Ребека Ан Колинс
Хрониките на Пембърли (4)

Глава първа
Отново заедно

Откакто се беше омъжила за мистър Дарси преди седем седмици, Елизабет не се нуждаеше от нищо друго в допълнение към щастието си, с изключение на възможността да види сестра си Джейн отново. Ето защо, когато влязоха в Лондон и малко преди обяд наближиха дома на мистър Бингли на Гровнър Стрийт, вълнението й се увеличи неимоверно. Съпругът й не можа да скрие усмивката си, когато тя извика „Ето ги!“ като малко момиченце при първото си посещение в града и едва дочакала каретата им да се приближи достатъчно, се впусна да прегърне сестра си.

Чарлс Бингли, който беше застанал редом до Джейн, се усмихна широко, когато с Дарси си размениха поздрави, сега вече като роднини. С изражения на добронамерена съпричастност, примесена с известно чувство на безпомощност, те изчакаха, докато сестрите се наситят на своята топла и трогателна прегръдка. Бингли се обади пръв, когато багажът на пътниците беше разтоварен. Обгръщайки сърдечно с ръка съпругата си и сестра й, той ги подкани:

— Искате ли да влезем, за да внесат багажа?

Въведе ги вътре, а Дарси ги последва, носейки копринения шал на Елизабет, който се беше плъзнал по раменете й, докато траеше сестринската прегръдка.

Преминаха през вестибюла и влязоха в уютна и приятно затоплена стая, където огънят пращеше в камината, а за новодошлите пътници бяха сервирани най-различни храни и напитки. Господата застанаха пред камината, за да се подкрепят с шери, а Джейн и Лизи се оттеглиха на горния етаж, за да може Елизабет да преоблече дрехите си за път и да се преобуе.

Когато сестрите останаха насаме — единственото, за което мечтаеха в момента, — те се прегърнаха и се целунаха отново и заговориха една през друга. Бяха единодушни, че много са си липсвали, бяха неописуемо щастливи, че имат най-добрите съпрузи на света и пожелаваха на всеки да бъде така благословен, както бяха те самите. Единственото нещо, за което не можеха да стигнат до единомислие, беше въпросът коя от двете е по-щастлива.

Имаха толкова много да си разказват, но трябваше да проявят малко търпение — Джейн увери сестра си, че ще имат на разположение целия следобед, тъй като Бингли възнамеряваше да заведе Дарси в клуба, за да се срещнат с общи приятели.

Докато слизаха по стълбите, на вратата се появиха Джорджиана Дарси и мисис Ансли, които бяха решили да се отбият на гости — бяха отседнали в елегантната къща на мистър Дарси на Портман Скуеър и Джейн ги беше поканила да се видят със завърналите се младоженци. Джорджиана, чиято обич към брат й беше съизмерима единствено с обичта й към новата й снаха, която тя приемаше като своя сестра, за каквато беше мечтала винаги, поздрави Елизабет топло и радушно. В този момент на Джейн й се прииска да можеше и тя с такава увереност да почувства същата привързаност и одобрение от страна на новите си роднини Каролайн Бингли и мисис Хърст. И доста се натъжи, когато видя искреното задоволство на Дарси, докато Лизи и Джорджиана се прегръщаха и разговаряха за какво ли не, като обичащи се сестри.

Но, вярна на себе си, тя скоро се отърси от всякаква меланхолия, когато съпругът й се доближи до нея и прошепна:

— Ще имам грижата да изпратя Джорджиана и мисис Ансли до Портман Скуеър, след което с Дарси ще идем до Брукс за около час-два — така с Лизи ще имате достатъчно време да останете заедно насаме. Какво ще кажеш, любов моя?

Джейн отвърна, че ще бъде много щастлива и добави, че му е благодарна от все сърце за разбирането, с което той я радваше постоянно. А по-късно сподели с Лизи:

— Още не мога да повярвам, че един толкова добър и мил мъж като него предпочете мен пред толкова други, след като знае, че може да има, която си пожелае от десетките млади дами, които разполагат с много повече богатство и престиж в обществото от мен.

На което Лизи отговори с укорителното напомняне, че сестра й не бива да се поддава на вродената си скромност и да се подценява:

— Защото аз не познавам друга като теб — толкова благородна и толкова мила. Повярвай ми, Джейн, мистър Бингли е напълно наясно с това и приятелите му го смятат за мъж с изключителен късмет.

След лекия обяд от пресни хлебчета, шунка, сирене и плодове, поднесен с чай, горещ шоколад и вино по избор, Джорджиана и спътницата й си тръгнаха, придружени от двамата джентълмени, които обещаха да се приберат за вечеря. Докато прислугата разтребваше масата, двете сестри се върнаха на горния етаж в уютния будоар на Джейн, за да прекарат останалата част от следобеда във весело разменяне на новини и мнения, така, както могат само две скъпи една на друга приятелки — и двете наскоро омъжени и блажено щастливи. Новините от Лонгбърн обаче не бяха добри. Мисис Бенет, която никога не се бе гордяла с цветущо здраве, не се чувстваше добре, изтерзана от това, че е дала и двете си дъщери наведнъж. В последното си писмо до Джейн баща им беше помолил Лизи да приключи пътуването си необезпокоявана от тези новини.

— Досещаш се, че клетата мама щеше да настоява да ни събере всички за Коледа, но твоята мила покана към нас и чичо и леля Гарднър да прекараме Коледа в Пембърли тази година й е спестило подобни терзания. И тъй като пътуването до Дарбишър няма да й се отрази добре, а Мери и Кити ще пътуват на север с леля Гарднър, татко е решил да остане с нея в Лонгборн — поясни Джейн.

При тази новина Лизи извика — толкова много се беше надявала да посрещне баща си в Пембърли, искаше й се той да види колко щастлива е тя наистина, особено след съмненията, които беше изказал, когато Дарси й беше направил предложение.

Джейн опита да я утеши:

— Лизи, с мистър Бингли говорихме за това. Знаехме колко разочарована ще бъдеш, ако татко не може да дойде при теб, и затова имаме план. Какво ще кажеш ако аз и мистър Бингли се върнем у дома за Нова година и поканим мама в Недърфийлд, така че татко да ти погостува за няколко седмици?

— Той съгласен ли е? — попита сестра й изненадана.

— Все още не, но мислим, че ще се съгласи, ако мистър Дарси го помоли утре.

— Утре ли?

Недоумението на Елизабет нарасна още повече, когато Джейн обясни:

— Той ще бъде у леля Гарднър, където, както си спомняш, всички сме поканени на вечеря утре.

Към радостта на Елизабет от новината, че ще види баща си по-скоро, отколкото беше очаквала, сега се беше добавила и радостта от това, че бракът е дал на сестра й Джейн неподозирана увереност. Ако имаше нещо, за което Джейн можеше да бъде упрекната, въпреки цялата благост и сила на характера й, това беше нейната неувереност — нежеланието й да взема решения. На Елизабет й се струваше, че тази малка слабост, както някой би я определил, е изчезнала, откакто е вече съпруга на мистър Бингли. Не каза нищо обаче, тъй като не желаеше да я притесни. А освен това имаше толкова много да си кажат за новия си живот, за съпрузите си, за пътуванията и за изобилието от обич и щастие, че почти изгубиха представа за времето, докато една прислужница не изтича по стълбите, за да съобщи, че господата са се върнали.

Лизи пожела да се изкъпе, преди да се преоблече за вечеря, и удоволствието от горещата вана, ароматизирана с лавандулово масло, приготвена й от личната прислужница на Джейн, й припомни, че е в Лондон, а не в странноприемниците на Глостър или Уелс, които, въпреки цялото си очарование, бяха далеч от съвременните удобства.

Когато се присъединиха към господата долу, за своя най-голяма изненада те намериха и полковник Фицуилям там — не го бяха виждали от сватбите си насам, когато той тържествено изпълняваше задълженията си като шафер на Дарси.

След като сърдечно поздрави двете сестри и изрази задоволството си от това колко добре изглеждат, полковникът остави Бингли да обясни присъствието му.

— Срещнахме го в клуба, където е отседнал вече цяла седмица — каза Бингли, при което Джейн възнегодува, че не е дошъл при тях.

— Можехте да отседнете тук. Имаме толкова свободни стаи.

— Не исках да се натрапвам — оправда се Фицуилям, — а и нямах представа кога очаквате Дарси и Елизабет.

— Е, сега си вече тук и трябва да останеш — каза Бингли твърдо и ултимативно, — докато корабът ти отплава.

Надигнаха се възклицания на недоумение: „Какъв кораб?“, „Къде ще отплава?“ Фицуилям обясни, че след края на войната с Франция нямало какво да прави и когато му предложили място на един кораб, заминаващ за новите колонии в Цейлон и Индия, той приел.

— Та това е на другия край на света — ахна Елизабет, но Фицуилям я увери, че тези земи се развиват бързо и все повече хора се насочват натам.

— Искаше ми се да сменя пейзажа — добави.

За Джейн това обяснение не беше достатъчно. По-късно тази вечер тя припомни на сестра си твърдението на Шарлот, че миналата година в Розингс Фицуилям е бил влюбен в нея, преди да се появи мистър Дарси. Елизабет се засмя и определи това като измислица, по всяка вероятност плод на романтичното въображение на младата Марая Лукас. Фицуилям си беше тръгнал с обещанието на следващия ден да дойде отново, за да посети заедно с тях семейство Гарднър, с които искаше да си вземе довиждане.

Когато си легнаха вечерта, Дарси и Елизабет единодушно отбелязаха забележителната промяна у Джейн след женитбата. Според Дарси тази промяна беше от полза както за Джейн, така и за приятеля му Бингли.

— Така тя ще бъде по-силна и по-добра съпруга, което пък ще направи него по-силен и по-добър мъж — каза той и добави внимателно: — Тази страна от характера на прекрасната ти сестра ме притесняваше, обич моя, защото знаех колко важно е това за Бингли.

Винаги готова да се пошегува със съпруга си, Елизабет попита дали е имал някакви съмнения относно силата на нейния характер, на което Дарси отговори категорично:

— Никога, защото, любима моя, ти никога не си ми давала повод за съмнения, още от самото начало. Всъщност това твое качество беше първото нещо, което ме впечатли у теб… е, и хубавите ти очи, разбира се.

Отговорът толкова се хареса на съпругата му, че тя спря да се шегува и се отдаде на милувките му. Дарси никога не се беше съмнявал в чувствата й към него. Бракът им беше основан на такава искреност, че всякакво притворство или заобикалки бяха немислими.

Решено беше на следващия ден да отидат до магазините в другия край на града, тъй като дамите искаха да посетят шапкарите и майсторите на обувки. Преди още масата от закуската да бъде разчистена, пристигна една карета, от която, за голяма радост на племенничките им, слязоха мистър и мисис Гарднър. Макар и неочаквани, гостите бяха топло посрещнати. Особено от мистър Дарси. С голяма радост Елизабет забеляза очевадното удоволствие, с което той ги поздрави, и тази негова искреност заличи всякакво съмнение в респекта и симпатиите му към тях.

Спонтанната реакция на мистър Дарси към нейните чичо и леля при първата им среща в Пембърли миналото лято — открито дружелюбна и почтителна, беше изиграла повратна роля за оценката, която тя самата беше дала на характера му. Върху тази основа връзката им беше напредвала бавно и все по-уверено и беше укрепвала. И всеки път, когато се срещаха със семейство Гарднър, което изключително много уважаваха Дарси, Елизабет намираше подкрепа от тяхна страна за мнението си. Забележително беше, че Дарси, в чието семейство социалното положение винаги е било (по собствените му думи) неразумно високо мерило за чест, беше развил толкова здрава връзка с мистър и мисис Гарднър. Това, че поведението му към тях, в разрез с всякакви норми на етикета, се отличаваше с искреност и приятелска близост, които той им засвидетелстваше всеки път, беше доказателство за Елизабет, че съпругът й е мъж с изключителни качества. А това, че тя можеше да бъде толкова влюбена в мъж, когото само преди година едва ли не ненавиждаше, беше направо чудо!

Елизабет знаеше, че ниското му мнение за безразсъдната й сестра Лидия и за глуповатата й майка не биха могли да бъдат пречка за брака им, никога обаче не би приела до себе си човек, който не споделя обичта и отношението й към любимите й леля и чичо. Сега тя беше напълно сигурна във взаимното им уважение. То беше съществена част от любовта им един към друг.

Дамите решиха да отидат до магазините с каретата на мистър Гарднър, а господата щяха да останат назад, за да обсъдят някакви търговски дела. Скоро бяха донесени канели, шалове и бонета и дамите бяха готови за тръгване, решени да не се изкушават от френската линия, която, изглежда, беше на мода. Седнали заедно в каретата, Лизи и Джейн бяха нетърпеливи да узнаят какви дела имат да обсъждат съпрузите им. Мисис Гарднър можа да внесе малко яснота по въпроса:

— Не съм наясно с подробностите, мили мои, но смятам, че съпрузите ви явно са проявили достатъчно разум, като са осъзнали великолепните възможности за търговия с новите колонии и са изразили желание да инвестират в бизнеса на чичо ви. Мисля, че става въпрос за предложение за партньорство.

Партньорство! И двете сестри бяха заинтригувани. Наясно бяха с връзките на семейство Бингли с търговията — това беше източникът на благосъстоянието им, но Дарси?

Елизабет не се съмняваше, че той ще й каже всичко, когато има какво да казва. След като беше задоволила донякъде любопитството им, мисис Гарднър подчерта, че за нея е далеч по-интересно да чуе как се чувстват любимите й племеннички като омъжени жени. За момичетата никак не беше трудно да убедят леля си колко са щастливи тя го виждаше сама.

— А какви са плановете за Коледа? — поинтересува се тя.

— Вече е решено — за Коледа всички сте поканени в Пембърли — отговори Елизабет.

Тръгнаха по магазините в прекрасно настроение и прекараха там повече от час, Лизи си купи няколко чифта нови ботуши — каза, че нейните са се износили по време на пътуването, а мисис Гарднър настоя да купи за племенничките си два чифта френски ръкавици в най-модните цветове за сезона. Приятно й беше да вижда Джейн и Лизи толкова щастливи. Достатъчно млада беше да разбере упойващия ефект на любовта и брака върху две прекрасни млади жени, наскоро омъжени за двама от най-забележителните млади мъже, които някой може да се надява да срещне.

Когато се върнаха на Гровнър Стрийт, те се разделиха почти веднага, тъй като семейство Гарднър трябваше да се прибере възможно най-бързо, за да посрещне мистър Бенет, който щеше да пристигне с пощенската кола около обед. На път към Грейсчърч Стрийт и мистър Гарднър, както съпругата си, беше нетърпелив да научи новините за племенничките си:

— А как са мисис Дарси и мисис Бингли, скъпа моя? Какви чудесни имена само! — каза той с жест, почти копиращ жестовете на сестра му, мисис Бенет.

Мисис Гарднър с удоволствие му разказа колко са щастливи.

— Толкова се радвам, Едуард, като че са мои собствени дъщери. Всъщност бих била много доволна, ако Каролайн и Емили имат поне наполовина късмета на Джейн и Лизи.

Тя повтори същото и пред мистър Бенет, когато обядваха, в отговор на настояването му да чуе новините за дъщерите си. Съпругът й добави:

— И тъй като наскоро прекарах известно време с мистър Дарси, с положителност мога да потвърдя това, братко. Няма други двама млади мъже, които повече да заслужават твоите възхитителни дъщери, от мистър Дарси и чудесния му приятел мистър Бингли.

Мистър Бенет нямаше търпение да дочака вечерта, кога го щеше да види обичаните си Джейн и Лизи отново. Спомените му за сватбения им ден бяха смесица от суетене, усмивки и нескончаемото бърборене на жена му. Дъщерите му ужасно му бяха липсвали и копнееше да се увери, че са щастливи. Когато групата от Гровнър Стрийт пристигна, мистър Бенет забеляза, че Джейн и Лизи изглеждат изключително добре.

Младите госпожици Гарднър — Каролайн и Емили, получили специално разрешение да останат до късно, за да вечерят с братовчедките си, бяха очаровани от великолепните скъпоценни камъни, подарък от съпрузите им, и от прекрасните им тоалети и замолиха Лизи да им разкаже за всички впечатляващи места, които е посетила.

След вечеря дойде ред на обичайното време за музика. Лизи се съгласи да изпълни една песен и покани Каролайн и Емили да изпеят заедно с нея чудесната балада, която бяха учили миналото лято. Получи се много добре и публиката незабавно поиска да чуе още нещо. След тях излезе Фицуилям, който имаше чудесен тенор, и впечатли всички, като изпя очарователен малък дует с младата мис Каролайн Гарднър, чийто сладък и ясен глас беше в съвършена хармония с неговия. Мистър и мисис Гарднър изглеждаха толкова горди — на Джейн й се стори, че леля й, която седеше до нея, едва сдържа сълзите си, тя обаче просто стисна здраво ръката на племенницата си и бурно аплодира дъщеря си, когато песента свърши. Полковник Фицуилям се поклони ниско и с много галантен жест целуна малката ръка на мис Гарднър, при което Бингли скочи на крака и отново ги аплодира.

Мистър Бенет нямаше нужда да пита дали дъщерите му са щастливи. Озареното лице на Джейн и блясъкът в очите на Лизи говореха, че те ни най-малко не съжаляват за избора, който са направили. Наблюдавайки зетьовете си, застанали наблизо и вдадени в оживен разговор, той се обърна към Лизи, които току-що му беше донесла кафе:

— Трябва да отбележа, Лизи, че мистър Дарси изглежда доста по-весел и по-освободен. Женитбата му е повлияла доста добре и това май е благодарение на тебе, нали?

— Какво искаш да кажеш, тате? — попита Лизи, преструвайки се, че въобще не схваща намека му.

— Ами никога не съм виждал мистър Дарси да се усмихва толкова много и да изглежда толкова доволен. Даже съм уверен, че го чух да се шегува… освен ако не е бил Бингли.

— Нали те уверявах, че е изключително мил?

— Така е, милата ми… — започна той, но в този момент се приближи мистър Дарси и Лизи отиде при него, а баща й остана усмихнат, напълно убеден в щастието на дъщеря си.

Късмет ли беше, или съдба, или пък в крайна сметка мисис Бенет щеше да се окаже права? Горкият мистър Бенет никога нямаше да узнае отговора. По-късно, когато гостите се бяха разотишли и двамата с брата на съпругата му седяха пред тлеещия в камината огън, той отново подхвана темата:

— Имат късмет, че се омъжиха за толкова сериозни младежи — в крайна сметка Джейн и Лизи заслужават най-доброто.

Мистър Гарднър веднага се съгласи и добави, че макар мистър Бингли да е изключително чаровен и приветлив младеж, Лизиният мистър Дарси, чието благородство, щедрост и съпружеска всеотдайност са спечелили симпатиите им, е техният любимец.

— С мисис Гарднър сме единодушни че ако вашата Лизи беше наша дъщеря, пак той щеше да е мъжът, на когото щяхме да поверим щастието й, и никой друг.

Това наистина беше висока оценка и мистър Бенет беше доволен. Можеше да се завърне в Лонгборн и смело да понесе брътвежите на мисис Бенет за всичките слуги, карети и чудесни дрехи, които са могли да имат, знаейки, че и двете му дъщери са обичани и щастливи.

Много рано на следващата сутрин, преди още да е станало време за пощенската кола на мистър Бенет, дойде Дарси, за да отправи покана към тъст си да прекара няколко дни с тях в Пембърли през януари, след като за съжаление не може да се присъедини към семейството на Коледа, поради здравословното състояние на мисис Бенет.

— Ако ме ориентирате за датата и часа на пристигането си, сър, ще изпратя каретата си да ви вземе в Ламбтън — каза Дарси, като добави, че всички с нетърпение ще очакват гостуването му в Пембърли.

Вежливостта, отзивчивостта и добронамереността му напълно спечелиха мистър Бенет, който за много кратко време беше променил мнението си за мистър Дарси. Той с радост прие поканата, като добави, че с нетърпение ще очаква възможността да се възползва от отличната библиотека на Пембърли, за която толкова много е слушал. Дарси изглеждаше много доволен и те се разделиха с още по-голям респект един към друг в очакване на следващата си среща.

Когато Дарси се върна на Гровнър Стрийт, намери Лизи в спалнята им, загледана в пустата улица долу. Беше станала късно и беше решила, че е отишъл да поязди заедно с Бингли. При разказа му за срещата с баща й, тя се обърна към него просълзена:

— Мили, казвала съм му, че си добър и мил човек, но съм пропуснала да кажа, че си съвършен!

При което той се изчерви и затърси думи да й отговори, като каза, че това е резултат от любовта му към нея.

Елизабет отново беше в закачливо настроение:

— Ако още в самото начало ми беше дал да разбера колко мил и щедър си в действителност, щяхме да сме си спестили толкова главоболия…

Трогнат от обичта й, изразена по толкова очарователен начин, Дарси изглеждаше напълно сериозен, когато я придърпа в прегръдка към себе си:

— Как бих могъл, Лизи? Как бих могъл да показвам качества и ценности, които едва познавах, докато ти, скъпа моя, не ме накара да прозра колко съм бил заблуден?

Тя се опита да го накара да замълчи, не желаейки да разбужда спомените за своите укори и неговата агония при тях, но Дарси беше решен да говори за това.

— Не, мила ми Лизи, всичко е твоя заслуга. Ако съм направил някои хубави неща, ако съм станал по-малко себичен и високомерен, това е благодарение на теб, защото те обичах и се стремях да получа твоята любов в отговор.

Гласът му беше много приглушен, непривично развълнуван и Лизи, познавайки силата на чувствата му, го остави да говори, отвръщайки му само с нежна целувка.

По-късно дойде Джорджиана и остана за обяд. Обсъдиха как ще организират предстоящото пътуване — Джорджиана и камериерката й щяха да тръгнат за Пембърли във вторник, за да предупредят мисис Ренълдс да направи нужните приготовления за пристигането на мистър и мисис Дарси и семейство Бингли седмица по-късно. Те щяха да останат в града до отплаването на Фицуилям. Мисис Ренълдс трябваше също така да се погрижи за престоя и на другите гости за Коледа. Лизи отбеляза, че в списъка не са включени семейство Хърст и Каролайн Бингли. Джейн вече я беше предупредила, че досадните сестри Бингли и мистър Хърст са поканени в Розингс от лейди Катрин де Бърг.

— Всъщност — добави Лизи, — те със сигурност ще си прекарат чудесно. Без съмнение ще могат да дадат воля на възмущението си, че съм посмяла да пренебрегна нарежданията на Нейно благородие и да се омъжа за племенника й!

Останалите гости щяха да бъдат семейство Гарднър и децата им — Кити и Мери Бенет, и д-р Грантли, който се очакваше да пристигне на Бъдни вечер. Дарси отбеляза, че на Бъдни вечер сестра му винаги организира празненство за децата от семействата в Пембърли. Джейн определи идеята като чудесна, а Джорджиана поясни, че я е дал брат й, когато тя била малка и тъгувала, че децата на прислугата и наемателите им нямат коледно тържество.

Той организира първото и се получи толкова хубаво, че започнахме да го правим всяка година.

Лизи се замисли колко добре прилягаше това на образа, който мисис Ренълдс беше обрисувала — грижовен господар, на когото наемателите и прислугата се отплащат с безпримерна лоялност.

Тя погледна Дарси срещу себе си и се почувства горда, че е негова жена — горда от почтеността и добротата му, които сега бяха толкова ясни за нея. И я досрамя за предразсъдъците, които беше позволила да помрачат преценката й, когато се бяха запознали, но после бързо прехвърли вината върху Уикъм за това, че беше отровил ума й с лъжи. Отново погледна съпруга си — този път погледите им се срещнаха и двамата се усмихнаха.

Семейство Бингли възнамеряваше да остане в Недърфийлд Парк само до пролетта, когато щеше да изтече договорът за наем. Чарлс вече беше потърсил съвета на Дарси за покупка на подходящо имение недалеч от Пембърли. „Освен ако — беше казал той, — не искаш Джейн и Лизи вечно да скърбят една за друга“. Дарси се беше съгласил, че това никак не е желателно, и беше обещал да проучи за подходящи предложения из околността. Тази идея беше направила Джейн и Лизи истински щастливи. Елизабет знаеше, че мистър Бингли харесва блясъка и суетата на Лондон, а сестра й Джейн, за която този свят беше нов и вълнуващ, явно подкрепяше ентусиазма му. Дарси пък ненавиждаше социалните обвързаности и фалшивите ритуали на лондонския светски живот, Елизабет също не се блазнеше от тях. И двамата нямаха търпение да заминат за Пембърли, но преди това трябваше да се подпишат някои договори и да бъде изпратен Фицуилям, затова останаха в Лондон, като се преместиха в къщата на Дарси на Портман Скуеър.

Прекараха доста време в галериите и музеите, посетиха едно соаре и един камерен концерт, а в случаите, котето се хранеха насаме у дома, като истинска влюбена двойка се наслаждаваха на уединението щастливи, че са избрали да бъдат един с друг.

Следващата неделя (последната, която щяха да прекарат в Лондон), докато семейство Бингли бяха на гости на приятели в Уиндзор, Дарси и Лизи се възползваха от рядката възможност да се порадват на зимното слънце и се отправиха към Ричмънд. На това прекрасно моето на брега на Темза, което беше станало доста модно сред кръговете на лондонското висше общество, те намериха така мечтаното усамотение.

Заговориха за Джейн и Бингли, защото и двамата бяха забелязали, че Джейн вече изразява чувствата си доста по-смело, Елизабет добре си спомняше колко дълго сестра й беше крила какво изпитва към Бингли и колко много време беше отнело на самия Чарлс да разкрие любовта си към нея. И затова сега беше щастлива, че те се бяха оказали така влюбени и толкова малко заинтересовани от хорските приказки. Дарси сподели, че според него и двамата са станали значително по-зрели през последната година. Елизабет се съгласи и заразсъждава на глас дали всички са толкова предпазливи в такива ситуации, но забелязвайки ироничната усмивка на съпруга си, внезапно замълча и прихна да се смее.

— О, боже — възкликна, докато Дарси също се смееше и клатеше глава, — опасявам се, че май съвсем не сме били толкова предпазливи.

Припомниха си онзи случай в Хънсфорд, когато Дарси най-неочаквано й се беше обяснил в любов, оставяйки всякаква предпазливост настрана, а Елизабет беше отказала предложението му с острота, на която не беше предполагала, че е способна. Тя го помоли да не й припомня болката, която му беше причинила с укорите си, Дарси обаче не се съгласи, заявявайки, че именно честността и достойнството й са били това, от което се е нуждаел, за да го разтърси и да го измъкне от самодоволството и надменността му.

— Това ме накара да се погледна отстрани и да осъзная, че нямам право да се смятам за джентълмен, ако не се държа като такъв с хората, с които се срещам и общувам. Не, Лизи, ако си беше замълчала и не ми беше дала урока, който трябваше да науча, може би никога нямаше да разберем, че имаме чувства един към друг.

Страните на Лизи поруменяха, а той продължи:

— Виж ни сега — щяхме ли да бъдем толкова щастливи, ако не бяхме честни и откровени един към друг?

— Може и така да е, но, мили, не мислиш ли, че току-виж сме станали и мъничко самодоволни и надменни?

Отново се шегуваше с него, той обаче отговори сериозно:

— Не, Лизи, не и докато ти даваш такъв безупречен пример.

Лизи се усмихна и каза:

— Трябва да призная, че заедно ни е много хубаво и спокойно. Страхувах се, че може да сме твърде резервирани един към друг, но явно не съм била права.

— Това е, защото, мила моя, при твоята откритост и честност човек просто не може да бъде резервиран — каза той усмихнат и добави: — Ето това ме плени в тебе тогава и едва успявах да му устоя.

Този път Елизабет нямаше как да не се пошегува с него. И е блеснал поглед весело подметна:

— А така упорито се опитваше да устоиш!

Дарси я прекъсна, възразявайки, че е доказал любовта си и ако трябва, пак би го направил.

— Какво ще кажеш да си вървим у дома? — попита тя нежно и почувствал промяната в настроението й, Дарси веднага стана и й помота да се качи в каретата.

Имаше нещо много специално помежду им. Бракът им не беше от онези „неравни“ бракове, за които я беше предупреждавал баща й — в които единият от партньорите с мъка може да събуди уважение у другия и към които спадаше съюзът между нейните родители. От такъв брак Елизабет се беше страхувала през целия си живот. Двете с Джейн често се бяха заричали по-скоро да останат неомъжени, отколкото да паднат толкова низко. Сега Елизабет вече знаеше, че бракът й с Дарси е в съгласие със собственото й сърце и уверено можеше да каже, че любовта им черпи сила от уважението, което изпитват един към друг.

Потеглиха обратно към града, потънали в изпълнено със споделени чувства мълчание, и се отправиха направо към къщата на Дарси на Портмън Скуеър.

— Ето ни у дома! — каза той, помагайки на Лизи да слезе от каретата.

Тя се отпусна в прегръдката му и заедно поеха нагоре по стълбите, като оставиха палтата и шаловете си във вестибюла.

По-късно на вечеря дойдоха Фицуилям и семейство Бингли. На следващата сутрин полковникът щеше да отплава за Цейлон и Индия, където щеше да работи за Уестиндийската компания най-малко три години. Призна, че изведнъж му е станало тъжно, че заминава, знаейки, че дълго време няма да може да види Англия и приятелите си отново. Предишната вечер беше вечерял у семейство Гарднър и сбогуванията вече му бяха дошли в повече.

Усетила тъгата, която сякаш беше сподавила доскорошния му ентусиазъм, Елизабет сподели това със сестра си, Джейн беше убедена, че всичко идва по-скоро от раздялата му с Лизи, отколкото от раздялата с Англия. Съпрузите им от своя страна бяха много по-заинтересовани от предстоящите възможности за търгуване, отколкото от състоянието на Фицуилям и въобще не му обърнаха внимание.

Два дни по-късно семействата бяха вече на път с намерение да се отклонят за кратко на север, докато времето все още позволяваше. Когато беше взето решение да спрат в Оксфорд, Елизабет се зарадва, защото това щеше да даде възможност на Джейн да се запознае с д-р Грантли. Джейн, която вече беше слушала от сестра си толкова много за него, напълно сподели мнението й, след като се срещнаха на вечеря. Забележителната му външност, ерудицията и впечатляваща му репутация отначало я сковаха, но скоро ведрото му приятелско отношение й помота да се окопити.

Когато след една особено приятна и зареждаща вечер сестрите останаха насаме, Джейн изрази изненадата си от това, че той не е женен. Лизи се засмя и я предупреди да не го сватосва — което беше злата орисия на живота им у дома. Джейн възрази, че няма намерение да прави нищо подобно, но добави:

— Лизи, той е толкова чаровен и образован джентълмен, че няма начин да не си намери подходяща жена, щом пожелае да се ожени. Той, разбира се, не смята да остане ерген, нали?

Лизи се засмя и й напомни, че д-р Грантли е само няколко години по-възрастен от мистър Дарси, което означавало, че още има надежда за него!

И така, напред към Пембърли…