тогава Ник погледна към Катрин, която седеше изправено на ръба на дивана, сякаш готова за атака. Той присви очи, а умното му лице изведнъж стана страшно сериозно:

— Ти го измисли сега, нали?… За да ме засегнеш. Но аз…

— Нищо не съм измисляла. Наистина съм спала с него. Това е, Ники — той първи се добра до леглото ми! — изсъска тя като побесняла котка. — Авантюрата ни беше толкова бурна, че аз дори забременях от него. В себе си носех неговото дете. Чуваш ли — неговото! После направих аборт. Това е истината. Франки знае всичко. Кажи му, Франки, че е истина. Нека от тебе да го чуе, ако на мен не вярва.

„Господи, не, не, не“ — молеше се в себе си Ник. Гърдите го боляха, а кръвта му сякаш се смръзна в жилите му. Много бавно той се обърна и безмълвно погледна Франческа. Тя също нямаше сили да говори, само леко наклони глава и после извърна настрани изпитото си лице.

Ник погледна към Катрин. В безумните й очи светеше победоносен блясък, а по устните й играеше някаква грозна и зловеща усмивка. Сега тя цялата му се стори грозна, защото хубостта й беше само една маска.

— Значи ти си казала на Франки, че сте били любовници с Виктор? Че си забременяла от него?

— Да. Разказах й всичко. Тя е най-близката ми приятелка.

— И кога й разказа тези истории, Катрин?

— През лятото на 1956. Именно тогава бях бременна. Бяхме заедно у вилата на Дорис. Франки беше единственият човек, на когото можех да се доверя. Пък и Виктор отново се беше събрал с Арлен.

Ник усети как целият се сковава от някакъв студ.

— И ти й повярва? — обърна се той към Франческа.

— Да — прошепна тя.

— А не е трябвало. Катрин те е излъгала.

Франческа едва си пое дъх, а очите й я погледнаха ужасено.

Тогава Катрин изкрещя:

— Не съм я излъгала. Наистина бях бременна от него. Бях почти в третия месец.

— Нищо чудно и да си била бременна — сопна й се Ник с унищожителна ирония, — но детето не е било от Виктор. — Той се приведе към нея, впи поглед в очите й и произнесе бавно: — Виктор Мейсън е стерилен. Винаги е бил стерилен. Никоя жена не може да забременее от него.

— Господи! — извика Франческа и се отпусна на стола със стиснати юмруци.

Катрин се разсмя:

— О, Ник, ти вечно се мъчиш да го оправдаеш за всичко. Бил стерилен! Я стига глупости! Та той има двама сина.

— Те са синове само на Ели — отговори той с глас, който сякаш я шибна с камшик. — Само месец след като се оженили, първият съпруг на Ели избягал нанякъде. После я изоставил. И тогава брат й я запознал с Вик. Те двамата работели по строителни обекти. Вик и Ели се влюбили и тя направила постъпки за развод. Но по същото време съпругът й загинал при една експлозия в тексаските петролни рафинерии. Това се случило само месец, преди да се родят близнаците. Вик незабавно се оженил за Ели. Той отгледа Джейми и Стив като свои собствени синове и винаги беше за тях като истински баща, но те просто не са негова плът и кръв.

Франческа се беше изправила и се беше хванала за полицата над камината. Леко се олюля и Ник я подхвана с една ръка, за да не падне.

— Истината ли говориш, Ники? — успя да промълви тя с дрезгав глас. — Закълни се в честта си, че говориш истината.

— Да, мила, казах ти самата истина — отговори той тъжно. — Само ако тогава беше споделила с мен, Франки. Само ако беше споделила с Виктор, нещата щяха да се развият съвсем иначе.

Катрин го наблюдаваше внимателно и видя, че Франческа е прекомерно разстроена и че мъката й няма нищо общо със сегашната кавга. Затова тя попита колебливо:

— Какво има Франки! Какво говори Ник? Какво иска да каже с тези неща?

Франческа не отговори и Ник произнесе с равен глас:

— Преди единадесет години Франческа и Виктор бяха страшно влюбени. Виктор възнамеряваше да се ожени за нея, веднага щом се разведе с Арлен. Онова лято Франческа се раздели с него, като обясни на Вик най-различни неща, нито едно от тях обаче не е било истинската причина, както сега разбирам. Тя е скъсала с него заради теб. Едвам оцеля и затова години наред тя се криеше зад стените на Лангли.

— О, скъпа. Аз не съм знаела за това! Не съм знаела! — извика Катрин, скочи на крака и хвана ръката на Франческа. — Повярвай ми, не знаех. Честна дума! Ако всички тези неща ми бяха известни, аз нямаше да те занимавам с проблемите си с Виктор. Не бих ти причинила болка за нищо на света.

— Да, но ми причини. — Франческа махна от себе си обсипаната с бижута ръка на Катрин. Тя бавно пристъпи към масата с напитките, облегна се на нея и попита: — Излъга ли ме за Виктор, Кат?

— Разбира се, че не. — Катрин изтича при нея, вкопчи се и започна да я прегръща. — Аз казвам истината. Ник те излъга, а не аз. — Катрин зарева истерично. — Франки, Франки, нямам по-близък човек от тебе.

У Франческа се надигна страхотно отвращение към Катрин. То я обхвана мощно и неудържимо и тя изблъска Катрин:

— Аз обаче вярвам на Ники, не на теб!

Катрин я гледаше ужасено, а по лицето й вече течаха потоци от сълзи:

— Не, не, не бива да му вярваш. Аз те обичам. Не мога да живея без теб — хълцаше тя. — Моля те, не ме гледай така! Не ме гледай с такава омраза. Няма да го понеса. О, Франки, миличка. Миличка моя, аз те обичам!

— Престани да го повтаряш — каза троснато Франческа. — Ти не обичаш никого, освен себе си. Ти си едно чудовище.

— О, Франки. Не бъди жестока с мен, моля те! Не ме гледай сякаш съм някоя дрипа. — Катрин се олюля и се подпря на облегалката на стола. — Не се обръщай против мен. Само ти ми остана. Няма да го понеса.

— Боя се, че ще ти се наложи да го понесеш — каза Франческа с хладен и равен глас и взе пелерината си. — Няма да ти проговоря, докато съм жива. Да не съм те видяла повече. Ти съсипа целия ми живот. — Тя наметна пелерината и се обърна към Ник: — Не мога да остана нито миг повече в тази ужасна къща, Ники. Ще ми услужиш ли с колата си, за да се прибера до Манхатън? Ще ти я върна утре. По някое време.

— Ти да не мислиш, че имам намерение да остана тук? — Той прибра в джоба си цигарите и кибрита и прекоси стаята, като мина безразлично покрай Катрин, без да й каже и дума. Тя улови гърба на сакото му, вкопчи се в него и започна да го дърпа. Той обаче бързо се освободи от нея.

— Ник, Ник! — изкрещя Катрин и се спусна след него. — Аз те обичам! Обичам те! Не си отивай! Всичко ще оправя, скъпи мой. Обещавам ти. Не исках да те нараня. Направих го само за твое добро. Само с най-добри намерения.

Ник се извърна така рязко и неочаквано, че за малко не я събори и тя залитна към стената.

— Това, което току-що каза Франческа, важи и за мен — каза й той съвършено безизразно. — И както ти обичаше да казваш за брат си — оставам те в ръцете на Божието провидение. И в ръцете на Майкъл Лейзъръс. Да ти е честит.

Разтреперана и уплашена, обляна в сълзи, Катрин пристъпи към антрето и се подпря на рамката на вратата. Очите й се втренчиха в Ник и Франческа. Кучето подтичваше до тях и Франческа се наведе, за да му закопчае нашийника. После Ник отвори входната врата и изнесе техните сакове, които през цялото време бяха стояли в антрето. Франческа вървеше плътно след него. Нито един от тях не се обърна назад.

Катрин дълго стоя там неподвижна и вкаменена, сякаш се беше превърнала в статуя.

 

 

Те потеглиха за Манхатън, обзети от скръб и печал. Ник не спираше да говори, Франческа почти само мълчеше. От време на време сълзите й отново потичаха, тя ги бършеше, но те не спираха. Опитваха се да се утешат един друг, за да облекчат малко ужасното си страдание.

По едно време Ник каза:

— Не знам какво мислиш ти, моето момиче, но аз ще взема да се чупя за малко от Ню Йорк. Предчувствам, че само след няколко дни тя ще ми се изсипе у дома. И при теб ще се домъкне. Още не сме видели всичко онова, на което е способна. Виж, защо не заминем някъде заедно? Да изкараме заедно една зимна почивка.

— И аз знам, че тя ще се опита да се сдобрява с нас. Много мило, че ме каниш да дойда с теб, но съм решила да отида в Лангли. Вече е краят на ноември, а аз и без туй планирах да замина за Англия някъде към десети декември. Винаги карам Коледа с нашите.

— Ами какво ще правиш с пухчо? Ако искаш остави Лада при майка ми? — предложи Ник и отмести ръка от волана, за да погали пуделчето.

— Благодаря ти, Ник, но се разбрах с Вал да я вземе у тях.

Отново настъпи мълчание и двамата потънаха в тревожните си мисли, опитвайки се да преодолеят хаоса в душите си. Когато колата навлезе в Манхатън, Франческа пак си запали цигара и докосна Ник по ръката:

— Ех, ако бях разбрала истината още преди години, дори миналата година. Може би щях да се разбера с Виктор и да си изясним всички тези недоразумения. Кой знае — може би щяхме да се… Изречението й увисна недовършено и тя уморено въздъхна: — Но той вече е женен. Твърде късно е.

— Да, моето момиче. И аз изпуснах много неща.

 

 

Една сутрин в началото на декември Ник слезе да закуси. Намираше се в ранчото на Виктор и едва днес, за първи път от много дни насам, той се почувства малко по-добре.

Вик седеше под слънчевия навес, заровил черната си глава в новия брой на „Лос Анжелис Таймс“. Като чу стъпките на Ник, той сгъна наполовин вестника и го сложи на масата.

— Добро утро, братле. Изглеждаш чудесно. Спа ли добре?

— Даже отлично, благодаря — отвърна Ник и седна на масата. — Като дойдох, още не съзнавах колко съм уморен. Въздухът тук е чудесен, а и всичко е толкова спокойно, че беше изключено да не си почина. — Ник се ухили: — А и ти, и Лин ме гледате като писано яйце.

Виктор само кимна и се загледа към къщата със замислено изражение. Накрая той погледна Ник с черните си очи:

— Дръж се, братле. Новината е лоша, но реших да ти я кажа направо. Катрин Темпест вчера се е омъжила за Майк Лейзъръс. Сватбата се е състояла в неговата къща в Бел Еър.

Радостта в очите на Ник помръкна и той се скова на стола:

— В това ли се беше зачел така дълбоко?

Виктор мълчаливо му подаде вестника.

Ник бързо изчете целия материал, хвърли един бегъл поглед на снимката с двамата младоженци и без да каже каквото и да било, сгъна „Лос Анжелис Таймс“ и го върна на Виктор.

— Което е писано, то ще стане — заключи Виктор.