Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (8)

7.

Остин се провеси през перилата на кораба и видя въжето на „Б3“ да се усуква като скъсана струна на цигулка. Той включи микрофона, който го свързваше с батисферата.

— Какво става, Джо? Кабелът полудя.

Остин чу неясни гласове и откъслечни неразбираеми думи на фона на силен звук от дрънчене на метал. Изведнъж, кабелът спря да се върти и линията замлъкна.

Остин напрегна слух. Нищо! Нямаше дори статичен шум. Той свали слушалките и провери кабелите. Всичко си беше наред. Кърт свали радиопредавателя от колана си и се свърза с капитана на мостика.

— Загубих връзка с „Б3“. Получавате ли картина?

— Не и при нас сигналът прекъсна — докладва капитанът.

— Проверихте ли резервните системи? — попита Остин.

За разлика от оригиналната батисфера, която е била свързана с повърхността чрез един-единствен телефонен кабел, „Б3“ имаше няколко различни комуникационни кабела, в случай че някой от тях прекъсне.

— Проверих ги, Кърт, нищо! Всички системи са се изключили.

Загорялото лице на Остин замръзна. Нямаше никаква логика. Ако една от системите е изключила, другата трябваше да заработи. Дзавала се хвалеше, че уредите, които е проектирал за „Б3“, са същите като в най-модерните пътнически самолети.

Остин нареди на оператора на крана да навие въжето. Докато то излизаше от водата и се намотаваше около барабана, в слушалките на Остин се чу гласът на оператора.

— Хей, Кърт, нещо не е наред… От другата страна няма никакво съпротивление. Кабелът излиза твърде бързо и лесно. Сякаш навивам корда на въдица, след като рибата се е откъснала.

Остин помоли мъжа да прибере батисферата възможно най-бързо. Целият екип се беше струпал на перилата и безмълвно гледаше кабела. Филмовият екип на НАМПД усети напрежението във въздуха и спря да снима.

— Почти е на повърхността — предупреди оператора на крана. — Пазете се!

Мъжът забави скоростта на навиване, но въпреки това кабелът изплющя като камшик, когато излезе от водата. Операторът на крана внимателно прехвърли висящия кабел над перилата на кораба и го остави на палубата. Остин се приближи до кабела и вдигна края му.

— Проклетото нещо се е скъсало! — възкликна той.

Остин знаеше, че кабелът може да издържи десет пъти по-голяма тежест от тази на „Б3“. Скъсаните нишки бяха равни, като космите на четка за рисуване. Кърт се обърна към океанографа от НАМПД, който беше избрал мястото за спускане.

— Долу има ли нещо, което може да скъса кабела например коралов риф, или скала? — попита той.

— Дъното е равно като дъска за гладене — отговори мъжът, почти обиден от въпроса. — Има килим от водна растителност, но това е всичко. Само тиня и нищо друго. Затова избрахме това място.

Капитан Генън бързо се спусна от мостика, като видя как Остин оглежда кабела.

— Какво се е случило, по дяволите? — попита гневно той.

Остин поклати глава.

— Де да знаех.

— От лодките на пресата не спират да звънят — каза капитанът. — Искат да знаят какво се е случило с видео сигнала.

Остин погледна към кордона от кръжащи лодки, държани настрана от патрула на бреговата охрана.

— Кажете им, че има проблем с оптичния кабел. Трябва ни време да разберем какво става.

Капитанът се свърза с мостика, предаде думите на Остин и отново постави радиопредавателя на колана си.

— Всичко ще бъде наред, нали, Кърт? — попита Генън с тревожни очи. — Плавателните торби на „Б3“ ще ги върнат на повърхността.

Остин примижа на слънчевата светлина, отразяваща се от повърхността на океана.

— Батисферата е на стотици метри под нас. Да й дадем малко време. Но предлагам да подготвим подводния робот, в случай че се наложи да огледаме дъното.

Въпреки привидното си спокойствие, Остин знаеше, че с всяка изминала минута шансът да се издуят плавателните торби намалява. Батисферата разчита на батерии за светлина, но кислородът свършва бързо. Той изчака още няколко минути и после извика капитана. Време беше да спуснат робота.

Дистанционно управляемите апарати се бяха превърнали в основно средство за изследване на дълбините. Контролиран чрез въже, един от тези роботи може да се спусне надълбоко, да влезе и в най-тесните пространства и да предаде изображение, позволявайки на оператора да разгледа дъното, без да напуска кораба.

Капитанът беше избрал апарат със среден размер, приблизително с големината на стар скрин, който можеше да работи на дълбочина от хиляда и осемстотин метра. Двигателите насочваха апарата с изключителна точност. Той беше оборудван с две „ръце“ за събиране на проби и няколко камери, едната от които предаваше цветен образ с високо качество.

Телескопичният гик на десния борд повдигна робота и го спусна в морето. Остин го наблюдаваше как потъва под кълбо от светлозелени мехурчета, повличайки въжето след себе си. Щом апаратът изчезна от очите му Карт влезе в контролния център на главната палуба.

Роботът предаваше образ, а пилотът, симпатична млада жена, в контролния център управляваше движението му със специална ръчка на конзола подобна на конзолите на детска видеоигра. Изображенията се прехвърляха на голям екран над конзолата. Посоката и скоростта на робота се отчитаха в горната част на екрана.

Роботът се движеше спираловидно надолу и за минути измина същото разстояние, което батисферата преодоля за няколко часа. Апаратът премина през ята риби и ги пръсна като листа, докато се спускаше към дълбините.

— Изравнявам го — обяви жената.

Тя намали ъгъла на гмуркане, подобно на самолет, който се готви да кацне. Двата прожектора осветиха кафеникавата дънна растителност, която приличаше на листа на спанак, полюшващи се от течението. Нямаше и следа от „Батисфера 3“.

Остин каза:

— Започни да претърсваш в диаметър от трийсет метра.

Роботът премина на около шест метра над водораслите. Приключи първия си трийсетметров курс и после се върна обратно.

Скоростомерът показваше, че роботът се движи с пет възела.

Остин нервно свиваше и отпускаше юмруци. Зад гърба му се бяха събрали още членове на екипа, но никой не проронваше и дума.

Минаха още пет минути.

Апаратът методично се движеше напред-назад. На картината, която изпращаше, се виждаше все същият монотонен килим от кафеникавозелена растителност.

— Чакай! — каза внезапно Остин. — Завий наляво!

С едно натискане на ръчката, пилотът завъртя апарата, така че да застане перпендикулярно на първоначалната траектория. Двата прожектора осветиха пръски кал около ръба на един кратер. От центъра му се издигаше куполовидна форма. Ето защо „Б3“ не беше изплувала. Плавателните торби на батисферата бяха заровени дълбоко в калта. Остин помоли пилота на апарата да изчисти калта от батисферата. Двигателите на робота вдигнаха плътен кафяв облак, но ефектът беше почти никакъв. Гъстата тиня продължаваше да покрива сферата.

Пилотът приземи робота на дъното и насочи прожекторите му към „Б3“. Кърт се взря в картината.

Опитваше се да си представи какво може да се направи, за да освободят батисферата от прегръдката на морето. В този момент в дясната част на монитора се появи сянка. Нещо се движеше. Замръзна неподвижно за секунда и после изчезна.

— Какво беше това? — попита пилотът.

Преди Остин да успее да разбере какво е това, екранът изгасна.