Никола Анастасов
Смехът на шопа (5)

Съобщение на шопската академия на науките

Получено е потвърждение, че шопскио език е признат за официален у четири квартали на София и сега се работи върху речник, който че даде възможност на жителите на столицата да разговарят помежду си.

Попаднал на Нане

Дошъл в село езиковед да изследва шопския говор и попаднал на нане Ордо Шегаджията.

— Е, байно, как викате на вълците по вашия край? — попитал езиковедът.

— Кое, вуците ли каеш? Е па ние не ги окаме. Они сами си идат при назе! — отговорил нане Ордо.

Уж учени, а…

Нане Вуте, накъде си тръгнал така рано?… Към блока ли?

— Каков блок?

— Ами… кооперативния блок.

— Бре, сине, човек не може да ви разбере. Като сте рекли блок, та блок. Па що е това?… Такова нещо кооператива нема! Има ниви, градини, лозя, ливади… Оня ден ме пита унуко от градо: Що е ливада? Да се чудиш и маеш! Уж българи, уж учени ора.

Неграмотен ли?

Дядо Миял Заешки бил търговец. Купувал добитък от балканските села и ги доставял на градските търговци. Налагало се да ги чака по разните кантори с часове. Гледа през това време: всеки забол нос — чете вестник, а той — и кьорав с едното око, и сляп за науката с другото, как да бъде на „търговско“ равнище?!…

Няма как, купил си и той вестник и забол съсредоточен поглед в него. Позасмял се този, позасмял се онзи, като го гледали, па един му подвикнал:

— Байо, хем си неграмотен, хем си дяволит. Кого заблуждаваш, че четеш? Вестника наопаки си хванал…

— Неграмотен си ти, господине — готов бил с отговора дядо Миял, — оти вземеш вестнико, па го нагаждаш, а язе как го фана, така чета…

Баснята

Бай Пижо, какво нещо е басня?

— Ете например това: да се разговарят свиня и магаре като ние с тебе сега.

Защо не иска да учи немски

Разговарят се Вуте и Геле:

— Фашистите оплячкосаа Европата. Требе да учим немскио язик, она се разбра!

— Макя, Вуте, не ми требе менека таков язик!

— Оти бе, Геле?

— Оти швабите казуят, дека че се бият до последнио човек. Оти да учим, като нема с кого да оратим тогива?

Това после

Шоп влиза в една градска гостилница и келнерът му подава бързо листа за ястията. Шопът го поглежда, мислейки, че му носи книга за четене, и казва:

— Тизе ми дай най-напред да се наручам, па после че четем.

Без характер

Учител в едно шопско село обяснява на селяните:

— Характерът на човека може много лесно да се познае по неговия почерк…

Нане Вуте се обажда:

— Я стига си лъгал! Демек язе, даскале, като не знам да пиша, значи немам характер, а?!

Точен отговор

Селският пъдар пита едно дете:

— Ей, момче, знаеш ли таа крава и това теле чии са?

— Чия е кравата не знам, но телето знам на кого е.

— На кого?

— На кравата.

Ако бехме духали

КОЦЕ: — Геле, има ли нещо интересно у твойо вестник?

ГЕЛЕ: — Сите страници съвещания…

КОЦЕ: — Абе, ако бееме дуали, вместо толко да говориме на теа съвещания, моеше да придвижиме некои работи…

Оно това е вестник

Геле и Коце четат у читалището вестници.

ГЕЛЕ: — Тука пише, че е почнала масовата сеитба.

КОЦЕ: — Ка?

ГЕЛЕ: — На втора страница.

КОЦЕ: — Дека е започнала?

ГЕЛЕ: — У Конго Свазиленд.

КОЦЕ: — Сеят.

ГЕЛЕ: — Сеят.

КОЦЕ. — И ние сееме, ама не пише.

ГЕЛЕ: — Едно е да пратиш кореспондент у Конго, а друго — у Владая. Они от вестнико си знаят, дека ние сееме. Ама е — дига се човек, па самолети, па параходи, па тропически болести, па лъвове, па пустини… Ама накрайо съобщават, че и там сеят. Оно това е вестник.

Астрономи

ВУТЕ: — Днеска мойо Гьоре го дигна учителката и он нищо не можел да каже.

НАНЕ: — Че как че се сети детето? Че те това даскалете подлуднаа. Вчера даскало казувал на децата, оти земята се въртела.

ВУТЕ: — Върти се главата на даскало. Ти беки му верваш?

НАНЕ: — И друго ги лъгал. Нощем сме биле с главата надоле

ВУТЕ: — Ту, да му се не види и даскало, че ни разсипе децата. Той и мойо Гьоре ми каза същото и мене пощури, та станувах нощеска да проверим. Ама си бех с главата нагоре.

Оти ту плачеш, ту се смееш!

ВУТЕ: — Абе, Нане, кво ти става? Що ту плачеш, ту се смееш?

НАНЕ: — Четем за прибирането на реколтата.

ВУТЕ: — Е па и яз четем, ама ни плачем, ни се смеем.

НАНЕ: — Колко ме разплакват разхищенията, толко ме разсмиват обясненията.

Ти как мислиш, Вуте

НАНЕ: — Вуте, ти как мислиш, теа, дека пишат вестниците, журналистето де, за кво отговарят?

ВУТЕ: — Па… за онова, дека са написали или казали.

НАНЕ: — А яз мислим, дека требе да отговарят и за онова, дека са премълчали.

Тражим език

НАНЕ: — Вуте, дека си помъкнал тия книги?

ВУТЕ: — Че ги уча. Тва са речници по английски, италиански, френски, руски…

НАНЕ: — Че учиш толко много езици наведнъж! Оти?

ВУТЕ: — Оти не моа да намерим общ език с най-малкио син Гелето. Я му кажем едно, он ми окне друго. Та затва тражим език, дека че се разбираме…

Като дърво

ВУТЕ: — Нещо мрачен ми се видиш, Нане?

НАНЕ: — Как да не сум мрачен. Жената я изгониле от театралнио състав на читалището.

ВУТЕ: — Па що?

НАНЕ: — Режисьоро й окал, дека на сцената се държи като дърво.

ВУТЕ: — Като дърво!

НАНЕ: — Като дърво!

ВУТЕ: — О, па оти се косиш. Тва е убаво, че се държи като дърво. Нема да си купуваш елха за Новата година. Че накичиш нея…

Шопска скороговорка

Рекох

да му речем,

ама не му рекох,

па си рекох:

— Я му не рекох,

ама чекай да му речем,

да не рече:

„Рече

да ми рече,

па ми не рече!“

Размекване

Срещам даскало от Владая Асен Иванов.

— Кои класове водиш, Иванов? — питам го.

— Шестите.

— Слушат ли те децата, слушат ли те?

— А-аа, тия са дървени. Требе да ги размеквам.