Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (13)

12.

Капитан Генън сбърчи вежди, докато гледаше бурното море през прозореца на мостика. Времето се влоши значително няколко часа след като „Б3“ падна на дъното. Гъста сива пелена замени пухкавите бели облаци. Лекият бриз, посрещнал пристигането на кораба, се беше превърнал в бурен вятър, който мяташе вълните насам-натам. Слънцето се спусна на запад, водата притъмня и стана оловносива, а по гребените на вълните се появи пяна.

Изследователският кораб беше създаден да издържа на най-сурови условия, но прибирането на батисферата и изваждането на водолазния костюм бяха деликатни операции дори в спокойно море.

Генън премести кораба встрани от мястото, на което предполагаха, че се намира батисферата, за да осигурят на „Б3“ пространство да изплува. Десният кран все още изваждаше костюма, а Остин не би искал да бъде влачен в океана, затова корабът можеше да се дръпне на късо разстояние.

„Ако някой може да издържи това изпитание“, помисли си капитанът, „то това е Остин. Той е един истински вечен двигател!“

След като се гмурна на деветстотин метра до дъното на океана, за да освободи батисферата, Остин непрекъснато поддържаше връзка с кораба и докладваше на мостика за хода на издигането, като междувременно описваше морските същества, които вижда.

Част от екипажа се беше събрал на перилата, както и на носа и кърмата. Надуваемата лодка „Зодиак“ стоеше на полегата рампа, а двама водолази с неопренови костюми седяха на понтоните, готови по даден сигнал да бутнат „Зодиак“ във водата.

Дизеловите двигатели ръмжаха в машинното, вълните се разбиваха в корпуса, а усилващият се вятър свистеше в такелажа. Но като изключим това, на кораба цареше мрачен покой.

Изведнъж тишината беше нарушена от вика на наблюдателя по интеркома:

— Показа се!

Без да отделя очи от новообразувалата се пяна на около сто метра вляво от кораба, Генън взе микрофона и заповяда да спуснат лодката.

Водолазите бутнаха „Зодиак“ по наклонената рампа и влязоха вътре. Нейният мощен извънбордов двигател заръмжа и тя полетя над вълните. После заобиколи кораба, влачейки след себе си дългото въже за прибиране.

„Зодиак“ намали и спря близо до шест мокри от водата оранжеви мехове, които се бяха показали на повърхността. Куката, захваната за края на въжето беше спусната във водата и един от водолазите скочи от лодката и изчезна под вълните.

Всички на кораба следяха как се развива драмата. Когато водолазът се показа на повърхността и размаха юмрука във въздуха, се дочуха радостни възгласи. „Б3“ беше закачена. Лебедките бавно издигнаха батисферата на повърхността.

Екипът по прибирането отряза въздушните възглавници, кранът вдигна сферата, от която капеше вода и я свали бавно на палубата на кораба. Дочу се шум от гайковерт, големите болтове бързо бяха свалени и капакът на люка падна на палубата.

Корабната лекарка вкара главата си през отвора и видя купчина одеяла, около които имаше разхвърляно оборудване.

— Здравейте — каза тя колеблив с глас.

Дзавала дръпна края на одеялото и примижа срещу светлината. После се усмихна.

— Здравей и на теб — отвърна той.

Остин все още се издигаше към повърхността, когато Генън му се обади и му каза, че батисферата е на борда. Остин попита как са Джо и Док.

— Виждал съм мъртви змиорки, в които има повече живот — отвърна капитанът. — Но лекарката каза, че страдат от… дехидра-нещо си, кислородова недо-нещо си, както и изтоще-нещо си.

Остин издаде стон, който капитанът можеше да чуе и без връзката през оптичен кабел.

— Капитане, вие сте жесток човек!

— Ще се оправят — каза Генън, хилейки се. — Трябва им само вода и почивка. Уведомих пресата, че изваждането на „Б3“ е успешно. Засега не разкривам детайли, но някой от техните лодки, или от хеликоптера, е надушил, че имаме проблеми. Все някога ще трябва да им обясня какво се е случило. По-късно ще мисля за това… Ами ти?

— Нямам търпение да се измъкна от тази консерва, но иначе се чувствам добре. Имам една молба: от класическата музика, която ми пускате, ми се доспива. Имате ли нещо по-живичко?

Минути по-късно, Остин слушаше Мик Джагър да пее „Невинаги можеш да получиш това, което искаш“.

Той се усмихна, съгласен с текста на песента на „Ролинг Стоунс“, че въпреки това, ако опиташ, можеш да получиш каквото искаш… особено ако имаш приятели.

Откараха двамата пасажери на „Б3“ в лечебницата, сложиха ги да легнат и съблякоха смърдящите им дрехи. След това се погрижиха за натъртванията и охлузванията по телата им, и им направиха масаж, за да възстановят кръвообращението им. После лекарката ги погреба под цял куп одеяла и ги остави да се наспят.

 

 

Когато Джо Дзавала се събуди, първото нещо, което видя, беше лицето на Кърт Остин.

— Явно не съм в рая — рече Дзавала с дрезгав глас.

Остин държеше кръгла, кафява бутилка с дървена капачка.

Текила!

— Може и да си — каза той.

По устните на Дзавала се изписа лека усмивка.

— Прекрасна гледка за уморените ми очи — каза той. — Кога се върна на борда?

— Преди около половин час ме измъкнаха от костюма — каза Остин. — Ще ми споделиш ли какво се случи?

Дзавала кимна.

— Нека първо си стопля външностите — каза той. — После ще си стопля и вътрешностите и ще ти разкажа.

Едва след петнайсет минути под почти врелия душ топлината най-после проникна до костите на Дзавала. Остин му подаде пластмасова чаша с текила през вратата на душкабината, а после се прибра в каютата си, изкъпа се и се преоблече.

Когато Остин се върна при Дзавала, той вече се беше облякъл, седеше на стола и пиеше текила. Остин му помогна да стигне до столовата и поръча две порции пастърма с ръжен хляб.

Двамата погълнаха набързо сандвичите си, после Дзавала затвори очи и се облегна на стола.

— Това беше най-вкусното нещо, което съм ял — каза той.

— Ще ти напълня чашата, ако ми кажеш какво стана с батисферата — опита се да го изкуши Остин.

Дзавала вдигна чашата си и после разказа на приятеля си за ужасяващото падане на дъното на океана и за проблема със задействането на въздушните възглавници.

— Не мога да проумея как се е скъсало въжето — каза Дзавала и поклати глава.

— Не се е скъсало — каза Остин.

Кърт отвори куфара, който носеше и извади един лаптоп на масата. Той показа на Дзавала видеото, което камерата на костюма беше заснела при срещата му с АПА.

Дзавала извика едно одобрително „Еха!“, докато Остин се измъкваше от смъртоносните щипки. Когато видеото свърши с обезвреждането на апарата, Дзавала каза:

— Браво, но не си напускай работата, за да станеш матадор.

— Не съм и възнамерявал — отвърна Остин. — Като оставим бикоборството, трудно ли е да програмираш едно АПА да пререже кабела на батисфера?

— Не чак толкова, Кърт, но са нужни доста познания, за да го създадеш. Изключително постижение на инженерната мисъл. Много е пъргаво. Учи се от грешките си и се приспособява бързо. Жалко, че си го повредил.

— Прав си, Джо, трябваше да го оставя да ме убие, но точно днес не бях в настроение за това.

— На всеки се случва — отвърна Дзавала.

— Някаква идея откъде може да е дошло? — попита Остин.

— Имаше поне две дузини лодки, които следяха потапянето на батисферата. Гладната животинка може да е била спусната от всяка от тях. Защо мислиш те е нападнала, след като си освободил „Б3“?

— Нищо лично. Предполагам, че съм бил това, което военните наричат косвена жертва. — Той посочи към екрана. — Някой беше вдигнал мерника на батисферата. Нападна и мен, просто защото бях в квартала.

— Кой би искал да спре проекта „Б3“? — попита Дзавала.

— И аз се питам същото — отвърна Остин. — Да проверим дали Док се е събудил.

Кейн не само беше буден, но и доста весел. Беше се изкъпал, седеше на един стол по хавлия и разговаряше с лекарката.

— Вече знам какво е усещането да си консервирана сардина — каза той. — Благодаря, че ни спаси, Кърт! Не мога да повярвам, че кабелът се е скъсал.

— Не се е скъсал — осведоми го Дзавала. — Кърт каза, че бил прерязан.

— Прерязан? — Челюстта на Кейн увисна. — Не разбирам.

Остин показа на Кейн видеото и каза:

— Сещаш ли се кой може да положи толкова много усилия, за да прати батисферата на дъното?

Кейн поклати глава.

— Не. А вие?

— Двамата с Джо знаем толкова, колкото и ти — отвърна Остин. — Не се сещаме за причина да бъде саботиран един научен проект.

Гласът на Генън се чу през интеркома.

— Обаждане за господин Кейн — каза капитанът. — Ще го приемете ли?

Остин все слушалката от стената и я подаде на Кейн.

Той слуша известно време гласа от другата страна на линията и каза:

— Това е невъзможно!… Да, разбира се… Ще бъда готов.

Кейн остави слушалката и Остин го попита:

— Всичко наред ли е?

— Не съвсем — отвърна Кейн. Лицето му бе станало пепеляво. — Извинете ме, трябва да поговоря с капитана!

Кейн помоли лекарката да му помогне да стигне до мостика.

Остин се загледа за миг във вратата, после вдигна рамена и каза на Дзавала:

— Ела с мен до работилницата. Трябва да ти покажа нещо.

Мандибулата, която Остин откъсна от апарата, бе увита в плат и поставена в едно менгеме. С помощта на чифт дебели работни ръкавици, той освободи острието. Беше дълго около метър и двайсет, и широко петнайсет сантиметра. Беше извито към вътрешния ръб и остро като бръснач. Парчето метал беше неочаквано леко. Остин прецени, че тежи по-малко от осем килограма.

Дзавала подсвирна тихичко.

— Прекрасно е! — промърмори той. — Това е някаква метална сплав. Който и да го е създал, не е очаквал да бъде огънато там, където се съединява с апарата. Това е слабото му място. Ръбът на това нещо е остър като самурайски меч.

— Чифт от тези ножове за масло могат да ти съсипят деня.

— Жалко, че Бийб не е жив — каза Дзавала. — Това щеше да го накара да разбере, че опасностите на дълбокия океан не са преувеличени.

— Океанът не е родил това нещо. То определено е създадено от човек. — Остин обърна внимателно парчето. Металът беше изкусно изкован, като изключим една мъничка дупчица, с големината на глава на топлийка, на няколко сантиметра от мястото, където острието се беше отчупило от апарата.

Остин уви острието с плата и го захвана с менгемето.

— Ти прекара доста време с Док… Той каза ли нещо, което може да хвърли светлина върху тази загадка?

— Говореше много за медузи, но ми направи впечатление нещо. — Дзавала започна да рови в паметта си. — Докато бяхме в капана на калта, го попитах за неговите изследвания. Той каза, че работи върху нещо, което може да засегне всеки мъж, жена и дете на планетата.

— Поясни ли какво?

Дзавала поклати глава.

— Попитах го за подробности. Той каза, че ако ми каже върху какво работи, ще трябва да ме убие.

Дясното ъгълче на устата на Остин се повдигна в лека усмивка.

— Наистина ли го е казал? Звучи иронично, като се има предвид, че са ви делели няколко минути от това, което вестниците наричат зловеща смърт.

— Доста се посмяхме, но мисля, че беше искрен.

Остин помисли върху думите на Дзавала и каза:

— Какво мислиш за обаждането, което Док получи преди няколко минути?

— Докторът изглеждаше сякаш някой кон го е ритнал в стомаха.

— Няма съмнение, че беше разстроен.

Остин предложи да поговорят отново с Кейн. Излязоха на палубата и видяха Макс и капитана. Кейн крачеше към тях с все още скована походка и носеше войнишка торба. Капитанът вървеше до него.

— Тъкмо идвахме при вас, момчета — каза капитанът, сочейки към светлините на приближаващ се плавателен съд. — Това е катерът на бреговата охрана, който ще прибере доктор Кейн.

Катерът спря на около сто метра от кораба. Остин помогна на Кейн да си сложи спасителната жилетка и го съпроводи до рампата на кърмата, където го чакаше „Зодиак“. Док благодари на Остин, Джо и капитана за помощта им.

— Съжалявам, че трябва да си тръгнеш — каза Остин.

— Не колкото мен! — усмихна се Кейн и добави: — Приключенията на Бийб бледнеят пред нашето спускане.

— На Боунфиш Кий ли се връщаш?

— Все още не… Ще поддържаме връзка.

Кейн се качи в „Зодиак“. Лодката полетя над водата и бързо стигна до катера на бреговата охрана. Там му помогнаха да се качи на борда и плавателният съд започна да се отдалечава, още преди лодката да се върне на „Бийб“.

Остин, Генън и Дзавала наблюдаваха катера, докато се изгуби от погледа им. После Генън се обърна към Остин и го попита дали иска на сутринта да поемат към пристанището. Остин предложи да се опитат да си върнат изгубения робот. Генън отвърна, че прогнозата е за хубаво време, след като силният вятър беше утихнал. Той планираше да проведе операцията по изваждането с помощта на най-големия подводен робот на кораба, механично чудовище, на име „Хюмонгъс“^[1].

— Всъщност ние не знаем почти нищо за Док — каза Дзавала, след като капитанът се отдалечи.

— Време е да научим тогава. Ще помоля семейство Траут да проверят Боунфиш Кий. През това време, според правилата на Британския флот, ние имаме право на втора чаша грог.

— Това е НАМПД, а не Британския флот — уточни Дзавала. — А и технически погледнато, текилата не е грог.

— Позволи ми да изтъкна, че се намираме в Бермудски води, следователно на Британска територия.

Дзавала потупа Остин по гърба и каза нещо на испански.

— Моят испански е малко занемарен, приятел — засмя се Остин. — Моля те, преведи.

Дзавала вдигна глава и подуши въздуха, сякаш е уловил неприятна миризма.

— Казах: „Много добро шоу, стари приятелю“.