Николай Йовчев
По следите на изчезналите животни (1)

Човекът като зоогеографски фактор

„… Човекът крачи през планетата

и пустинята го следва по петите…“

Някога, в най-дълбоката човешка древност, не е било така. Взаимоотношенията между нашия палеолитен прадед и природата коренно се различавали от днешните. През най-ранния период от своето развитие първобитният човек е бил, така да се каже, едно цяло с природата, неделима съставна част от нея. Подобно на всички останали представители на животинския свят той е бил дотолкова зависим от нея, че не е могъл да й окаже забележимо въздействие. Впрочем през целия дълъг период на своето предисторическо развитие човекът малко се отличавал от животните и неговите възможности активно да въздействува върху заобикалящите го условия били съвсем нищожни, макар вече да притежавал огъня и да се занимавал с лов и риболов — основни източници на неговата прехрана.

Наистина някои учени са на мнение, че именно неолитният ловец е бил първопричината за изчезването на такъв гигантски представител на животинския свят като мамута, но това мнение едва ли може да се приеме за напълно меродавно. Преди всичко броят на хората през ония далечни времена е бил толкова нищожен и техните оръдия на труда, както и оръжията им за лов и риболов са били толкова първобитни, че не са могли да повлияят и в най-малка степен върху числеността и видовия състав на животинския свят, който ги заобикалял. В някои райони на света това е било така и до най-нови исторически времена. Така например преди белите заселници да нахлуят в северноамериканските прерии със своето огнестрелно оръжие тук са пасели на воля повече от 60 милиона бизони независимо от това, че тяхното месо било почти основна храна за коренното индианско население. До откриването и завладяването на Новия свят от европейците природата на американския континент била напълно девствена, а животинския му свят неизброим. В продължение само на две-три столетия от бизоновите стада не останал и помен. Само благодарение на щастлива случайност бизонът оцелял като вид до наши дни и сега може да се види само в някои национални паркове и резервати в САЩ и Канада, както и в различни зоологически градини в света. Същото се отнася и до много други животни от видовия състав на американската бозайна и птича фауна, като, разбира се, не се смятат напълно изчезналите вече животни, които никой не може да „възкреси“. А нима всичко това не се отнася и до Австралия, Африка и почти до всички острови в Световния океан, заселени от белия човек през последните столетия?

С увеличаването на народонаселението в света и с все по-бързото развитие на техниката и цивилизацията човекът придобива все по-голяма власт върху природата, оказва все по-активно въздействие над нея и наред с това черпи без мярка нейните богатства. С течение на времето той все повече и повече се очертава като лош стопанин на природните блага, разточителствува с тях, превръща девствените кътове в безплодни пустини.

Тук му е мястото да кажем няколко думи за така наречения „демографски взрив“! Независимо от високия процент на раждаемост на населението в света броят на хората в миналото не се е увеличавал бързо, тъй като честите войни и опустошителните епидемии от чума, холера, едра шарка и други болести, както и високата детска смъртност непрекъснато вземали своя дял и възпирали бързия прираст. Едва през 1830 г. човечеството достигнало 1 милиард. Само в продължение на 150 години оттогава до днес човечеството нарасна на повече от 4 милиарда. Толкова хора живеят днес на земното кълбо. За едно денонощие сега се раждат повече от 200 000 нови жители на планетата. Учените са изчислили, че ако се запази и занапред този темп на раждаемост, към 2000-та година населението на Земята ще достигне невероятната цифра 6–7 милиарда. Това именно извънмерно увеличаване на населението на земното кълбо беше наречено „демографски взрив“. А за да се изхранят толкова хора, по най-реални изчисления на специалистите, продукцията от селското стопанство ще трябва да нарасне с 200–300 процента.

И така неразумното и хищническо експлоатиране на почвата и естествената растителност от човека земеделец и скотовъдец, което навярно ще продължи да се засилва, изтребването на дивеча и останалия животински свят на планетата водят до нарушаване на природното равновесие, до гибелни последици за самия човек и народното стопанство.

Първите тежки последици в това отношение идват от унищожаването на горите. През епохата на палеолита, пък и през първите хилядолетия на човешката история Земята почти изцяло е била покрита с безкрайни девствени лесове. С гори били обрасли дори много от районите, където днес господствуват безотрадните пустини. Известно е например, че само допреди пет-шест хилядолетия, т.е. през историческо време, планинските възвишения на днешна Сахара са били покрити с гори, в които се въдел многоброен и разнообразен дивеч. Но брадвата и трионът, изкуствено предизвикваните горски пожари, за да се освободят пасищни площи, ралото и плугът направили своето. Лишената по този начин от защитна растителна покривка почва бързо се измивала и подложена на непрекъснати ерозионни процеси, постепенно се превърнала в безплодна пустиня, обитавана само от змии и гущери.

В наши дни този процес се развива много по-бързо. Ако благоразумието не надделее и изсичането на горите продължи със същата безразсъдна последователност, за по-малко от две хилядолетия цялата Земя ще бъде лишена от естествената си растителна покривка, животните ще изчезнат и планетата ще се превърне в безкрайна пустош и мъртвило.

Ето защо ние не можем да не си припомним с благодарност онези думи, които индианският писател Сивата Сова е казал за гората:

„Човек, аз имам пред вид цивилизования човек, трябва да влиза в гората с чувство на уважение и дори благоговение, което изпитват хората, пристъпвайки под сводовете на огромен древен храм с великолепна архитектура. Този, който се е възвеличил като властелин на света, би трябвало да снеме не само шапката си, когато влиза в гората, но и обущата си. И той скоро сам ще разбере това, тъй като гората превъзпитава човека.“

Съвременният Хомо сапиенс — „господарят на природата“, както сам се величае човекът, още по безброй косвени начини е спомогнал и спомага за унищожаването на животинския свят.

В стремежа си да завоюва все повече и повече площи за селскостопанската си дейност човекът поголовно унищожава блатата, без да държи сметка за това, че по този начин лишава от естествения им биотоп голям брой водоплаващи птици и ги осъжда на неминуема гибел. А не бива да се забравя, че блатата са източник на блага — риба, раци, тръстика, папур и др. Те са ценни естествени резервоари за напояване на селскостопанските култури, а при това и важен климатичен фактор за поддържане относителната влажност на въздуха.

Безогледното усвояване на пустеещите целини за селскостопански цели също отнема обиталищата на много видове диви животни, лишава ги от хранителни източници и водопоища, от условия за чифтосване и гнездене, от укрития за възрастните и малките, в резултат на което ги осъжда на постепенно изчезване.

Замърсяването на сладководните водоеми с отпадъци на промишлените предприятия и отточните градски води създава условия за тяхното обезрибяване, както и за частичната или пълната гибел на населяващите ги животински организми, включително и на водоплаващите птици.

Водните запаси на планетата са напълно достатъчни да задоволят всички нужди на човечеството. А те са много: водата е необходима на всекиго, на всички и за всичко. Животните и човекът пият вода и това поддържа организма им, растенията също не могат да живеят без вода. Водата е нужна на хората за миене и за задоволяване на много битови нужди. Изчислено е, че населението на Ню Йорк изразходва всекидневно повече от 5 милиарда литра вода. Селското стопанство също не може без вода — в сушави години добивите рязко намаляват. Знае се и това, че за получаването на 200–400 кг въглища са нужни 1000 л вода; същото количество вода се изразходва и за получаването на 50–60 кг стомана; на 7–20 кг хартия или 2 кг изкуствени влакна.

Количеството на световните запаси от вода е огромно. Изчислено е, че водните запаси на планетата са достатъчни да задоволят всички нужди на човечеството. Те биха ги задоволявали още хилядолетия напред, но при условие, че не се замърсяват. А ние ги замърсяваме! В това именно се състои един от големите проблеми на културното човечество.

Ако човек използува разумно водните запаси на планетата, ако не замърсява поради нехайството си реките и езерата, моретата и океаните, на Земята може би не би настъпил никога така нареченият „воден глад“. Но както по отношение на цялата природа, така и по отношение на водата човекът често се проявява като неразумен и недалновиден стопанин.

Главни замърсители на сладководните водоеми са битовите отходни води на големите градове и най-вече промишлените отпадъчни води, изхвърляни от различни предприятия.

Европа и Америка, най-замърсените континенти, ни дават твърде показателни примери в това отношение.

Така например река Рейн, „сините води“, на която са толкова често възпявани в древните германски балади, днес е една от най-замърсените реки в света. Нейните води са не само „мъртви“, защото в тях няма никакъв живот, но не могат да служат вече и за напояване. Установено е, че всяка година Рейн отнася в океана около 60 милиона тона твърди частици.

За най-замърсен сладководен водоем в света се смята северноамериканското езеро Ири (Ери) в САЩ. Това езеро, което има огромна площ — близо 26 000 кв. км, и дълбочина до 62 м, влиза в системата на Великите американски езера. Само допреди 3–4 десетилетия водите му са били кристалночисти и гъмжели от най-различни видове риба. Днес то е вече напълно мъртво.

Но какво е положението у нас?

Не трябва да се забравя, че България е страна със сравнително ограничени водни ресурси. В това отношение ние сме на последно място сред страните на Балканския полуостров.

И все пак само допреди няколко десетилетия това нямаше никакво значение. Чистите води на нашите реки и езера гъмжаха от риба и бяха рай за въдичарите. Сега тази картина е коренно променена.

Ето и някои факти! Само през 1974 г. у нас е била изтровена с промишлени води рибата в 46 естествени и изкуствени водоеми: в 38 реки, 2 езера, 4 рибовъдни стопанства и 2 язовира. Това е само броят на зарегистрираните случаи, а колко са останалите, никой не знае. От подробно разследваните 24 случая е установено, че количеството на изтровената риба е повече от 110 000 кг.

След аварията с танкера „Тори Каньон“ покрай Нормандското крайбрежие огромен брой морски птици станаха жертва на разлелия се по океанската повърхност нефт

Такава е картината в почти всички наши равнинни реки. През година-две в един или друг участък реките се обезрибяват напълно. Река Искър например, чиито води са сравнително чисти до Панчарево, след гара Искър се превръща в същинска мътилка, и то отровна мътилка. Къде са чистите бистроструйни води на Янтра, описани в легендата за Рачо Ковача? Щом минат през Габрово, те вече носят мътилка и отрова за рибата. След Плевен водите на Камчия и Вит са напълно мъртви. Същото може да се каже и за долните течения на Марица, Огоста и много други наши реки. Тази язва засяга вече и някои от нашите планински реки. Нечуван рекорд е една бистра планинска река като Чая да се превърне в мъртва река в продължение на цели километри.

Морските води също се замърсяват с битови и промишлени отпадъци от пристанищните градове и крайбрежните предприятия, с отпадъчни продукти от нефтопреработвателната промишленост и от корабите, което носи опасност за много от морските обитатели, както и за морските птици. Оперението на последните, напоено с нефтопродуктите, които покриват повърхностния слой на водата, губи топлоизолационните и водонепропускливите си свойства и в последна сметка често става причина за тяхната гибел. Опитите с ядрени оръжия на изолирани острови сред океана, както и изхвърлянето на бетонни контейнери с високоактивни остатъци в океанските дълбочини могат да станат причина за радиоактивно „заразяване“ на големи райони, което представлява опасност не само за морските обитатели, но и за хората, консумиращи „радиоактивни“ риби и водорасли.

Ето какво казва за замърсяването на морето големият френски изследовател Жак Ив Кусто:

„Океанът постепенно умира. За двадесет години животът в него е намалял с 40 процента. От петдесет години насам повече от хиляда вида са изчезнали. Замърсяването е общо…

За щастие не всичко е проиграно, не всичко е загубено. Ако човечеството пожелае, още е възможно да се спре зловредното влияние на замърсяването. Бъдещето на морето зависи вече от човека, от представата, която той има за опасностите, на които то е подложено.“

Замърсяването на въздуха също крие голяма опасност за живота и здравето на човека и животните, за правилния растеж и развитие на дивите и културните растения. Колосалното развитие на промишлеността във високоиндустриализираните страни в наши дни е основната причина за наличието на аерозоли в атмосферата. Това са твърдите и течните микроскопични частици на веществата, разпръснати свободно във въздуха, който дишаме. Димът от комините, частиците въглищен прах, изкуствените торове и отровните химикали, които се пръскат със самолети за наторяване и обеззаразяване на селскостопанските култури и горите, оказват своето зловредно влияние върху човешкия и животинския организъм. Бензиновите пари и изгорелите газове, които се изхвърлят от моторните превозни средства, тютюневият пушек и колко още отровни вещества насищат до краен предел атмосферата и я замърсяват! Замърсяването на почвата с нечистотии от животновъдните ферми, с изкуствени торове и пестициди също носи опасност за хора, животни и растения.

Силното замърсяване на въздуха предизвиква дълбоки изменения в тъканите на растенията, уврежда хлорофилния им апарат и нерядко води до гибелни последици, особено за младите издънки. В районите, където атмосферата е силно замърсена с пушеци и газове, много от животните (особено птиците) напускат местообитанията си, което нарушава биоценозите, биологичното равновесие.

Известно е, че през последните две-три десетилетия химизацията в селското и горското стопанство взема все по-големи размери. Наистина народното стопанство има неоценима полза от химичните препарати, използувани за наторяване, за борба срещу плевелната растителност, насекомите-вредители, бактериалните, гъбните и други заболявания по културните растения, но истина е и това, че химизацията е нож с две остриета. Наред с несъмнената полза, която принася, тя крие и големи опасности за природата, за животинския и растителния свят, за човека. „Няма съмнение — пише Ю. Медведев в книгата си «Безмълвният фронт», — че тези препарати, мощни биологичноактивни молекули, притежават потенциалната способност да нанасят вреда на реколтата, на добитъка, на дивите животни и на самия човек, ако не се прилагат правилно.“

Преди всичко пестицидите в тяхната съвкупност — кои повече, кои по-малко, — наред с вредителите унищожават и останалите насекоми, включително полезните, и птиците, които се хранят с тези вредители и техните ларви, принасяйки с това неоценима полза на селското и горското стопанство. Наред с това попадналите по растенията химични отрови се поемат от дивеча и домашните животни заедно с храната. А измити от дъжда и разтворени, те попадат във водоемите, където постепенно унищожават рибата и останалата водна фауна. След като проникнат в почвата, те могат да достигнат и до източниците на питейна вода за населените центрове, откъдето пък попадат в организма на човека и домашните животни, натрупват се постепенно и предизвикват редица заболявания. Не трябва да се забравя и обстоятелството, че някои от препаратите за растителна защита притежават удивителна трайност и могат да се запазят в почвата до 17 и повече години.

С особена токсичност се отличават някои от инсектицидите и най-вече хлорорганичните пестициди. В обработваните с подобни препарати гори рядко може да се чуе птича песен или да се видят риби в кристално бистрите води на реките.

Разпространението на хлорорганичните съединения — пестициди, е получило в наши дни такива размери, че известни количества от тях са били открити дори в мастната тъкан на пингвините и тюлените в районите на Антарктида. Това означава, че те са пренесени с океански течения на стотици и хиляди километри разстояние от местата, където са били използувани за борба с вредителите, за да достигнат до този най-отдалечен район на планетата.

Остатъци от тези отрови се откриват днес в дивеча, рибата, месото, мазнините, млякото и яйцата на домашните животни и птици. Те се откриват дори в много плодове и зеленчуци. С други думи, съвременният човек е подложен на бавно, непрекъснато отравяне. Биолозите и медиците са установили, че един процент, макар и засега съвсем незначителен, от мъртворажданията в цивилизованите страни се дължи именно на пестицидите. Да не говорим за това, че тези отрови дават отражение върху половата система, върху наследствените качества на потомството.

У нас пестицидите започнаха да се използуват в селското и горското стопанство от 1947 г. и оттогава насам, употребата им се увеличава непрекъснато. Всяка година над засетите със селскостопански култури площи и над горските насаждения се изсипват по различни начини, включително със специални самолети, хиляди тонове най-различни видове химични отрови. Само за борба срещу гъботворката при каламитетното й размножаване през 1956 г. са били употребени 1280 тона ДДТ и НСН. Над големите наши градове, като София, Варна, Бургас и др., неведнъж са били разпръсквани със самолети десетки тонове ДДТ срещу мухите, комарите и други хапещи насекоми. След това ДДТ беше забранен не само у нас, но и в цял свят.

А сега следва да си зададем въпроса, дали не трябва всички пестициди да бъдат обявени за нежелани и незабавно да бъдат изхвърлени от употреба в областта на селското и горското стопанство? На този въпрос мъчно би могло да се отговори категорично, поне докато не бъдат открити нови радикални средства за борба срещу насекомите и другите вредители в селското и горското стопанство. Едно обаче е неоспоримо: с тези отрови трябва да се действува крайно предпазливо! Те трябва да се използуват в ограничени количества, и то само в най-належащите случаи. Не случайно в много страни вече са изградени и се изграждат специални органи, комитети и комисии от различни специалисти, свикват се международни симпозиуми и конференции на най-високо равнище, където се обсъждат задълбочено и отговорно въпросите, свързани с вредното въздействие на пестицидите върху животните и човека, дават се насоки за ограничаване на тяхното използуване с оглед на пълното им отстраняване от употреба през близките години. У нас също се вземат мерки в тази насока.

Тези леопарди са станали жертва заради „ловците на трофеи“

Може би не е далеч времето, когато ще бъдат открити пак от голямата химия нови, безвредни средства за тази цел. Отсега обаче се знае, че бъдещето принадлежи на по-ефикасния, напълно безвреден и почти безплатен биологичен метод на борба срещу насекомите-вредители.

Но наред с косвеното човекът оказва по различни начини и пряко въздействие върху дивата фауна.

Така ловът, особено неразумното и хищническото изтребване на някои видове животни, е станал причина за пълното изчезване на много от тях. Жертва на безразсъдното отношение на човека-ловец са станали например такива ценни представители на европейската дивечова фауна като европейския бик — тура, два вида пиренейски козирога, дивия кон тарпан и галицийската древна коза. В Африка са изтребени окончателно квагата, зебрата на Бърчел, синята конска антилопа, червената газела и други. Обедняла е с голям брой видове и фауната на Северна и Южна Америка, на Азия, Австралия и Океания. Особено силно са пострадали в това отношение островите. Общо на земното кълбо са изчезнали през историческо време около 110 вида бозайници и повече от 140 вида птици. Преследвани в продължение на цели столетия заради вкусното им месо, голям брой ловни бозайници и птици в света днес се намират на границата на пълното им изчезване.

Но човекът преследва животните не само за месото. Някои видове са станали жертва на ловците заради рогата и кожата им, смятани открай време за ценни ловни трофеи. В резултат на това са били напълно изтребени най-едрите представители на лъвовете — берберският и капският, както и много копитни бозайници на Африка и Азия. Тигърът и леопардът, американската сива мечка гризли и безобидната австралийска торбеста мечка коала, горилата и орангутанът също са жертва на ловците-„спортсмени“, любители на трофейни кожи. Все заради ценната им кожа, използувана в обувната, кожарската и кожухарската промишленост, са били почти изтребени такива бозайници като гвереца, чинчилата, бобъра, калапа (морска видра), речната видра, сребристата лисица и много други. Тук могат да се изброят и нилският крокодил, американският кайман и дори някои по-едри змии, като питона и боата, чиито кожи се ценят високо и се търсят и досега на световния пазар. Голям брой птици измежду най-красивите представители на световната орнитофауна, каквито са например колибрите и нектарките, папагалите и райските птици, щраусите и фламингото, голямата и малката бяла чапла-райер и много други, са станали жертва на „ловците на пера“.

Хавайската рибарка заедно с албатроса и буревестника, гнездящи на вулканичните и кораловите острови на Хавайския архипелаг, едва не станали жертва на ловците на пера

Маймуната гуереза също за малко не била унищожена от ловците на ценни кожи

Така например само в Индия до започването на Първата световна война са били ловени годишно повече от 250 милиона папагалчета, чиито пера били експортирани в Европа и Америка за украса на дамските шапки. През първите десетилетия на нашия век дамската мода е оказала решително влияние за намаляването на белите чапли в Европа. „Птичият текстил“, така ценен в миналото, е станал причина за масовото преследване и избиване на лебедите, пеликаните, дивите патици и гъски, гмурците, потапниците, кормораните, гагарките и много други птици, от чиито кожи се изработвали елегантни и топли дрехи — палта, шуби, якета и други подобни. Много животни са били масово изтребени заради действителната или мнимата целебност на рогата им. Така и до днес още в много страни на Азия, особено в Китай, от рогата на африканските и азиатските носорози народни лечители приготвят и продават скъпо и прескъпо по тайни пътища универсалното лекарство срещу много болести, включително и срещу… импотентност. Сайгата, тази европейска антилопа, допреди няколко десетилетия беше почти напълно изтребена само защото от рогата й се приготвя ценен лечебен препарат. Същото може да се каже и за далекоизточния елен-марал, от чиито млади рога (панти) днес в Съветския съюз се приготовлява прочутото лекарство пантокрин. Гигантското влечуго от островите на Малайския архипелаг — комодският варан, едва бе запазено от пълно изчезване само защото от опашната му мас се приготовлява целебен мехлем срещу различни кожни заболявания и изгаряне.

От незапомнени времена човек преследва по най-безпощаден начин различните видове хищни бозайници, като тигъра, леопарда, койота, видрата и много други, както и дневните и нощните грабливи птици, без да се държи сметка за пагубните последици от това. Нарушаването на естественото равновесие в този случай става причина например за прекомерното размножаване на гризачите — този враг номер едно за селскостопанските култури, или пък за бедственото намножаване на някои растителноядни копитни бозайници, които масово унищожават културните насаждения. Пълното или прекомерно унищожаване на хищниците в даден район може също така да доведе до гибелни епизоотии сред техните дотогавашни жертви, тъй като те са се хранели преди всичко със слабите и болните животни и по този начин са възпрепятствували разпространението на болестите.

Необмисленото и погрешно разселване и аклиматизиране на някои видове животни в нови райони също може да окаже понякога пагубни последици върху дивата фауна и селското стопанство. Нека си припомним само какви огромни загуби причини в продължение на цели десетилетия на австралийските земеделски стопани и скотовъдци пренасянето на заека-подземник на този континент.

И така столетия и хилядолетия наред, та чак до наши дни човекът се е проявявал като лош и неразумен стопанин на природата. Но нека не бъдем песимисти докрай, нека се надяваме, че осъзнал гибелните последици от досегашната си хищническа експлоатация на природните ресурси и от грубата намеса в естествените закони на природата, човекът ще положи всички усилия да поправи сторените грешки. Само така ще може да се запазят от изчезване застрашените повече от 600 вида бозайници и птици на земното кълбо.