Никола Анастасов
Смехът на шопа (8)

Кой знае да мълчи…

НАНЕ: — Вуте, много мълчиш нещо.

ВУТЕ: — Мълчим.

НАНЕ: — Е па що?

ВУТЕ: — Кой знае да мълчи, мое да го повикат да мълчи и на по-отговорно место.

Защитник

Защо влизаш в съда с такъв голям бастун? — запитал съдията един шоп.

— Е па оня пат нали ми каза да се ява тука с един голем защитник!

Лесно обяснимо

А бре, Пижо, оти твоята жена, кога я видим, она се плаче?

— И я не мом да разбера що й е… Секи ден затова я бия и она се си плаче!

Тревопасен

Турист се обръща към един шоп, който сее:

— Браво, чиче, сей, та да има какво да ядеме!

— Е па ете я сеем люцерна за воловете.

Тънък намек

Пред един магазин за обувки в града отмъстителна и зла съседка срещнала нане Ордо и решила да го заговори:

— Ти па, нане Ордо, кви убави обуща си си купил!

— Купих, купих — рекъл нане Ордо, — а ти дека си пошла?

— Язе ч̀ида до месарницата за мозък.

Нане Ордо се усмихнал под мустак и отвърнал с ирония:

— Е па оно секи си купува това, от що има най-голема нужда!

Кучето

Един заселец, на път за дърва, минал край стадо овце. Кучето мълчешком се спуснало подире му и го ухапало. Заселецът се извъртял с брадвата, фраснал кучето по главата с острието и то се проснало на земята. Стопанинът го дал под съд, за да му плати обезщетение.

— Ти защо уби кучето на човека? — попитал съдията.

— Утепах го, оти ме уапа за ногата! — отговорил заселецът.

— А не можа ли да го удариш с дръжката на брадвата?

Заселецът се почесал зад ухото, па рекъл:

— А оно оти не ме уапа със задницата си!…

Недостатък

Отишъл Михо Кунин на гости у нане Вуте. Поканили го на трапезата, сипали му от гозбата и започнали да се хранят. Добре, ама на него паницата му била далечко, та се попресягал, като кусал, но го било срам да си я премести. Тогава домакинята го подсетила:

— Бре, Михо, премести си по-близо паницата, далече ти е!

— А-а, нищо, нищо. То мойте ръце са дълги, та и до булката могат да стигнат даже!

— Бе то и мойте са дълги — обадил се Вуте, — ама стигат до ръжено!

Киро амбицията

Киро Амбицията е болен, ама пие. Жена му Царенка го съветва:

— Киро бе, намали пиеньето, пречи ти!

А той й отговаря:

— Абе я таман го намалим, они докарат ново пиенье. Как да го намалим?

Пижо на мач

Пижо минава покрай футболното игрище, където се играе мач. Той се спира, гледа и се чуди. Най-после се обръща към един човек

— Байо, защо бегат подир тая топка ония хора и я ритат?

Човекът се оказва любезен и започва да му обяснява:

— Тук са сега два тима и се борят чрез топката кой кого да победи.

— Па оти се не ритат направо — учудва се нане Пижо, — а така, със заобикалки?

Повервала

ПЕНА: — Како Стойке, че прощаваш, ама къде вас има нещо таа нощ.

СТОЙКА: — Има! Нане се прибра у един саат и ме събуди да ми рече, че от Искъро по-длибоко немало.

ПЕНА: — И па ти му поверва?

СТОЙКА: — Па повервах му. Он, като се връща от кръчмата, паднал у Искъро, та си доде вир-вода.

ПЕНА: — Карааете ли се, носиете ли се?

СТОЙКА: — А оти да се караме? Я го накараа да се качи на Витоша да види дали има по-високо от Черни връх, та да му изсъхнат дрехите.

Пенсията на бабата

НАНЕ: — Така като ги гледаш бабите у реката, мож ли познаеш на коя е най-голема пенсията…

ВУТЕ: — Моа. Е на онаа…

НАНЕ: — И по кво позна…

ВУТЕ: — Зето я топи манечко. Пази я. Иска да си я употребява по-дълго…

Не мога да се оплача

ГЕЛЕ: — На тебе, дедо Гоце, стига ли ти пенсията?

ДЕДО ГОЦЕ: — Е па не мога да се оплача.

ГЕЛЕ: — Тогава що работиш?

ДЯДО ГОЦЕ: — На унуците не стига…

Предпочитания

Дачо от Мировяне пита Шильо комшията:

— Кое е по-арно: да мине човек през Требич и да изяде бойо, или да мине през Мировяне, да му сложат прекор и да си ойде?

Шильо го гледа, усмихва се:

— Море, май че е по-арно да изяде бойо, оти че му мине, а това прекоро остае за цел живот!

Илач

Срещнали се Вуте и Нане и Вуте му казал:

— Нане, сакам да споделим нещо с тебе. От десет дена, като ме е свил един кръст, боли ме, та ме пука. Па пойдох при доктор и он ми предписа змийска отрова за мазане и за разтриване, ама пусто отрова — никъде не моим да я намерим.

Нане се почесал и казал:

— Оти се косиш бе, ела дома да ти плюне жената, дека те боли, че ти мине безотказно.

Нововъведение

Две супи, моля! — поръчват двама клиенти в нашата гостилница.

Сервитьорът Гацо Ранчин им поднася две лимонадени шишета, пълни със супа. Учудени и нервирани, клиентите отиват направо при Мире Кръчмаро — управителя на гостилницата.

— Вие подигравате ли се с нас? Как може супа в шишета да се сервира?

— Много по̀ може, другари. Не ни се чудете на нововъведението. Гацо е пиян осем дни в седмицата, мога ли да му дам чинии да крепи?…

Трезвеник

Срещам един ден Рачо Гроздин от Требич случайно трезвен и го питам:

— Рачо бе, не ти ли е терсене, като толкоз много пиеш?

А той ми задава контравъпрос:

— Ти бил ли си пиян?

— Бил съм.

— Е, какво ти е тебе терсене, кога си пиян, те така ми е мене терсене, кога съм трезвен.

Среща

Шоп разправя как се връщал вечер вкъщи пиян и жена му го започвала още от вратата: „Колко пъти ти думах да не ми се мъкнеш вечно пиян и да се прибираш навреме! А ти продължаваш да си правиш квото си знаеш! Докога че те търпим?…“

„Жена — викам й язе, — колко пъти съм ти рекъл, като съм пиян, да не ми говориш! Пиши ми една бележка и ютре, като станем, че я прочетем. Сега нищо не помним.“

Най-мъдрото предложение

На сесия по благоустрояването в село Пасарел станало дума за асфалтирането на улиците. Всеки изказващ се настоявал да се асфалтират улиците в неговия район. Вдигнал ръка и бае Яне. Станал, поогледал присъствуващите и когато настъпила абсолютна тишина, казал:

— Язе предлагам да се асфалтират най-напред тия улици, които водят до кръчмата!

— Право! Така си е! — отвърнали вкупом всички. — Оно нема улица да не води до кръчмата!

При доктора

Заболял единият крак на дядо Антон Ванчин и той отишъл при лекар.

— Доктуре — започнал още с влизането си дядо Антон, — много ме боли ей тоа крак… Лекарят го прегледал и като не можал да установи болестта, попитал:

— На колко години си, дядо?

— Осемдесет и две.

— Ех, от годините е.

— Убаво бе, доктуре — започнал да протестира дядо Антон, — ама нали и другио ми крак е на осемдесет и две. Оти и он не ме боли?

Съвет и отговор

Щерко мари, нещо взе през вечер да закъсняваш, та ако си наумила вече да се жениш, зарежи нашата Плана планина, земи си момче от полето. Там от един разкрач място кафез пипер се ражда!

— Е па я нема да се женим за пиперо! — отвръща дъщерята, па излиза на разходка.

Мнението на дядо Гюро

Дошъл в село журналист да пише за дълголетието. Насочили го към дядо Гюро за проучване действието на лекарствата върху възрастния.

— Научих, че гониш стоте — подхванал журналистът, — а като те гледам такъв бодър и жизнен, струва ми се, че никога не си боледувал.

— Абе, боледувал съм, ама щом сега се сказуваме като живи, оно е затова, дека ми е минавало…

— Ако се случи сега да се разболееш, кое мислиш, че ще ти помогне повече — лекарството или билките?

— Търнокопо! — отвърнал старецът.

От бакшиш не се умира

Шоп отива в аптеката и поднася рецептата. Аптекарят я взема и започва да приготвя лекарството, а шопът сяда и чака. Аптекарят отмерва с везните разни прахове и спазва точно теглото. Шопът гледа, пък не може да се стърпи и извиква:

— Кво го теглиш толку, като ка коприна мериш! Де, тури малко от себе си, за бакшиш!

— Не може, байо. Ако сложа повече, ще умреш.

— Вятър че умрем… От бакшиш и келепир не се умира!

По народен обичай

СЪДИЯТА: — Вуче Пижов, ти се обвиняваш, че на една сватба си набил съселянина си Кежо Жолин. Кажи, ти беше ли пиян?

ВУЧЕ: — Убава работа, господин съдия! На сватба и трезвен! Нали че станем за резил у селото…

Ка дойде живото

И в село Подгумер живял столетник. Дедо Боно бил арен човек, даже пеел песни. Веднъж подгумерци му поискали съвет: как да станат столетни и те? Последвал бърз отговор: — Що да ви кажем, деца? Оно, ка доде живото. И че го живееш, нема да се тепаш я!

Дипломация по столетному

Баба Миленка Столетницата, като знае за лошата слава на тъщите и у Шоплука, прави дипломатично изявление:

— Па я не знам арна ли съм, ама щом живеа покрай них, зетевете де, начи и они не са многу лоши…

Ако нема, че има

Бусманци няма столетници. И тукашният народ е недоволен:

— Изпревариа ни другите! Они столетници отимаа, а ние?!

Един служител върти химикалка:

— А сме посакале, а сме отимале…