Даниел Стийл
Майчин грях (18)

18.

На следващата сутрин Филип влезе в кабинета на майка си и я изчака да приключи разговора. Беше заета, но той имаше нужда от няколко минути от времето й. Тя остана облекчена, когато забеляза, че изглежда по-добре от последната им среща. Не беше разсеян и объркан, както през последния месец.

— Исках да ти кажа — започна тихо той, — че снощи напуснах Аманда.

Оливия мълча дълго.

— Искаш ли го? — Това бе всичко, което я интересуваше — да бъде щастлив. А с Аманда той не бе щастлив, отдавна вече бе забравил какво е щастие. Бе емоционално ощетен и дори не го знаеше.

— Да. Трябваше да го направя преди години — кимна той в отговор на въпроса й.

— Какво стана? — Реши, че има връзка с момичето, с което го беше видяла в книжарницата.

— Тя настояваше да ме направиш изпълнителен директор. — Изсмя се, когато го каза.

— Сега ли? — изненада се Оливия.

— Веднага, за да отивам на новия й пост на федерален съдия. Чувства се длъжна да е омъжена за изпълнителен директор.

— Един ден ще станеш изпълнителен директор — отвърна спокойно Оливия.

— Надявам се да има много време дотогава. — Беше напълно искрен. — Или ставам изпълнителен директор, или развод. Затова избрах втория вариант. Разводът. Мен ме устройва, но тя ще гледа да измъкне колкото пари може.

— Доколкото си спомням, имате солиден предбрачен договор — напомни му замислено Оливия.

— Тя ще се опита да го прескочи. Нали е адвокат.

— Няма да стигне далече — отсече Оливия, след това не се въздържа и го попита за онова, което вече знаеше, а той не беше признал. Запита се дали ще й каже истината. — Друга причина има ли?

— Няколко. Бракът ни беше приключил. Тя никога не ме е обичала. Аз не я обичам вече. — Той си пое дълбоко дъх. — Запознах се с едно момиче. Преди месец. Всичко стана много бързо.

Оливия остана впечатлена, че е толкова откровен с нея. Не вярваше, че е способен.

— Тя коя е? — попита разтревожено Оливия.

— Преди месец се запознахме в едно кафене. Преподава на четвъртокласници в Харлем. Току-що се е преместила тук от Уисконсин. Прекрасна е, обичам я и тя ме обича. На двайсет и осем е. Освен това няма представа коя си.

Оливия се усмихна.

— Като начало е добре. Много е млада.

— Покрай нея и аз се чувствам млад. — На устните му се появи лека усмивка. Никога досега не го беше виждала такъв. — Искам да имам деца от нея.

Оливия го изгледа невярващо.

— Сигурно е изключителна. Не съм и предполагала, че ще чуя тези думи от теб.

— И аз не съм.

— Не прибързвай. Освен това трябва да изчакаш развода. Това е хубаво. Ще имате време да се опознаете. Ще ми я представиш ли? Ако може да е преди да се родят децата.

Той се ухили, а майка му се разсмя с глас.

— Щом нещата се поуталожат. Не искам да я уплашиш.

— Ти вече си го направил — изви вежди Оливия. — Къде сте отседнали?

— В „Плаза“, докато не реша къде да отидем.

— Можете да се преместите при мен, в Бедфорд, ако искаш — предложи тя.

— Благодаря, но предпочитам да сме в града. — Не обичаше да пътува, но оцени поканата. — Ще имам предвид. И още нещо, мамо. — Той се поколеба и я погледна. — Много се извинявам за онова, което наговорих за вас с Питър. Просто прекалих. Май животът веднага ме постави на мястото ми. Едва бях казал, че Питър е женен, и се влюбих лудо. Самият аз, женен мъж, започнах извънбрачна връзка. Странно как човек понякога прави тъкмо това, което се е заричал, че никога няма да позволи. Това е иронията на живота. Още повече, че става въпрос за нещо, направено от родителите ти, което не си одобрявал. Тогава се случва дори по-бързо. — Той се усмихна, а Оливия избухна в смях.

— Животът си прави подобни шеги с всички ни. — Тя не бе одобрила връзката на майка си с Ансел Морис и четирийсет и пет години по-късно повтаряше същото с Питър. Сега пък Филип се беше влюбил в младо момиче. — Няма смисъл да си прекалено праведен. Накрая казаното се връща като бумеранг.

— Да, не е приятно. Много се извинявам.

— Няма защо. — Тя стана и пристъпи към него, за да го прегърне. — Мъчно ми е за Аманда и развода, но се радвам за теб. Заслужаваш много повече, отколкото получаваше досега.

— Май намерих онова, което заслужавам.

— Надявам се да е така. Нека изчакаме. Не прибързвай. — Законът нямаше да му позволи. И без това отношенията му с Тейлър се бяха развили прекалено бързо. За един месец се беше влюбил, беше започнал извънбрачна връзка и бе напуснал Аманда. Определено се движеше в бързата лента. — Нямам търпение да се запозная с нея. Как се казва? — Не призна, че вече я е виждала и нямаше намерение да му казва.

— Тейлър.

— Красиво име.

Той излезе от кабинета й и се върна в своя, а Оливия се залови за работа широко усмихната. Странно, как се подредиха нещата. Мислеше, че той никога няма да напусне Аманда. Допреди два месеца бяха заедно на яхтата, а сега жена му бе част от миналото. Никога не се знае какво ще ти поднесе животът.