Джен Калонита
Момичешки клуб (16)

16
От признанието олеква

Да кажеш истината на висок глас не я прави по-лесна за преглъщане. Нито става по-разбираема за приятелките ти.

— Как се случи това? — за сигурно милионен път ми беше зададен този въпрос, докато Корт държеше камерата пред лицето ми, за да запише Мъката ми.

— Бях изпаднала в шок — отвърнах тъжно, като си припомнях момента отново и отново. — Разкрих най-съкровените си чувства пред друго момче. Докато осъзная какво се случва, Хънтър започна да ме целува. Въпреки че разбра, че всичко, което казах, беше предназначено за Коул, все пак ме целуна! Как можа да го причини на Коул, стажанта му? Или на мен? — зарових лице в скута си. — Не мога да повярвам, че целунах Хънтър.

— Ще спреш ли да се обвиняваш, както обикновено? — укори ме Корт. — Хънтър те е целунал. Той е злодеят в случая.

Бяха минали около три часа след злочестия инцидент с Хънтър и се предполагаше, че трябва в момента да се намирам в леглото си и да си мечтая за целувка с Коул. Единственият проблем беше, че не Коул ме целуна, а Хънтър. Приказният ми сън се превърна в кошмар.

Поради тази причина се измъкнахме тайно, за да отидем до стола. Въпреки че сега това беше доста рискована маневра, понеже Ашли и Габи следяха всяко наше движение, всички се съгласиха, че проблемът ми заслужава спешно събрание на the sleepaway girls.

Столът беше първото място, което ни хрумна, тъй като Хънтър вече ни беше заварвал в кухнята. Столовата беше тъмна, но си носехме фенерчета и виждах пакетите с картофен чипс и купчините с шоколадови десерти, които бяха подредени по рафтовете. Фризерът, пълен със сладолед и замразени кофички сладоледено кисело мляко, забръмча, сякаш за да протестира срещу идването ни. Имах чувството, че съм в състояние да изям всичко в стаята и пак нямаше да успея да се успокоя.

Никой не искаше да рискува да светне лампите, затова се настанихме на пода и подредихме фенерчетата си в кръг. Те осветиха лицата ни, като ги направиха бледи и нервни, впрочем аз се чувствах точно така.

— Сигурна ли си, че никой не ни видя да се измъкваме? — Ем използва инхалатора си. — Мога да се закълна, че Ашли надигна глава, като излязохме от бунгалото.

— Въобразяваш си — отсече Корт. — И двете спяха дълбоко. Габи хъркаше повече и от Ашли.

— Истинско хъркане ли беше това? — попита Грейс разтревожено. — Може би са се опитвали да ни заблудят. Ако Ашли е видяла Хънтър и Сам да се целуват, няма да чака дълго, за да си отмъсти на Сам — Грейс изглеждаше паникьосана. — А ние ще сме следващите! Ако ни е видяла да се измъкваме тази вечер, мога да загубя мястото на капитан във Войната на цветовете!

Грейс изглеждаше сякаш всеки момент ще се изстреля навън, но Корт я сграбчи за ръката.

— Няма да загубиш капитанското си място във Войната на цветовете, ясно? Спяха дълбоко. Кълна се. Ашли не би пропуснала разкрасителния си сън, само за да разкаже на Коул какво е видяла — Корт ме погледна. — Ще го направи сутринта.

Започнах да хленча:

— Няма начин да поправя стореното, нали? Това, което направих, беше непростимо.

— Спри! — извика Грейс. — Хънтър е този, който трябва да се извинява. Знаел е, че речта ти е била предназначена за Коул и ти е налетял въпреки това. Какво прасе! — завъртя очи Грейс. — Ще му го кажа, когато го видя!

— О, това е добро — отбеляза Корт и обърна камерата към Грейс. — Харесва ми, когато Грейс е ядосана.

— Не съм сигурна, че това е спомен, към който искам да се връщам — промърморих. Бях се свила на топка, с ръце притиснати в стомаха. Всички замълчаха за около минута.

— Ти отвърна ли на целувката му? — изведнъж попита Корт. Ударих я. Ем също. — Какво? Това е напълно нормален въпрос! Знам, че всички се чудите за същото.

— Не мисля — отвърнах колебливо. — Устните ми бяха като вкочанени. Бях шокирана. Не усетих никакви фойерверки. Всъщност бях разочарована.

Ем кимна съчувствено:

— Искала си първа целувка, а Хънтър ти е дал няколко мокри секунди. Подобни неща постоянно се случват в книгите ми. Целувката не представлява нищо особено, освен ако не е с правилния човек.

— Целувката си е целувка — подигра се Корт.

— Казваш го, просто защото досега не си изпитала голямата — защити се Ем. — Целувките са различни в зависимост от това кой те целува.

— Целунала си Дилън, нали? — извика Корт.

— Шштт! — изшъткахме й всички. Ем закри лицето си с ръце.

— Ем, толкова се гордея с теб! — заподскача Корт нагоре-надолу. Частта, която снимаше Корт щеше да бъде адски размазана. Сигурна съм, че когато го гледаме, ще ми стане лошо. Не че вече не бях в това състояние.

— Не исках да казвам нищо, защото Сам беше толкова разстроена — неловко обясни Ем, — но Дилън ме целуна, след като ме покани на танците и беше… идеално. — Лицето й придоби замечтано изражение.

Сграбчих ръката й:

— Ем, щях да се зарадвам за теб. Радвам се за теб! Просто защото аз оплесках нещата, не значи, че твоята голяма новина няма значение.

Ем се усмихна срамежливо:

— Благодаря. Постоянно го превъртам в главата си. Всъщност си ударих главата в брадичката му, когато се наведе, за да ме целуне, но след това се смяхме, нагласихме се и ме целуна.

Грейс въздъхна:

— Звучи идеално.

— Така е — съгласих се, като отново съжалих за собствената си грешка, което беше ужасно, знам. Предполагаше се, че трябва да се радваме за Ем.

— О, Сам, не се притеснявай — Ем сложи ръка на рамото ми, — всичко ще се нареди.

Притиснах лице в рамото й:

— Не съм сигурна в това. Наистина оплесках нещата. Мисля, че това, което прави случката още по-неприятна е, че стана точно с Хънтър. Коул знае, че преди харесвах Хънтър. Сега ще си помисли, че съм го харесвала през цялото време.

— Няма, защото истината е, че ти всъщност не харесваш Хънтър — напомни ми Корт. — Да, мислела си, че е готин. Нормално е да смяташ и други момчета, освен гаджето си за готини. Както е в моя случай, аз обичам Джо Джонас, но това не значи, че харесвам Донован по-малко. Шансовете ми с Джо Джонас са нулеви. А с Донован има поне някаква вероятност.

— Мисля, че това, което Корт се опитва да каже, е, че Коул трябва да оцени факта, че Хънтър те харесва — сега това е очевидно, но че ти не го харесваш — обясни Ем. — Ти искаш Коул.

— Ем е права. Просто трябва да отидеш при Коул преди Ашли — сериозно заяви Грейс. — Ако тя му каже първа, ще извърти историята по свой начин, както направи онзи път с малките карамелчета и рекламата ти. Няма да имаш възможност да обясниш как речта ти е била за Коул, не за Хънтър, и как той те е целунал, а не ти него. Това е най-важната част, на която трябва да наблегнеш. Онази нощ устните ти са били предназначени за Коул, не за Хънтър. Трябва да го накараш да разбере, че искаш него, не старши възпитателя му.

Изпъшках още веднъж. Защо любовта трябва да е толкова сложна? В началото на лятото всичко, което търсех, беше просто малко независимост. Дори не съм си и помисляла, че някое момче ще ме забележи, да не говорим за две.

— Коул е добро момче — започна Ем. — Когато му признаеш, че го харесваш, ще разбере, че не си падаш по Хънтър и че целувката е била напълно случайна.

— Какво ще стане, ако не може да ми прости, защото е бил точно Хънтър? — попитах тихо.

— Значи не си е заслужавал загубеното време — простичко отвърна Ем.

Не мислех, че е така, но знаех, че Ем просто се опитва да ме накара да се чувствам по-добре. Закрих лицето си с ръце и поех дълбоко въздух няколко пъти. Бяха прави. Беше случайно. Неволна грешка. Хънтър ме целуна! Но трябваше да се отдръпна по-бързо. Защо не го направих? Сега това нямаше значение. Трябваше да спра да си блъскам главата с този въпрос.

— Утре сутринта ще кажа истината на Коул — заявих, решена да оправя нещата. — Ще го срещна, когато водя Макензи за противоалергичните инжекции.

Ем ме прегърна:

— Ще сме тук, ако ти потрябваме. Не се притеснявай, не си сама.

— Благодаря — обърнах се към всички. — Не знам какво щях да правя без вас момичета.

Грейс се усмихна:

— Сега, когато Сам има план, да се връщаме по леглата.

Започна да събира нещата ни.

— Искаш да кажеш, че не ти се говори за Тим? — подразни я Корт.

Грейс поклати глава:

— Не и тази вечер. Искам просто да се махна оттук и да се върнем в бунгалото. Имам чувството, че някой ни наблюдава.

Корт се разсмя:

— Гледала си прекалено много филми на ужасите, но добре тогава, да тр…

Още преди Корт да произнесе думата „тръгваме“ вратата на столовата зейна. Ашли и Габи блокираха изхода.

— От колко време сте тук? — попита ги Корт.

— Достатъчно дълго — заяви Ашли самодоволно и ме погледна право в очите с толкова ледено изражение, че почти ми стана студено.

Колко ли от разговора ни бе чула?

Не успя да ни каже, защото Хитч дотича след нея и се беше задъхал. Под очите му имаше тъмни кръгове, по косата му личеше, че току-що е станал от сън. Все още беше по пижама — зелено долнище и тениска на морските тюлени.

— Дойдох възможно най-бързо — изстреля като обезумял. — Всички добре ли са? Има ли ранени? — огледа се объркан. — Изгасихте ли огъня?

Корт, Ем, Грейс и аз се спогледахме:

— Какъв огън? — притеснено попита Грейс.

— Ашли каза, че столовата горяла — отвърна Хитч и се обърна към дъщеря си в очакване на отговори.

Мег пристигна веднага след него, пробяга през стълбите и нахлу вътре. Когато ни видя, избухна в плач:

— Слава богу, че сте добре, момичета — хвърли се да ни прегръща.

— За какво става дума? — не можех да не попитам. — Няма пожар.

— Ако няма пожар, защо тогава ми каза, че има, миличка? — Хитч попита Ашли.

Тя го погледна с големите си, кръгли очи:

— Съжалявам — изхлипа. — Събудих се и не видях никоя от съквартирантките си.

— Затова събуди и мен — прекъсна я Габи.

— Отидохме до прозореца и видяхме, че момичетата отиваха към стола, затова ги последвахме — разтревожено заразказва Ашли. — Не искахме да пострадат.

— И точно тогава видяхме някакви светлини откъм столовата — допълни Габи. — Помислихме, че сградата гори.

— Тези светлини бяха от фенерчетата ни — изръмжа Грейс.

— Не знаехме — отсече Ашли и след това набързо възвърна тона си. — Бяхме толкова разтревожени, затова те извикахме, татенце. Събудихме и Мег.

Мег погледна настрани. Имах чувството, че тя също не си е била в леглото по това време.

— Освен това отидох да предупредя и Алексис, но тя каза, че не може да остави момиченцата без надзор — добави Ашли като ме гледаше в очите.

Разбира се, че е казала на Алексис. Ашли все още бе решена да накара Алексис да ме намрази.

— Е, радвам се, че няма пожар, но не разбирам какво правите в стола посред нощ — намръщи се Хитч.

— Просто си говорехме — опита се да обясни Корт.

— Не можехте ли да си го кажете утре сутринта на закуска? — поиска да знае Ашли. — Защо постоянно ни игнорирате? — Тя започна да подсмърча и очите й се насълзиха.

Погледнах нервно към Ем. Ашли беше решила да играе грубо и смяташе да използва всеки трик, който знаеше, за да си осигури победа. Погледнах към Хитч. На лицето му беше изписана болка. Неловко обгърна дъщеря си с ръка.

— Хитч, мога да се справя с това — прекъсна я Мег. — Очевидно има проблем в бунгалото и те уверявам, че ще поговоря с момичетата и ще им се скарам, колкото е необходимо.

— Тъй като съм тук, мисля, че аз трябва да се справя с това, Мег — Хитч погледна към нас четирите. — Имате ли нещо, което да кажете?

— Попитай ги дали ще крадат още дрехи — продължи Ашли.

— Достатъчно, Ашли — гласът на Хитч стана строг. Обърна се към нас: — Не съм очаквал подобно поведение от вас четирите.

Погледнах към Грейс. Изглеждаше така сякаш всеки момент ще заплаче. Ако отнемеше капитанското място на Грейс във Войната на цветовете, щях да умра. И затова щях пак аз да съм виновна.

Обикновено, ако хванеха някой лагеруващ да се измъква посред нощ, възпитателят го наказваше. Хитч не се намесваше, освен ако нямаше някоя гадна шега или човекът не се беше провинявал няколко пъти. Но Ашли го намеси и сега той нямаше да си отиде.

— Извиняваме се — каза Грейс с молба в гласа. — Не правехме нищо лошо. Кълнем се. Не сме взели нищо. Просто искахме да си поговорим насаме.

— Тъй като това ви е първо провинение, няма да бъда строг — заяви Хитч, въпреки очевидното подсмърчане на Ашли. — Но дори и така да е, вашите старши възпитатели ще узнаят за това нарушение. Наказанието ви ще се състои в пропускане на всички дейности утре и ще помагате на Бийвър в кухнята цял ден. Ще ядете там и няма да говорите с никой друг. Вечерта ще се видим отново и ще поговорим.

— Нали няма да ни отнемете привилегиите за Войната на цветовете? — попита Грейс през сълзи.

Хитч поклати глава. Стори ми се, че по устните му се плъзна лека усмивка:

— Ти се труди упорито за тази позиция, Грейс. Тя е само за теб.

Ашли се закашля:

— Но те влязоха с взлом в стола! И са навън след вечерния час! Можеха да запалят помещението. Това ли ще е наказанието, да изпуснат някакъв глупав ден със занимания? А Шоуто на талантите? Не мислиш ли, че трябва да им забраниш да участват?

— Ашли, казах, че ще се погрижа за това — отвърна Хитч. — Предлагам да се върнеш в леглото си, преди да съм решил да те изпратя в истинското ти легло тази вечер.

Ашли млъкна и изгледа злобно баща си:

— Добре — намуси се тя. — Хайде, Габи.

Хитч въздъхна и се обърна към Мег:

— Ще се увериш, че са си легнали, нали?

— Да, сър — отвърна Мег, леко изчервена. Тя беше възпитател за пример. Знаех, че да я хванат с цялото й бунгало навън след вечерния час й беше доста неприятно. Наистина забърках голяма каша.

— Добре тогава и аз ще си лягам — отбеляза Хитч. — С вас четирите ще се видим рано сутринта. Нека да е в седем.

Останахме сами с Мег. Тя въздъхна тежко:

— Момичета, знам, че възпитателите и лагеруващите се измъкват от време на време, но след онази шега миналата седмица, мислех, че вие момичета ще сте по-внимателни. Ашли все още смята, че някоя от вас е взела нещата й. Наблюдава ви изкъсо.

— Вината е моя, Мег — започнах. — Помолих момичетата да дойдем тук тази нощ, защото имах проблем и имах нужда от съвета им. Не ги обвинявай.

Мег поклати глава. Видях, че забеляза нещо и спря. Грабна фенерчето на Грейс и освети краката на Корт. Камерата! Корт изглеждаше като крадец хванат на местопрестъплението.

— Какво е това? — попита Мег и го грабна преди Корт. — Чия е? От лагера ли е?

— Моя е — отвърнах бързо. — Донесох я от вкъщи.

— Сам, знаеш, че не е позволено да се носят преносими електронни устройства в лагера и особено толкова скъпи неща! — скара ми се Мег. — Ще трябва да го задържа до края на лагера.

Погледнах към момичетата. Нашите sleepaway разговори бяха свещени. Знаех, че ако някой може да ги запази в безопасност, това беше Мег, но не ми беше приятно, че няма да можем да продължим да се записваме. Вече бяхме запълнили три деветдесет минутни касетки с другите ни разговори. Последните няколко седмици от лагера нямаше да са толкова забавни без нашите sleepaway събрания.

Корт подаде раницата със записите ни с нежелание и Мег пусна камерата вътре.

— Сутринта ще поговорим повече — предложи Мег и сложи раницата на рамо. — Точно сега искам просто да отида да спя.

Мег ни поведе към бунгалото, а ние четирите я следвахме бавно.

— Не мога да повярвам, че Ашли ни го причини — недоволстваше Корт. — Достатъчно гадно е, че ще провали шансовете ти с Коул. Иска да ни сложат и на пробация ли?

— Наказанието не е чак толкова лошо — отбеляза Грейс. — Просто един ден без лагерни занимания. Поне не ни отне Войната на цветовете.

— Или Шоуто на талантите — допълни Ем.

— Но пък Мег ни взе камерата — промърмори Корт.

— Ще трябва да говорим с нея за това колко ни е важна — каза Ем.

Спрях:

— Момичета, току-що осъзнах нещо. Ако сме на смяна в кухнята утре, това значи, че няма да мога да се видя с Коул. Какво ще стане ако Ашли първа говори с него?

— Всичко ще бъде наред. Все пак е само един ден, нали? — несигурно отбеляза Ем.

Беше само един ден. Но един ден беше ужасно дълго време, когато си на лагер и хората прекарват всяка минута заедно.

Този един ден можеше да ми съсипе живота.