Даниел Стийл
Майчин грях (17)

17.

Филип и Тейлър спяха заедно от месец и той не знаеше дали е в ада или рая, защото беше много объркан. Дори прекара една нощ с нея в „Плаза“. Започнаха да се срещат в различни хотели по за няколко часа, защото не искаше да се сблъска със съквартирантките й и да я компрометира. Тя бе започнала новата си работа и единственото време, когато можеха да се виждат, беше вечер. Имаше чувството, че върви по опънато високо над сградите въже, а отдолу нямаше предпазна мрежа. Искаше да бъде с Тейлър, беше лудо влюбен в нея, ала нямаше никаква представа как да се измъкне от брака си. Беше свалил пет килограма, а майка му го наблюдаваше разтревожено отстрани. След като подпита дискретно, разбра, че сестра му, брат му и баба му не знаят нищо, а и тя не спомена и дума пред тях. Оливия се питаше какво смята да прави с младата жена, с която го беше видяла. Питър реши, че става въпрос за краткотрайна страст, докато според нея съвсем не беше така. Самият Филип не обелваше и дума. Закъсняваше за всяко съвещание и отчаянието започваше да го притиска, когато една вечер се прибра и завари Аманда да го чака в хола облечена официално. В мига, в който я видя, бе готов да се закълне, че тя знае какви ги е вършил. Беше готов да си признае, но в този миг тя му подаде писмо, без да каже и дума. Беше адресирано до майка му.

— Какво е това? — изгледа я недоумяващо той. — Не съм дете. Не е нужно да ме клеветиш пред мама.

— Прочети го — настоя тя и той седна и зачете.

Не казваше на Оливия за извънбрачната му връзка. Изнудваше я и й даваше ултиматум. Или Оливия се отказва от поста изпълнителен директор и го предава на големия си син, или тя ще се разведе с него. Пишеше, че вече няма желание да бъде омъжена за един от слугите на майка му, нещо недопустимо за нея като федерален съдия. Или щеше да е омъжена за изпълнителен директор, или искаше развод. Ръкавицата беше хвърлена. Той едва не се изсмя, когато дочете писмото.

— Това не е сериозно, нали? — Като се прибра и я завари да го чака, беше сигурен, че знае за извънбрачната му връзка. Сега вече бе сигурен, че нищо не подозира. Нейното единствено желание бе да е омъжена за изпълнителен директор. Може би дори не й пукаше, че той е влюбен в друга. Изглежда, тя не беше забелязала.

— Напротив, напълно сериозно е. Най-сетне осъзнах, че никога няма да се изправиш срещу нея, затова го правя вместо теб. Или тя ще те направи изпълнителен директор, или ще се разведа с теб и този развод ще ви струва цяло състояние и на двамата. Тя няма да позволи подобно нещо, няма да понесе срама от развод в семейството. По този начин всички ще получим каквото искаме. Аз получавам съпруг с висок пост, а ти положението, което ти се полага от години. — Тя бе премислила всичко, и то по начин, който да е в нейна изгода. И в двата случая щеше да получи каквото искаше. Или положение, или пари. Изглежда, й беше все едно кое от двете.

— Казах ти и предишния път, когато повдигна въпроса, че все още не искам да бъда изпълнителен директор. Не искам главоболията, които съпътстват поста.

— Тя е много повече мъж от теб — Аманда го погледна с отвращение.

— Вероятно си права, Аманда. Ти също. Бедата е, че нямам желание да съм женен за мъж. Предпочитам да съм женен за жена, за предпочитане жена, която не слага главата ми на дръвника, за да получи онова, което иска, и не си позволява да изнудва майка ми. Тя едва ли ще се отнесе благосклонно към писмото ти. Всъщност, ще ти спестя неудобството да й го изпращаш.

Сега вече знаеше със сигурност какво иска. Беше знаел от самото начало, просто нямаше представа какво да каже или как да го направи. Аманда му беше осигурила картбланш и той щеше да се възползва. Имаше жената, която искаше. Това със сигурност не беше Аманда. Беше напълно убеден. Никога не бе изпитвал по-голяма сигурност. Не обичаше Аманда, тя също не го обичаше, иначе не би написала подобно писмо. Беше готова да го пожертва, за да получи онова, което искаше. За нея той бе най-обикновена пешка. Филип я погледна със същата студенина, с която го наблюдаваше и тя.

— Не си прави труда да пращаш писмото. Избирам план Б. Искам развод. Този път решението е мое, не твое. Аз бях дотук.

Тя го погледна с изумление. Не бе очаквала подобна реакция. Дори не си бе представяла, че е възможна.

— Ще ти струва скъпо и прескъпо — впи очи в него.

— Сигурно. Адвокатите ни ще се разберат. Получи каквото искаше. Вече си съдия. Няма да се превърна в кученце, което да влачиш навсякъде. Няма да стана изпълнителен директор, за да се перчиш.

— Вечно ще й вършиш черната работа, за друго не й трябваш.

— Може и така да е. Може пък да ми харесва така. Само че това не е начинът, по който ще стана изпълнителен директор. Когато моментът настъпи, то ще бъде, защото майка ми е готова да ми отстъпи поста си, или защото съм го извоювал. Нямам намерение да я разкарам от работата, която върши великолепно, на която е посветила петдесет години. Тя заслужава да бъде изпълнителен директор. Фирмата си е нейна. Аз все още не съм я заслужил. Надявам се и това да стане някой ден. Само че това не ти влиза в работата, Аманда. Трябваше да те напусна преди години. Ти никога не си ме обичала.

— Ти май ме бъркаш с майка си — изсъска тя през стиснати зъби.

— Нищо подобно. Мама ме обича, това поне го знам със сигурност. Може и да е допускала ужасни грешки на младини, но най-сетне осъзнах, че много ме обича. Понякога в живота се налага да правиш труден избор и да постъпиш по най-добрия и разумен начин. Ти направи точно това. Готова си да пожертваш брака ни, за да си осигуриш обществено положение. А пък аз съм готов на развод, вместо да се опитвам да опазя нещо, което изобщо не е съществувало. За теб бях просто трамплин. Ако името ми не беше Грейсън, щеше много отдавна да си ме напуснала. Или изобщо нямаше да се омъжиш за мен. Само че тази работа приключи. Повече няма да получиш нищичко от мен, освен при развода. — За щастие имаха непоклатим предбрачен договор и Аманда го знаеше. Нямаше да получи колкото й се искаше. — Аз бях дотук. — В този момент усети, че мислите му се изясниха, че за пръв път от седмици наред разсъждава разумно. Тя му беше направила невероятна услуга.

— Това е нелепо — ахна тя, все още стиснала в ръка писмото. — Тя може да се пенсионира след година. Може и да съм готова да изчакам — додаде плахо Аманда и й пролича, че е обзета от паника.

— Ти май не разбираш. Преговори няма да има. Приключихме. Намери друг кон, на който да залагаш. Аз излизам от състезанието.

— Не говорех сериозно за развода. Просто исках да сплаша майка ти. Всичко това е заради теб… е, и заради мен.

— Не ми прави услуги. Говоря напълно сериозно. Искам истински живот, не това подобие на брак, в който ти пресмяташ как да ми измъкнеш повече пари и по какъв по-красноречив начин да ми кажеш, че не ми стиска или нямам топки.

— Просто се опитвах да те накарам да се изправиш срещу майка си. — Тя не беше глупачка и веднага разбра, че е прекалила, затова сега се опитваше да поизглади нещата.

Той обаче не й позволи. Беше взел окончателно решение, защото знаеше кого иска, а тя не беше този човек. Той искаше Тейлър. За един месец беше разбрал, че тя е голямата му любов и искаше да прекара живота си с нея. И тя беше част от този живот, защото го обичаше, не защото се бе докопала до богатството му. Тейлър дори не знаеше кой е той. Просто го обичаше. Той също я обичаше и не искаше да я нарани.

Качи се на горния етаж и събра малко неща в един сак. Аманда го последва.

— Какво правиш?

Стори му се нервна. Филип обаче бе напълно спокоен. Чувстваше се по-добре, отколкото през последните месеци. Може би дори години.

— Събирам си багажа. Можеш да останеш тук, докато решим кой ще получи къщата или ще я продадем. — Той я беше платил, но бе готов да се откаже от нея. Единственото му желание бе да се махне оттук.

— Не е нужно да си тръгваш, Филип. Ще изгладим нещата.

— Не, не можем. — След тези думи се обърна към нея с безизразен поглед. — Аз не искам. Искам развод.

Писмото й беше последната капка и тласъкът, който му трябваше, за да си тръгне. То му показа истинското й лице. Тя беше прекалила и му беше дала необходимото, за да си тръгне. Дръпна ципа на сака и заслиза надолу по стълбите. Аманда остана да гледа след него от площадката и единственото, което така и не му каза, бе, че го обича. Дори не й хрумна. Филип обаче забеляза. Така му беше още по-лесно да си тръгне. Тя не го обичаше и никога не го беше обичала. Не беше способна да обича. А той бе спрял да я обича много отдавна. Бракът им беше мъртъв.

— Обади ми се, когато дойдеш на себе си — провикна се след него Аманда. Не затича надолу по стълбите, не го помоли да остане. Жена, която го обичаше, никога не би го пуснала да си отиде просто така.

— Не ме чакай — отвърна тихо той, след това се обърна и погледна съпругата си за последен път. — Сбогом, Аманда. — След тези думи отвори входната врата и излезе, а после я затвори тихо.

Всичко отне точно половин час. Мина безкръвно. Дори не го заболя, защото корените на брака им отдавна бяха изсъхнали.

Спря такси и даде на шофьора познатия адрес в центъра. Когато пристигнаха, той подаде на шофьора банкнота от двайсет долара и го помоли да почака. Остави багажа в автомобила и затича по стълбите. Една от съквартирантките й му отвори. Каза, че Тейлър била в стаята си, но все още не спяла. Той почука на вратата и влезе. Тя грейна в мига, в който го видя. Скочи от леглото и го прегърна през врата.

— Какво правиш тук? — попита го тя. Не й остана време да се притесни.

Той започна да я целува и я притисна до себе си.

— Напуснах я. Ще се разведем. — Усмихваше се, когато го каза, и видя как Тейлър се ококори.

— Просто така ли? Какво се е случило? Говорихме преди час и всичко си беше постарому.

— Тя просто прекали. Имаше намерение да изнудва мама и й даде ултиматум. Това ми каза всичко, което имах нужда да знам. Бракът ни е мъртъв от години. — И преди й го беше казвал, но сега вече бе напълно сигурен. — Ще поговорим друг път. Долу ме чака такси. Приготви малко дрехи.

— Къде отиваме? — погледна го учудено тя.

— В „Плаза“. Изнесох се от къщи. Ще останем там няколко дни, докато решим какво да правим. Вземи си дрехи за няколко дни.

— Можеш ли да си го позволиш? — притесни се тя. — Не е нужно да го правиш за мен. Можеш да останеш тук.

— Обичам те, но нямам никакво желание да деля банята с пет жени. А и те няма да бъдат очаровани да им се мотая в краката. — Той вдигна куфара й на леглото и го отвори. — Събери си багажа. Ще те чакам долу в таксито. — Целуна я отново.

Тейлър слезе пет минути по-късно, понесла куфара и раничката с учебници. Всичко се бе случило толкова бързо, че дори не знаеше какво да мисли. Ами ако той се върнеше при жена си? По нищо не личеше, че ще го направи. Стори й се спокоен, силен и уверен, много по-ведър, отколкото през последните седмици. Откакто се запознаха, той се измъчваше заради решението. Сега, след като то бе взето, той знаеше кое е правилно за него. А Тейлър беше подходящата жена.

Шофьорът ги откара до „Плаза“ и Филип се регистрира. Взе апартамент и Тейлър остана поразена от обстановката.

— Това е истинска лудост, Филип. Какво правим тук? Ще се разориш. — Тя знаеше, че работата му е добре платена, че се облича в хубави костюми, но това беше прекалено.

— Няма. — Все още не можеше да повярва, че не го е проверила в интернет. Знаеше само, че е финансов съветник във „Фабриката“. Не бе искала да научи нищо повече. Обичаше го. — След някой и друг ден ще намеря апартамент. Дотогава оставаме тук.

Поръча храна на румсървиса, а Тейлър влезе в банята. Когато бяха идвали тук преди, бяха отсядали в стаи. Тя дори не можеше да си представи колко му струва апартаментът. Дори не искаше да знае.

Той се потопи при нея в луксозната вана няколко минути по-късно. Все още не можеше да повярва, че е приключил с Аманда. Противно на намерението си, тя го бе улеснила. Не му беше тъжно. Чувстваше облекчение. Не изпитваше нищо към Аманда. Последният месец, в който се беше отдал на чувствата си към Тейлър, а живееше с Аманда, беше пълна лудост. Не искаше да прави подобно нещо никога повече. На Тейлър също й беше трудно, тъй като не бе сигурна дали не го губи.

— Разводът ми ще отнеме известно време — предупреди я той. Макар да имаха предбрачен договор, битката щеше да е ожесточена.

— Ще почакам — успокои го тихо Тейлър. — Не бързам.

— Аз обаче бързам — усмихна й се той. — Чакал съм те цял живот. Защо се забави толкова?

— Бях заета — засмя се тя и той я целуна.

Излязоха от ваната. Сервитьорът почука на вратата скоро след това. Беше поръчал сандвичи и за двамата. Изядоха ги загърнати в пухкавите хотелски хавлии, говориха си и се смяха като деца. Това бе само началото. Чакаше ги цял живот.

Тази нощ, докато лежаха в леглото, той я прегръщаше и мислеше за всичко, което би искал да правят заедно. Искаше му се да сподели с нея толкова много, да й покаже безброй неща. Тя не бе просто голямата му любов, беше се превърнала в най-добрата му приятелка. Беше й разказал за майка си и баба си, за брат си и сестрите си. Знаеше, че много ще я харесат. Най-хубавото от всичко бе, че тя го обичаше. Тази нощ, докато спеше до него, той я погледна и разбра, че е получил безценен дар.