Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (17)

16.

Катерът на бреговата охрана на Бермудите отговори бързо на съобщението за помощ на капитан Генън. След кратко оглеждане на телата и празните гилзи по горната палуба, служителите побързаха да се свържат с Морската полиция. След няколко часа, една лодка с криминални следователи на борда, приближи кораба на НАМПД.

Шестимата следователи, които стъпиха на борда на кораба, приличаха повече на служители в някой хотел в Насау, отколкото на полицаи. С изключение на главен детектив Колин Рандолф, всички бяха облечени в еднакви сини бермуди, леки сини ризи и чорапи до коленете. Като офицер, Рандолф имаше право да носи бяла риза.

Мъжете в своите стегнати униформи, бяха в пълен контраст с Генън, който все още беше по пижама и пантофи. Той поздрави Рандолф и екипа му и ги поведе към горната палуба, където ги представи на Остин и Дзавала, които разговаряха с екипажа за снощните събития. Инспекторът се здрависа отривисто с всеки от мъжете и насочи вниманието си към телата на палубата.

Главният детектив беше кръглолик мъж на около четирийсет и пет години, който говореше с акцент, издаващ, че е родом от Барбадос.

Той изду бузите си като риба-балон.

— Боже милостиви! — възкликна той. — Това тук прилича на бойно поле. — После погледна към останките на „Хюмонгъс“ и възкликна: — Какво е това нещо?

— Беше подводен апарат с дистанционно управление, проектиран да се движи по морското дъно — отговори Дзавала.

— Както гледам, тази купчина старо желязо няма да може да се движи никъде. — Той поклати глава. — Какво му се е случило?

— Остин го използва за прикритие, а нападателите го направиха на решето — обясни Дзавала.

Рандолф погледна Остин, а после се взря изпитателно в Дзавала — нищо в лицето му не подсказваше, че се шегува. Главният детектив поклати удивено глава и нареди на екипа си да огради местопрестъплението с жълта полицейска лента.

После се обърна към капитана.

— Ще ви бъда много благодарен, ако ми кажете какво се е случило снощи на кораба.

— С удоволствие — отвърна Генън. — Около три през нощта, четирима въоръжени мъже се качиха на кораба от малка лодка и ме измъкнаха от леглото. — Той показа пижамата си. — Както виждате, не очаквах гости. Те търсеха доктор Макс Кейн — учен, който участваше в проекта на батисферата.

— Споменаха ли защо търсят доктор Кейн?

Генън вдигна рамене.

— Водачът им беше зловещ тип с обръсната глава. Когато му казах, че Кейн е напуснал кораба, той събра целия екипаж и заплаши, че ще избие всички ни. Щеше да изпълни заканата си, ако Кърт и Джо не се бяха намесили.

Рандолф се обърна към Остин и Дзавала.

— Значи вие сте отговорни за тази бъркотия?

— Снощи нямахме голям избор — оправда се Остин.

— На всички изследователски кораби на НАМПД ли има въоръжени охранители?

— Двамата с Джо не бяхме въоръжени. Взехме назаем автоматите на нападателите. А и не сме охранители, а инженери, работещи по проекта „Батисфера 3“.

Рандолф огледа всичко — телата, оръжията до тях и унищожения робот. Той беше прехапал долната си устна и очевидно му беше трудно да свърже потопената в кръв палуба с обяснението на Остин.

— Инженери… — повтори Рандолф с равен тон. Изкашля се и после каза: — Какви инженери?

— Аз съм специалист по дълбоководно гмуркане и спасяване — отвърна Остин. — Дзавала конструира и управлява подводни апарати. Той построи батисферата.

— Значи вие, двама инженери, въпреки факта, че шансът не е бил на ваша страна, сте обезвредили група въоръжени бандити и сте използвали техните собствени оръжия, за да убиете двама от нападателите?

— Трима — поправи го Остин. — Има още едно тяло на мостика.

— Извадихме късмет — вметна Дзавала, сякаш това обясняваше всичко.

— Какво стана с четвъртия мъж с обръснатата глава? — попита Рандолф.

— Късметът му се усмихна — отговори Остин. — Измъкна се.

Рандолф имаше диплома по полицейски науки и беше полицай-ветеран, но дори един случаен човек щеше да забележи, че в тези двама инженери на НАМПД има нещо различно. Колкото и спокоен и общителен да изглеждаше, широкоплещестият Остин имаше внушително присъствие, което не се ограничаваше само с изумително сините му очи, гъстата коса и изваяните черти. А красивият Дзавала изглеждаше сякаш току-що е излязъл от някоя безразсъдна любовна авантюра.

— Възможно ли е мъжете да са били пирати? — попита Рандолф. — През Бермудите минават много туристически кораби и слуховете за пирати могат да накърнят индустрията.

— Възможно е, но е малко вероятно — отговори Остин. — Това тук не е Сомалия и тези мъже не се интересуваха от научното оборудване, което обикновено пиратите отмъкват, когато нападат изследователски кораби. Те знаеха, че доктор Кейн е бил на борда и го търсеха.

— Слава на Бога! Тогава ще го обявя за изолиран случай.

— От Бреговата охрана откриха ли нещо? — попита Остин.

— Огледаха водата около кораба и ще продължат да патрулират. Предполагам, че лодката, пренесла нападателите, е изчезнала отдавна. Бих искал да получа подробни показания от вас, господа, и от всеки на борда. Как мога да се свържа с доктор Кейн?

— Не знаем къде се намира в момента — отвърна Генън. — Можем да се опитаме да се свържем с него.

— Направете го, капитане. Бихте ли ми изготвили списък с хората на борда?

— Веднага ще се заема, главен детектив. Можете да проведете разговорите в столовата.

— Благодаря за съдействието, капитане.

Генън побърза да изпълни молбата на Рандолф, а детективът каза:

— Сега, господа, тъй като сте толкова отблизо запознати със снощните събития, вероятно няма да имате нищо против да разпитам първо вас.

— С радост ще ви разкажем цялата история — каза Остин.

Докато Рандолф се отдалечаваше, за да провери работа на своя екип, изпръхтя като кон:

— Инженери! — измърмори той.

Остин предложи на Дзавала да бъде разпитан пръв, докато той се опитва да се свърже с Кейн. Кърт се дръпна встрани и набра помощното меню на своя мобилен телефон. Искаше да получи номера на Морския център на Боунфиш Кий. Компютърно генериран глас го информира, че лабораторията не е достъпна за всички и насочи обаждането към уебстраницата на центъра.

След като помисли малко, Остин избра друг номер от списъка в телефона си.

Тих, хладен женски глас отговори на обаждането.

— Здравей, Кърт — каза Гамей Морган-Траут, — поздравления! Двамата с Пол гледахме спускането на батисферата по телевизията, но връзката прекъсна. Как са солените дълбини?

— Солени и дълбоки. Друг път ще ти разказвам. Съжалявам, че прекъснах почивката ви в „Скрипс“, но имам нужда от услуга. Искам ти или Пол да си уредите покана за морската лаборатория на Боунфиш Кий във Флорида. Те отпращат посетителите, но ако някой може да отиде там, то това сте вие.

— Директорът на лабораторията не се ли спусна с Джо?

— Името му е Макс Кейн, но не очаквайте помощ от него.

— Ще опитам, Кърт. Какво точно очакваш да открием?

— Не знам. Просто си отваряйте очите за всяко нещо, което ви се стори странно.

Гамей отговори с леко подхилкване.

— Харесва ми яснотата и конкретността на молбата ти, Кърт.

— Преминал съм курс, в който те учат „как да си пазиш задника“. Първият урок е: „Ако нещо се обърка, вината не е твоя“. Обадете ми се, когато ти или Пол стигнете до Боунфиш Кий. Двамата с Джо ще останем на „Бийб“ още няколко дни.

Остин затвори телефона и се приближи до парапета. Не искаше да прекъсва почивката на Пол и Гамей Траут от специалния екип на НАМПД, но докато той и Дзавала успееха да се освободят от полицейското разследване, съпрузите щяха да бъдат техните очи и уши.

Остин се загледа в отразяващите се от водата лъчи на утринното слънце. Той понякога се шегуваше, че страда от така наречения синдром на цар Нептун. Беше прекарал толкова голяма част от живота си върху или под вода, че беше развил собственическо отношение върху две трети от морската повърхност.

Остин мислеше за проекта „Батисфера 3“ като начин да вдъхне уважение към морето у младите хора, които един ден ще се превърнат в негови пазители.

Неясните лица, стоящи зад нападението, почти провалиха намеренията му.

Той познаваше границите на своите възможности като смъртен. За разлика от Нептун, Остин не можеше да предизвика буря с тризъбец.

В очите му се появи студенина и той стисна устни.

Беше показвал многократно, че може да създава неприятности.

Нямаше търпение да слезе от кораба, за да разтърси стените на подземното царство на Хадес.