Барбара Тейлър Брадфорд
Господарката на Рейвънскар (11)

11.

— Дипломация и лицемерие, това са най-добрите ти оръжия. Използвай ги, умело, Елизабет, и ще успееш — съветваше я Сесил Уилямс.

Елизабет, която го гледаше съсредоточено, седнала зад писалището си, отговори:

— Зная, че си прав, Сесил, а и вчера Грейс Роуз ми спомена нещо подобно. Препоръча ми да не прибързвам и да не си създавам врагове, а приятели.

— Тя е мъдра старица. И какво трябва да направим? Нищо, ако питаш мене. Не можеш да започнеш да уволняваш членове на борда на директорите, нито да определяш правила. Подобни действия само ще настроят останалите против теб. Стъпвай внимателно и преди всичко много, много бавно. — Сесил се поизправи на стола си и отпи глътка кафе. — Във всеки случай съвещанието днес ще премине в силно намален състав.

Елизабет го изгледа тревожно, в очите й се четеше изненада.

— И защо така?

— В петък следобед ме посети Чарлз Броукс със списък на онези, които ще отсъстват. — Сесил извади тефтерче от джоба си и го погледна. — Малкъм Алън е подал оставката си. Възнамерява да живее в Лос Анджелис, за да бъде близо до дъщеря си и внуците си. Изглежда, наскоро е овдовял. Двама членове са на легло с грип, а през лятото Родни Недърс е получил удар и се е оттеглил. Питър Туейтс се е заселил в Монако, за да избегне плащането на данъци. Дотук — петима. Мери е мъртва, а Нийл Логън страда от склероза и ти си го пенсионирала. Което означава, че седем души ги няма. Раштън Дъглас е починал внезапно през август и така отсъстващите стават осем.

— Не мога да повярвам! — възкликна Елизабет. Повдигна кестенявите си вежди и попита: — Да не би някои от тях да са решили да не присъстват, понеже аз оглавих компанията?

Сесил енергично поклати глава.

— Не, убеден съм, че съвсем не е така.

— А как можем да сме сигурни, че онези двамата наистина са болни от грип?

— Няма как. Но Родни действително е получил удар, а Малкъм със сигурност е овдовял и, няма съмнение, Раштън е на гробищата. Некрологът му беше отпечатан в „Таймс“.

Елизабет преглътна усмивката си.

— Значи деветима членове на борда плюс мен прави единадесет.

— Точно така. В това число съставът е по-благоприятен и не така муден. Не искам бордът отново да стане тромав като испански галеон. — Сесил пъхна тефтерчето в джоба си. — Според мен Чарлз Броукс също е доволен. И между другото е очарован, че го определи за управител на всички лозя.

— Радвам се, че се чувства така, защото, както виждам, открай време работи съвестно.

— Чарлз се съгласи двамата с Робърт също да присъстваме на срещата на борда, понеже и двамата трябва да докладваме.

— Добре. От друга страна, той и Джон Норфел не могат да оспорят присъствието ви, нали? — Без да изчака отговора му, тя бързо продължи: — Освен това ще номинирам теб и Робин. Искам и двама ви в борда. Няма да има възражения, нали?

— Съмнявам се. Съмнявам се. Чарлз и Джон ще са съгласни, както и прачичо ти Хауърд. Останалите членове или са на твоя страна, или са неутрални. С радост ще стана член на борда. Благодаря ти, Елизабет…

Сесил замлъкна, защото Робърт стремглаво влезе откъм кабинета си и възкликна:

— Боже, благодаря ти, че ни даде Франсис!

И двамата обърнаха очи към него, а Елизабет попита:

— Какво има, Робин? Какво се е случило?

Изражението и гласът й изразяваха такава тревога, че Робърт побърза да се извини:

— Прости ми. Не биваше да се втурвам така. Ето какво се е случило… Уолсингтън е разследвал из цял Мадрид и е открил доста мръсотия около Филип Алварес. Леки жени, пиянски гуляи, живее, като че утре ще мре. Огромни дългове. Но най-лошото е, че проектът „Марбея“ е в безизходно положение. Нищо чудно да се сгромоляса с гръм и трясък, може испанчето да обяви и фалит.

— Мили Боже! — възкликна Елизабет и закри устата си с ръка. — Ако обяви банкрут, никога няма да си върнем нашите седемдесет милиона евро. О, Робин, новината е ужасна.

Сесил пребледня. Очите му бяха приковани в Робърт, който тежко седна на другия стол.

— Най-добре тръгвай за Мадрид, Робърт — каза той с мрачен глас. — Колкото се може по-скоро.

— Съгласен съм. Всъщност си резервирах място за първия полет утре сутринта. Изпращам брат си напред. Амброуз лети днес следобед и ще се срещне с Франсис в неговия хотел. Трябва да действаме бързо и да предприемем нужните действия. Няма време за губене.

— Именно — отговори Сесил. — Сведенията на Уолсингтън винаги са точни, можеш да бъдеш сигурен. Винаги му казвам, че от него би излязъл отличен шпионин. Свърза ли се с нашия клон в Мадрид?

— Да. Те са запознати със събитията. — Той хвърли поглед към Елизабет и добави: — Не се тревожи… ще се справим.

— Вярвам ти, Робин, както на Амброуз и на Франсис. Убедена съм, че точно вие ще ни измъкнете от тази испанска каша. Сега по-добре да прегледаме въпросите, които ще обсъждаме на срещата на борда.

Елизабет усети враждебността в момента, в който влезе в заседателната зала. От малка беше чувствителна към хората и техните настроения и бързо долови атмосферата в помещението. Ненавистта бе почти осезаема. Струваше й се, че може да протегне ръка и да я докосне.

Колкото и да беше изненадана, запази спокойното изражение на лицето си и докато се приближаваше към челното място на масата, придружавана от Сесил и Робърт, които седнаха до нея, поздрави:

— Добро утро на всички.

Приятелите й също приветстваха присъстващите, които им отвърнаха с усмивки.

След като се настани, Елизабет им отправи лъчезарна и любезна усмивка и започна:

— Извънредно се радвам да видя всички ви днес. Добре дошли…

Тъмните й, бляскави очи се плъзнаха около масата и тя успя да запази спокойното си изражение, когато погледът й попадна върху Марк Лот и Алегзандър Доусън, членовете на борда, за които Сесил я бе уверил, че са болни от грип. Бързо са оздравели, помисли тя и на мига усети, че враждебността иде от тях. Разбира се. Лот бе близък приятел на Мери и чест гост в „Стоунхърст фарм“. Колкото до Алегзандър Доусън, докато работеше в „Деравенелс“, тя изобщо не го харесваше. Бе подлец и измамник и неведнъж го бе хващала в лъжа. Те са ми врагове, каза си тя и си отбеляза наум да ги държи под око.

— Първата точка от дневния ред е представянето на Сесил Уилямс и Робърт Дънли на борда. Както знаете, те са високопоставени служители и ще ръководят „Деравенелс“ заедно с мен. Поради тази причина е важно да присъстват на това съвещание и за мен е чест да ви ги представя. Кой ще ме подкрепи?

— Аз — обади се Чарлз Броукс от другия край на масата. — Подкрепям Сесил Уилямс и Робърт Дънли да станат членове на борда на директорите.

— Аз също подкрепям номинацията им — обяви Джон Норфел с боботещия си глас. — Нека единодушните с мен да гласуват. Бих искал да видя ръцете ви, господа.

Елизабет огледа масата и видя, че всеки от присъстващите вдигна ръка. Усмихна се. Лот и Доусън не смеят да ми се противопоставят, помисли тя, не и когато Броукс и Норфел са зад гърба ми. Като ги издигнах и им дадох повече власт, позициите ми се укрепиха.

Чарлз Броукс се огледа и обяви:

— С явно гласуване Сесил Уилямс и Робърт Дънли единодушно бяха избрани за членове на борда на директорите на „Деравенелс“. Добре дошли сред нас, господа, и приемете искрените ми поздравления.

Елизабет забързано продължи:

— Бих желала да продължа с деловите въпроси… Първо, по отношение състоянието на компанията. Днес не мога да ви дам пълен и точен отчет, понеже финансовите ревизори, счетоводителите и аналитиците ни все още обработват цифрите. Обаче мога да ви уверя, че макар компанията ни да е понесла загуби заради по-раншни инвестиции, никаква сериозна опасност не грози „Деравенелс“.

Докато правеше това съобщение, запази спокойствие, при все че то беше лъжа, макар и благородна. Не смяташе за нужно да навлиза в подробности относно истинското състояние на компанията днес, нито искаше да се задълбочава в бедственото положение в Испания. Защо да тревожи всички?

— Значи твърдите, че „Деравенелс“ е в безопасност? — попита Алегзандър Доусън, като леко се приведе напред и впи очи в Елизабет.

— Заявявам именно това. Сега, ако ми разрешите, ще ви осведомя за някои от плановете си. Както знаете, Джон Норфел и Чарлз Броукс получиха повишение и станаха директори на отделите си на международно ниво…

— Означава ли това, че сте им предоставили власт, по-голяма от тази на директорите в чужбина? — намеси се Марк Лот и втренчи стоманения си поглед в нея.

— Именно. Искам „Деравенелс“ да се управлява от Лондон. В бъдеще управителите на отдели ще се свързват пряко с шефовете си в Лондон, вместо да действат по свое усмотрение, когато се стигне до важни решения, които могат да се отразят на цялата компания.

Тя хвърли поглед към Сесил.

— Това е форма на контрол — обясни Сесил, — който ни дава сигурността, че всички отдели в чужбина се ръководят съобразно нашите планове и нашите идеи за бъдещето на компанията. Ще реорганизираме също така повечето си клонове по света и ще се наложат някои… промени, разбира се, засягащи и някои от служителите…

— Няма да последват поголовни уволнения, надявам се — възкликна Доусън на висок глас, прекъсвайки Сесил. — Това със сигурност ще подскаже на света, че имаме сериозни затруднения.

— Неколцина ще бъдат освободени, а други — изпратени в пенсия — заяви Елизабет с твърд и делови тон. — Но ще стане постепенно, в продължение на няколко месеца, дори година. Не желаем да безпокоим никого, особено след като няма повод за тревога. Както току-що казах, „Деравенелс“ е в пълна безопасност. Но трябва да се ръководи експедитивно. — Тя се обърна към Робърт и добави: — Ще те помоля да нахвърлиш плановете ни за тези промени, Робин.

За разлика от останалите, които се бяха изказали, Робърт се изправи. Красив и внушителен, започна да обяснява програмата, която Елизабет, той и Сесил бяха изготвили. Говореше уверено, без да си служи с бележки. Бе толкова красноречив и точен оратор, така ясен в обясненията, че всички изръкопляскаха, когато свърши.

След това Елизабет се обърна към Сесил да уточни подробностите относно плановете им за затварянето на някои чуждестранни клонове и причините за това. Той също стана и се изказа пред борда с кристална яснота, уверен в себе си по всички точки. С готовност отговори на пороя от въпроси и успокои притеснените членове на борда във връзка със затварянето на чуждестранните клонове.

Джон Норфел говори за плановете и проектите си за хотели в чужбина. Чарлз Броукс информира надълго и нашироко за лозята, които сега управляваше в цял свят. И двамата се показаха уверени и добре осведомени.

Зададени бяха въпроси, които начаса получиха отговор. Повдигнаха се теми, които Елизабет би желала да избегне, но успя да се справи с всичко с обичайната си съобразителност и ловкост. През целия си живот тя бе като актриса, превъплътяваща се в нужната роля. Талантът и способностите й бяха от огромна полза в тази студена декемврийска сутрин.