Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рискована любов (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vamps and the City, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2013)
Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2013)
Корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Керелин Спаркс. Вампирите и градът

Американска. Първо издание

ИК „Тиара Букс“, София, 2013

Редактор: Яна Иванова

Коректор: Галя Иванова

ISBN: 978-954-296-910-5

История

  1. — Добавяне

Глава 15

Дарси обяви половинчасова почивка, за да даде време на подгизналите да се преоблекат.

— Благодаря ти — промълви тя, когато мина покрай Адам, запътена към Мария Консуела. Той я погледна неразбиращо, след което изчезна с мокрите си дрехи.

Маги от едната страна и Дарси от другата повдигнаха Мария Консуела и я поведоха обратно към етажа на прислугата. Останалите жени ги последваха, клюкарствайки за Адам.

— Няма как да не е вампир, при такава невероятна смелост — обяви лейди Памела.

Маги стрелна Дарси с разтревожен поглед. Тя разбра, че приятелката й се тревожи от възможността смъртен да спечели конкурса. Тогава шоуто не само щеше да обиди цялата вампирска общност, но и дамите щяха да се намерят със смъртен господар. Безспорна катастрофа, но за щастие, Дарси знаеше, че това няма как да стане.

— Не се тревожи — каза й Дарси над главата на Мария Консуела. — Един от критериите е сила. Няма как смъртен да се окаже по-силен от вампир.

Маги въздъхна с облекчение.

— Хубаво.

Стигнаха до салона на прислугата и Маги заведе Мария Консуела до стаята й, за да се преоблече.

— Мили боже, от толкова танци съм премаляла — заяви Кора Лий и се отнесе в кухнята, където грабна бутилка Шококръв от хладилника. — Някой иска ли да си я разделим? — попита и я сложи в микровълновата.

— Аз искам — отвърна лейди Памела.

Тя извади две чаени чаши с чинийки от шкафа. Дарси напълни една чаша с лед и извади още една бутилка Шококръв от хладилника.

— Решихте ли кого да елиминирате тази вечер? — попита, докато наливаше сместа от шоколад и кръв в чашата си.

Лейди Памела потрепери.

— Какъв ужас. Не мога да си представя как го пиеш студено.

Дарси сви рамене. Обикновено си добавяше и шоколадов сироп.

— Колкото е по-студено, толкова по-малко усещам кръвта.

Ванда изсумтя.

— Ама това е най-хубавото.

— Аз знам кой трябва да си тръгне — обади се Кора Лий, извади напитката от микровълновата и изсипа топлата течност в чаените чаши. — Онзи непохватен Джордж ме настъпи три пъти. И нито веднъж не се извини, дори когато извиках от болка.

Лейди Памела ахна.

— Какво възмутително поведение.

— Съгласна съм — включи се принцеса Джоана и сложи бутилка синтетична кръв, група нулева отрицателна, в микровълновата. Обичаше простите храни. — Колкото до оценката за най-добро облекло, бих искала да отстраня Ахмед от Кайро.

Дарси се смръщи.

— Нали не го правиш само за да угодиш на Мария Консуела? Знам, че тя доста се уплаши тази вечер.

— Не, макар че й съчувствам. Уплаших се до смърт преди две седмици, когато се изгорих доста лошо.

Принцесата хвърли пренебрежителен поглед към Кора Лий.

Кора Лий се сви и побърза да отиде в салона с чашата си.

— Причините ми са основателни — продължи принцеса Джоана, като извади бутилката от микровълновата и изля съдържанието в стъклена чаша. — Човекът носеше развлечени кафяви мокасини с черен костюм.

Лейди Памела ахна.

— Кошмарно, просто кошмарно.

— Ужасяващо! — добави Ванда язвително и сложи бутилка в микровълновата.

Тялото на принцеса Джоана се вдърви.

— Моля те, редно е да се отнасяш по-сериозно. Все пак избираме новия си господар.

Ванда сви рамене.

— Не се ли оправяме и без господар? Като гледам, не сме се избили — ухили се тя към принцесата. — Макар че бяхме близо.

Принцеса Джоана изсумтя и влезе отривисто в салона. Седна в един фотьойл. Жените се спогледаха, разтревожени.

— Ако нямахме господар, кой щеше да взима решения? — попита Кора Лий.

Дарси седна до нея.

— Ти взе решението да отстраним Джордж.

— О — възкликна Кора Лий и отпи от чашата си. — Вярно.

— Но кой ще плаща сметките? — попита лейди Памела.

Ванда извади вечерята си от фурната. Влезе небрежно в салона, като пиеше направо от бутилката.

Принцеса Джоана й се намръщи.

— Подобни обноски са срам за нас. Трябва ни господар, за да ни държи на положение.

Ванда преглътна.

— На мен ми се струва, че ни трябват само пари.

Лейди Памела остави чашата си на масата със звън.

— Ако имаме господар, той ще се грижи за нас.

Ванда се изтегна на дивана до нея.

— Мисля, че ни трябва само вампирски секс от време на време. А за това лесно ще намерим колкото искате мъже вампири.

Челото на принцеса Джоана се сбърчи още повече.

— Да не предлагаш да общуваме с мъже развратно? Уверявам те, че имам твърде голямо достойнство за подобно поведение.

Ванда завъртя очи.

— Просто се чудя за какво всъщност ни е господар, освен за секс и пари.

Жените седяха смълчани. Явно нямаха отговор на въпроса на Ванда. Дарси ги гледаше, запленена. Дамите подлагаха на съмнение неща, в които никога не биха се усъмнили преди.

— Бих се радвала на господар, ако е смел и храбър — прошепна Кора Лий.

— Като Адам — обади се лейди Памела.

Дарси се дръпна като ударена.

— Видяхте ли му изражението на ревюто? — попита Кора Лий.

Докато принцесата журираше, останалите жени бяха гледали състезанието по телевизията в салона.

— Когато спря под полилея ли? — попита лейди Памела. — Беше ужасно тъжен. Помислих, че ще се разплаче.

— Чудя се от какво се е натъжил — подметна Ванда и хвърли въпросителен поглед към Дарси.

Тя усети как по бузите й се прокрадва топлина.

За щастие, точно тогава Маги влезе в салона.

— Добри новини. Мария Консуела не е ранена. Само малко се е стреснала.

Жените изразиха своето облекчение.

— Кажи ни какво стана снощи в ДВК? — настоя Ванда.

— О, да! Кажи ни! — възкликна Кора Лий. — Видя ли дон Орландо?

Маги се ухили.

— Правих пробни снимки с него.

Всички жени въздъхнаха. С изключение на Ванда. Тя се мръщеше.

— И как мина? — попита Дарси.

Маги се облегна на стената и обви ръце около себе си.

— Той погледна дълбоко в очите ми и поиска телефонния ми номер.

Жените отново въздъхнаха.

— Чухте ли какво говори Корки Кърант за него по „На живо с неживи“? — попита Ванда.

Маги изсумтя.

— Не надавам ухо на такива злобни клюки.

— Какво е казала Корки? — попита Кора Лий и отпи от чашата си.

— Каза, че сменя жените като мокри кърпички — отговори Ванда.

— Не е вярно! — извика Маги. — Просто търси подходящата за него дама.

— Тогава значи търси във всеки ковчег в Америка — измърмори Ванда.

— Какви са тези мокри кърпички? — попита принцеса Джоана.

Ванда стисна зъби.

— Навлажнена носна кърпичка за еднократна употреба.

Принцесата подсмръкна.

— Не вярвам в нещата за еднократна употреба. Те са самото зло.

Ванда изсумтя.

— Именно. Те са боклуци. И дон Орландо се отнася с жените като с боклуци.

— Стига! — викна Маги. — Няма да ти позволя да говориш така за него.

Дарси водеше вътрешна битка — дали да каже истината на Маги. Но бедното момиче изглеждаше толкова засегнато. Дарси реши да почака до по-късно. Маги трябваше да научи за връзките на дон Орландо с Корки и Тифани, но заслужаваше да получи такива тъжни новини насаме.

— И мина ли пробните снимки?

— Да — заяви Маги отбранително. — И ще бъда звезда с дон Орландо. Вие само почакайте и ще видите.

— И сега какво следва? — попита Дарси.

— Имам още едно интервю, преди да решат окончателно. Трябва да говоря с шефа ти.

— Със Слай ли? — потисна едно стенание Дарси. Ще трябва да предупреди Маги и за него.

— Готова съм — заяви Мария Консуела с влизането си в салона.

— Добре.

Дарси отиде до хладилника и грабна още две черни орхидеи.

— Да тръгваме.

Взеха асансьора до първия етаж на пентхауса и Дарси им разясни програмата оттук нататък.

— След тази вечер ще си починем три поредни нощи. Можете да останете тук, ако искате.

— А ти къде ще отидеш? — попита Маги.

— У Грегори — отвърна Дарси. — Утре вечер трябва да отида до ДВК за монтажа на първия епизод. Започва на следващата нощ, в събота.

— Колко вълнуващо! — плесна с ръце Кора Лий. — Ще се гледаме по телевизията.

— Да — отвърна Дарси, като поведе жените във фоайето, когато асансьорът се отвори в кухнята. — Шоуто ще се излъчва в полунощ в сряда и събота. Ще монтирам втория епизод тази неделя. Вие ще сте свободни тогава. След това отново започваме снимки в понеделник.

Влязоха в редица във фоайето. Грегори беше подредил мъжете на стълбището в две редици от по четирима. Както обикновено, Дарси първо потърси Адам. Вече беше със сухи дрехи. Не погледна, когато жените се подредиха една до друга. Дали съжаляваше за развоя на нещата?

Операторите заеха позиция. Бърни насочи камерата към жените, а Барт — към мъжете. Грегори започна:

— Тази вечер двама мъже ще получат черни орхидеи. Ако получите такава, ще трябва да заминете незабавно. Лимузината ви чака отвън.

Осмината мъже кимнаха. Барт бавно премина по лицата им.

— Още едно обявление, преди да започнем — продължи Грегори. — Наградата за победителя отново се увеличи. Най-сексапилният мъж на планетата вече ще получи три милиона долара.

Мъжете явно се развълнуваха — всички, освен Адам. Жените от журито ахнаха, след което се усмихнаха една на друга.

— Принцесо Джоана, ако обичате — подкани я Грегори.

Тя тръгна напред и спря под полилея.

— Тази орхидея е за Ахмед от Кайро.

Ахмед отпусна рамене, разочарован и тръгна надолу по стълбите.

— Слава на Дева Мария — прекръсти се Мария Консуела.

Дарси се потресе. Ще трябва да изреже тази част. Ахмед взе орхидеята и се върна нагоре по стълбите. Кора Лий се присъедини към принцесата под полилея и поднесе черната си орхидея:

— Тази е за Джордж от… някъде си — изкикоти се тя. — Забравих.

Джордж Мартинес от Хюстън изруга под нос, докато слизаше по стълбите. След като и той прие орхидеята, мъжете се прибраха по стаите.

Дарси и останалите отидоха в стаята с портретите. Тя взе фенерчето от сейфа в стената и го даде на Грегори, като шепнеше указания. Дамите се настаниха на канапетата.

— Тази вечер отстранихте Ахмед от Кайро — щракна фенерчето Грегори и го насочи към портрета на египтянина. Черната светлина магически извади вампирските му зъби на показ.

— О, колко жалко — изхлипа Кора Лий. — Бил е вампир.

Мария Консуела се намръщи.

— Беше мавър.

— Отстранихте и Джордж от Хюстън — продължи Грегори и освети портрета на Джордж. Нищо не се промени.

Кора Лий подскочи:

— Аз бях! Открих още един от тези долни смъртни.

Жените се изправиха и аплодираха. Докато Грегори наливаше в чаши Газирана кръв, Дарси свали още два портрета от стената. Оставаха само шестима мъже — двама смъртни и четири вампира. По странно стечение на обстоятелствата Адам беше минал и през този етап. Въпреки че не искаше.

— Поздравления — вдигна чаша Грегори към журито. — Направихте още една крачка към избора на новия си господар. А господарят ви направи още една крачка към богатството.

— Три милиона долара! — извика Ванда.

Жените избухнаха в смях и чукнаха чаши. Дарси сложи своята на масата, неспособна да пие. Когато жените намереха новия си господар, щяха да се изнесат. Щеше да ги изгуби, както беше загубила Адам. Измъкна се от стаята и закрачи из фоайето. Пред нея се простря безкрайна вечност без семейство и с много малко приятели. Щеше да бъде много самотно.

* * *

Беше четири и половина сутринта, когато Остин се върна в апартамента си в Гринуич Вилидж. Щеше да се наложи да се върне в пентхауса след три дни, но когато научи за кратката ваканция, реши да замине веднага. Имаше нужда да се махне и да прочисти мислите си.

Гледа празненството в стаята с портретите през наблюдателната камера. Гледката на вампирите, които аплодираха премахването на поредния „долен“ смъртен, го подразни. Проклетите вампири си мислеха, че са много повече от хората. А на това отгоре видя и реакцията на Дарси. Тя изобщо не се зарадва. Остави чашата си с окаяно изражение и изчезна някъде. По дяволите, мястото й не беше при вампирите. Но не беше и при него.

Дотогава вече толкова се беше ядосал, че си взе чантите и се разкара. Гарет също беше решил да си тръгне, тъй като другият смъртен, Джордж, беше отстранен.

Остин завъртя трите секретни ключалки на вратата, пусна алармата и се строполи на дивана. На холната масичка бяха пръснати видеокасети. Всички записи на новинарските емисии на Дарси. Толкова обичаше да ги гледа, когато мислеше, че е жива. Пъхна последната касета — онази, в която се съобщаваше за изчезването й. В нея показваха уличката в Гринуич Вилидж, кървавото петно на земята. Репортерът обясняваше, че полицията е намерила нож с кръвта на Дарси по него. Смяташе се, че е мъртва.

Мамка му, трябваше да се сети, че е мъртва. Но как да го повярва, когато се влюбваше в нея?

Остин изключи телевизора. Облегна се и затвори очи. Беше ходил в онази уличка няколко пъти, за да огледа. Петното го нямаше, измито от дъждовете и снеговете на четири години. Но сигурно на онова място е умряла. Неговата красива Дарси. Мъртва.

Какво да прави сега? Завлече се до кухнята, извади бира от хладилника и се върна на дивана. Дискът все още беше на масичката. Сложи го в лаптопа си. ДВК беше съвместна корпорация с няколко големи инвеститори. Председателят, който отговаряше за продукцията, беше Силвестър Бакъс, шефът на Дарси.

Погледът на Остин попадна на бележника, където беше започнал списъка с вампири. В него бяха приятелите на Дарси. Грегори, Маги и Ванда. По дяволите, тя щеше да го намрази завинаги, ако предадеше приятелите й. А тя буквално можеше да намрази завинаги.

Добави претендентите от риалити предаването с въздишка, заедно с всички данни, които беше събрал за тях. След това започна да вписва жените вампири. С всяко име усещаше свиване в стомаха. Мамка му. Те са вампири. Врагът. Защо имаше чувството, че ги предава? Защото са приятели на Дарси.

Просна се назад върху дивана. Как ще го стори? Малко ли бе страдала Дарси досега? Може и да бе една от тях, но също така бе невинна. Усещаше го дълбоко в себе си. Дарси никога не би наранила човек.

А приятелите й? Те вярваха, че превъзхождат хората, но не можеше да си представи да навредят на някого. Изобщо не бяха като вампирите, които беше видял в парка с Ема. И не изглеждаше да представляват заплаха за човечеството, както твърдеше Шон. Те дори се обичаха взаимно. Бяха способни на любов. Беше го чул в мислите на Дарси. Тя беше влюбена в Адам. Влюбена в него.

Възможно ли е Шана и Роман Драганести наистина да са влюбени?

По дяволите, как работи една такава връзка? Невъзможно е. И дори ако тези съвременни вампири са безобидни, със сигурност невинаги са били такива. Приятелите на Дарси очевидно бяха много по-стари от нея. Сигурно са живели векове преди измислянето на синтетичната кръв. Трябва да са се хранили от хора.

А неговата работа беше да защитава хората. Вампирите трябва да бъдат отстранени. Те са си мъртви, така че защо да му пука? Оставяше чувствата да пречат на работата му. Отказът да изпълниш дълга си, се равняваше на национално предателство. Не можеше да предаде страната си, нито всички невинни хора, които разчитаха на него да постъпи достойно.

Остин изстена, взе един химикал и надраска „Дарси Нюхарт“ в края на списъка. Най-отгоре добави „Вампирите трябва да умрат“.

Сърцето му се сви в гърдите. Химикалът падна от ръката му. Божичко.

Скочи и закрачи из стаята. Как да причини такова нещо на Дарси? Дарси е мъртва, повтаряше си той, докато обикаляше стаята. Дарси е мъртва.

А той бе прокълнат. Защото все още беше жив и не разбираше как може да се понася.

 

 

На следващата вечер Дарси отиде право в ДВК, за да започне монтажа. Слай беше уредил да я обучава опитен техник. Трябваха й пет сегмента от по десет минути. Останалите десет минути от едночасовото предаване бяха за реклами. Като част от договора за наема на пентхауса Роман Драганести очакваше безплатни рекламни блокове във всеки епизод за вампирската му фюжън кухня.

Грегори щеше да бъде зает в следващите три нощи в студио 3 с нови реклами за Шококръв, Газирана кръв и Кръв лайт. Това беше идеално за Дарси, защото така можеше да отиде до ДВК с колата на Грегори. Маги също се вълнуваше, защото Грегори й беше предложил роля в една от рекламите.

Към осем и половина Дарси беше постигнала задоволителен резултат с началото на епизода — обход на пентхауса и пристигането на журито. Вдигна поглед, стресната, когато Силвестър Бакъс нахлу в студиото.

— Това трябва да го видиш! — викна той и включи телевизора на канала на живо на ДВК. — Казах на Корки да порекламира новото предаване.

Той увеличи звука, когато Корки се появи на екрана.

— Добре дошли в „На живо с неживи“! Аз съм Корки Кърант с най-горещите новини за известните в света на вампирите. Утре е нощта, която всички очакваме! Дебютът на първото и единствено риалити шоу на ДВК, „Най-сексапилният мъж на планетата“. Но първо нека видим какво се случва с най-сексапилния мъж в теленовелите.

— Мамка му — измърмори Слай. Пак ли.

В дясната половина на екрана се появи снимка на дон Орландо. Беше дигитално украсена с чифт кози рога.

— Дали дон Орландо наистина е най-великият любовник във вампирския свят? — попита Корки. — Или сменя партньорките си на всеки два часа, защото не може да задоволи една жена за по-дълго?

Слай поклати глава.

— Не трябваше да й изневерява. Ще го разпъне на кръст.

Корки се усмихна мило.

— Аз съм честен човек, затова ще оставя на вас, зрителите, да решите. Пишете ми на имейла, изписан на екрана — [email protected] — и гласувайте за правилния отговор. Какъв е дон Орландо — долен измамник, или просто гнусна свиня?

Дарси въздъхна. Още не беше говорила с Маги.

— А сега централната тема — продължи Корки с широка усмивка. — Всички с нетърпение очакват първия епизод от горещото ново предаване, което започва утре вечер, а след това ще се излъчва всяка сряда и събота. Става дума за първото риалити шоу в света на вампирите — „Най-сексапилният мъж на планетата“. В него ще участва бившият харем на Роман Драганести и някои от най-красивите и секси мъже сред вампирите!

На екрана се появи снимка на покрива на пентхауса от въздуха. Дарси се изправи в стола си. Нервите й се опънаха. Слай махна пренебрежително.

— Не се тревожи. Помолих Бърни да й даде малко предварителни кадри. За „пръв поглед“, нали знаеш, много е добре за популяризирането на предаването.

— Ние от „На живо с неживи“ ще ви покажем ексклузивни първи кадри от най-горещото ново шоу на ДВК — продължи Корки. — Колко горещо ще бъде, питате вие? — засмя се тя. — Толкова, че ще ви се замъгли екрана, и сега ще ви покажем какво имам предвид. О, да, този мъж има моя глас за най-сексапилен в света.

На екрана се появи размазана картина, все едно операторът се опитва да фокусира върху нещо в далечината. Образът бавно се изчисти.

Дарси шумно си пое дъх.

— Да! — плесна се по бедрото Слай.

Картината беше леко неясна, защото беше снимано отдалеч в тъмното без достатъчно осветление. Но бе достатъчно ясна, за да й се допищи.

— Знаех си, че джакузито е страхотна идея — ухили се Слай. — Гледай само. Роклята пада. След това оня я хвърля в басейна.

Дарси потъна в стола си.

— Вече си го гледал ли?

— Ами да. Бърни ми го пусна снощи. Гледахме около десет минути. Ето това ми е любимата част — посочи той телевизора. — Сутиенът пада.

Дарси закри уста с шепи, за да не простене на глас.

— Оха, яко — обади се техникът, залепил очи за екрана.

Слай се обърна с усмивка към Дарси.

— Страхотно си се справила, Нюхарт. Щеше ми се само да е малко по-ясно. Някоя от бившия харем на Драганести ли е жената?

Дарси се сви като ударена.

— Нещо такова.

Божичко, това беше ужасно. Единственото, което я спираше да не избяга от сградата с писъци, скубейки косите си, беше фактът, че записът бе поразмазан. Достатъчно ясен, за да се различат две полуголи фигури, които се натискат в джакузито, но лицата не се виждаха добре. Слава богу. Засега беше в безопасност.

— Леле, страшна мацка е тая. Трябва да я поопозная, ако се сещаш какво искам да кажа — намигна Слай. — Кажи де, Нюхарт, коя е?