Джен Калонита
Момичешки клуб (18)

18
Престъпление и наказание

— През всичките тези години никога не съм виждал стажанти, които да се държат толкова безотговорно — Хитч се възмущаваше от мен и Ашли, докато от шортите му още се стичаше портокалов сок. — Никога преди не е имало повсеместен бой с храна в лагера! Какво си мислите, че е това? Филм на Дисни?

— Тя започна — смънка Ашли.

Алексис, Мег, Морган и Хитч стояха пред нас. Всички изглеждаха бесни, а на мен ми се струваше, че се намирам пред военен трибунал. В косата на Мег имаше яйце, по тениската на Алексис беше размазан сироп, а Морган бе покрита с желе.

— Толкова съм разочарована — добави Мег и от косата й капна жълтък върху тениската й. — Изобщо не очаквах съперничеството ви да стигне толкова далеч.

— Съперничество? — изсумтя Ашли. — Дори не си струва да се съревновавам с нея.

За съжаление, дори покрита с шоколад и желе, Ашли все още беше красива. Можеше точно в този момент да снима реклама за Тайд и въпреки това щеше моментално да стане хит в You Tube. Сигурна бях, че аз не изглеждам и наполовина толкова сладка с това фъстъчено масло по носа.

— Достатъчно, Аш — каза Алексис с досада. След това се обърна към мен и добави: — Свикнала съм с глупостите на Ашли, но Сам, поразена съм — и не защото ще имам нужда от три душа, за да отмия сиропа от косата си. Изобщо не съм очаквала подобно поведение от теб.

Тъжно наведох глава. Мразех да разочаровам Алексис, но не съжалявах за това, което сторих с Ашли. Исках да изглежда толкова мръсна, колкото мръсно постъпи, когато каза всичко на Коул. Ако ми се отдадеше възможност, щях да излея още десет галона с портокалов сок върху нея.

Хитч въздъхна:

— Знаех, че вие двете не се погаждате, но нямах представа, че е толкова сериозно. Лагерът е точно за това, да се срещнеш с хора, с които обикновено не би общувал и да се научиш как да живееш с тях въпреки очевидните ви различия. Никой не е казал, че трябва да сте най-добри приятелки. Просто искахме да съжителствате заедно. Вместо това, вие двете причинихте повсеместен хаос и разрушение в столовата.

— И похабихте всичката храна — строго допълни Морган.

— Какъв пример давате като стажанти на децата? — отбеляза Алексис.

Ашли завъртя очи:

— Сам няколко пъти ме унижи и всичко, което ви интересува, е как боят ни с храна се е отразил на атмосферата в лагера?

— Някоя от вас иска ли да се извини за случилото се? — скептично попита Хитч.

— Съжалявам — отвърнах и го мислех. Не съжалявах затова, че ударих Ашли с табла палачинки, но ми беше неприятно, че разочаровах всички възпитатели и Хитч, и наруших принципите на лагера. Дочух как Бийвър казва на Хитч, че ще трябва да забавят обяда, за да успеят да изчистят всичко навреме. Говореха дори за барбекю навън, ако не успеят да се справят.

— Съжалявам, че Сам започна всичко — подсмръкна Ашли.

Хитч скръсти ръце и бицепсите му се издуха:

— Мисля, че най-доброто наказание ще е да ви накарам да почистите цялата столова сами.

— Гадост — тихо възропта Ашли.

— Добре — съгласих се, но се страхувах да погледна Алексис и Мег.

— Само това ли? — попита Морган изненадано. — Всичко, което трябва да направят, е да си почистят бъркотията? Тези двете дадоха лош пример на целия лагер!

— А ненавистта им една към друга създаваше напрежение цяло лято — добави Мег.

— Възпитатели, успокойте се. Това е само първата част от наказанието им — отвърна Хитч. Повика ги настрани, за да обсъдят останалата част. — Ето какво съм намислил, ако и вие сте съгласни, разбира се.

Дочух думите „урок“, „компромис“, „подходящо за такова провинение“ и „отбор“, но заради мрънкането на Ашли, не успях да чуя повече.

— Ако се наложи да пропусна Шоуто на талантите заради теб, мъртва си — заплаши ме Ашли, докато продължаваше да маха пръснатия в косата й белтък. Как така все още изглеждаше толкова права. Нямах представа. Моята сигурно изглеждаше като клоунска перука.

Завъртях очи. Какво по-лошо може да ми стори Ашли? Вече съсипа шансовете ми с Коул. И не можеше да ми открадне приятелките:

— Давай — отвърнах, гласът ми се разтече подобно на всичкия този сироп по дрехите ми.

— Момичета — прекъсна ни Хитч, — измислихме подходящо наказание за действията ви.

— Нали няма да ми отнемеш Шоуто на талантите? — извика Ашли, устната й трепереше и за момент ми се стори, че ще заплаче. Знаех, че Шоуто на талантите е от голямо значение за всички стажанти, тъй като това бе последната година, в която ще изпълнят нещо в ролята на лагеруващи. След това щяха да участват в груповото представление на възпитателите, но не беше същото.

— Все още ви е позволено да участвате в шоуто — отвърна Хитч и Ашли си отдъхна, — но няма да изпълнявате номера, за който сте тренирали. Съквартирантките ви ще трябва да минат без вас.

— Това е добре — щастливо отбеляза Ашли, — защото идеята на Корт беше повече от скучна. Ако се върнем към първоначалното ми предложение съм сигурна, че…

— Това също няма да го правите — отряза я Хитч. — Вместо това ще имате нова задача — той спря за момент. — Такава, каквато измислите двете.

— Какво? — попитахме в един глас с Ашли.

— Аз и тя — поисках да уточня. — Заедно? Сами?

— Наказанието ви е, че ще трябва да прекарате следващите няколко дни заедно и само двете — Хитч беше горд от себе си. — Ще бъдете през цялото време като отбор и ще измислите представяне, което и двете да харесвате.

Ако наказанието ни започваше да тече от тази минута, това означаваше, че ще…

— Ще пропуснем Войната на цветовете? — попитах с нотка на разочарование. Все още не разбирах за какво е цялото това вълнение, но милионите ежедневни подсещания чрез плакати или разговорите с лагеруващите, плюс постоянното плямпане на Грейс за Войната на цветовете, нямаше как да ме остави равнодушна към всеобщото вълнение.

— Да — строго отвърна Хитч. — Всички смятаме, че поведението ви днес дава основание да ви изключим от тази дейност. Войната на цветовете подкрепя работата в екип, качество, което и двете трябва да придобиете, преди да ви позволя да участвате.

Погледнах към Ашли с крайчеца на окото си. Не изглеждаше съкрушена, не че не го очаквах. Многократно я бях чувала да казва: „Аз не бягам, защото мразя да се потя.“

— Ще пропусна Войната на цветовете — прозвуча сякаш е съсипана, — но няма да участвам заедно с нея. Няма да извърша социалното си самоубийство пред целия лагер.

Ако се налагаше да прекарам всяка минута в заточение с Ашли, как бих могла да намеря Коул и да му обясня? Само от мисълта, че ще трябва да живея с този недовършен разговор в главата си няколко дни, ми прилошаваше.

— Нямаш избор — спокойно отбеляза Хитч. — Ашли, избирай или това, или Бока Ратон и апартамента на баба ти. Говоря сериозно.

— Не-е, само не там! — Ашли беше ужасена.

Поне веднъж успях да й вляза в положението.

Хитч погледна към мен:

— Същото се отнася и за теб, Сам. Ако не участваш в шоуто, ще те изпратя вкъщи по-рано, което разбира се означава, че ще се наложи да обясня на майка ти какво се е случило.

Преглътнах. Мама нямаше да е очарована да чуе как провалих цялата закуска на лагера с някакъв бой с храна. Винаги много се ядосваше, когато избутвах граха настрани в чинията си или не си доизяждах яденето. Винаги казваше:

— По света има деца, които биха убили за купичка ориз.

Това важи ли за кафявия ориз? Трудно ми беше да го повярвам.

— Въпреки че знам, че пропускането на Войната на цветовете е сурово наказание — тъжно продължи Хитч, — това е само първото от нещата, които ще пропуснете, ако не приемете наказанието си като големи хора. Тогава ще се наложи да пропуснете и танца Луау^[1] и спането на открито.

Спането на открито се смяташе за едно от страхотните неща в лагера. Не исках да го пропусна. Или пък танца Луау, нищо, че Коул ме избягваше. Въздъхнах:

— Ще го направя.

— Ашли? — подкани я Хитч.

— Щом трябва — тежко въздъхна тя.

— Добре — Хитч имаше доволен вид. — Знам, че от съвместната ви работа ще се получи брилянтен номер. Налага се да е такъв. Вие двете ще закриете шоуто.

Двойна въздишка. Корт ми беше разказвала, че последното изпълнение се запазвало за най-добрата група. Тъй като клюките в лагера пътуваха със скоростта на светлината, новината, че ние двете ще закрием шоуто скоро щеше да е известна на всички. Как щях да погледна Коул в очите?

— Възпитателите ви ще ви заведат обратно в бунгалото, за да си вземете някои неща, след което ще се явите в столовата и ще започнете почистването — обясни Хитч. — През следващите няколко дни ще бъдете изолирани в едно малко бунгало до конюшните. Това лято ще го използваме за пръв път — той поклати тъжно глава. — Ще дойда де ви видя по-късно — след това Хитч си тръгна, най-вероятно, за да си вземе душ, нещо, от което и аз се нуждаех отчаяно.

— Можем ли поне да махнем тези отвратителни дрехи? — примоли се Ашли.

Мег, Морган и Алексис се спогледаха:

— Добре — съгласи се Мег. — Алексис ще отведе първо Ашли, а след няколко минути аз ще доведа Сам. По този начин и двете ще имате известно време насаме със себе си преди заточението.

Усмихнах се с благодарност на Мег. Когато дойде моят ред, се изкъпах набързо, грабнах някои неща и ги натъпках в брезентовата си чанта. Мег ме придружи до столовата. Ашли все още не беше дошла, но аз бях толкова напрегната, че исках да започна с почистването, само и само да изпусна малко пара. Ала когато влязох в столовата и видях щетите, се стъписах.

Целият под беше залят със сироп, различни видове желе и сирене. От масите все още се процеждаше портокалов сок, а палачинките висяха залепени за стената като почетни грамоти. Подът беше толкова зацапан с храна и изпочупени съдове, че дори не се виждаше под всичкия този боклук. Освен това цялото място смърдеше ужасно. Бързо изтичах до прозорците, за да ги отворя широко.

— Предполагам, че вече трябва да започнеш с почистването — подхвърли Мег и огледа помещението, като в очите й се четеше ужас. — Ще те оставя.

Ашли все още не беше дошла — най-вероятно се опитваше да отложи идването си възможно най-дълго, но знаех, че работата е толкова много, че беше по-добре веднага да се захващам. Взех един парцал и кофа, напълних я с вода и препарат и започнах да търкам, но по пода имаше толкова много храна, че трябваше първо да застана на четири крака и да събера всички гадости. Слава богу, поне имах ръкавици. За малко да повърна на няколко пъти, когато трябваше да почистя гадна смесица от размазани палачинки, препечени филийки и желе от пода. След като най-накрая почистих около две маси, започнах да търкам и петната се измиха веднага. Това й е хубавото на домакинската работа. Без значение колко се изцапа нещо, може да се почисти. Де да можех да кажа същото и за случилото се между мен и Коул.

Когато вратата на столовата най-накрая се отвори, влезе Ашли, която изглеждаше сякаш се е приготвила за среща. Косата й беше нежно прибрана в нисък кок. Фон дьо тенът й беше безупречен, очите й — току-що гримирани и носеше гланц за устни. От друга страна, аз си бях измила лицето и веднага бях излязла от бунгалото. Никой нямаше да ме вижда цели три дни, затова очната линия не беше от първа необходимост. Сигурно изглеждахме Красавицата и Звяра. Не можех да не се усмихна заради иронията.

— Какво? — изрева Ашли.

— Нищо — отвърнах. — Просто изглеждаш добре. Както обикновено.

Ашли изсумтя:

— Можеш да спреш с преструвките. Тук съм само аз, няма кой да те чуе.

— Говоря сериозно — подразних се аз. — Винаги изглеждаш идеална, дори след курса по ходене по въже. Точно затова не го разбирам.

— Не разбираш кое? — попита Ашли, взе чифт ръкавици и огледа помещението с отвращение. Вместо да се подразни, за пръв път прозвуча заинтересувана. Сложи си ги и странно, но веднага се захвана за работа, като взе една черна торба за боклук и започна да я пълни с храната от масите.

Може би вече бях казала повече от необходимото, но беше твърде късно. Исках да я попитам нещо, което ме озадачаваше още от началото на лятото, когато пристигнах:

— Не съм супер модел — отбелязах, — не съм актриса. Рекламата ми беше нещо еднократно. Не съм откраднала никоя от приятелките ти. И въпреки това правиш всичко възможно, за да ми съсипеш живота. Не виждам как въобще ти се занимава да ме мразиш.

Първоначално Ашли не каза нищо. Реших, че ще ми отвърне с мълчание. Или пък ще отправи отговора си към полилея от еленови рога, който висеше над главата й. Но тя произнесе една дума, която не вярвах, че ще чуя:

— Ревнувах.

— Какво? — разтърках ухото си, защото помислих да не се е запушило с портокалов сок. — Май не те чух добре.

Ашли ме изгледа злобно:

— Не е нужно да си саркастична. Ревнувах от теб, разбра ли? Видях колко развълнувани бяха всички, когато разбраха, че си участвала в рекламата на Дайъл&Даш. Всички, включително съквартирантките ми, поглъщаха жадно всяка твоя дума! Веднага стана звездата и изведнъж малките ми клипчета за лагера започнаха да изглеждат глупаво. Нямам вина, дето баща ми реши, че ще си нещо като супер стажантка, още преди да те срещне — добави тя и завъртя очи. — Постоянно дрънкаше, че си била съкровище, нешлифован диамант и как той и Алексис щели да те направят идеалния възпитател. Алексис нямаше търпение да се срещне с теб. Още не беше пристигнала, а аз вече не можех да понасям да споменават името ти!

Всичко, което можех да направя, бе да стоя там, да държа парцала, от който капеше вода по целия под и да слушам. Ашли погледна виновно настрани:

— Знам, че преди в столовата казах, че Алексис и татко съжаляват, че са те наели, но не е така. Алексис постоянно повтаря колко си страхотна. Татко също. Но някак си аз никога не успявам да направя нещо, което да им хареса.

Нищо чудно, че Ашли ме мразеше. И аз щях да се мразя, ако семейството ми говореше за пристигането на съперничката ми, сякаш е някаква Супергероиня.

— Знаех, че те харесват, но нямах представа, че ще станеш и стажантка на Алексис — продължи Ашли. — Всички искат да са с Алексис и всички мислеха, че аз ще съм й стажантка. Винаги се съревноваваме една с друга, но се надявах, че когато става дума за лагера, ще сме от един отбор. След това тя просто ме замени с теб. Това си беше моето място. Сякаш се опита да ми вземеш всичко и аз отново останах просто по-малката и по-некомпетентна сестра на Алексис.

Със сигурност имах нужда от пластична операция, защото челюстта ми се отдели от лицето ми. Без да искам, изпуснах парцала и побързах да го вдигна.

— Спри да ме зяпаш така — отсече Ашли.

Все още се опитвах да смеля това, което чух току-що. Ашли Хитчънс, най-популярното момиче в лагера, ревнува от мен? В това нямаше никаква логика.

— Просто съм изненадана — отвърнах. — Всички в Пайнс те боготворят, особено момчетата. Не бих си помислила, че ще се чувстваш заплашена от някого.

— Никога няма да мога да стана идеалния възпитател, каквато е Алексис, а тя вече ми разясни, че ти имаш данните — отбеляза Ашли. — Това че съм хубава, не ми помага, когато се налага да живея в сянката на сестра ми. Прекарах целия си живот в опити да й угодя. Ако ме помолеше за нещо, правех го, за да се опитам да я направя щастлива. Но кога моето щастие ще стане важно колкото нейното? — отново погледна настрани: — Не очаквам да ме разбереш.

Я почакайте! Това чувство ми се стори някак познато. Не се ли чувствах и аз така, когато бях с Мал? Обожавах я, но понякога се чувствах като не чак толкова важната й доведена сестра. Не можех да повярвам, че е възможно, но Ашли и аз всъщност имахме нещо общо. Беше дошло време и двете да се отърсим от това.

Погледнах Ашли. Внезапно осъзнах колко е трудно да си на нейното място и да живееш в сянката на Алексис.

— Разбирам те много по-добре, отколкото си мислиш — отвърнах. — Моята най-добра приятелка се казва Мал и винаги правим всичко заедно. Или по-скоро трябва да кажа, че правя всичко, което иска Мал, което си е доста глупаво. Мисля, че понякога обичаш някой човек толкова много, че загърбваш своите желания за сметка на неговите.

Ашли ме погледна изненадано:

— Да — каза, — точно така.

Никоя от нас не изрече нищо повече. Върнахме се към чистенето и се радвах на тишината. Чувствах се доста неприятно, защото осъзнах какво всъщност е представлявала връзката ми с Мал, колко си приличаме с Ашли и колко много се промениха нещата само за няколко минути.

Внезапно Ашли заговори:

— Това, че имаме един и същ проблем не значи, че сме приятелки или нещо такова. Ако кажеш на някого какво казах за Алексис, ще отричам.

Но въпреки думите й, забелязах лека усмивка и никаква злонамереност. Създадохме някаква връзка, съвсем крехка, но може би това беше началото.