Александра Потър
Любовен пасианс (20)

Глава 19

Не беше единствената.

Предишния ден, в облицованата с дървена ламперия спалня на четиринайсетия етаж в Стрийтъм, Маги откри нещо, което щеше да промени живота й завинаги.

Минаваше осем часа. Епизодът на „Коронейшън Стрийн“ тъкмо беше свършил и тя чуваше финалната музикална тема от хола, където Сони лежеше по гръб на дивана в стил Зестърфийлд. Слухът му отслабваше, но той отказваше да го признае, затова увеличаваше звука толкова, че порцелановите фигурки над камината вибрираха.

Сърцето й тупкаше в тон с познатата мелодия. По челото й бяха избили капчици пот. Приготвяше се за ежегодната томбола на Есенния фестивал в голф клуба и докато си „правеше лицето“, тя се подпря на ръба на викторианската мивка. Вземи се в ръце, момиче, сгълча се наум Маги, подостри чевръсто черния молив и очерта очите си. Ръката й трепереше. Цъкна с език и избърса размазаното с малко тоалетна хартия, преди да посегне към спиралата за мигли.

С наведена глава и отворена уста, тя нанесе два слоя, след което взе червилото и очерта два доматеночервени полукръга.

Ето. Готово. Тя се усмихна на отражението си и изтри с пръст червилото от зъбите си. Като нова.

Дали?

Умът й се върна няколко часа назад. След като си беше тръгнала по-рано от службата, Маги се беше изтегнала на балкона, слушаше радио и пушеше с наслада, обмисляйки какво да облече вечерта и напомняйки си да нагласи видеото на запис за филма по Канал 4. Беше много горещо. Толкова горещо, че виждаше как краката й почерняват и как по линията на бикините й се появява разлика. Маги се гордееше с факта, че все още можеше да носи бански от две части. Малко жени на нейната възраст бяха в състояние да се напъхат в роклите си от тийнейджърските години, но тя се поддържаше във форма с желязна воля. Да не споменаваме навика да пуши по трийсет цигари на ден, каза си тя, загаси цигарата и изстиска няколко струи слънцезащитен крем върху голите места и го размаза енергично.

След това сигурно беше заспала, защото когато се събуди беше шест и половина, потна и лепкава, така че трябваше да вземе душ. Маги беше маниачка на тема точност и винаги си отделяше един час, за да се приготви, затова извади две полуготови пици от фризера, остави Сони да се излежава на дивана и влезе в банята. Стоеше под топлия душ, миеше косата си и си мислеше за предстоящата вечер. Нямаше търпение да се види с приятелките си и да облече полата, която тъкмо си беше купила. Следваше привичната рутина: подсушаване, малко парфюм, малко талк, малко дезодорант.

И тогава я напипа.

Хората разправяха как времето застивало и тя винаги беше омаловажавала тяхната мелодрама. Времето не спря да тече. Времето никога не изневеряваше на обичайния си ритъм, не спираше за никого и за нищо. Но се оказа, че е грешала. Времето наистина застина. Всичко наоколо спря своя ход. Всичко вътре в нея замръзна. Стомахът й се сви на топка, устата й пресъхна, целият й живот затаи дъх. Беше твърда и гладка като зрънце замразен грах. Малка и незначителна, мъничка и безобидна. И въпреки това по-ужасяваща, отколкото някога си беше представила. Маги пусна гърдата си като опарена и грабва дрехите от шкафа, облече се на автопилот, действаше механично, търсеше убежище в рутината. Първо бикините, после сутиена, закопча го на талията, извъртя го и нахлузи презрамките. Ако не й обръщаше внимание, тя щеше да се стопи, да изчезне. Беше се объркала, не беше нищо сериозно.

Но сега, като се гледаше в огледалото, страхът се завърна с пълна сила. Всички онези истории, които беше чела за прочути хора, всички онези кутии с розови панделки, които беше виждала по щандовете в магазините, всички онези пъти, когато се беше преглеждала и не беше откривала нищо. Тя пъхна плахо ръка под блузата, отдръпна нежната дантела на сутиена и докосна топлата гладка кожа. Пръстите й интуитивно напипаха бучката. Странно, как само преди няколко минути я нямаше, а сега се открояваше, сякаш винаги е била там.

— Магс? — Леко почукване на вратата на банята.

Маги се усмихна на старомодната вежливост на Сони. Бяха детска любов, неразделни от почти четирийсет години, а той все ще чукаше на вратата преди да влезе.

— Отворено е — отвърна тя, стегна се и смъкна хавлията от главата си. Разтърси коса и прокара пръсти през дългата кестенява грива. Сони се усмихна, когато я видя.

— Кой е късметлията?

Маги се засмя добросърдечно и посегна съм сребърната гривна с висулки, която беше оставила в сапунерката. Преметна я върху китката си и се опита да я закопчае. Беше правила това милион пъти, но сега беше непохватна. Опита още веднъж. Забеляза, че ръката й трепери.

— Дай на мен. — Сони се наведе и улови внимателно малката закопчалка с палец и показалец, нагласи гривната и я закопча с прецизността на хирург. — Ето. Готова си — кимна той и се изправи.

— Благодаря, скъпи — усмихна се Маги.

Но нещо в усмивката й накара Сони да смръщи чело, а навремето гъстите, гарваново черни къдрици, които сега бяха изтънели до посивели кичури, които той настояваше да сресва напред, паднаха над очите му. Той ги отметна с опакото на ръката си, преди Маги да забележи и да му се скара, че пак е забравил да се подстриже.

— Добре ли си, миличка?

Маги съзря тревогата в обрамчените с торбички очи и се поколеба. За толкова години никога не бяха имали тайни един от друг. Милият, добрият, прекрасният Сони. Оплешивял, загубил почти всичките си зъби и пуснал малко шкембе, за нея той си оставаше същото онова момче, което беше вървяло седем километра под проливния дъжд, държейки спортното си яке над главата й. Седем километра. Протегнал ръце над главата й, с подгизнала риза, която се беше вдигнала над почти залепналия за гърба му корем, издишващ бели облачета пара в сковаващия студ. После беше прекарал две седмици на легло, с жестока простуда. Само защото искаше да я защити, да е сигурен, че се е прибрала вкъщи жива и здрава.

— Аз ли? Аз съм екстра — подхвърли шеговито Маги и го целуна по устните. Таймерът на фурната изписка.

— Звънецът ме спаси — смигна Сони и я тупна по дупето. — Ммм, тази пица мирише вкусно.

Маги го видя как влезе в малката кухня и изведнъж се почувства ужасно сама.

Не можеше да му каже. Не можеше да му каже, че този път няма да успее да я защити.

Този път якето му нямаше да може да я опази.