Дейвид Балдачи
Забравените (15)

15

Тази стая беше още по-студена от другите, но за това си имаше основателна причина — ниската температура е задължително условие за съхраняването на труповете. В противен случай човешките останки бързо започват да се разлагат и контактът с тях става изключително неприятен.

Пулър закова поглед в дългата фигура, просната върху мраморната маса. Виждаше се само главата, а всичко останало беше покрито с бял чаршаф. Браун тактично остана да чака в коридора, осигурявайки му необходимото уединение. Лицето на леля му беше по-бяло от чаршафа, но напълно разпознаваемо. И преди този момент той не се беше съмнявал в смъртта й, но друго беше да я види с очите си.

Протегна ръка и докосна посребрената й коса, повдигната нагоре и прилепнала към черепа. Беше остра и твърда. През живота си беше виждал много трупове в различна фаза на разложение, повечето от тях в по-лошо състояние от трупа на леля му.

Но тя беше член на семейството му. Беше седял на коленете й, слушайки в захлас приказките й, беше хапвал от сладкишите, които му беше приготвяла. Тя го научи на азбуката и го накара да заобича книгите, тя му позволяваше да играе на воля в къщата й, да вдига шум колкото си иска. И едновременно с това, някак неусетно, му беше внушавала да бъде дисциплиниран, решителен и лоялен.

С помощта на тези качества неговият баща беше заслужил трите си звезди на пагона, но при друго стечение на обстоятелствата те със сигурност биха прилягали и на по-голямата му сестра, помисли си Пулър.

Прецени ръста й. Сега беше някъде около метър и седемдесет и пет, но в онези далечни години му се струваше истински великан. Възрастта със сигурност си беше казала думата и тялото й изглеждаше смалено също като това на баща му. И все пак си оставаше висока. Не беше я виждал много време и сега съжаляваше за това. Други неща бяха ангажирали времето му — водене на войни и залавяне на убийци.

Сега съжаляваше за прекъснатата връзка с жената, която в годините на съзряването му беше означавала всичко за него. Но вече беше късно да направи каквото и да било.

Дали щеше да лежи на тази маса, ако беше поддържал контакт с нея? Нямаше ли да се свърже по-бързо с него, за да сподели директно своите притеснения?

Излишно е да се измъчвам от чувство за вина, каза си той. Нямаше да мога да я спася, колкото и силно да исках.

Но може би ще мога да отмъстя за нея, ако е била убита. Не може би, а със СИГУРНОСТ ще го направя!

Поклати глава и се зае да изследва тленните й останки по друг, далеч по-професионален начин, който задължително включваше подробен оглед на главата. Не му беше нужно много време да открие това, което търсеше — драскотина, или по-скоро оток, малко над дясното ухо. Достатъчно беше да отмести няколко кичура суха бяла коса.

По време на аутопсията бяха отворили черепа и смъкнали кожата. Това беше начинът да се стигне до мозъка й. Доказателството беше пред очите му — няколко груби шева на тила. След това бяха използвали флекс за прерязване на вратните прешлени, за да извадят, изследват и претеглят мозъка. Гръдният й кош бе отворен с помощта на Y-образен разрез. Намиращите се в него важни органи вероятно бяха изследвани по същия начин.

Отново насочи вниманието си към драскотината. Силен удар, нанесен от друго лице, или причинена от падане травма при сблъсъка с каменния парапет на фонтана. Рана, от която едва ли бяха изтекли повече от няколко капки кръв. Беше встрани от местата с малки, но безбройни кръвоносни съдове. Там дори лекото порязване причиняваше обилно кръвотечение. Спомни си за малкото петно на парапета, което най-вероятно беше от кръв. Сигурно бе имало и други капчици, които бързо са се разтворили във водата.

По всяка вероятност съдебният лекар бе стигнал до заключението, че отокът с малката драскотина е причинен от удар в парапета. По принцип травмата, нанесена с груба сила, особено ако е в главата, се приема като улика за убийство, но явно в случая се бе стигнало до различно заключение.

Защо ли? — запита се той.

Бълок бе посочил, че официално установената причина за смъртта е асфиксия. Която можеше да произтича от много причини, например емфизем или пневмония, или злополука като удавяне. От криминологична гледна точка обаче причините за асфиксията можеха да бъдат само три: удушаване, насилствено удавяне или задушаване чрез запушване на устата и носа.

Пулър се наведе да разгледа шията, търсейки евентуални синини. Но кожата беше чиста, без нито едно петънце. Хиперемирани вени липсваха, тоест набъбнали около мястото на механичния натиск. Когато здраво стиснеш нещо, то най-често се подува.

Останалите признаци на удушаването бяха невидими с просто око. Най-вече разширено сърце, особено дясната камера. Той се задоволи да провери устните й за цианоза — типично при удушаването синкаво оцветяване. Но такова нямаше.

Пулър отметна чаршафа и се зае с ръцете. По връхчетата на пръстите й също нямаше следи от цианоза. Липсваха и наранявания в резултат на самоотбрана. Ако бе нападната, тя със сигурност не се бе защитавала. Може би не е била в състояние да се съпротивлява, защото бързо са я обездвижили.

Зае се да прегледа очите и зоната около тях, търсейки петехиални кръвоизливи, червеникави точици, причинени от спукани кръвоносни съдове. Не откри нищо подобно.

След всичко това беше склонен да изключи удушаването и задушаването. Оставаше удавянето, което патологът беше определил като причина за смъртта. Тук обаче възникваше друг въпрос: дали е било нещастен случай, или някой й е помогнал?

Удавянето преминава през различни фази, всяка от които оставя достатъчно криминологични следи. Когато човек падне във водата, той обикновено се паникьосва. Започва да блъска с ръце и крака, но това води до пилеене на ценна енергия, невъзможност да изплува и потъване. Това е моментът, в който паниката нараства, защото жертвата поглъща вода. Тя прави инстинктивен опит да задържи дъх, но в един момент не издържа, от устата й излиза розова пяна и тя поема още вода. Следва спиране на дишането, а след него настъпва и последната битка — няколко бързи и изцяло инстинктивни глътки в търсене на въздух.

Това ли се случи с теб, лельо Бетси?

В случай, че бе изгубила съзнание още при падането, тя не беше изпитала никаква паника. Но ако бе останала в съзнание, без да успее да вдигне глава над водата — от слабост, липса на ориентация или защото някой я бе натискал надолу, — смъртта й трябваше да е била ужасна.

Погледна към вратата, зад която чакаше Браун. Много му се искаше да извърши пълен оглед на трупа, но ако Браун решеше да влезе и го завареше да опипва голото женско тяло, щеше да се окаже в крайно неудобна ситуация. Като нищо можеха да го вкарат в ареста по обвинение в перверзно поведение.

Оставаше му само да вярва, че осемдесет и няколко годишната жена не е била обект на сексуално насилие. Все пак се реши да повдигне малко чаршафа, за да огледа ръцете и краката й. Откри още един оток на десния прасец, вероятно получен при падането. Това подкрепяше теорията за нещастен случай. Върна чаршафа на мястото му, после извади телефона си и направи няколко снимки на покойницата от различни ъгли. Това не вършеше кой знае каква работа при едно криминологично разследване, но той беше принуден да се задоволи с него.

Нямаше какво друго да направи, но внезапно усети, че не може да отдели очи от мъртвото лице на леля си, а още по-малко да си тръгне.

Мъжете от фамилията Пулър отдавна се придържаха към правилото да не плачат при никакви обстоятелства. Той го спазваше стриктно, особено в Близкия изток, където беше изгубил десетки бойни другари. Наруши го само веднъж, в Западна Вирджиния, когато смъртта отнесе душа, която му беше станала близка. Може би това беше признак на слабост, а може би знак, че вече е по-малко машина и повече човек.

В момента не можеше да реши кое от двете е вярно.

Продължаваше да гледа надолу към леля си, усещайки как очите му се навлажняват. Но не се разплака. По-късно щеше да има достатъчно време да скърби. В момента задачата му беше да открие какво се беше случило с Бетси. Засега оставаше твърдо убеден, че смъртта й не е нещастен случай. Единствено твърди и неопровержими доказателства за противното можеха да променят това мнение.

Леля му беше убита.

Обърна гръб на мъртвата и се върна в света на живите.

Но нямаше да я забрави. Нямаше да я предаде в смъртта, както може би го беше сторил в живота.