Никола Анастасов
Смехът на шопа (6)

Оти че се косим, като че ми мине

През 1997 година в световноизвестното село Бусманци се проведе панаир на шопския хумор под девиза: „Оти че се косим, като че ми мине“. По време на панаира се състояха делови срещи, на които бяха сключени толкова договори за експорт на шопски анекдоти, че се наложи на следващата година в Панчарево да се изложи за населението голямото шоу-представление „По-убаво нема“.

Ама си щур

ВУТЕ: — Нане, що ти е?

НАНЕ: — Що? Цел ден работа — скапах се.

ВУТЕ: — Ама си щур, прави като мене — усетим ли се, че ми се доработи, съпрем и чекам да ми мине!

Я се не коси

Ама, Пено, оти ревеш?

— Оти резах лук за госкето. А па Вуте стои безучастен.

— О, я не се коси. Другия пат нарежи луканка, че ревете и двамата.

Критикуванио виде

ШОП: — Леле-ее, нане Виде, кaк понесе така критиката на председатело на АПК-то у отчетнио доклад? Он сигурно че те къшне от службата? Кво мислиш?…

ВИДЕ: — Море, че ме къшне… Нема файда от тая работа!… Ако ме къшне от службата, после нема кого да критикува у докладите, та него че газат по-горните началства, оти не ръководи баш както що требе стопанството. А така и он си е на сигурна служба, и язе съм си на сигурна служба! Требе ми саде он да ми даде още един склад, да пазим и него, оти тоа лека-полека го окрадоа.

Сънища

ПЕНА: — Дило, знаеш ли що сънувах?

ДИЛО: — Що?

ПЕНА: — Сънувах, че съм си набола ногата на трън.

ДИЛО: — Е па оти не си легна с обущата!

Последнио Вуте

Пред къщата си, на припек, седи нане Вуте и гледа децата, които играят наоколо.

— Що чиниш, нане Вуте? — питам.

— Е па що чиним… Гледам децата.

— Чии са?

— Па оня там, с джинсито, е внуко… Окат го Жоро. А оная, дека само „чао“ й е на устата, е внуката Сузи… Седим и си мислим…

— Е, що си мислиш, нане Вуте?

— Мислим си дека я че съм и последнио Вуте.

Не е беля

Тича Гьоре у брат си и още от двора вика:

— Нане, Нане бре, бегай бърже, че тъща ти се удави у Герговийо кладенец!

Брат му се показва на прозореца, па отвръща глава и отговаря:

— А-а, ния от тая вода вече не пием…

През три дерета

Нане Коле и брат му Ванчо си изгубили воловете и тръгнали да ги дирят. На единия баир стоял нане Коле, а на другия, през три дерета, брат му Ванчо и вика ли, вика колко му глас държи:

— Нане-ее, найде ли воловете-ее…?

— Тц, тц… — цъкал с език нане Коле и поклащал с глава.

Ядосал се Ванчо и през трите баира тича при брат си.

— Абе що? Я окам, та се кинем, а ти си траеш бе?

— Макя, траем… Не видиш ли, дека кимам с глава, и не чуеш ли, дека цъкам с язик?

Подредил се

Как си, как си?

— Я съм добре, а ти?

— Абе и я съм добре. Изучих децата, уредих ги, ожених ги… Ожених и жената… и съм много добре.

— Подредил си се значи…

Кики Бароно

Кики Бароно от Мировяне улезнал у требичката кръчма, седнал на масата и разправя:

— Мале, мале, каков бой падна у Мировяне!

— Е, кого биа?

— Па менека биа!…

Девет — равно на осем

На Трайо от Мировяне свинята опрасила девет прасета. Поотраснали и той започнал да ги продава. Днес продаде едно, вземе парите — на жена си. Утре — същото. Всеки ден продавал по едно прасе и парите давал на жена си. Но от едно прасе парите се губели. Жена му не го оставяла на мира:

— Трайо, кам парите от едното прасе? Требе да ми ги дадеш на сека цена, оти че…

А той й рекъл

— Стига де, стига! Ако свинката беше опрасила осем прасета, а не девет, па щееме да зееме толко пари…

Нищо му нямало

Отишел Гане Затрата при лекар у града. Лекарят го прегледал и установил невроза. На тръгване му рекъл:

— Избягвай да се ядосваш за щяло и нещяло. Трябва, като се върнеш, все да ти е в акъла и да си повтаряш: „Нищо ми няма! Нищо ми няма…!“

Върнал се Затрата и още със слизането от рейса, започнал да вика: „Нищо ми нема! Нищо ми нема!…“

На другия ден вървял из селото и пак викал: „Нищо ми нема! Нищо ми нема!…“

Споглеждали се нашенците, усмихвали се и всеки си думал наум: „Има му нещо на тоо човек! Има му нещо!…“

Оно е от времето

Един шоп се навлякъл в кожух у сред лято. Целият бил в пот.

— Свали тоя кожух бе — рекли му. — Не видиш ли, че ще се свариш у него?

— А, оно не е от кожухо, оно е от времето.

Успокоил я

Скарали се двама нашенци на синора, единият вдигнал мотика и ударил лошо другия.

Съдът бил категоричен — три години затвор.

Като разбрала за присъдата, жената на осъдения се завайкала:

— Мъжо, мъжо, кой че ти гледа децата, как че ги лежиш тия три години?

— Не бой се ма! — успокоявал я той. — Я колко мога да лежа, они не могат да ме осъдат на толкова…