Клайв Къслър
Азиатска вълна (19)

17.

Под прикритието на тъмнината преди зори подводницата „Сий дог II“, заедно с Пит и Джордино в нея, бе вдигната от контейнера си с кран, чиято стрела се завъртя над единия борд на кораба и бавно я спусна във водата. Застаналият върху подводницата моряк откачи въжето, след което бе изтеглен на борда на кораба. После бреговата моторна лодка на „Орегон“ се плъзна покрай корпуса и влекателното й въже бе закачено за подводницата. Джордино стоеше в отворения люк, който се издигаше на близо метър над водата, докато Пит продължаваше да проверява уредите и апаратурата.

— Кажете когато сте готови — подвикна Макс Ханли от моторната лодка.

— Ще се спуснем на три метра дълбочина — съобщи Джордино. — Когато стигнем това ниво, вие можете да потеглите.

— Разбрано.

Джордино затвори люка и се просна до Пит на палубата на подводницата, която приличаше на дебела сиамска пура с къси криле от двете страни, чиито краища се извиваха отвесно нагоре. Подводният плавателен съд, дълъг шест метра и тежащ близо тон и половина, може и да изглеждаше тромав на повърхността, но под водата се спускаше и завърташе с изяществото на новородено китче. Той се придвижваше чрез три тласкащи устройства в двойната опашна секция, които изтласкваха водата през предното смукателно устройство и я изхвърляха през задното. С леко докосване на двете ръкохватки, едната от които регулираше надлъжното клатене и спускането, а другата наклона и завоите и на лоста за скоростта, „Сий дог II“ можеше да се плъзга гладко на около метър под повърхността или да се потапя до дълбочина шестстотин метра в порядъка на минути. Лоцманите, които лежаха проснати по корем с глава и рамене в единичната носова част от прозрачно стъкло, имаха много по-голям обхват на видимост, отколкото предоставяха повечето подводници, снабдени само с малки отвори за наблюдение.

Видимостта под повърхността беше нулева. Водата обгръщаше подводницата като дебела памуклийка. Поглеждайки нагоре и напред, Пит и Джордино едва различаваха очертанията на моторната лодка. След малко до слуха им долетя приглушено боботене — Кабрийо беше увеличил оборотите на мощния 539-кубиков двигател „Родек“, с 1500 конски сили, който придвижваше голямата моторна лодка. Гребният винт разпени водата, кърмата се заби надолу и плавателният съд потегли напред заедно с тежката подводница, закачена за него. Като дизелов локомотив, теглещ дълга влакова композиция нагоре по наклон, моторната лодка се напрегна да набере инерция, после бързо започна да увеличава скоростта си и достигна забележителните осем възела, влачейки инертната маса под водата. Пит и Джордино не знаеха, че Кабрийо използваше само една трета от мощността на двигателя.

По време на краткото пътуване от „Орегон“ до „Юнайтед стейтс“ Пит програмира бордния компютърен анализатор, който автоматично настройваше и контролираше нивото на кислорода, електрониката и системите за отчитане на дълбочината. Джордино задейства ръката на манипулатора и я изпробва в няколко различни положения.

— Вдигната ли е антената за свръзка? — попита го Пит.

Легналият до него Джордино кимна леко.

— Още щом се потопихме, пуснах кабела до максималната му дължина от осемнайсет метра. Влачи се зад нас на повърхността.

— Как си я замаскирал?

Джордино сви рамене.

— Използвах поредния хитър номер на великия Алберт Джордино. Издълбах вътрешността на един пъпеш и я пъхнах вътре.

— Не се съмнявам, че си го свил от главната готвачка.

Джордино му хвърли обиден поглед.

— Както се казва, пести, за да имаш. Той беше презрял и тя така или иначе щеше да го хвърли в кофата за боклук.

Пит заговори в мъничкия микрофон:

— Председател Кабрийо, чувате ли ме?

— Сякаш седите до мен, господин Пит — отвърна веднага Кабрийо. Както той, така и останалите мъже в моторницата, бяха облечени като местни рибари.

— Веднага щом стигнем района за спускане, ще освободя антената за свръзка, за да поддържаме контакт, след като се върнете на „Орегон“. Когато пусна антената, въжето й с тежести ще легне в дънната утайка и ще играе ролята на буй.

— Какъв е обхватът ви?

— Под вода можем да предаваме и приемаме до хиляда и петстотин метра.

— Разбрано — потвърди Кабрийо. — Бъдете в готовност, ние не сме далече от кърмата на лайнера. Но няма да мога да се доближа по-близо от петдесет метра.

— Някакви признаци за охранителен отряд?

— Целият кораб и кеят са пусти като крипта през зимата. В готовност сме.

Кабрийо направи повече, отколкото бе обещал. Той намали хода на моторната лодка почти до неподвижно положение и я доближи съвсем под кърмата на „Юнайтед стейтс“. Слънцето вече изгряваше, когато един леководолаз се прехвърли зад борда и се спусна по влекателното въже до подводницата.

— Водолазът се гмурна — съобщи Кабрийо.

— Виждаме го — отвърна Пит, гледайки през прозрачната носова част. Той видя как водолазът освободи свързващия механизъм в горната част на подводницата между двете тръби и даде знак „готово“ с едната си ръка, преди да изчезне нагоре по въжето. — Освободени сме.

— Направете завой от четирийсет градуса на ваше дясно — упъти ги Кабрийо. — Намирате се само на двайсет и пет метра западно от кърмата.

Джордино вдигна ръка през мътните дълбини към огромната сянка, създаваща впечатлението, че минава над тях. Безкрайната на вид форма се подчертаваше още повече от слънчевата светлина, която се процеждаше между кея и гигантския корпус.

— Стигнахме до него.

— Сега сме сами. Срещата ни ще бъде в четири и половина. Ще осигуря водолаз да ви чака при въжето на антената ви.

— Благодаря ти, Хуан — непринудено му заговори на „ти“ Пит. — Нямаше да се справим без теб и твоя опитен екипаж.

— Не бих могъл да постъпя по друг начин — отвърна бодро Кабрийо.

Джордино загледа с благоговение чудовищно голямото перо на кормилото, което изникна над тях, и натисна лоста, за да спусне котвата на антената в дънната утайка. От тяхното място корпусът като че ли се губеше в безкрайността.

— Страхотно нещо! Спомняш ли си колко е газенето му?

— Не, мога да направя само смело предположение. Някъде около дванайсет метра плюс-минус.

— Съдейки по вида му, предположението ти е най-малко минус метър и половина.

Пит изпълни дадената от Кабрийо корекция на курса и потопи носа на „Сий дог II“ в по-дълбоки води.

— Я да внимавам, че да не си джаснем главите.

Пит и Джордино работеха открай време като екип по време на безбройните гмуркания в морските бездни и бяха управлявали не една подводница при изпълнение на различни проекти на НЮМА.

Без никакви уговорки всеки от тях спонтанно пое своите задължения. Пит действаше като лоцман, а Джордино наблюдаваше мониторите на системите, работеше с видеокамерата и ръката на манипулатора.

Пит леко отмести напред лоста за дроселите и започна да направлява движението на подводницата със съответните уреди. Като някаква нощна летяща машина подводницата се плъзна покрай трилопатните бронзови гребни винтове, които завъртяха водния мрак като големи, красиво извити ветрила. „Сий дог II“ продължи безшумно да пори водата, която доби призрачен матовозелен цвят.

Дъното приличаше на далечна суша в мъглата. От корабите се изхвърляха различни боклуци и с годините докът отчасти лежеше в тинята. Подводницата мина над ръждясалата решетка от палуба, която се бе превърнала в убежище за малко стадо сепии, които се стрелваха навътре и навън от успоредните й редици от правоъгълни отвори. Пит предположи, че решетката е била изхвърлена от докерите доста отдавна. Той изключи тласкащите устройства и настани подводния съд в мекото дъно под кърмата на лайнера. Малък облак тиня се издигна нагоре и настрани като кафява пара и за миг закри гледката им през предния стъклен капак на носовата част.

Над тях корпусът на „Юнайтед стейтс“ се простираше в тъмната вода като черен злокобен покрив. Пустото дъно усилваше чувството за самота. Истинският свят над тях престана да съществува.

— Мисля, че е най-добре да си отдъхнем няколко минути и да обмислим нещата — предложи Пит.

— Не ме питай защо — рече Джордино, — но изведнъж се сетих за една тъпа шега от детството ми.

— Каква шега?

— За златната рибка, която се изчервила, когато погледнала отдолу дъното на „Куин Мери“.

Пит направи кисела физиономия.

— Прости неща, родени от прости умове. Трябва да е гнил в чистилището, за да възкресиш онова старо корито.

Джордино се направи, че не го е чул.

— Не че искам да променя дразнещата тема на разговор, но се питам дали на тия клоуни не им е хрумнало да поставят подслушвателни устройства около корпуса.

— Докато не се блъснем в някое, което ще задрънчи от дока, няма как да разберем.

— Все още е достатъчно тъмно, за да различим някоя подробност.

— Мисля си, че можем да включим фенерчетата си и да ги насочим към най-ниския край, за да почнем с огледа на кила. Шансовете ни да бъдем забелязани на такава дълбочина под корпуса са нулеви.

— А после, когато слънцето се издигне по-високо, ще можем да огледаме корпуса нагоре към водолинията.

Пит кимна.

— Едва ли е блестящ план, но при тези обстоятелства друго не можем да направим.

— Тогава да се залавяме за работа — предложи Джордино, — ако не искаме да ни свърши кислородът.

Пит задейства тласкачите и подводницата бавно се издигна от утайката до метър и двайсет под кила. Той съсредоточи вниманието си върху поддържането на „Сий дог II“ на равна плоскост, като през няколко секунди поглеждаше монитора си, който го направляваше по прав път. Джордино пък се взираше нагоре и търсеше с поглед нещо необичайно, което да подсказва за входен или изходен люк, занитен в дъното на корпуса, и записваше на видеокамера всяко подозрително място или майсторски замаскирана изработка. След няколко минути Пит реши, че ще действа по-бързо, ако се откаже от монитора и просто следва през прозрачния носов капак хоризонталните шевове между обшивките на корпуса.

От повърхността слънчевите лъчи пронизваха дълбините и увеличаваха видимостта. Пит изключи вътрешното осветление на подводницата. Стоманените обшивки, черни в мрака допреди малко, сега станаха матовочервени, тъй като боята срещу замърсяване изпъкна повече. От започващия отлив се почувства слабо водно течение, но Пит поддържаше подводницата в неподвижно състояние, докато продължаваше огледа си. През следващите два часа двамата се плъзгаха с подводницата напред-назад, като че ли косяха ливада, всеки необичайно смълчан и съсредоточен в работата си.

Изведнъж гласът на Кабрийо наруши тишината.

— Искате ли да докладвате как вървят нещата, господа?

— Нямаме какво да докладваме — отговори Пит. — Още едно обследване и приключваме с дъното на корпуса. После започваме бордовете нагоре към водолинията.

— Да се надяваме, че новата боя ще попречи да бъдете забелязани от повърхността.

— Макс Ханли и екипът му са я направили малко по-тъмнозелена, отколкото имах предвид — поясни Пит. — Но ако никой не се вгледа надолу във водата, всичко ще бъде наред.

— Корабът продължава да изглежда пуст.

— Радвам се да го чуя.

— Ще се видим след два часа и осемнайсет минути — весело заключи Кабрийо. — Постарайте се да не закъснеете.

— Ще бъдем точни — обеща Пит. — Двамата с Ал нямаме намерение да се мотаем тук по-дълго от необходимото.

— Чакаме ви и край засега.

Пит наклони глава към Джордино, без да го поглежда.

— Как сме с кислорода? — попита той.

— Сносно — отвърна кратко Джордино. — Акумулаторната мощност продължава да е стабилна, но бавно пълзи към червената чертичка.

Те свършиха с огледа на последната част от кила. Пит насочи подводния съд покрай секцията на корпуса, която извиваше нагоре към водолинията. Следващият час мина мъчително бавно и нищо необикновено не бе открито. Започна приливът и докара по-чиста вода, което увеличи видимостта до близо девет метра. Те заобиколиха носовата част и започнаха да оглеждат десния борд, който се намираше откъм дока, стърчащ на три метра над повърхността.

— Колко време ни остава? — поинтересува се Пит, без да си прави труда да вдига ръка, за да погледне часовника си „Докса“.

— Петдесет и седем минути до срещата с моторницата на „Орегон“ — отвърна Джордино.

— Напразно беше това идване дотук. Ако Кин Шан качва и сваля тайно чужденци от борда на „Юнайтед стейтс“, не го прави чрез подводен проход или подводен тип средство.

— Не ми се струва да ги вкарва отгоре, над повърхността — каза Джордино. — Или поне не такъв брой, който да си струва парите. Емиграционните служители ще надушат операцията десет минути след като корабът влезе в пристанището.

— Няма какво повече да правим тук. Да си вдигаме партакешите и да изчезваме.

— Това може да се окаже проблематично.

Пит стрелна косо с поглед Джордино.

— Защо?

Джордино посочи с брадичка към прозрачния нос.

— Идват ни гости.

От зелените дълбини пред подводницата се появиха трима леководолази, които плуваха към тях и приличаха на зли демони с черните си неопренови подводни облекла.

— Каква според теб е глобата за нарушаване на границата на владение по тези места?

— Не знам, но се обзалагам, че е повече от някой шамар по бузата.

Джордино огледа водолазите, които се приближиха — един в средата, другите двама — малко зад него от двете му страни.

— Най-странното е, че не са ни забелязали по-рано, много преди да извършим последния оглед под водолинията.

— Някой трябва да е погледнал зад борда и да е съобщил за странно зелено чудовище — подхвърли шеговито Пит.

— Говоря сериозно. Те като че ли са ни наблюдавали през цялото време до последната минута.

— На луди ли ти приличат?

— Не, но идват с цветя и бонбони, нали?

— А с оръжия ли?

— Приличат ми на подводните пушки „Мозби“.

„Мозби“ беше опасно оръжие, което изстрелваше през водата ракета с малка взривна глава. Макар да беше пагубно за човешката плът, Пит не вярваше да нанесе сериозни повреди на подводния съд, способен да издържи на налягането на дълбочините.

— Най-лошото, което можем да очакваме, е да издраска боята и да направи няколко вдлъбнатини по корпуса ни.

— Не се перчи толкова — предупреди го Джордино, взиращ се в приближаващите се водолази като лекар, разчитащ рентгенова снимка. — Тия приятелчета ще извършат координиран удар. Шлемовете им сигурно съдържат миниатюрни радиопредаватели. Корпусът ни може и да поеме няколко здрави удара, но едно щастливо попадение в смукателните тръби на тласкачите ни, и отиваме по дяволите.

— Можем да им се изплъзнем — заяви уверено Пит и наклони „Сий дог II“ за остър завой, включи тласкащите устройства до крайно положение и се насочи към кърмата на лайнера. — Нашата лодка може да плава с цели шест възела по-бързо от който и да е леководолаз, обременен с бутилки под налягане.

— Животът не е честен — смънка Джордино под носа си повече от яд, отколкото от страх, когато най-неочаквано се натъкнаха на още седем леководолаза, които плаваха в полукръг под огромните гребни винтове на кораба и им препречваха пътя за бягство. — Изглежда, богинята на случайно откритите ценни предмети ни е обърнала гръб.

Пит включи микрофона си и повика по радиото Кабрийо.

— Тук „Сий дог II“. Обградени сме от десет негодника.

— Чувам ви, „Сий дог“, и ще предприема съответните действия. Не е нужно да се свързвате повече с мен. Край.

— Това е лошо — отвърна мрачно Пит. — Можем да се изплъзнем покрай двама-трима, но останалите ще се доближат достатъчно, за да ни навредят сериозно. — В този момент нещо привлече вниманието му. — Освен ако…

— Освен ако какво?

Пит не отговори. Боравейки с превключвателите, той спусна „Сий дог II“ към дъното, после я изравни успоредно на трийсетина сантиметра от дъното, предприе претърсвателна обиколка и след десет секунди откри това, което търсеше. Палубната решетка, която бе видял преди това, се появи пред него в утайката.

— Може ли да извадиш от тинята с манипулаторна ръка онази там решетка? — попита той Джордино.

— Ръката може да издържи тежестта, но за изсмукването нямам представа, зависи колко дълбоко е заровена.

— Опитай!

Джордино кимна мълчаливо и веднага се пресегна над топчестите регулатори към механичната ръка. С леко движение, наподобяващо местене на мишката на компютър, завъртя регулаторите и изпъна навън ръката на манипулатора, която бе свързана шарнирно в лакътя и китката като човешките стави. После я нагласи над решетката и стегна трите й подвижни пръста.

— Решетката е хваната — съобщи Джордино. — Сега издигни подводницата рязко нагоре.

Пит тъкмо избута тласкачите нагоре с последната им останала акумулаторна мощност, и видя, че водолазите от охраната на Кин Шан са на пет-шест метра от тях. В следващите няколко мъчителни секунди не се случи нищо. После решетката бавно започна да се измъква от утайката и когато подводницата я издърпа докрай, тя вдигна голям облак тиня след себе си.

— Завърти ръката, докато решетката заеме хоризонтално положение — нареди Пит, — после я задръж пред смукателните отвори на тласкачите.

— Но ония все още имат възможност да изстрелят взрив в опашката ни.

— Само ако имат локатор за проникване през кал — отвърна Пит и върна назад тласкащите устройства докрай, от което изпуснатите към дъното струи вдигнаха огромни вихрушки от утайка. — Така ту ни виждат, ту не ни виждат.

Джордино кимна одобрително.

— Бронирана защитна преграда, изкуствено предизвикана димна завеса — какво повече ни трябва! Сега давай да се измитаме оттук.

Пит нямаше нужда от втора покана. Той потегли, накланяйки подводницата с опашката надолу, за да разбърква утайката. Макар да се движеше напълно слепешката като водолазите, но не толкова объркан като тях, той имаше предимството на акустичната система, която да го отведе до антенния буй. Не бяха изминали много, и подводницата бе разтърсена от силен удар.

— Улучиха ли ни? — попита Пит.

Джордино поклати глава.

— Не, но мисля, че можеш да зачеркнеш един от нападателите ни като жертва на пътна злополука. Едва не откъсна главата му с дясното крило.

— Той няма да е единствената жертва, ако те се изпозастрелят взаимно по погрешка в…

Пит спря насред изречението — взрив с тъп звук разлюля „Сий дог II“. Последваха още два в бърза последователност. Скоростта на подводницата намаля с една трета.

— Това е щастливото попадение, за което ти споменах — отбеляза прозаично Джордино. — Сигурно са успели да изстрелят снаряд през решетката.

Пит погледна към уредите за управление.

— Засегнали са лявото тласкащо устройство.

Джордино постави ръка върху прозрачния нос, по чиято външна повърхност имаше няколко малки пукнатини и драскотини.

— Те надупчиха и прозрачния ни капак.

— Къде улучи третата им ракета?

— Не е възможно да се види през този облак, но предполагам, че вертикалният стабилизатор на дясното крило е отнесен.

— И аз тъй мисля — отвърна Пит, — защото се накланяме наляво.

Двамата не можеха да знаят, че групата от десет водолази беше намаляла с четирима. Освен единия, в който се бе блъснала подводницата, другите, стреляйки напосоки през кафявата завеса, бяха улучили и убили трима от съекипниците си. В бързината да стрелят и презареждат подводните си пушки с нови разривни заряди, водолазите гледаха през пръсти на опасността да се унищожат един друг. По пътя си подводницата блъсна един от тях, но той все пак стреля право в целта.

— Пак ни улучиха — докладва Джордино, като се извърна назад в тясното пространство и погледна към десния корпус на подводницата. — Този път засегнаха акумулаторния кожух.

— Тия бойни глави „Мозби“ се оказаха по-мощни, отколкото предполагах.

Джордино се обърна и погледна встрани, когато нов взрив пръсна рамката между десния корпус и носовата прозрачна част. От мястото, където метал и стъкло се сблъскаха, бликна вода.

— И правят по-големи поразии от драскотини по боята и вдлъбнатини по корпуса — подметна Джордино.

— Губим мощност на тласкачите — долетя гласът на Пит, в който се долавяше ясна нотка на хладнокръвие. — Вероятно последният удар е причинил късо в системата. Изхвърли решетката. Прекалено увеличава съпротивлението.

Джордино се подчини и освободи решетката от механичната ръка. През тинестия облак видя, че на няколко места ръждясалите метални парчета на решетката бяха разкъсани от взривовете. Той проследи с поглед как отново се плъзна надолу към дънната утайка.

— Сбогом, стара дружке, свърши ни голяма работа!

Пит хвърли бърз поглед на малкия навигационен монитор.

— Остават ни двеста метра до антената. Възнамерявам да минем под гребните винтове на лайнера.

— През последната минута нямаше никакви атаки — отбеляза Джордино. — Сигурно сме оставили нашите разгневени приятелчета далеч зад нас в мъглата. Предлагам да затвориш до минимум дроселите, за да спестиш колкото мощност е останала.

— Не е останало нищо за пестене — отвърна Пит и посочи уреда, отчитащ акумулаторната мощност. — Скоростта ни спадна до един възел и стрелката сочи червената чертичка.

Джордино се усмихна със стиснати устни.

— Ще празнувам, ако водолазите на Шан се изгубят и се откажат да ни преследват.

— Скоро ще разберем. Сега тръгвам нагоре и щом навлезем в бистри води, погледни назад и ми кажи какво виждаш.

— Ако все още се навъртат наоколо и забележат, че кретаме със скорост половин възел, ще ни нападнат като разярени оси.

Пит не каза нищо, когато „Сий дог II“ излезе от вихрещата се утайка. Присви очи и се вгледа в кадифено зелената вода, за да открие въжето на антената и водолаза на Кабрийо. Неясен силует, трепкащ на двайсет — двайсет и пет метра пред него и леко наляво, бавно доби по-ясни очертания на дъното на моторната лодка, която се поклащаше от вълните, движещи се към пристанището.

— Почти се прибрахме! — възкликна Пит с повишен дух.

— Ама че упорити малки дяволи! — обади се навъсен Джордино. — Петима от тях плуват като акули зад опашката ни.

— Сече им пипето, щом схванаха толкова бързо намеренията ни. Вероятно са оставили някой в бистрите води като наблюдател и той, като ни е видял да излизаме от мътната лепкава маса, веднага ги е уведомил по радиопредавателя.

Заряд се взриви в един от опашните стабилизатори на „Сий дог II“ и го откъсна. Втори заряд мина на косъм покрай полусферичната носова част. Пит се мъчеше да запази управлението и да поддържа прав курс на подводницата към моторната лодка. В мига, в който видя с крайчеца на окото си един от водолазите на Шан да се задава отстрани на подводницата, разбра, че всичко е свършено. Без достатъчно мощност и помощ от страна на Кабрийо, път за спасение нямаше.

— Да сме толкова близо и в същото време толкова далече — измърмори Джордино, гледайки към кила на моторницата, докато чакаше безпомощен, но невъзмутим неминуемия последен удар.

Тогава най-неочаквано няколко последователни сътресения разбуниха водата около подводницата. Пит и Джордино се замятаха във вътрешността на плавателния съд като плъхове във въртяща се тръба. Водата около тях изригна в огромна маса от пяна и мехурчета, които се развилняха във всички посоки, преди да се издигнат към повърхността. Водолазите, намиращи се близо до „Сий дог II“, загинаха мигновено и телата им се превърнаха в пихтия. Двамата мъже в подводницата онемяха и оглушаха от подводните детонации. От сериозни наранявания ги спаси непроницаемият й корпус.

На Пит му бяха нужни няколко минути, за да проумее, че Кабрийо, предупреден за преследването, е изчакал подводницата и нападателите й да се приближат достатъчно близо до моторната лодка на „Орегон“, за да хвърли гранати във водата. През бученето в ушите си Пит чу, че някой го вика по радиото.

— Ей, момчета, добре ли сте? — долетя очакваният глас на Кабрийо.

— Бъбреците ми никога вече няма да са каквито бяха — отвърна Пит, — но иначе и двамата се държим.

— А самоволните терористи?

— Те като че ли са излезли от желирана торта — отвърна Джордино.

— Щом нас атакуваха под водата — изрази предположението си Пит, — положително ще погнат и вас на повърхността.

— Много навреме го каза — отвърна безгрижно Кабрийо. — В момента малък катер е на път към нас. Но не е нещо, с което да не можем да се справим, разбира се. Вие кротувайте. Щом посрещнем нашите гости, ще пратя водолаз да ви закачи за влекателното въже.

— Вие кротувайте! — повтори язвително Джордино. — Вече нямаме мощност, насред водата сме. Той сигурно си мисли, че се намираме в подводен увеселителен парк!

— Прави го за наше добро — въздъхна Пит, чувствайки, че напрежението в подводницата намалява. Той лежеше отпуснат, с ръце върху вече недействащите превключватели и гледаше през прозрачния носов капак към дъното на моторната лодка, питайки се каква ли карта ще изиграе Кабрийо.

 

 

— Тия не се шегуват — каза Кабрийо на Еди Сенг, бившия агент на ЦРУ, който беше техен човек в Бейджин в продължение на двайсет години, преди да бъде принуден да се върне внезапно в Щатите и да се пенсионира. Кабрийо се вгледа през малкия телескоп към бързо приближаващия се моторен катер. На външен вид му заприлича на спасителна лодка на бреговата охрана на САЩ, само дето този не се занимаваше със спасяването на човешки живот. — Разбрали са играта, когато са открили подводницата, но не могат да бъдат сигурни, че ние имаме нещо общо, докато не се качат на борда и разследват.

— Колко души са? — попита Сенг.

— Около петима и всички са въоръжени освен кърмчията.

— Катерът им снабден ли е с по-големички оръжия?

— Засега не виждам никакви. Те са тръгнали на риболов и не си търсят белята. Ще оставят двама души да ни прикриват, а другите трима ще се качат на борда. — Кабрийо се обърна към Сенг. — Кажи на Пит Джеймс и Боб Медоус да се измъкнат през ненаблюдавания борд на моторницата. И двамата са добри плувци. Когато катерът се приближи, кажи им да се гмурнат под вода и да останат под нашия кораб, между двата корпуса. Ако планът ми е добър, двамата охранители зад техния катер инстинктивно ще реагират на неочаквана ситуация. Ще трябва да пленим и петимата без нито един изстрел. Не бива да вдигаме шум. На дока и на кораба ще има прекалено много любопитни очи. Ще трябва да се справим, без да бием тъпани и да надуваме рогове.

Джеймс и Медоус се спуснаха зад борда под един насмолен брезент и зачакаха във водата сигнал кога да се гмурнат под моторната лодка. Останалите от хората на Кабрийо се излегнаха по палубите, правейки се, че дремят. Един-двама седнаха на кърмата, уж че ловят риба.

Кабрийо вече ясно видя, че охранителите на Кин Шан бяха облечени с парадни тъмнокафяви униформи, които изглеждаха по-подходящи за някоя оперета. Четирима от тях стискаха в ръка автоматични пистолети — според Кабрийо бяха последен модел китайско производство. По лицето на капитана на катера се четеше неразгадаемият, суров израз на представляващ властта китаец.

— Останете на местата си! — извика той на мандарински език. — Качваме се на борда ви.

— Какво искате? — провикна се Сенг.

— Ние сме от охраната на корабостроителницата. Искаме да проверим кораба ви.

— Вие не сте от пристанищния патрул — отвърна с възмущение Сенг, — така че нямате това право.

— Даваме ви трийсет секунди да отстъпите, или ще стреляме — настоя с леден тон капитанът.

— Ще застреляте невинни рибари? — попита язвително Сенг. — Да не сте полудели? — Той се обърна към спътниците си и сви рамене. — По-добре е да се подчиним. Те са толкова луди, че като нищо ще изпълнят заканата си. — И отново заговори на капитана по охраната на „Кин Шан маритайм“: — Добре, качете се, но не се надявайте, че няма да докладвам за вас на пристанищните власти на Китайската народна република.

Кабрийо, нахлупил ниско на главата си сламена шапка, за да прикрива западняшките си очи, се наведе над щурвала и небрежно хвърли няколко монети зад борда като сигнал за Джеймс и Медоус да се гмурнат под моторната лодка. Едната му ръка бавно и крадешком хвана лоста за дросела. После, точно когато капитанът на охранителния катер и хората му отскочиха над тясното пространство между двата плавателни съда, той избута лоста напред и веднага го върна обратно, с което разшири пространството, разделящо двата кораба.

Като в комедиен филм капитанът и двама от помощниците му цопнаха във водата. Действайки импулсивно, както бе предположил Кабрийо, другите двама, останали на борда на катера, мигом пуснаха оръжията си, паднаха на колене и протегнаха ръце, за да издърпат шефа си от водата. Опитът им се оказа безуспешен, тъй като в това време два чифта ръце се подадоха от водата, сграбчиха двамата за вратовете и ги събориха зад борда. После Джеймс и Медоус ги хванаха за краката и ги завлякоха под моторната лодка. След като получиха по един доста сериозен удар по тила и изпаднаха в безсъзнание, те бяха издърпани на борда на моторницата и грубо натикани в един малък трюм.

Кабрийо огледа кърмата на „Юнайтед стейтс“ и края на дока, за да види дали има свидетели. Преброи не повече от трима-четирима работници от корабостроителницата, които бяха преустановили работата си и наблюдаваха двата плавателни съда. Никой не изглеждаше разтревожен. Кабината на моторния охранителен катер им закриваше почти целия изглед към лайнера. От разстоянието, от което гледаха, всичко приличаше на обикновена проверка, извършвана от охранителния отряд. Виждаха и как една част от екипажа на Кабрийо продължава да дреме на палубите, а друга — да лови риба на кърмата на моторната лодка. След малко работниците се заловиха отново с работата си, без да дават никакви признаци на паника.

Джеймс и Медоус се качиха обратно на борда и заедно с Еди Сенг бързо съблякоха капитана на катера и двамата му помощници. След минути и тримата се появиха на палубата в униформите на охранителите.

— Не ми стои лошо — подметна Еди на Кабрийо, оправяйки току-що облечената униформа, — като се има предвид, че цялата е подгизнала.

— Моята е с четири номера по-малка — измърмори Медоус, който беше едър човек.

— Вижте пък моята — каза Джеймс и протегна ръце, за да покаже, че ръкавите му едва закриваха лактите му.

— Е, няма да ги демонстрирате на модно ревю, я! — рече Кабрийо, докато изтегляше моторната лодка до охранителния катер. — Скачайте вътре и хващайте щурвала. Щом вземете подводницата на буксир, следвайте ни по килватера, все едно че ескортирате лайнера до дока на пристанищния патрул. Веднъж изчезнем ли от погледа на корабостроителницата на Кин Шан, ще се мотаме наоколо до мръкване. После ще се отправим към „Орегон“ и ще пробием охранителния катер, за да го потопим.

— А какво ще правим с петимата в трюма? — попита Сенг. Кабрийо извърна глава и се захили.

— Ще имаме щастието да видим изражението на лицата им, когато се събудят и установят, че се намират изоставени на забутан филипински остров.

 

 

Тъй като нямаше достатъчно кислород, за да остане под вода, „Сий дог II“ беше изтеглена на повърхността с отчасти отворен люк. Пит и Джордино останаха вътре и следяха за нечий поглед от минаващ кораб или от брега. След половин час подводницата бързо бе качена на палубата на „Орегон“. Кабрийо чакаше там, за да помогне на Пит и Джордино да излязат от нея. Двамата с благодарност приеха помощта му, тъй като мускулите им бяха схванати и изтръпнали от дългите часове, прекарани в тясното пространство.

— Моля да ме извините, че се наложи да чакате толкова дълго, но се натъкнахме на пречка.

— И се справихте отлично — похвали го Пит.

— И вие свършихте доста добра работа, като отблъснахте лошите момчета.

— Но още щяхме да сме на дъното, ако вие не бяхте хвърлили гранатите.

— Какво открихте? — попита Кабрийо.

Пит поклати уморено глава.

— Нищо, абсолютно нищо. Корпусът под водолинията е чист, няма никакви промени по него, никакви тайни люкове и херметически врати. Дъното е било ожулено и пребоядисано, но изглежда така, както в деня, в който корабът е бил пуснат на вода. Ако Кин Шан използва някакъв хитър метод, за да сваля незаконни емигранти на чужди пристанища, той не е свързан с корпуса под водолинията.

— Тогава какво ни остава?

Пит погледна твърдо Кабрийо.

— Трябва да влезем в самия кораб. Можете ли да го уредите?

— Като местен факир, да, мога. Ще уредя обиколка с екскурзовод за разглеждане на кораба. Но трябва да се вземат предвид няколко неща. Преди всичко разполагаме с може би още два часа, преди да се разкрие изчезването на охранителите, които похитихме. Шефът на охраната на Кин Шан ще събере две и две и ще се досети, че похитителите са от „Орегон“. Няма съмнение, че той вече се чуди и защо десетина от водолазите му ги няма още. Предупреди ли китайските военноморски сили, ония тутакси ще ни погнат. С предимство при старта „Орегон“ може да остави след себе си повечето от корабите на военния флот на Китай. Но ако пуснат самолети след нас, преди да сме излезли от техните териториални води, с нас ще е свършено.

— Но вие сте добре въоръжени — вметна Джордино.

Кабрийо стисна устни.

— Но не сме имунизирани срещу военни кораби с тежка артилерия и самолети с ракети. Колкото по-скоро си вдигнем чукалата от Хонконг и излезем в открито море, толкова по-безопасно ще е за нас.

— Значи смятате да вдигнете котва и да се измъкнете оттук — предположи Пит.

— Не съм казал такова нещо. — Кабрийо отмести поглед към Сенг, който с облекчение се бе преоблякъл в сухи дрехи.

— Какво ще кажеш, Еди? Искаш ли отново да си сложиш униформата на китайски охранител и да обикаляш из корабостроителницата като инспектор в университетско градче?

Сенг се захили.

— Винаги съм искал да се разходя във вътрешността на голям туристически кораб, без да плащам за входен билет.

— В такъв случай всичко е уредено — каза Кабрийо на Пит. — Тръгвайте. Вижте каквото имате да гледате и се връщайте бързо, иначе всички ще съжаляваме, че няма да дочакаме внуци.