Александра Потър
Любовен пасианс (16)

Глава 15

— Откъде да започна? — Джими потърка върха на стика с малкото кубче тебешир, заобиколи билярдната маса и изгледа многоцветните топки, сякаш искаше да ги заличи от лицето на земята, а не да ги вкара в гнездата им.

Отпивайки от чашата си, Клайв се облегна на близкия флипер. Избелялата моряшка тениска висеше размъкната на мършавите му рамена, мърлявите дънки висяха, смъкнати ниско под кръста му, а клепачите се спускаха тежко над кръвясалите очи. Той сръбна още една лековита глътка сайдер и улови погледа на Джими. Многозначителен поглед. За какво говореха? А, да. За бомбата на Кайли.

— О, ъ… и тя ти каза, че отменя сватбата, така ли? — помъчи се да помогне той.

Тактичността не беше сред най-силните качества на Клайв.

Джими се начумери.

— Защо не вземеш да извикаш още по-високо, за да те чуят всички?

Клайв се озърна в мрачните дълбини на бара. Освен една двойка на средна възраст в ъгъла, нямаше никой друг. Нищо чудно, като имаш предвид, че беше събота следобед и времето навън беше топло и слънчево.

— Тук няма никой — прошепна невинно той.

— Това беше критика, а не наблюдение — изсумтя Джими, без да откъсва очи от зеленото платно, преценяващ различните варианти на удара си.

Клайв отпи кротко от сайдера.

— На твое място бих избрал жълтата.

— Само че ти не си аз, нали? — сряза го Джими и нарочно се насочи към зелената топка.

— Ясно, разбирам — отвърна Клайв, направи физиономия и се почеса по еднодневната си брада. Сърбеше влудяващо. — Разбирам те. Разбий ме. Убий вестоносеца.

— Това пък какво трябва да означава? — наведен над билярдната маса, Джими размисли и се изправи. Зелената не беше толкова добра. Щеше да удари червената.

Клайв пристъпи неловко в развързаните си маратонки.

— Означава, че аз само ти казах, че сватбата се отменя, но не съм виновен за това. Вината не е моя. — Той погледна Джими, който се опитваше да скрие болката си зад защитна стена от гняв, питайки се докъде може да стигне. Какво пък, някой трябваше да му го каже. Не си го изкарвай на приятелите си, Джими. Ние не сме виновни, че Кайли отмени проклетата сватба — изтърси високо той.

Джими се закова на място, думите го цапардосаха по главата като дървена бухалка за крикет. Кой беше казал, че истината винаги боли? Това беше агония. Заля го самосъжаление и той понечи да си излее гнева върху Клайв. Но се спря.

— Абсолютно си прав — въздъхна печално той и се подпря на билярдната маса. — Съжалявам, брат, просто съм смазан — призна той, захвърляйки позата на силния мъж и давайки израз на емоциите си. — Просто не мога да повярвам, че всичко приключи. Тя не иска да бъде с мен, тя не иска да се омъжи за мен. — Той вдигна очи към Клайв. Изглеждаше съкрушен. — Заряза ме — прошепна жално Джими.

Клайв пресуши чашата и сви рамене съчувствено.

— На всеки се е случвало, стари ми приятелю.

— Но на мен никога не ми се беше случвало — призна Джими.

— Винаги има първи път — измърмори Клайв и поклати мъдро глава.

Вцепенен, Джими се обърна отново към билярдната маса, хвана стика и го плъзна назад. Топката се изстреля по зеленото зебло, удари се в ъгъла, полетя към дупката — и не влезе. Клайв въздъхна.

— Нямаш късмет, братче — помъчи се да прояви съчувствие той.

Имаше предвид удара, но умът на Джими беше на съвсем друго място. По-точно в Канада. При Кайли. Той вдигна рамене примирено.

— Да, нямам късмет — призна тъжно той.

 

 

Бяха се сврели в потайните дълбини на „Дъ Ърл ъв Пърси“, един от последните пъбове в Западен Лондон, където човек все още можеше да намери отъркан мокет, билярдна маса и картонена поставка за свински пръжки до бара. Имаше дори палави барманки, които наричаха всички „миличък“ и пускаха двусмислени лафове покрай халбите с „Гинес“, вместо намръщените келнери в модерните кръчми, които маршируваха по голия дървен под и гледаха строго, ако човек събереше смелост да поръча две чаши чилийско бяло вино и купичка мариновани маслини. Дойдоха тук след Обаждането, окончателен трийсетминутен разговор, който Джими проведе с Кайли, след като Клайв хвърли бомбата. Наистина беше сюреалистично. Животът му се сриваше пред очите му, но той беше останал удивително спокоен, беше намерил телефонния код на Канада, набрал номера, разговарял учтиво с майка й: „Здравейте, госпожо Колинс, как сте? Как е времето? О, чудесно, правите барбекю? Това е прекрасно, дори фантастично“, преди да му дадат да говори с Кайли. Тя плачеше. Каква ирония. Щом той беше зарязаният, тогава защо тя ридаеше по телефона? Защо той трябваше да запази добрия тон, да остане непоклатим, силен, да прояви съчувствие? Изглеждаше толкова нереално. Сякаш се случваше на кино или по телевизията. Сякаш животът му се беше превърнал в някакъв ужасен сюжет от „Сексът и града“, достоен за нейния любим сериал.

И така, докато останалите ергени от партито бяха изпълзели от спалните си чували, тупаха го съчувствено по гърба и се измъкнаха, за да хванат влака за Манчестър, Джими седеше на кожения стол и слушаше как неговата бивша годеница му обяснява, че е размислила, че съжалява, но трябва да отмени сватбата и да остане в Канада.

— А после смени тона.

— Как така? — попита Клайв, отвори пакет пушени свински пръжки и ги засмука като прахосмукачка.

— Да, както беше разстроена и виновна, изведнъж стана студена и критична.

— Кайли? Студена и критична? — повтори Клайв, с полепнали по брадата мазни трохи. — Но тя не изглежда способна на такова нещо.

— Тя е жена. Те са способни на всичко. — Джими се беше вкопчил здраво в женомразието като класически изоставен жених. Гаврътна питието си и кимна към билярдната маса. — Твой ред е.

— О… да. — Клайв вдигна провисналите дънки и взе стика.

— Но това не е всичко — продължи Джими с болка. — Тя ми каза, че не знам какво означава да си влюбен.

— Така ли? — Клайв плъзна майсторски стика — Дявол да го вземе. Ти и принц Чарлз.

— Какво? — Джими се намръщи объркано и проследи с поглед Клайв, който разбиваше топките със смущаваща лекота…

— Нали помниш онова интервю по ВВС с Лейди Даяна, когато обявиха годежа. — Още една топка се плъзна грациозно, докато Клайв прехвърляше любопитни факти и светски клюки и ловко намери 1981-а. — Разправят колко са щастливи и репортерът добавя „И сигурно сте влюбени?“ Даяна казва „Разбира се“, а Чарли — чакай, той направи нещо такова. — Подготвен за някоя от потресаващите персонификации на Клайв, Джими се слиса от удивителното превъплъщение в образа на принц Чарлз, с увиснала челюст, дигнати вежди и комична непохватност. Въртейки въображаемия пръстен с монограм; той измънка пренебрежително: — Каквото и да означава „влюбени“.

— Но аз знам какво означава да си влюбен — възрази Джими. — Аз бях влюбен в Кайли. Още съм влюбен в нея — добави отчаяно той.

Клайв неохотно излезе от образа и се посвети на питието си.

— Знам, просто казвам…

— По-добре си трай — сряза го Джими. — Ти си моят кум, аз съм зарязаният младоженец, твой дълг е да ме разведряваш. — Той въздъхна, чувстваше се ужасно потиснат. — Твоята задача е да ми кажеш, че съм извадил голям късмет, като съм се отървал.

— Искаш да те излъжа — поправи го Клайв.

— Ако се налага, да — каза Джими с горчива усмивка. — Трябва да ме подкрепяш и да ми съчувстваш — добави той и посочи празната си чаша. Бяха дошли тук под предлог, че ще играят билярд, но и двамата знаеха, че истинската мисия беше Джими да удави мъката си. — За мен водка с редбул. Голяма.

Клайв взе чашата му.

— И една цигара.

— Ти не пушиш — напомни му Клайв. — Ти мразиш пушачите. Смяташ, че пушенето е загубена работа — добави с каменна физиономия, повтаряйки любимата му мантра, но дори тя мина край ушите на Джими, който тръгна из бара да си изпроси цигара от някого.

Той се огледа и набеляза единствените други посетители, двойка на средна възраст, които седяха плътно един до друг на канапето от изкуствена кожа в ъгъла и разглеждаха някакви брошури. Прошареният мъж пиеше тъмна бира, а жената, накипрена с розов тюрбан, обясняваше оживено и си играеше с нещо, което подозрително много приличаше на запалка.

— … главата ми казва да избера тази, градската къща в покрайнините на Аликанте. По-голяма е, винаги можем да я дадем под наем, ако се наложи, и ще сме близо до сестра ти Вероника… — Маги взе визитката на агента, който им беше предложил въпросната къща в Испания и я размаха под носа на Сони. Така откри пакета цигари, който беше оставила на масата. — Макар че като се замисля, не е толкова добра идея.

Тя беше прекарала сутринта на гости у Вероника. Преживяването не се вписваше в представата й за приятна визита. Строга католичка, Вероника я беше почерпила със слаб чай и изсъхнали кифли, поднесени върху дантелени покривчици, а свещеникът отец О’Рейли им разказваше за първородния грях и изкуплението. Ако религията не успя да убие Маги, то кифлите едва не я довършиха и двайсет минути по-късно тя си тръгна, подгонена от отчаяната нужда от цигара и джин тоник в пъба на ъгъла.

— … обаче сърцето ми подсказва да купим красивата стара къща в Херез де ла Фронтера — тя замълча многозначително и посочи снимката. — Толкова е красиво — погледни само бугенвилиите…

— Здравейте — Джими включи най-чаровната си усмивка и зачака пауза. Такава не настъпи.

— Имам чувството, че това е тя. Нашата къща. — Маги озари Сони с тържествуваща усмивка.

— Извинете, че ви прекъсвам — намеси се Джими. — Бихте ли ми заели една цигара?

— А? — Сони се откъсна от бирата си.

Намръщена, Маги вдигна очи. Моментално ъгълчетата на устата й се изтеглиха нагоре, челото й се отпусна и яростният поглед беше заменен с ведра усмивка. Охо, я виж ти. Един много екзотичен, много красив млад мъж я гледаше умоляващо. Прилича на Омар Шариф на млади години, помисли си тя, а раздразнението й се стопи като ледените кубчета в джина й.

— Няма проблем — подхвърли весело тя с порозовели бузи под бронзовия тен. — Пушач в нужда се познава… — Сони я изгледа потресен. Нима това беше същата жена, която убиваше човек за цигарите си?

— Благодаря — Джими кимна и взе цигарата.

— Вземи си две — покани го Маги.

Сони едва не се задави с бирата си.

— Магс — процеди той.

Джими се подчини, би било нелюбезно да откаже и побърза да се измъкне от заформящия се семеен скандал, отправяйки се към билярдната маса, където Клайв подреждаше топките за следващата игра.

Джими се отказа от идеята да излезе навън и да изпуши цигарата, а вместо това взе стика и се насочи към масата.

— Знаеш ли какво?

— Какво?

— Извадих късмет. Бракът е самоубийство. Защо според теб се нарича брак? — обяви решително той. — По-рано не виждах нещата в истинската им светлина, но сега пелената пред очите ми падна. Кайли всъщност ми направи услуга. Какво си мислех? Да се задомя? Да обещая да спя с една-единствена жена до края на живота си?

— Мен ли се опитваш да убедиш или себе си? — попита Кларв, имунизиран към перченето му.

Но Джими се направи, че не го е чул.

— Ако се бях оженил за Кайли, сигурно никога повече нямаше да правя секс. Знаеш ли, че женените двойки не правят секс? Вярно е. Статистиката го доказва. Вместо това ходят в IKEA. — Клатейки глава, той се приведе към масата. — Боже, какво си въобразявах? Трябва да съм бил луд.

— Не беше луд — поправи го Клайв. Жалката реч на приятеля му не го заблуди нито за миг. — Сам го каза. Ти беше влюбен.

Със силен пукот стикът на Джими удари бялата топка, като разби подредения триъгълник от разноцветни топки и ги запрати по зеленото зебло.

— Е, слава на бога, вече не съм — заяви решително той.