Иван Вазов
Светослав Тертер (58)

XXX. Нощно тичане

Когато Иоаким оставя Никанора, логотетът стоя вкаменен на мястото си няколко минути.

— Загина, загина! — извика той отчаяно. Па си тури калимавката и излезе навън.

Мощта бе видела. Снегът безшумно валеше ситен. По пустите улици нямаше никой. Никанор в няколко минути излезе на Калимановия път на Царев друм и оттам видя прозорците на Царевец осветлени. Като си пое душата, той припна пак през една тясна и тъмна улица и се спря пред Светославовата вратня. Скоро чукът заехтя по дъбовите дъски и шумът му изпълни нощния въздух.

Един слуга му отвори.

— Заведи ме при княза! — каза логотетът.

— Княза го няма — отговори слугата.

— Ах! — изпъшка Никанор. — Де е?

— Не знам.

— Може да е в палата?

— Не знам.

Никанор се зачуди какво да прави.

— Княгинята будна ли е?

— Будна. Защо питаш, отче?

— Искам да я видя на часа.

— Невъзможно!

— Безумнико — извика Никанор, — мислиш ли, че посред нощ аз ида да безпокоя княза или княгинята без нужда? Знай, че Светославовия живот виси на косъм — викай я!

И без да чака повече, той се покачи по стълбите, следван от слугата.

Една слугиня влезе в стаята на Фросина да й обади, че отец Никанор иска да я види.

Фросина излезе уплашена на пруста.

— Княгиньо, искам насаме да поговоря с тебе — каза бързо Никанор.

Фросина го въведе в една стая, осветлена само от кандило пред иконостаса.

Тя бе побледняла.

Никанор й разправи каква беда заплашва Светослава.

— Ах! — извика тя, примряла от страх, — И Богора няма тука!

— Де е князът?

— У бан Балдя отиде… А оттам щеше да иде в палата. Отче, тичай по-скоро!

Никанор тръгна към вратата.

— Чакай, и аз ще дойда — извика тя, — Тук ще умра, докат чакам.

Наметна се бързо с един широк плащ и излезе е монаха.

Снегът валеше ситен и непрестанен. Изкривените улици, видели от снега, който покриваше всичко, бяха все пусти.

Фросина и Никанор тичаха към Балдюви.