Лайза Клейпас
Женени до сутринта (26)

Двадесет и шеста глава

Лео застана в рамката на вратата, издърпа небрежно ръкавиците си, сякаш имаше цялото време на света. Катрин усети как устата й пресъхва, докато го гледаше. Нуждаеше се от него. Имаше нужда да бъда държана и успокоявана, и той го знаеше. Ако му позволеше да влезе в хотелския й апартамент, нямаше никакво съмнение какво щеше да последва.

Тя трепна при звука на гласове, които се чуха от края на дългия коридор. Пресегна се, хвана реверите на сакото на Лео и го дръпна навътре, затваряйки бързо вратата.

— Тихо — прошепна му.

Лео подпря ръце от двете й страни, приковавайки я към вратата.

— Знаеш как можеш да ме накараш да мълча.

Гласовете ставаха по-силни с приближаването на хората.

Като се усмихна на напрегнатото й лице, Лео започна с глас, който можеше да се чуе отвън:

— Маркс, питам се дали…

Тя си пое раздразнено въздух и притисна уста в неговата, за да го накара да замълчи. Лео притихна, целувайки я с дръзко и алчно удоволствие. Дори през елегантните пластове на дрехите му можеше да усети топлината и твърдостта му. Неумело го заопипва и пъхна ръце под сакото му.

Простена, звукът остана да витае между устните им. Езикът му влезе навътре и тя почувства силни тръпки на удоволствие ниско в стомаха. Усети слабост в краката и изгуби равновесие. Очилата й се разместиха, хванати между лицата им. Лео вдигна ръка, свали ги внимателно и ги пусна в джоба си. С преднамерена бавност пъхна ключа в ключалката и заключи отвътре. Катрин стоеше мълчаливо, разкъсвана между желанието и предпазливостта.

Без да говори, Лео отиде да запали лампата. Драсна кибритената клечка и фитилът се запали с ярък пламък. Катрин примига пред събудените сенки в стаята, сред които се открояваше едрият, тъмен силует. Изпита копнеж, тялото й се сгърчи вътрешно, усещайки празнота. Прониза я тръпка, когато си помисли как я беше изпълнил, спомни си сладката му тежест вътре в нея.

Извърна лице от него, предлагайки достъп към редицата кукички, които се закопчаваха на гърба на роклята й. Последва ловко подръпване, дрехата се разхлаби и се плъзна надолу. Тя усети устата му върху нежната кожа на тила си, лек полъх на топлина. Лео дръпна роклята до кръста й и я смъкна по хълбоците. Тя се премести, за да му помогне, прекрачи извън пластовете розова коприна, изритвайки пантофите. Лео я обърна отново към себе си, разкопча корсета, спирайки само колкото да целуне заоблените извивки на раменете й.

— Разпусни косата си. — Дъхът му върху кожата й я накара да потръпне.

Катрин се подчини, издърпа фуркетите от кока си и ги събра в малко снопче. След като ги сложи на тоалетката, отиде до леглото и се качи на матрака, изчаквайки сковано, докато той се съблече.

Едва изчака да сложи отново очилата си, за да се вгледа в интригуващия му, неясен силует, в играта на светлина и сянка върху кожата му.

— Не присвивай очи толкова много, скъпа. Ще те заболят.

— Не мога да те видя.

Той се приближи до нея, всяка линия на тялото му бе изпълнена с мъжествена грация.

— А виждаш ли ме от това разстояние?

Тя го изгледа замислено.

— Някои части.

Лео се засмя дрезгаво, изпълзя на леглото, метна се върху нея, като се подпря на лакти. Върховете на гърдите й се втвърдиха под лекото покривало на долната й риза. Коремите им се притиснаха един в друг, еректиралият му пенис се озова точно срещу прореза на нейното тяло.

— А сега? — прошепна Лео. — Достатъчно близко ли съм?

— Почти — успя да отговори тя, като се вгледа в лицето му, попивайки всяка спираща дъха подробност. Трябваше да се насили да изрече думите между накъсаното си дишане. — Но не съвсем…

Лео се наведе да поеме устните й, заключвайки уста върху нейната в буен пристъп. Тя се изгуби в нея, целувка, която едновременно даваше и искаше. Претърси я внимателно, срещайки срамежливите опити на езика й. Тя за пръв път го вкуси и почувства шока от неговата реакция.

С дрезгав звук Лео се пресегна към края на ризата й. Вдигна я нагоре и помогна на Катрин да я изхлузи през главата си. Развърза връзките на долните й гащи с мъчителна бавност, прокарвайки пръсти по освободената й талия, и смъкна тънкия муселин по хълбоците й. Жартиерите и чорапите скоро ги последваха, оставяйки я напълно открита.

Като шепнеше неговото име, Катрин обви ръце около врата му и се опита да го придърпа отново върху себе си. Тя се изви и ахна от удоволствие при усещането за неговата грапавост и кадифеност, гладкост и твърдост.

Той допря уста до ухото й, устните му се заиграха с меката извивка, преди да прошепне:

— Кат. Ще те целувам отгоре до долу и отдолу догоре. Искам да лежиш неподвижно и да ми позволиш да правя каквото пожелая. Можеш да го направиш, нали?

— Не — каза тя честно. — Наистина мисля, че не съм в състояние.

Лео извърна лице за миг. Когато отново я погледна, очите му блестяха весело:

— Всъщност, това беше риторичен въпрос.

— Риторичните въпроси имат очевидни отговори — възрази тя, — а това, за което ме молиш не е… — Тя прекъсна, неспособна да говори или да мисли, когато го усети да близва едно чувствително местенце на врата й. Устата му беше гореща и копринена, езикът му — като кадифе. Той се придвижи по ръката й, спирайки на вдлъбнатината от вътрешната страна на лакътя й, като галеше с устни пулсиращата вена, която прозираше под тънката кожа. Всеки милиметър от тялото му усещаше и съзнаваше какво прави.

Устата му се смъкна отстрани към едната й гърда, като остави кожата й зачервена и влажна. Целуваше навсякъде около розовото връхче, без да го докосне, докато тя започна да скимти безпомощно.

— Господарю, моля те — простена тя и зарови ръце в косата му, опитвайки се да го придърпа.

Той не се поддаде, хвана китките й и ги натисна настрани.

— Не мърдай — напомни й нежно. — Или искаш да започна отначало?

Тя затвори очи и остана да лежи огорчена, гърдите й се вдигаха тежко. Лео имаше наглостта да се засмее тихо, устата му се върна и се зарови в извивката под гърдата й. От гърлото й излетя лек вик, когато почувства устните му върху зърното си. Устата му бавно се отвори и се запечата върху нея и той започна да смуче. Стомахът й се сви и бедрата й отскочиха нагоре. Ръката му се отпусна върху изопнатата долна част на стомаха й, разтърка я в нежни кръгове, като я притискаше надолу.

Бе невъзможно да лежи неподвижно, докато Лео я измъчваше, възбуждайки я умело, без да се погрижи обаче за облекчение. Бе невъзможно да издържи… но той не позволяваше друго. Смъкна се надолу по корема й, като ближеше кожата и подухваше леко във вдлъбнатината на пъпа й. Тя беше безсилна и изпотена, мокра до корените на косата си, тялото й се извиваше от наслада, която граничеше с болка.

Устните му се спуснаха още по-надолу, към уязвимата мекота на слабините й от вътрешната страна на бедрата, езикът му си играеше навсякъде… с изключение на влажния, пулсиращ център.

— Лео — задъхано изрече тя. — Това… не е много мило от твоя страна.

— Знам — каза той. — Разтвори си краката по-широко.

Тя се подчини като потрепери, оставяйки го да води, отваряйки тялото й във все по-разкриваща поза. Използва устата си по начин, който я вбесяваше и възбуждаше… хапеше бедрата й, целуваше глезените, смучеше лениво палците й. Тя преглътна един умолителен стон, после втори, усещаше как се събират и се разпространяват с всеки оглушителен удар на сърцето й.

След цяла вечност Лео най-после измина целия обратен път до тила й. Катрин разтвори бедра, вече нямаше търпение да я вземе, но вместо това той я обърна по корем. Тя изскимтя от разочарование.

— Нетърпеливо момиче. — Ръката му я погали по задника и се пъхна между бедрата. — Така, това сега ще те задоволи ли? — Усети го как разтваря подутата й плът. Тялото й замръзна в блаженство, когато пръстите му влязоха в нея, плъзвайки се във влагата. Задържа ги там, дълбоки и гъвкави, докато я целуваше по гръбнака. Тя осъзна как се търка срещу ръката му, как охка от удоволствие. Още малко… още малко… но кулминацията все не настъпваше.

Най-после Лео отново я обърна по гръб, лицето му беше изопнато и изпотено, и едва сега тя разбра, че той измъчва не само нея, но също така и себе си. Натисна ръцете й над главата и разтвори краката й. За един кратък миг Катрин изпита паника и осъзна пълната си безпомощност, виждайки силното му тяло над себе си. Но когато влезе в нея с твърд, хлъзгав тласък, страхът изчезна, заменен от прилив на удоволствие. Той пъхна свободната си ръка под тила й. Катрин затвори очи и отпусна глава, когато се наведе да я целуне по шията.

Сега бе само чувство, горещината препускаше из нея на вълни, все по-силна и по-силна, когато тласъците му от бавни започнаха да стават все по-плътни и по-сочни. Бедрата му бяха силни и подчиняващи, повтаряха отново и отново заковаващите движения, докато тя не почервеня и не изпусна един последен стон на облекчение. А той остана в нея, изтръгвайки всеки спазъм, докато тя не се отпусна и не притихна. Като й шепнеше нежно, я склони да обвие единия си крак около кръста му, вдигна другия и го закачи на рамото си. Позата я разтвори, промени ъгъла между тях, така че когато тласна отново, тя имаше чувството, че получава милувка на място, което не е и подозирала, че съществува. Последва нова вълна на удоволствие, нахлуваше все по-висока и по-бърза, и тя едва можеше да диша. Остана да лежи неподвижна под него, краката й трепереха, когато го пое толкова навътре, колкото изобщо бе възможно. Приближаваше се към нова кулминация, силна и зашеметяваща, но преди последните тремори да са изчезнали, той се измъкна рязко, за да се освободи, а членът му запулсира ожесточено върху стомаха й.

— О, Кат — каза той след малко, все още върху нея, стиснал чаршафите в ръце.

Тя обърна лице и устните й докоснаха ръба на ухото му. Еротичният парфюм на секс и влажна кожа изпълни ноздрите й. Дланта й отиде до гърба му, погали стегнатата повърхност и тя усети как потръпва от удоволствие при лекото драскане на ноктите й. Колко чудесно бе да лежи с мъж, да го усеща как омеква в нея, докато пулсът и на двамата се забавя. Каква удивителна асимилация на плът, влага и усещания, на продължителни пристъпи на наслада и пулсиране в местата, на които се докосват.

Лео вдигна глава и я погледна.

— Маркс — каза той с грапав глас, — ти не си съвършена жена.

— Знам го — усмихна се тя.

— Ти си с дяволски нрав, сляпа си като къртица, ти си поет за окайване, и казано честно: по отношение на френския ти акцент има още много да се желае. — Като се подпираше на лакти, Лео взе лицето й в ръце. — Но когато прибавя всички тези неща към останалото, това те превръща в най-перфектната несъвършена жена, която познавам.

Тя му се усмихна.

— Толкова си красива, че не ми стигат думите — продължи Лео. — Ти си мила, забавна и страстна. Освен това имаш силен интелект, но гледам да си затварям очите пред това.

Усмивката й избледня.

— Да не би да се готвиш да направиш ново предложение за женитба?

Погледът му стана напрегнат.

— Имам специално разрешително от Архиепископския арбитражен съд. Можем да се венчаем във всяка църква, в която пожелаем. Можем да сме женени на сутринта, ако кажеш „да“.

Катрин извърна лицето си от него и присви вежди. Дължеше му отговор — дължеше му честност.

— Не съм сигурна, че когато и да било ще бъда в състояние да кажа „да“ на това.

Лео притихна напълно.

— Имаш предвид само когато аз ти предложа, или изобщо, който и да било мъж?

— Който и да било — призна тя. — Проблемът е само, че на теб ми е много трудно да откажа.

— Е, това е окуражаващо — каза той, въпреки че тонът му говореше обратното.

Лео стана от леглото и отиде да вземе една влажна кърпа за нея. Върна се, застана до леглото и я загледа.

— Погледни на това по този начин — каза той. — Бракът едва ли ще промени кой знае колко нещата между нас, само дето ще можем да завършваме споровете си по много по-удовлетворяващ начин. И, разбира се, бих имал много повече законови права върху тялото ти, върху собствеността ти и всички твои лични свободи, но не виждам нищо плашещо в това.

Остроумната му забележка накара Катрин отново да се усмихне въпреки нахлуващото отчаяние. Приключвайки с избърсването, тя остави кърпата на нощното шкафче и издърпа чаршафите до гърдите си.

— Иска ми се хората да бяха като часовниците и механизмите, които Хари конструира. Тогава можех да оставя за поправка всичко онова, което не ми е наред. Защото имам някои части, които не работят както трябва.

Лео седна отстрани на леглото и закова поглед в нея. Протегна ръка и я погали отзад по врата, след което я хвана здраво. Приближи устни и ги впи в нейните, докато главата й се замая и сърцето й задумка в гърдите. След това каза:

— Обожавам всички твои части точно такива, каквито са. — Дръпна се назад и докосна линията на челюстта й. — Можеш ли поне да признаеш, че ме обичаш?

Катрин преглътна.

— Аз… очевидно е, че те обичам.

— Тогава го кажи — настоя той и я погали по шията.

— Защо трябва да казвам нещо, което е очевидно?

Но той настояваше, по дяволите, явно искаше да разбере доколко й е трудно да го направи.

— Това са само няколко думи. — Палецът му докосна уязвимата, пулсираща вдлъбнатинка над ключицата й.

— Не се страхувай.

— Моля те, не мога…

— Кажи го.

Катрин не можеше да го погледне. Беше й едновременно горещо и студено. Като си пое дълбоко дъх, тя успя да прошепне:

— Аз те о-обичам.

— Ето — промърмори Лео и я придърпа по-близо до себе си. — Толкова ли беше страшно?

Тя изпита копнеж да притисне тялото си в силните му гърди. Но вместо това сложи ръце помежду двама им, запазвайки решителна дистанция.

— Това не променя нещата — насили се да произнесе. — Всъщност, дори ги влошава.

Ръцете му се разхлабиха. Той я погледна въпросително.

— Влошава?

— Да, защото никога няма да мога да ти дам нещо повече от това. И макар да твърдиш обратното, ти ще искаш такъв брак, какъвто имат сестрите ти. Такъв като на Амелия и Кам, ще искаш преданост и интимност… ще го искаш.

— Не искам интимност с Кам.

— Не се шегувай — каза тя злочесто. — Това са сериозни неща.

— Съжалявам — дойде тихият му отговор. — Понякога сериозните разговори ме карат да се чувствам неловко и в резултат на това прибягвам към хумор. — Той направи пауза. — Разбирам какво се опитваш да ми кажеш. Ами ако ти кажа, че привличането и обичта биха били достатъчни?

— Няма да ти повярвам. Защото знам колко нещастен ще бъдеш, виждайки браковете на сестрите си, спомняйки си колко отдадени един на друг са били родителите ти… знаейки, че нашият е фалшив. Че е пародия.

— Защо си толкова сигурна, че ние няма да се грижим един за друг?

— Просто съм сигурна. Поглеждала съм в сърцето си и това го няма там. Това имах предвид преди. Не мисля, че някога ще съм способна да вярвам на някого толкова, че да го обичам. Дори на теб.

Лицето на Лео остана безизразно, но тя усети как нещо тъмно се прокрадва под маската на самообладание, нещо, което намекваше за гняв или раздразнение.

— Не че си неспособна — каза той. — Просто не искаш да го направиш. — Той я пусна внимателно и отиде да вземе захвърлените си дрехи. Когато се облече, заговори с толкова невъзмутим глас, че я накара да изстине. — Трябва да тръгвам.

— Ядосан си.

— Не. Но ако остана, ще продължа да правя любов с теб и да ти предлагам брак отново и отново до сутринта. А дори моята толерантност си има граници.

Думи на съжаление и самоосъждане затрептяха на устните й, но тя ги преглътна, усещайки, че това само ще го вбеси. Лео не беше от мъжете, които се страхуват от предизвикателства. Но той започваше да разбира, че не може да се справи с предизвикателството, което представляваше тя.

След като се облече и надяна сакото си, Лео се върна до леглото.

— Не се опитвай да предсказваш на какво си способна — прошепна той и повдигна с пръсти брадичката й. Наведе се, притисна устни към челото й и добави: — Може да се изненадаш от себе си. — Отиде до вратата, отвори я и огледа коридора. След това погледна Катрин през рамо. — Заключи след мен, когато изляза.

— Лека нощ — произнесе тя с усилие. — И… съжалявам, господарю. Иска ми се да беше различно. Иска ми се да можех… — Тя спря и поклати глава отчаяно.

Задържайки се на прага малко по-дълго, Лео й хвърли весел поглед, в който се таеше предупреждение.

— Ще загубиш битката, Кат. И напук на себе си, ще си много щастлива от поражението.