Керелин Спаркс
Вампирите и градът (9)

Глава 9

Той вдигна поглед и се усмихна.

— Здравей, Дарси.

Сърцето й забумтя в гърдите. Не беше ли животът й достатъчно смахнат и без този мъж, който се опитваше да го обърне с главата надолу? Докато затваряше вратата, тя се питаше, защо той седеше на бюрото й. Дали бе преровил документите й? Обърна се и застана лице в лице с него. Той все още се усмихваше. Ако бе ровичкал из нещата й, не изглеждаше засрамен от това. А и защо Адам ще се интересува от данните на доставчиците или агенциите за лимузини под наем?

И защо тя реагираше по този начин всеки път щом го види? Сърцето й препускаше, но всичко друго, сякаш забавяше своя ход. Тя забеляза всеки малък възхитителен детайл в него. Забави отговора си поне с десет секунди, защото мозъкът й отказваше да работи нормално. Ако продължаваше в същия дух, той щеше да я помисли за глупачка.

— Добър вечер.

Остин се изправи и заобиколи бюрото.

— Извинявай, че седнах на стола ти, но всички други са заети. — Той посочи към столовете пред бюрото. Два пакета, опаковани в кафява хартия и връв, стояха на всеки от тях. — Това са портрети — обясни той преди тя да има възможност да попита. — Тъкмо направих моя. Фред всъщност е много добър. — Адам се усмихна и трапчинките му се задълбочиха. — Трябва да признаеш, че Фред е необичайно име за художник.

Също така е необичайно и за вампир, иронично си помисли Дарси. Тя се опита да не обръща внимание на реакцията си към Адам, но това бе трудно, когато сърцето й бе опасно близо да експлодира в гърдите й. И всичко това заради чифт трапчинки и тюркоазни очи. Тя се зачуди дали Фред е успял да улови излъчването му.

— Някой от тези ли е твоят?

— Не, моят е все още малко мокър.

О, да, малко мокър. Тя можеше да си обясни това.

— Фред каза, че тези четири са готови — продължи Адам. — Бе прекалено зает, за да ги донесе тук, така че му предложих да му помогна.

— Наистина не трябваше да го правиш.

— Напротив, трябваше. — Ъгълчето на устата му се повдигна. — Това ми дава идеалното извинение да те видя отново.

Сърцето й затуптя по-силно.

— И утре, когато моят портрет е изсъхнал, ще имам още една причина да се отбия и да те видя. Умен план, не мислиш ли? — Лявата му трапчинка се задълбочи.

Тя преглътна. Той бе великолепен. Красиво лице и този секси глас, като на трубадур. Боже, сякаш списъкът, който правеха дамите от бившия харем, описваше точно него. Може би те все пак знаеха какво правят.

Той седна на ъгъла на бюрото й.

— Как мина уикендът ти?

Дарси настръхна, спомняйки си как бащата на Шана почти провали сватбата. Адам със сигурност нямаше нищо общо с това.

— Бях на една сватба. — Тя го наблюдаваше внимателно да види реакцията му.

Той присви очи сякаш се опитваше да си спомни, след това кимна.

— Вярно. Твоите приятели Раул и Шери. Как беше?

Дарси издиша облекчено. Как можеше да е казал на някого, щом дори не можеше да си спомни точните имена?

— Хубаво беше.

— Браво. — Той отмести поглед настрани. Челюстта му се стегна леко и тя се зачуди дали не е стиснал зъби. Внезапно й подари една от своите невероятни усмивки с трапчинка. — И така, къде ще е меденият месец? Кое е модерното място тези дни?

Сърцето й замря в гърдите й. Защо я питаше това?

— Ами… не знам.

Той кимна.

— Една от моите сестри отиде в планините на Канада. А другата отиде на Хаваите. — Трапчинките му се задълбочиха. — Обзалагам се, че ти би избрала плажа.

Тя отклони поглед, а бузите й се изчервиха. Адам бе прав. Но не бе много вероятно да се случи някога. Дарси се премести към вратата.

— Много съм заета…

Той взе една снимка от бюрото й, на която бе сградата, където се намираше пентхаусът.

— Значи шоуто ще бъде в Ралий Плейс?

— Ъъъ, да. — Явно бе ровил из нещата й. Това бе нормално любопитство, нали? Все пак нейното собствено любопитство бе променило живота й завинаги. По гърба й полазиха тръпки. Любопитството уби нещо повече от котката.

Той пристъпи към нея.

— Добре ли си?

— Да… да, добре съм. — Дали наистина го е грижа?

— Работиш прекалено много. Почти полунощ е.

Окото й трепна. Как можеше да обясни странното работно време на ДВК на един смъртен?

— Аз… аз имам много работа за вършене. — И трябваше да го разкара оттук. Ако Слай или някой от бившия харем го види, веднага щяха да разберат, че е смъртен. И тогава, щяха да я преследват с въпроси, на които тя не искаше да отговаря.

— Разбирам. — Той я гледаше тъжно.

Изведнъж тя заподозря, че Адам разбира много повече отколкото показваше. Предпазливостта й се събуди.

— Има ли нещо, което искате, господин Картрайт?

— Искам да си в безопасност. — Той докосна един кичур от косата й, който почиваше на рамото й. — Искам да ми вярваш.

— Та аз едва те познавам.

Той потърка кичура между палеца и показалеца си.

— Може да променим това по всяко време.

Тя искаше да се наклони напред и да се облегне на силните му, широки гърди. С усилие се принуди да отстъпи назад.

— Нямам никакво време. — Тя отвори вратата и надникна навън. Коридорът беше чист. — Благодаря ти, че донесе портретите.

— Пак заповядай. — Той пристъпи в коридора. — Кога започва шоуто?

— Ще сме готови до две седмици. Ще изпратя цялата информация на агента ти.

Дарси тръгна надолу по коридора и замръзна, когато видя Слай да говори с рецепционистката. По дяволите! Защо не можеше да бъде в офиса си и да се задява с Тифани? Боже. Що се отнася до мъжете не можеше да се разчита дори и на перверзниците. Тя сграбчи ръката на Адам и го обърна в обратна посока.

— Какво ще кажеш за една обиколка?

— Страхотно. — Той й хвърли притеснен поглед, но й позволи да го съпроводи покрай офиса си. — Мислех, че нямаш свободно време.

— Няколко минути няма да са проблем. — Тя го издърпа зад ъгъла, където не можеха да бъдат видени от рецепцията. — Тук се намират студията за запис. — Тя посочи надясно. — В първото студио записват Нощните новини със Стоун… Кауфън. — Тя посочи бързо наляво. — А това е…

— Нека позная. — Той посочи към номера, отпечатан на вратата. — Да не би това да е студио номер две?

Тя се усмихна.

— Да, колко умно от твоя страна. Тук снимат „На живо с…“. — Усмивката й се стопи. — Токшоуто със знаменитости. — Мили боже, тя почти каза неживи.

Не изглежда той да забеляза. Опитваше се да надникне през прозореца, но щорите бяха пуснати.

— Изглежда тъмно.

— Тези предавания са приключили за тази вечер. В момента върви последният сапунен сериал за вечерта. — Тя посочи надолу по коридора. — Студио четири, пет и шест. В тях се заснемат сапунените опери.

— А в студио номер три? — Адам отиде до там и се опита да надникне през затворените щори. — Какво става тук?

Той със сигурност бе доста любопитен.

— Това е малко студио, в което правят реклами и неща от този сорт.

— Червената лампа свети. Да не би да правят реклама сега?

— Не, не точно. — Тя едва ли можеше да обясни програмата за упражнение на вампирските зъби.

Той се загледа в контролното табло на вратата.

— Това ли е бутонът за звука?

— Не, недей. — Дарси се пресегна, за да го спре, но беше прекалено късно. Гласовете от студиото прозвучаха от малкия говорител на вратата.

— Не мисля, че може да се задържи в тази позиция много дълго — каза Грегори. — Изглежда малко странно.

— Може да го направи — настоя Джовани. — Тя е професионалистка. И изглежда толкова красива. Толкова секси.

Очите на Адам се разшириха.

— Какво правят там?

Дарси се облегна на стената.

— Нещо като… упражнение.

— Еротично упражнение? — попита Адам тихо.

— Не бих казала… — Дарси бе прекъсната от гласа на Джовани.

— Време е, bellissima. Извади ги. Покажи ми ги.

Адам я погледна скептично.

— А би ли казала порно?

— Не! — извика Дарси. — ДВК не се занимава с подобни неща.

— Точно така, bellissima! — възкликна Джовани. — Те са толкова красиви. Толкова бели и перфектно оформени.

Адам повдигна вежда. Тя потрепери.

— Не е това, което си мислиш.

— Сега ги прибери обратно, bellissima. Чак до края.

Адам се наведе по-близко, поставяйки ръка на стената до главата й.

— Може и да имам мръсно съзнание, но на мен ми звучи доста извратено.

Тя сведе поглед засрамено. Тогава осъзна, че се взира в чатала му, затова вдигна очи до нивото на неговите.

Адам се усмихна леко и на лявата му буза се появи трапчинка. Дарси трябваше да се пребори с импулса да сложи пръста си върху нея.

Той подпря ръка на стената от другия край на главата й, препречвайки пътя й за бягство.

— Доста си мислех за нашата целувка. А ти?

Тя отвори уста да излъже, но бе прекъсната от развълнувания глас на Джовани.

— Точно така, bellissima! Сега го направи в такт с музиката. — През говорителя се разля бавна джаз мелодия. Саксофонът свиреше тихо и приканващо. — Направи го пак, bellissima. Навътре и навън. Навътре и навън.

Музиката накара стената зад Дарси да вибрира. Адам се наведе по-близо и дъхът му погали челото й. Топлината на тялото му бе така изкусителна, а студът я изпълваше от толкова дълго време.

Целуна я, започвайки с челото й, след това слепоочието, после скулата й. Тя сграбчи ризата му. Между краката й се разля желание, карайки я да изпитва болка от копнеж. Той хвана крайчето на ухото й с уста и го засмука.

Тя изстена. Какво правеше? Бе се заклела никога повече да не губи контрол. Освен това по всяко време някой можеше да мине по коридора.

— Не. — Тя блъсна рамената му.

Той отстъпи назад, очите му изгаряха от желание.

— Защо не?

— Това е работното ми място — пое си рязко дъх Дарси. — Някой може да ни види — завърши тя и изключи говорителя.

— Нека идем у нас.

— Не — отказа тя и се отправи надолу по коридора. Каква глупачка беше само да се поддаде така. И какво ставаше с Адам? Дали секси приказките и музиката го накараха да направи това? По дяволите. — Не осъзнавах, че толкова лесно се възбуждате, господин Картрайт.

— Не е това. — Гласът му прозвуча остро докато я следваше. — Винаги съм възбуден щом съм с теб. Не ми се е случвало с никоя друга.

Окото й трепна. Мили боже, мъжът действаше сякаш бяха двойка. Тя трябваше да спре това, преди да е стигнало по-надалеч.

— Това не бе нищо повече от отговор към най-близкото на разположение тяло.

— Господи. Ти си мислиш, че си просто удобна?

Тя се обърна и се загледа в него.

— Не, казвам, че ти си удобен за мен.

Той се спря рязко.

По дяволите, беше й студено. Също както през онази ужасна нощ преди четири години. Но това трябваше да се направи. Беше за негово добро.

В очите му гореше гняв, докато вървеше към нея. Тази връзка няма нищо общо с удобството. И е дяволски близо до невъзможното.

Тя пое рязко дъх. Защо постоянно имаше чувството, че той знае прекалено много? В него имаше нещо опасно, но Господ да й е на помощ, това само я караше да го желае повече.

Той спря пред нея. Яростта в очите му се разгорещи.

О, боже, искаше тази топлина. Нуждаеше се от нея.

— Все още те желая — прошепна той.

Тя примигна, за да скрие сълзите си. Той бе толкова изкушаващ.

В коридора отекнаха стъпки и гласове. Острият глас на Корки Картрайт иззвъня. По дяволите. Нямаше как да изведе Адам от сградата, без Корки да го види.

Дарси се завъртя обратно, търсейки отчаяно алтернативи и забеляза врата.

— Тук. — Тя набута Адам вътре.

— Боже, това част от обиколката ли е? — сухо попита той.

— Да. — Дарси затвори вратата и затърси ключа за лампата. Светлината откри редици закачалки за дрехи и рафтове.

Адам се залута между два дълги реда със закачалки.

— Това е гардеробната — ненужно обясни тя.

Той издърпа една от закачалките и се усмихна одобрително на оскъдното червено неглиже.

— Едно модно ревю дали не е част от обиколката?

— Не. — Тя издърпа неглижето от ръката му и сложи закачалката на мястото й. — Господин Картрайт, спрете да флиртувате с мен. Това е чисто професионална връзка.

Челюстта му се стегна.

— Целувала ли си някого от другите актьори? В чисто професионален аспект, разбира се.

Тя скръсти ръце.

— Не е твоя работа.

— Целувала ли си някой от тях? — изръмжа той. — Изобщо пожелавала ли си да го направиш?

— Не. — Тя го погледна свирепо. — Но това не означава, че този флирт трябва да продължи.

Остин пристъпи към нея.

— Това е много повече от един флирт и ти го знаеш много добре. Тук става нещо специално. То е дяволски изнервящо и… красиво.

Някак си той винаги успяваше да каже правилното нещо. Дявол да го вземе.

— Не може да има нищо между…

— Побързай! — Гласът на Корки прозвуча отвън. — Тук вътре.

Дарси ахна и се завъртя към вратата. После ахна отново, когато Адам я сграбчи изотзад и я издърпа зад закачалките.

— Какво…

Той запуши устата й с ръка.

— Тихо — прошепна той.

— Побързай! — Корки отвори вратата. Повече от един чифт стъпки се чуха в стаята. — Затвори вратата — изсъска тя. — И изключи осветлението.

— Да, мила моя — отговори тих глас.

Мъжкият глас й бе познат, макар че Дарси не можеше да се сети от къде. Тогава светлините угаснаха и тя остана да се крие в тъмнината с Адам. Той все още държеше ръката си леко върху устата й, а другата му ръка бе обвита около кръста й като стоманена връв. Дишането му се накъса, широките му гърди се движиха зад гърба й. Ръката му освободи устата й и се спусна надолу по врата й. Той постави брадичка срещу косата й. Те останаха напълно неподвижни и тихи.

Но не и Корки и нейният приятел. Устните им издаваха шумни звуци, докато се целуваха. Телата им се блъснаха в щандовете със закачалки, докато се въртяха наоколо. Закачалките с дрехи започнаха да се клатушкат и да падат върху Дарси.

С ръка върху корема й, Адам я насочи тихо назад, зад втория щанд със закачалки. Тя бе напълно наясно как бедрата и задникът й се отъркваха в него, докато се движеха.

Двамата спряха до стената с рафтовете. Той я придърпа по-близо и дупето й се притисна към панталоните му. Поемайки си рязко въздух, Дарси осъзна, че той е напълно възбуден. Или поне на деветдесет и пет процента. Един мъж не можеше да стане по-голям от това, нали?

— Моя мила Коркарина, ти ме побъркваш от желание — прошепна натрапникът с латино акцент.

Корки изстена.

— О, вземи ме, дон Орландо.

Дарси се стегна рязко. О, не! Слуховете бяха верни. Горката Маги. Това бе ужасно. Дарси се облегна на Адам и той мигновено затегна прегръдката си. О, боже. Той трябва да е бил само на седемдесет и пет процента от потенциала си. Определено имаше растеж.

Тя размърда бедра, така че той да се намести удобно. О, да, мъжествеността му рязко бе нараснала. А сърцето й звънеше като камбана. Той наведе глава и гризна нежно ухото й. За щастие, нямаше начин да бъдат чути заради другите доста по-шумни любовници.

Адам погали шията й с дългите си пръсти. След това, устата му се спусна по нея и я целуна леко. Тя наклони глава назад към рамото му, осигурявайки му по-добър достъп. Пръстите му се спуснаха надолу по тениската й. Тя потрепери, когато дланта му покри гърдата й. Той внимателно я стисна.

Дон Орландо прошепна:

— О, Коркарина, гърдите ти са като сочно манго.

Дарси покри с ръка устата си, за да спре реакцията си. Тя не знаеше дали да вика или да се смее.

— А аз имам едно горещо тамале^[1] за теб — добави той.

Дарси стисна устни, за да потисне вика си. Това ли бе дон Орландо, най-добрият любовник на света? Усети как гърдите на Адам потрепваха, докато той потискаше собствения си смях.

Внезапно вратата се отвори с трясък и се чу остър писък.

— Дон Орландо, как можа? Ти каза, че ме обичаш.

— Наистина те обичам, Тифани.

— Какво! — извика Корки.

— Аз обичам всички красиви жени — обясни спокойно дон Орландо. — И те обичат мен.

— Тогава усети любовта, копеле. — Чу се шумен удар. — Ще те унищожа в шоуто си. — Корки се изниза от стаята.

— Коркарина! — Дон Орландо изтича след нея.

— Плужек! — извика Тифани. Тя изчака и след това влезе в тъмната стая. Мина, опипвайки щандовете с дрехи, докато не стигна рафтовете до стената.

На няколко крачки от нея, Дарси и Адам замръзнаха. Тя не ги забеляза, защото се взираше в обувките.

— О, тези изглеждат добре. — Тя взе един чифт и се запрепъва към коридора, затваряйки вратата зад себе си.

— Най-после сами — прошепна Адам. — Мислих си, че никога няма да си тръгнат.

Тя се обърна в ръцете му и застана с лице към него.

— Не осъзнавах, че ще бъде толкова оживено тази вечер.

— Да. И аз очаквах да е по-голямо… мъртвило.

Тя вдигна поглед към лицето му бързо, но не можеше да разчете изражението му в тъмното. Той сложи ръка в джоба на панталоните си.

— Тук имам нещо за нас.

— Горещо тамале? — Дарси трепна. Не трябваше да го казва.

Той се засмя.

— Извини ме, докато извадя това навън. — Чу се дрънчене на ключове, а после той включи малко фенерче, което бе закачено на ключовете му. Насочи светлината към лицето й.

Тя присви очи и извърна лицето си.

— Прекрасна, както винаги. — Той свали светлината към дясната й гърда, след това към лявата.

— Ако обичаш.

— Просто проверявам да не съм повредил сочното манго.

Тя изсумтя.

— Можеш ли да повярваш що за мъж е този? — Тя хвана ръката на Адам и отклони светлината от гърдите си. За нещастие сега светлината падаше точно върху скута му. Уау, това вече трябваше да са сто процента. Това беше най-голямото тамале, което бе виждала, а тя бе виждала няколко в Южна Калифорния.

— Мале — прошепна тя.

— Възхитен съм, че си впечатлена. — Той насочи светлината към тавана. — Но ако продължиш да ме гледаш, ще се озова в доста излагаща ситуация.

— Ох. — Тя отстъпи назад. — По-добре да излезем от тук.

— Води ни. — Той осветяваше пътя към вратата. — Знаеш ли, нямаше как да не забележа, че не искаш никой да ме види.

Дарси сви рамене.

— Не трябва да се замесвам с някой от актьорите. — Тя отвори вратата и надникна навън. — Теренът е чист.

Той се протегна над нея и затвори вратата.

— Да не би да намираш връзката ни за срамна?

— Не. — Тя се обърна към него с гръб към вратата.

Просто е невъобразима. Невъобразимо изкушаваща и невъобразима за съществуване.

— Тогава защо ме криеш?

Окото й трепна.

— Скъпа… — Той докосна ъгъла на окото й нежно, галейки кожата с леки кръгообразни движения. — Няма нужда да се страхуваш повече. Може да ми се довериш.

— Аз… аз не се страхувам.

— Тогава защо се бориш с това? — Пръстите му очертаха скулата и челюстта й. Той се наведе и я целуна по устните. — Ще ми кажеш ли?

— Хмм? — Тя не можеше да мисли трезво докато устата му хапеше шията й.

— Защо се страхуваш някой да не ме види тук?

— Ох. — Защото те ще разберат, че си жив. Тя не можеше да му го каже. — Журито на риалити шоуто е тук и те не трябва да виждат никой от участниците преждевременно. Ако се случи, наистина всичко ще се провали.

— Това ли е проблемът? — Той я наблюдаваше внимателно. — Нищо друго?

— Не, просто искам да те пазя в тайна. Засега.

— Някакви други тайни?

В нея избликна прилив на топлина, който започна от слепоочието й и се спусна надолу по гърлото й, като затопли сърцето й и избухна в слабините й. Тя се облегна на вратата. Мили боже, дори не я докосваше в момента, а тя бе цялата разгорещена? Как го правеше? Никога през живота си не бе желала някой мъж толкова силно.

Той отстъпи назад и изключи фенерчето си. Дарси не можеше да види изражението му в тъмното, но знаеше, че я гледа вторачено. Можеше да усети топлината на погледа му.

Горещината в тялото й бавно изчезна, оставяйки я студена и празна отново.

— Ела. — Тя надникна през вратата. Не се виждаше никой, но можеше да чуе викове откъм офиса на Слай. Корки му се караше. — Насам. — Тя посочи на Адам да я последва.

Двамата се придвижиха бързо по коридора към задния изход. Дарси отвори тежката врата. Той се спря на половината път.

— Кога мога да те видя отново?

— След две седмици. Моля те, обещай ми, че повече няма да идваш тук.

— Добре. — Мръщейки се, той извади малък тефтер и химикал от вътрешния джоб на якето си. Надраска нещо. — Искам да ми се обадиш, ако се нуждаеш от нещо. Или се чувствай свободна да наминеш по всяко време.

Тя взе листчето. Даваше й адреса и телефонния си номер.

Остин се протегна и прокара показалец по лицето й. Леко проследи контурите на устните й.

— Благодаря ти за обиколката — прошепна той и се плъзна навън в тъмнината.

Хладният нощен бриз нахлу в коридора, пропъждайки топлината, която бе останала от докосването му.

Дарси въздъхна и остава вратата да се затвори. Щяха да бъдат две дълги седмици.

* * *

На Остин му се наложи да вземе студен душ, за да може да се съсредоточи отново върху работата си. Той премина през кухнята си, облечен в боксерките си на Спондж Боб, които най-малката му сестра му бе подарила за Коледа. Мислите за семейството му го накараха отново да се зачуди защо Дарси живееше сред неживите. От проучването си знаеше, че тя има родители и две по-малки сестри, които живеят в Сан Диего.

Дали се бе откъснала напълно от тях? Дали вампирите я държаха като затворник в своя свят, защото тя знаеше твърде много? Дали бяха заплашили семейството й, за да я държат в подчинение?

Това трябва да беше причината, защото иначе той бе напълно сигурен, че тя щеше да опита да избяга. От репортажите й бе разбрал, че е смела и изобретателна. Вампирите явно я принуждаваха по някакъв начин да остане с тях.

Какво, по дяволите, се бе случило преди четири години? Остин имаше копие от полицейския доклад, но той бе неопределен. Според него тя бе отишла в един вампирски клуб в Гринуич Вилидж, за да направи репортаж по случай Хелоуин за деца, които се преструват, че са вампири. По някакъв начин се бе озовала на алеята зад клуба. Локва кръв и окървавен нож бяха довели следата до нея. Полицията предполагаше, че тя е мъртва, но никой не знаеше какво наистина се бе случило в онази алея.

Миналият ден Остин бе открил предишния й оператор — Джак Купър. Джак едва свързваше двата края, живееше в едностаен апартамент, който се намираше в мръсно мазе и имаше алуминиево фолио, залепено на малките прозорци. Лесно бе да се види, че той така и не се е възстановил от онази нощ. Може би каската от алуминиево фолио на главата му бе достатъчно издаваща. Или приказките му, че вампирите са кръвожадни, контролиращи ума извънземни, които ще го преследват, за да го отвлекат също както Дарси. Беше тъжно, че всички мислеха Джак за луд, защото той бе прав за частта с кръвожадността, контролирането на съзнанието и отвличането на Дарси. Вампирите наистина я бяха отвлекли. И не я пускаха.

Остин взе кутийка бира от хладилника. Какво трябваше да направи, за да я накара да му се довери? Тази вечер я притисна да сподели с него и когато тя не го направи, нахлу в съзнанието й, надявайки се, че тайните й са там и той просто ще ги разбере сам.

Това, което бе видял там, го бе изумило. Нямаше тъмни тайни. Най-интимните мисли на Дарси бяха свързани с желанието й към него. Нужен му бе целият самоконтрол, който притежаваше, за да не я придърпа на пода и да прави любов с нея точно там.

Да се люби с нея на пода в гардеробната? Това щеше да го направи долнокачествен като дон Орландо. Остин изсумтя, постави бирата си на масичката за кафе и взе бележника, където бе започнал да записва имената на вампирите. Добави и дон Орландо.

Постави една от касетите на Дарси във видеото. Беше гледал всяка от тях. Някои дори повече от два пъти. Божичко. Гледаше я всяка вечер, вместо някое спортно предаване. Мислеше за нея през цялото време. И ако това бе само страст, той щеше да мисли единствено за прекрасното й тяло, нали? Но не, той се притесняваше за Дарси. Да не би да се влюбваше в нея?

Остин се стовари на кушетката. Не, не можеше да е любов. Това бе нещо интелектуално. Мистерията на странния й начин на живот го интригуваше и той искаше отговори. А и се тревожеше за безопасността й. Това беше нормално.

През целия си живот бе защитавал по-малките си сестри. За него бе нещо обичайно. Не беше голяма работа.

Той сграбчи якето си през подлакътника на кушетката и се разрови във вътрешния му джоб. Извади малко тефтерче и прелисти бележките, които бе записал в офиса на Дарси. Тя бе наела фирма на име „Затворен живот“ да инсталира алуминиеви щори в пентхауса.

Това означаваше, че той и Гарет щяха да живеят там заедно с вампири. Щеше да бъде по-добре да опакова и няколко дървени кола заедно с багажа си.

Отбеляза името на доставчика на храна, който Дарси бе наела. Щеше да накара Алиса или Ема да се внедрят под прикритие там. По този начин, щяха да могат да идват в пентхауса през деня и да събират информацията от него и Гарет и да я предават на Шон.

Той имаше и адреса на Ралий Плейс. Трябваше да иде там през деня и да инсталира скрити камери и бръмбари. Извади един диск от джоба на якето си. Бе успял да запише списъка с работниците на ДВК от стария като динозавър компютър на Дарси, преди да я чуе да приближава към офиса си. Постави диска на масата до списъка с вампири.

Протегна се и погледна към телевизора. Дарси бе започнала репортажа. О, този бе един от любимите му. Взе дистанционното и пусна звука.

— Намирам се в южен Бронкс на откриването на един нов парк. — Дарси се усмихна към камерата, докато вървеше по една пътека. — Това не е парк за деца. Нито за баскетболисти, кънкьори или дори за играчи на шах. Това е парк за кучета.

Операторът приближи камерата към жена, която разхождаше пухкавия си бял пудел в далечината. След това се върна отново на Дарси.

— Както можете да видите, паркът е разделен на сектори, в зависимост от размера на… аах! — Тя се плъзна напред, размахвайки ръце във въздуха. След храбра борба накрая възвърна равновесието си. Погледна надолу към обувките си, сбърчи нос и се усмихна криво към камерата. — Очевидно това е секторът за извънредно големи кучета.

Остин се разсмя. Без значение какво се случваше в репортажите й, Дарси винаги правеше нещата сполучливи. Бе смела, забавна, умна и красива. Нищо не можеше да я повали.

Но нещо се бе променило. Той затегна хватката си около дистанционното. Нещо, което я е измъкнало от този слънчев, щастлив живот, превръщайки я в затворник на тъмния свят, към който принадлежаха демоничните създания. И това я нараняваше. Той можеше да види мъката в очите й. Напрегнатият начин, по който сплиташе ръцете си. Страхът, който караше дясното й око да трепти. Този нервен тик не се виждаше в нито една от тези касети. Той беше нещо ново. И най-вероятно бе започнал на Хелоуин преди четири години.