Керелин Спаркс
Вампирите и градът (6)

Глава 6

Остин прекара остатъка от нощта, гледайки още от записаните репортажи на Дарси за местния новинарски канал 4. Докато гледаше, се опитваше да разреши дилемата, в която се намираше. Беше съставил списък с вампирите, идентифицирани през последните няколко дни. В него бяха двете приятелки на Дарси — Маги О’Брайън и Ванда Барковски. Те изглеждаха достатъчно безвредни. Добави и името на Грегори Холщайн, чудейки се каква връзка има неживият мъж с Дарси. Приятелска, след като я возеше наоколо с Лексуса си, но колко приятелска? Остин осъзна, че започва да се чувства силно собственически, щом е намесена Дарси Нюхарт.

Благодари на Бог, че не трябваше да добавя името й в списъка. Тази загадка беше разрешена. Дарси имаше пулс, така че беше смъртна. Но загадката с нейното положение все още оставаше. Защо беше изчезнала преди четири години на Хелоуин? И защо живееше в света на вампирите? И как можеше да живее сред тях толкова дълго и да остане невредима?

Възможно ли бе Шана да е права? Имаше ли фракция от миролюбиви вампири, които бяха против нараняването на хора? Остин се излегна назад в дивана, прокарвайки ръце през косата си. Преди винаги всичко изглеждаше ясно. Имаше добри и лоши момчета, и се предполагаше, че добрите трябва да спечелят. Когато работеше в Прага, лошите бяха онези, които се стремяха да избият невинни хора заради расата или религията им. Избиването на невинни ги правеше лоши. Просто и недвусмислено. Без въпроси и без съжаление.

Сега, врагът беше вампир, който избиваше невинни хора за храна и удоволствие. Трябваше да е просто и недвусмислено. Те бяха демони, които заслужаваха да умрат.

Но това беше преди да знае каквото и да е за тях. Роман Драганести щеше да се жени. Как можеше демон да се влюби? Ако те бяха зли, как можеше някои от тях да пият кръв от бутилка, да си намират работа и да гледат сапунени опери по телевизията? Колкото повече научаваше за тях, толкова по-човечни му изглеждаха.

Той простена и бавно се придвижи към леглото. Може би нещата щяха да придобият някакъв смисъл след малко сън.

 

 

Остин се събуди в късния следобед на петъка и изяде купа със зърнена закуска, докато привършваше с гледането на последните видеозаписи. Дарси беше направила репортаж за 103-тия рожден ден на Мейбъл Бринкли от Бруклин. Мейбъл беше въртяла незаконен бар през 20-те години на миналия век и бе надживяла шестима съпрузи. Тайната й за дълголетие беше глътка „Уайлд Търки“^[1] всеки ден. После Дарси бе отразила състезание по надяждане с каноли^[2] в Малка Италия, женски конкурс за красота в Куинс^[3] и погребението на горката Мейбъл, след като беше починала в леглото на петдесет и две годишен кубински учител по танци.

Уви, Хектор бил специализиран в румбата, но не и в оказването на спешна помощ. Остин винаги откриваше, че се усмихва по време на репортажите на Дарси. Без съмнение шефът й даваше най-неприятните истории, но тя винаги успяваше да се справи с тях с умение и чар. Не беше чудно, че всички в станцията я обичаха.

В тялото на Остин се разля вълна от ужас, когато осъзна, че последният запис не съдържа репортажи на Дарси. Това бяха други репортери с истории за нейното изчезване. Те показваха вампирския клуб и алеята в Гринуич Вилидж, където беше видяна за последно. Дори бяха фокусирали камерите върху тъмните петна от кръв върху земята. Кръвта на Дарси.

Представител на полицията потвърждаваше, че на мястото е бил открит голям нож и кръвта по него принадлежи на Дарси. Всички интервюта с децата вътре в клуба бяха еднакви. Те вярваха, че тя е била нападната от истински вампир.

Остин скочи на крака и започна да обикаля из апартамента. Трябваше да вземе копия от полицейските доклади, да разпита и оператора й. Разбира се, най-лесният начин да получи отговори беше да попита самата Дарси, но това щеше да развали прикритието му. Как можеше да остане да живее сред вампири, ако беше атакувана от някого от тях? И защо един вампир би намушкал жена, вместо да пие от нея? Нямаше никакъв смисъл, по дяволите. А представата как някой намушква Дарси с нож, накара кръвта му да кипне.

Телефонът иззвъня и той се хвърли към него, като се надяваше, че е Дарси.

— Здравей, Остин. Наслади ли се на почивния си ден? — попита Ема.

— Предполагам. — Ако знаеше как да си почива.

— Добре, чудех се дали искаш да дойдеш с мен довечера в Сентрал парк?

Тя искаше да ловува? В превъзбуденото състояние на Остин, малко действие звучеше добре. И може би щяха да хванат вампир, който знае местонахождението на Шана.

— Да. Ще бъда там.

В полунощ, той се срещна с Ема в Сентрал парк при входа за зоологическата градина, близо до магазина за сувенири. Револверът в раменния му кобур беше зареден със сребърни куршуми. Нямаше да убият вампир, но със сигурност щяха да го наранят и забавят. Достатъчно, че да може Остин да му зададе няколко въпроса. И в името на сигурността, Остин беше натъпкал няколко дървени кола във вътрешния джоб на тънкото си яке. Дървените колове на Ема бяха в чантичката, провесена на рамото й.

Тръгнаха на север по тухлената пътека.

— Гарет върна договора си на госпожа Стайн днес — заговори тихо Ема, докато оглеждаше горичката от ляво. — Госпожа Стайн беше притеснена, че още не си върнал твоя.

Остин вървеше от дясната й страна и изучаваше района отдясно.

— Върнах го миналата нощ в ДВК.

— Какво? — препъна се Ема. — Отишъл си в ДВК през нощта?

— Аха. Те ме наемат, за да участвам в шоуто, така че реших, че това е основателна причина да отида там. А и се предполага, че съм в неведение за вампирите, така че защо да избягвам мястото? Изглеждаше като отлична възможност да ги проверя.

— Така е, но небеса, Остин, можеше да е опасно. Опита ли се някой от вампирите да ти скочи?

— Не.

— Добре, кажи ми повече. Как изглежда мястото?

— Изглежда някак… нормално.

— Какво направи.

Остин сви рамене.

— Върнах договора на директора на риалити шоуто.

— Как се казва той? Вампир е, нали?

— Не, тя е човек. И името й е Дарси Нюхарт. — Остин се поколеба, след което реши да се изповяда. — Тя е мистериозната жена.

Ема ахна.

— Онази, на която направи стотина снимки? — Младата жена се засмя. — О, това е безценно. Тя ли е директорът ти?

— Да.

— И си сигурен, че е човек?

— Да. Определено.

— Как може да си сигурен?

— Имаше шоколадова напитка на бюрото си. И има пулс.

— Тя ти позволи да й напипаш пулса? — Ема го заразглежда отблизо. — Още си поразен от нея, нали?

Повече от всякога. Остин продължи да върви. Пътеката се разклони и той посочи към левия път, който водеше нагоре.

— Нека да минем оттук.

Ема вървеше до него.

— Какво чувства тя към теб?

Той сви рамене. Знаеше, че изпитва желание, но не беше склонна да го сподели. Или да признае, че е хваната в капан във вампирския свят.

— Намуцуняса ли я вече?

Той направи гримаса.

— Какво е това? Звучи малко гадно.

Ема се изкикоти.

— О, сигурна съм, че ще е така с теб.

Той я бутна по рамото. Тя се препъна настрани със смях.

— Само те попитах дали си я целунал.

— Ах. — В такъв случай, той определено я беше намуцунясал. И изобщо не беше гадно.

— Е? — Ема забърза крачките си, за да върви заедно с него. — Целуна ли я?

— Уповавам се на Петата поправка.

— Целунал си я!

— Не съм казал това.

Тя изсумтя.

— Да се уповаваш на Петата поправка е все едно да признаеш вина.

— Тук сме невинни, докато не се докаже вина. Вие британците сте наобратно.

Тя се ухили.

— Но аз съм права, нали? Ти си я муцунясвал?

Той продължи да върви.

— Трябва да внимаваш, Остин. Какво наистина знаеш за нея, освен факта, че общува с врага?

— Правя малко проучване за нея. И освен това, ние имаме… връзка. Мога да вляза в ума й много лесно, и повярвай ми, там няма никакво зло.

— Мразя да ти развалям настроението, но ако знае, че четеш мислите й, може да манипулира какво да виждаш.

— Тя не знае, че съм прониквал в мислите й. Напълно невинна е. — Остин спря и погледна надясно. На слабата светлина, той можеше да види очертанията на дървета и един голям камък. — Като говорим за невинни, чу ли някой да плаче?

— Не съм сигурна. — Ема се завъртя и огледа заобикалящата ги среда.

Остин се заслуша внимателно, но успяваше да долови само шумоленето на листата от вятъра и напрегнатото дишане на Ема. Затвори очи и се концентрира. Нападателят лесно можеше да заглуши виковете на жертвата си, но тя все още можеше да вика в ума си. Преди време в Източна Европа, беше намерил група жени и деца в подземна зала за мъчения, като се беше настроил да долавя мълчаливите писъци от вътрешна болка.

О, боже, помогни ми!

— Ето там. — Остин посочи големия оголен гранитен блок. От отдалечената страна бе нападната някаква жена. Извади револвера си и даде знак на Ема да отиде надясно. Тя тръгна тихо, издърпвайки дървен кол от чантата си.

Той се придвижи покрай скалния блок, но спря, когато чу женско скимтене. Страхотно. С неговия късмет щеше да попадне на двойка любовници. Той скочи иззад камъка, насочил пистолет към тях. Майко мила, това беше нещо истинско. Два мъжки вампира бяха приковали жена към камъка. Единият я хапеше по врата, другият издърпваше панталоните й надолу по краката. Копелета!

— Освободете я! — Той се приближи бавно, пистолетът му не помръдваше.

Вторият вампир се отдръпна от панталоните на жената и се обърна да погледне Остин. Остави ни, смъртна отрепка, и забрави какво си видял.

За щастие, мисловната команда на един вампир имаше малък ефект върху Остин. Той я чу и я отхвърли настрани.

— Няма да си тръгна. Но ти ще го направиш. Завинаги.

Вампирът се засили към него със свистене.

— Как смееш да не ми се подчиняваш? Ти, глупак такъв, не можеш да ни спреш.

— О, така ли? — Остин отбеляза руския акцент на вампира, докато се прицелваше и натисна спусъка.

Вампирът потрепери и сграбчи рамото си, където кръвта се процеждаше от раната. Лицето му се изкриви от болка.

— Какво си направил?

— Използвах сребърни куршуми. Причиняват доста болка, нали?

Вампирът изръмжа и скочи напред. Остин стреля отново и вампирът падна на колене. Междувременно, другият отдръпна зъбите си от врата на жената и се обърна към Остин.

— Ти, мръсен сволоч^[4] — извика той и издърпа момичето пред себе си за защита. — Мислиш, че няколко сребърни куршума ще ни спрат?

Остин изруга тихо. Не можеше да стреля, докато вампирът използваше жената за щит. Придвижи се бавно наляво, в търсене на удобна позиция за прицел.

Раненият вампир се издигна във въздуха и бавно се приземи на краката си. От двете му рани капеше кръв и той оголи зъби с ръмжене.

— Аз съм по-силен от теб. Не можеш да ме спреш.

— Може би не, но пък мога много да се забавлявам, докато опитвам. — Остин го простреля отново. Той изрева от болка и рухна върху земята.

— Сволоч! — Първият вампир тръгна към Остин, влачейки жената със себе си. — Ще умреш!

Неочаквано той спря рязко. През лицето му мина шокирано изражение, а след това и израз на болка. Освободи жената, която се свлече на земята. Изви гръб и изпусна дълъг стон, докато накрая тялото му се разпадна на прах.

Ема стоеше там, на неговото място, все още стискайки дървения кол, който беше забила в гърба му. Гледаше надолу към купчината прах пред черните й спортни обувки.

— Направих го — прошепна тя. — Убих вампир.

Вторият вампир бързо се изправи на крака.

— Кучка такава! Ти уби Владимир!

— И сега е твой ред. — Ема тръгна към ранения вампир с вдигнат кол.

— Това няма да ти се размине. Владимир ще бъде отмъстен! — Раненият вампир затрептя във въздуха, след което изчезна.

— Не! — Ема хвърли кола към него, но той се беше телепортирал на безопасно място и колът просто прелетя през въздуха. — Не, по дяволите!

Остин се затича към раненото момиче, изваждайки мобилния си телефон. Набра 911, след което провери пулса на жената.

— Имам нужда от линейка. Бързо. Тя умира. — Пулсът на врата й беше много слаб. Той даде указания за местоположението им, докато Ема почистваше местопрестъплението. Прибра дървения кол и разпръсна купчината прах на Владимир.

— Направихме го! — Ема размаха триумфално юмруци във въздуха. — Нашето първо убийство! Не си ли доволен, че дойдохме?

— Да, доволен съм. — Ако не бяха минали по това време от тук, горката жена щеше да бъде изнасилена и убита от тези проклети вампири. Те наистина бяха демони. Работата му отново придоби смисъл. Вампирите бяха зло и заслужаваха да умрат.

И Остин знаеше какво трябва да направи. Щеше да предупреди Шон, че дъщеря му се готви да се омъжи за демон.

* * *

— Колко е часът? — прошепна Маги. Въртеше се, докато се опитваше да намери по-удобна позиция върху твърдата дървена църковна пейка.

— Не знам — отвърна й шепнешком Дарси. — Около пет минути по-късно от последния път, когато ме попита.

Ванда изсумтя.

— И около десет минути след бедствието! — оживеният й глас проехтя под високия сводест таван.

— Шшт! Не толкова високо. — Маги погледна през пътеката към другите гости на сватбата.

Когато влязоха в църквата, Дарси беше ужасена да види как всички гости бяха седнали на местата от страната на младоженеца. Разбира се, всички бяха вампири от сборището на Роман, но все пак, тя си помисли, че някой трябва да накара Шана да се почувства добре дошла. Така че тя седна от страната на булката. Ванда и Маги се бяха присъединили към нея, но останалите дами от бившия харем бяха отказали. Те бяха седнали от другата страна на пътеката, като си шепнеха една на друга. Беше събота вечер и всички чакаха сватбата да започне.

И чакаха.

Грегори най-накрая беше отишъл да провери какво забавя церемонията.

— Изглеждаш чудесно, Дарси — прошепна Маги.

— Благодаря. Ти също. — По рано през нощта, Дарси, Ванда и Маги бяха хукнали към Мейси, за да си потърсят модерни нови рокли за сватбата. Дарси носеше тясна копринена рокля с цвят на кестен с подходящо, искрящо сако. Маги беше облякла яркорозова рокля с множество ресни и пайети. Роклята на Ванда беше плътно прилепнала, секси и лилава, за да подхожда на косата й.

За нещастие, останалите дами бяха облечени изцяло в стила на техния стар свят. Балната рокля на Кора Лий бе с кринолин, с множество от дантелени волани, които изглеждаха все едно са нападнати от армия копринени панделки и цветя. Цялата, огромна зверщина беше ярко жълта, като нарцис, което я правеше да изглежда повече като училищен автобус, отколкото като деликатно цвете.

Главата на принцеса Джоана бе покрита с воал, закрепен с най-фината й, златна диадема. Под брадичката й беше пъхната бяла пребрадка. Нейната тъмнозелена рокля бе с дълъг шлейф на гърба, а мантията й беше украсена с бродерия. Накичен със скъпоценности колан висеше хлабаво на бедрата й.

Дори Мария Консуела се беше пременила с любимата си шапка — конусовидна, сложена на върха на главата й и покрита с прозрачен, мрежест воал. Разкроените ръкави на вълнената й рокля висяха до коленете й, а маншетите бяха украсени с кожа.

Вратата на църковната канцелария се отвори и Грегори се появи с разтревожено изражение. Той тръгна към тях.

Дарси стана и забърза по пътеката.

— Какво става?

Бившият харем се наведе към тях, за да слуша.

— Не знам — каза тихо Грегори, но Дарси беше сигурна, че вампирите могат да го чуят със свръхразвития си слух. — Майка ми трябваше да е тук преди двадесет минути. Надявам се, че е добре.

— Опита ли да й звъннеш? — Дарси също се притесни. Майката на Грегори, Радинка, беше изписана от болницата преди няколко дни. Бе ранена при последната атака на Истинските над Роматех. Също така беше помогнала на Шана, така че тя я беше поканила да бъде помайчима на сватбата.

— Мобилният й телефон е изключен — отговори Грегори. — Опитах се да се обадя на Ангъс, защото на него бе възложено да доведе Шана и майка ми тук, но той не отговаря. Нещо сериозно се е объркало.

Жените от бившия харем започнаха като обезумели да шепнат една на друга. Новината се разпростря из църковните пейки докато всички гости тихо обсъждаха въпроса. Дарси се запита дали Истинските стояха зад това. Те бяха група от вампири, които яростно мразеха Роман. И след като вярваха в свещеното вампирско право да се хранят от хора, те бяха отрекли синтетичната кръв на Роман и периодично правеха гадни неща, като да бомбардират Роматех Индъстрис.

Грегори въздъхна.

— Никой не си вдига проклетия телефон. Свещеникът не е тук. Не знам какво да правя.

— Знам какво се е случило! — Принцеса Джоана вдигна ръце триумфално. Пръстените й със скъпоценни камъни заискриха на светлината на свещите. — Сватбата е била отменена. Господарят е дошъл на себе си и е отхвърлил тази отвратителна смъртна жена.

Конусовидната шапка на Мария Консуела се залюля, когато тя закима ентусиазирано.

— Той е осъзнал колко по-нисша е тя. Дева Мария, беше отговорено на молитвите ми. — Тя вдигна броеницата си и целуна скъпоценния кръст.

— Изчакайте малко — намръщи им се Грегори. — Аз харесвам Шана.

— Аз също — застана Дарси в защита на булката.

— Ха! — Принцеса Джоана им се усмихна подигравателно. — Очаквах да застанете на нейна страна. Вие модерните типове винаги се държите заедно. Хленчите, че сте чувствителни към нуждите на другите хора и все пак не ви пука за нашето страдание. Тази смъртна мръсница открадна господаря ни и нашия дом!

— Мога да потвърдя… — Кора Лий отвори дантеленото си жълто ветрило. — Никога не съм била така унижавана през целия ми живот.

Лейди Памела Смайт-Уортинг извади носната кърпичка от копринената си чантичка и леко я допря до очите си.

— Да се понесе такова нещо бе прекалено ужасно. Ако не бях благословена с такава чудна физика, щях да си угасна в крайно отчаяние.

Просто продължи и угасни, помисли си Дарси със стон. Беше толкова изморена от безкрайните оплаквания на жените. Никога не им беше хрумвало в действителност да направят нещо относно съдбата си, освен постоянно да се оплакват.

Мария Консуела тракаше с мънистата на броеницата си.

— Този ужас дойде толкова неочаквано. Напомня ми на нощта, в която бях измъкната от стаята за мъчения на Испанската инквизиция.

— Свети Мария и Йосиф — прекръсти се Маги.

Ванда изсумтя.

— Никой не очакваше Испанската инквизиция.

Дарси извади поканата за сватбата от чантата си.

— Това е точното време и място — показа я тя на Грегори.

Той поклати глава. Церемонията трябваше да започне преди десет минути.

— Алилуя! — Кора Лий скочи на крака, кринолинът й се изду настрани достатъчно, че да покрие половината пейка. Русите й къдрици, събрани в кичури зад всяко ухо, подскачаха в ритъм с полата й. — Сватбата е отменена! Това означава, че можем да се върнем обратно в къщата на господаря.

— Ох, надявам се. — Лейди Памела притисна кърпичката към гърдите си, по-голямата част от които се подаваха от балната й рокля в стил от епохата на Регентството от намокрена розова коприна.

— Чакайте малко — предупреди ги Грегори. — Дръпнете си юздите и се обуздайте.

Мария Консуела се намуси.

— Кой би довел кон в църква? Колко варварско.

Грегори завъртя очи.

— Вижте, сигурен съм, че има разумно обяснение за това.

— Разумно? — Лейди Памела натъпка кърпичката обратно в чантичката си. — Единственият разумен начин на действие за Роман е да пропъди тази глупава смъртна жена и да я изпрати да опакова вещите си.

Кора Лий затвори ветрилото си.

— Тогава ще можем да получим обратно старите си стаи.

— Точно така! — Принцеса Джоана стана. — Предлагам да се пренесем обратно довечера.

— Чакайте! — Грегори извади мобилния си телефон от вътрешния джоб на смокинга си. — Ще се опитам да звънна отново. Първо трябва да разберем какво става. Така че, дами, успокойте се. Не започвайте да трупате бикините си.

Принцеса Джоана изсумтя и седна отново.

— Сякаш бих облякла подобно нелепо бельо.

— И таз добра. — Грегори отстъпи назад с потрепване. — Дори не искам да мисля за това. — Той набра номер в телефона си. — Трябва да ги разкараш от къщата ми — прошепна той на Дарси. — Не издържам повече.

— Опитвам се. Но можеш да видиш колко са упорити. — Дарси ахна, когато забеляза Конър да влиза в църквата. Тя инстинктивно настръхна. Дъхът й заседна в белите й дробове, затруднявайки дишането й. Мили боже, мразеше начина, по който винаги реагираше, когато той се появеше. Бяха минали четири години и тя все още не можеше да остави онази ужасна нощ зад гърба си. Отвори уста да предупреди Грегори, но думите не искаха да се появят.

Конър говореше тихо на гостите. Някои реагираха като се втурваха навън през предната врата. Други използваха мобилните си телефони, за да се телепортират надалеч. Така че, беше ли истина, че венчавката е отменена? Беше ли размислила Шана относно сватбата с вампир? Дарси често се чудеше как подобна връзка може изобщо да се случи. Просто не беше честно да се въвлича някой в света на вампирите. Тя знаеше това прекалено добре.

— Хей, Конър! — Грегори махна на шотландеца да се присъедини към тях. — Какво става?

Дарси автоматично отстъпи назад, когато Конър се приближи. Сърцето й биеше толкова бързо в гърдите, че чак ехтеше в ушите й.

Шотландецът крачеше към тях, облечен в официална шотландска носия, която включваше бяла риза с дантелено жабо, черно сако и черна чантичка от кожата на мускатен воден плъх. Той се поклони леко на бившия харем.

— Дами. — Погледът му се спря за по-дълго върху Дарси.

Тя се обърна настрани, неспособна да срещне острите сини очи, които винаги я гледаха с нотка на съжаление.

— Имаме спешна ситуация — оповести Конър. — Иън и аз докарахме лимузина, за да помогнем с евакуацията на дамите. Трябва да напуснем незабавно.

— А какво става със сватбата? — попита Грегори.

— Ще обясня по-късно. — Конър посочи към предния вход. — Вашите животи може да са в опасност. Моля, придвижете се тихо и спокойно към изхода.

— Ияк! — Кора Лий повдигна кринолина си и се измъкна към предната врата. Останалите дами забързаха след нея. Дарси се позабави накрая на групата, така че да може да чуе разговора на мъжете. Чувстваше се неудобно да е толкова близо до Конър, но любопитството й беше по-силно. Разбира се, точно нейното невъзможно любопитство беше причината за кошмара й.

— Къде отиваме? — попита Грегори.

— Роматех — отговори Конър. — За приема.

— А майка ми? — попита Грегори. — Тя добре ли е?

— Радинка е добре. Тя е с Роман и Шана. Ангъс и Жан-Люк са там, така че имат достатъчно защита.

Защита от какво, почуди се Дарси. Сигурно от Истинските.

Грегори беше наел лимузина за нощта, след като нямаше как да разкарва наоколо десет жени в Лексуса си. Дори така беше доста тясно с всичките тези бални рокли. Бившият харем беше щастлив да се раздели на две групи — половината отидоха в наетата от Грегори лимузина, а останалите пътуваха в тази, която беше докарал Конър.

 

 

Грегори се качи в лимузината на Конър.

— Искам да знам какво става. — Той седна толкова близо до седалката на шофьора, колкото бе възможно.

Дарси също искаше да знае, така че се плъзна по дългата седалка, за да седне до Грегори.

Конър беше отпред на шофьорското място до Иън. Той се завъртя настрани, така че да може да види всички през отворения прозорец. Имаше шестима пътници отзад — Грегори, Дарси, Мария Консуела, принцеса Джоана, лейди Памела и Кора Лий.

— Дойде ли господарят на себе си и отмени ли сватбата? — попита принцеса Джоана.

— Не, милейди — отговори Конър. — Церемонията се извършва докато говорим. В тайна църква в Уайт Плейнс.

— Предполагам заради това не отговарят на телефоните си. — Грегори откопча сакото на смокинга си.

— Ох, глупости. — Кора Лий беше заела цялата задна седалка с кринолина си. — Сега няма да можем да се върнем обратно в къщата на господаря.

Лейди Памела притисна ръка към гърдите си.

— Вече съвсем мина границите на приличието. Казвам ви, това смъртно момиченце си играе с нас. Покани ни на церемонията, след което се измъкна да се омъжи някъде другаде.

— Тя е зла — обяви Мария Консуела. — Роман ще проклина деня, в който се е оженил за тази кучка Уилън.

— Достатъчно — извика Конър на дамите. — Шана не е виновна за проблемите тази нощ. Нейният баща е виновен за бъркотията. През целия ден той звъня в къщата на Роман, заплашвайки дневната стража и обещавайки неприятности, ако сватбата не бъде отменена.

— Как е разбрал за сватбата? — попита Грегори.

— Не знаем. Само тези, които бяха поканени знаеха за нея. После, този следобед, отец Андрю се обади на Роман и му каза, че Шон Уилън заплашвал да атакува всяка църква в града, ако допуснат вътре демонични създания.

— Чакай малко — прекъсна ги Дарси. — Да не би да казваш, че бащата на Шана знае за вампирите?

— Да — въздъхна Конър. — Предполагам, че няма да навреди да й кажем. Шон Уилън е действащ агент на ЦРУ и оглавява операция, наречена „Коловете“. Основното им предназначение е да унищожат всички вампири.

Дарси остана с отворена уста.

— Това е ужасно.

— Какво е това ЦРУ? — попита принцеса Джоана.

— Ще ти обясня по-късно — отговори й Грегори.

Дарси сведе поглед към ръцете си в скута. Сега имаше двама врагове — Истинските и група от агенти на ЦРУ, наречени „Коловете“. Горката Шана се омъжваше в много опасен свят. Не беше учудващо, че Ангъс Маккей й беше предложил да я придружи до олтара и да играе ролята на неин баща. Нейният истински баща беше убиец на вампири. Каква ужасна бъркотия. До нея Грегори проговори.

— Аз все още не виждам как Шон Уилън е разбрал за сватбата. Почти никой не знаеше. Мислиш ли, че свещеникът…

— Не. — Конър поклати глава. — Отец Андрю стана добър приятел с Роман, откак прие неговата изповед. Той няма да каже на никого.

Грегори потри брадичка.

— Добре, някой е издал новината.

Дарси се замисли. Беше ли казала несъзнателно на някого? През последните два дни Корки Кърант я преследваше за информация относно сватбата. Корки и екипът й от „На живо с неживи“ бяха поканени на приема в Роматех, но Корки си умираше да заснеме на лента действителната церемония. Дарси беше отказала да издаде каквато й да е информация, защото беше сигурна, че Шана и Роман искат да разменят клетвите си в уединение.

И тогава си спомни. Мили боже, тя беше споменала за сватбата на Адам Олаф Картрайт. Беше забравила за това, или по-скоро даваше най-доброто от себе си, за да забрави за цялата среща. Особено се опитваше да избута от паметта си целувката му. Но все още се промъкваше в мислите й. Как можеше да забрави колко горещ и страстен беше той, колко отчаяно копнееше за неговата топлина и колко силно жадуваше да го види отново.

Е, какво като му беше споменала за сватбата? Той не познаваше Шана или Роман. Беше обикновен човек, който дори не знаеше, че вампирският свят съществува.

Внезапно й стана студено и тя потрепери. А ако грешеше?