Дейвид Балдачи
Забравените (62)

62

Мечо избута косачката нагоре по рампата и я нагласи до останалата техника в каросерията на камиона. После се обърна и огледа имението на Лампърт. Нямаше представа какви пари харчи за поддръжката на тази огромна площ, но положително бяха много. Те идваха тук всеки ден и работеха от зори до мрак. Докато свършеха с една част от имота, идваше време да се залавят с друга. И този цикъл нямаше край.

Веднъж беше попитал шефа на групата за това. Той само поклати глава и промърмори:

— Тоя харчи за трева повече, отколкото аз мога да спечеля за цял живот. Честно ли е това?

— Животът никога не е честен — беше отвърнал Мечо.

— Прав си — кимна човекът. — Животът е гаден. Освен ако не си богат…

— Парите не са всичко — каза Мечо. — Има и други неща, които могат да те направят щастлив.

— Повтаряй го по-често, може пък и да си повярваш — подсмихна се шефът на групата.

— Аз вярвам и сега — промърмори Мечо, след като човекът се отдалечи.

Слезе от камиона и се изми със студена вода от кофата, която си носеха. Отново погледна към яхтата. Лампърт изобщо не се показваше. Вече цял ден беше там. Но когато си собственик на подобно чудо, защо ти е да слизаш на брега?

Съмняваше се, че е сам на борда. Със сигурност не беше.

Но не и в компанията на Криси Мърдок, която беше видял да влиза в къщата.

Камериерката Беатрис изобщо не се беше показвала.

Но тук имаше и други жени. Да не говорим за възможността компанията на Лампърт да пристигне по вода, без никой да я види. Яхтата беше достатъчно голяма, за да скрие достъпа на някоя малка и бърза моторница.

Погледът му обходи фасадата на къщата за гости и спря върху останките от бентлито. Полицията вече си беше тръгнала, най-после приключила с огледа.

Едва ли бяха открили някакви улики. Той се беше погрижил да няма такива. Почеркът на бомбата щеше да остане загадка за тях. Защото предлагаше хиляди варианти, които обаче нямаше как да бъдат използвани като база за конкретно обвинение.

Вдигна глава точно навреме, за да зърне отражението на слънцето в нещо на горните етажи на резиденцията. Обърна се и тръгна в обратна посока. Спря зад едно дърво и се наведе да оскубе тревата около дънера. Частичното прикритие на короната му позволи да погледне отново към къщата, засенчвайки очи с огромната си длан. Преброи прозорците и определи източника на проблясъка. Вторият отляво на третия етаж в югозападния край на сградата.

Присви очи, опитвайки се да види лицето на онзи, който държеше бинокъла. Не успя.

Прокара мислена линия от прозореца до обекта на наблюдение.

Проста процедура, още по-прост отговор.

Яхтата.

От тази височина и с добър бинокъл можеше да се види всичко, което се случваше на борда. Това означаваше, че човекът горе имаше огромно предимство пред него относно възможността за наблюдение.

После видя Беатрис да излиза от къщата и светкавично смени позицията си, за да може да я пресрещне. Измина няколко крачки заедно с нея — напълно достатъчни, за да й зададе въпроса, който го интересуваше.

Тя не прояви желание да му отговори, вероятно подозирайки, че планира обир. В крайна сметка все пак отстъпи.

Мечо й благодари, добавяйки, че ще се опита да й помогне.

— Как? — бързо попита тя.

— Като те измъкна от тук.

— Не можеш да го направиш — поклати глава момичето и лицето й пребледня. Толкова, доколкото позволяваше мургавата й кожа. — Имам семейство.

— Знам, че е сложно — отвърна с въздишка той.

— Никак не е сложно — прошепна тя. — Просто се откажи. Никой не може да ми помогне.

След това се обърна и започна да се отдалечава.

Мечо се огледа. Искаше да провери дали краткият разговор беше привлякъл нечие внимание. На охраната или на други хора.

Никой не бе проявил интерес.

Бяха просто двама слуги, които си бъбрят. Съвсем нормално.

Разговор между себеподобни.

Но когато се бъркаш на хората от по-високо ниво, нещата стават различни. Все едно пътници от трета класа да нарушат спокойствието на първа, като се появят на откритите палуби посред бял ден.

Но тя все пак му беше казала всичко, което искаше да знае.

Стаята с бинокъла беше на Кристин Мърдок.

Тя беше тази, която наблюдаваше яхтата на Лампърт.

Въпросът беше защо.