Моника Пец
Дамски вторници (65)

65.

Слънцето прежуряше. На хоризонта над скалистите върхове се издигаха над три хиляди метровите възвишения. Пътят не беше много стръмен, но на много места бе изложен директно на слънце. Там, където горите хвърляха сянка, на човек се предоставяше съмнителното удоволствие да срещне цели стада глигани, които обитават младите горички още от Средновековието и там си търсят храна. Мирисът на подправки от топлата земя се смесваше с дъх на бор и прясно окосена поляна.

Макар пилигримската отсечка между Сарлабу и Баняр дьо Бигор през този девети ден да не изглеждаше особено трудна за изминаване, километрите, които трябваше да преодолеят на връщане, си бяха предизвикателство. Но това не можеше да се сравни със задачата, поставена на Юдит.

— Каролине не е много разговорчива — беше отбелязала Естел, когато двете отново се присъединиха към групата до внушителния каменен мост, извиващ се във висока дъга над реката.

— За разлика от вас двете — добави тя иронично, когато видя мрачните физиономии на Юдит и Ева.

— Не питай нищо. Ще научиш достатъчно навреме — каза Ева.

 

 

По време на поклонението Юдит не изпускаше Каролине от поглед.

— Каролине, случи ми се нещо глупаво. Една малка грешка.

Не беше ли работа на Филип да й каже истината? Той беше женен за нея. Не Юдит. Защо й беше посветил толкова много време? Известно е, че в трудни моменти жените се впечатляват и от най-дребното внимание. Всички жени се влюбват в своя лекар, психиатър или фризьор. Не бива да се възползваш от това. А случаят беше точно такъв, Филип се беше възползвал от слабостта й. Беше я засипал с телефонни обаждания.

— Как си?

— Мога ли да направя нещо за теб?

— Имаш ли нужда от нещо?

Можеше ли някой да я упрекне, че болестта на Арне й беше дошла в повече? Трябваше само да погледне встрани, за да види, че има такъв човек.

— Говоря сериозно, Юдит — не спираше да й напомня Ева. Светкавиците в очите й само показваха, че тя няма да мръдне и на сантиметър от намерението си.

Как щеше да го направи сама? Типично: мъжете се измъкват, когато стане напечено. Юдит усещаше сърцето си в гърлото. Нямаше да успее. Не беше силна като Каролине.

 

 

Тя се огледа, търсейки помощ. Трябваше й опора. Трябваше да поговори с някого. Някой, който да я разбере. Естел? Не става. Юдит се боеше от острия й език. Ами Кики? Тя имаше най-много опит в любовните катастрофи. Как ли би се справила жена, която трошеше мексикански чаши? Вероятно Кики знаеше изхода от такива ситуации.

Юдит плахо се доближи до приятелката си, помота се малко край нея, преди да подхване темата:

— Кики, как беше при теб, онази история с женения мъж? След като жена му разбра.

Кики не успя да реагира на странния въпрос на Юдит. Звукът от получен есемес отклони вниманието й.

— Момент — извини се Кики и затърси мобилния телефон на Макс.

— Още ли ти пишеш на Талберг? — смая се Юдит.

Кики се изкикоти:

— Напоследък това е начинът ми да общувам с фирмата.

— Дори майка ми ми опява пред Кики — допълни Макс.

Юдит погледна съчувствено приятелката си.

— Лъжата не е хубаво нещо — предупреди тихо тя. — Рано или късно всичко излиза наяве. И после не знаеш как да се измъкнеш от кашата.

Кики най-после приключи с изпращането на съобщенията.

— Какво искаш да знаеш за Мексико? — попита тя.

Макс бе увил ръка около Кики и също му беше любопитно.

— Забрави — махна с ръка Юдит. Пред тях се изпречи Каролине. Някакъв камък се беше забил в дебелата подметка на туристическата й обувка. Това беше. Моментът за самопризнание.

 

 

Страхът може да ти помогне да балансираш по парапета на мост, да те накара да погалиш зло куче или да изпробваш цяла палитра разширяващи съзнанието наркотици. Но сега тя се чувстваше черна и лепкава, имаше неприятно усещане в стомаха. Юдит беше хлътнала в аферата с Филип. Как се обяснява такова нещо? Без да бъде наранена Каролине. Юдит усети, че й се гади. Може да беше болна. Ако беше болна, Ева нямаше да иска от нея да казва истината на Каролине.

Каролине яростно удряше обувката си о една бетонна плоча, на която бе закрепен кръст. Във всички посоки пръскаше кал, ала камъкът не излизаше.

— Каролине е разбрала, че Филип има афера с друга жена — прошепна Естел, която незабелязано се беше приближила до Юдит. — По-добре я остави на мира.

— Не — извика Юдит.

Естел кимна. Тя можеше да каже и още.

— Проверила е всичките му срещи, Филип редовно се е срещал с друга.

Друга ли? Дали тя знаеше коя е другата? Каролине извади от раницата си джобно ножче. Острието изскочи от дръжката и блесна на слънцето. Действие, напълно достатъчно за Юдит да вземе вероятното за сигурно и да развинти фантазията й. Далеч, само далеч. От Каролине. Кой знае на какво е способна в яростта си? На човек, занимаващ се с какви ли не смъртни случаи и убийства, току-виж, му хрумнала някоя щура идея.

Юдит тичаше ли, тичаше. Но не стигна далеч. Отзад някой сложи ръка на рамото й. Тя се вцепени.

— Трябва да ти благодаря, Юдит — чу тя Каролине зад гърба си. Божичко, какъв е този тон? Защо Каролине говореше така приятелски? Къде бе оставила ножа? Юдит очакваше всеки момент да бъде нападната. Но Каролине продължи с объркващия си тон: — Ако не беше ти, щях да продължа да вярвам, че съм щастливо омъжена.

Юдит изстена. Тази неописуема, непредвидена дружелюбност й беше непонятна. Тя се сети за котката на съседите, която една неделна сутрин й донесе на балкона полумъртва мишка. Вместо милостиво да приключи с нея, котката няколко минути си игра с мъчително пищящото същество. Пускаше за малко раненото животно, за да го сграбчи после отново. Жестока игра, която накрая мишката загуби. И Юдит сега се чувстваше така: като мишка малко преди екзекуцията.

— Съжалявам, наистина — запелтечи тя.

— Как разбра? — попита Каролине.

— Че Филип е влюбен ли?…

Как започна всичко? Един ден Филип я докара от болницата вкъщи. Защото Арне трябваше да остане една нощ там, защото Юдит нямаш книжка, защото беше станало късно. Тя много се страхуваше да влезе в празния апартамент и затова покани Филип на по едно питие. В кръчмата. Там започна всичко. Когато той я погледна в очите. Твърде дълго, за да може да мине за незначително. Това беше онзи поглед. След два часа Юдит се прибра пияна у дома. Без да е пийнала капка алкохол.

— Ти си ги видяла двамата, така ли? — припомни Каролине въпроса си.

Двамата ли? За какво говореше Каролине? Минаха няколко секунди, докато Юдит мислено се завърне от онази кръчма.

— Не е нужно да казваш нищо, ако не искаш — продължаваше Каролине.

Юдит започна да разбира какво означават въпросите й.

— Нямаш представа с кого има афера Филип, така ли? — попита смаяно Юдит. Каролине поклати глава.

Ева внимателно наблюдаваше отдалеч какво се случва.

„Трябва да й кажеш“, насърчаваше се Юдит. „Сега. Длъжна си.“

— Може да я познаваш. Да ти е близка? Жена, от която никога не си очаквала такова нещо — закръжи Юдит внимателно около истината.

— Тази вечер ще разбера — отвърна рязко Каролине.

— Така ли? — изстена Юдит.

— Изпратих човек в любовното му гнездо.

— Какво любовно гнездо?

Каролине се покашля:

— Онзи семинар на личните лекари. Докато ние сме на поклонническо пътуване, Филип си прекарва няколко романтични дни със своята Туси.

— Филип си има любовница? — извика ужасено Юдит.

Сега бе ред на Каролине да изгледа неразбиращо.

Юдит. Юдит дори не разбра, че е допуснала тежка тактическа грешка. Беше като зашеметена.

— Докато ние пътуваме, той се среща с друга? — повтори невярващо тя. Възмущението, свило се на гневно кълбо в стомаха й, беше искрено и неподправено. — Тази невярна свиня! — изруга Юдит от дъното на душата си.

— Това е от месеци. Някаква пациентка. И аз не мога да повярвам — рече Каролине.

— Ще го убия — процеди Юдит.

Каролине се разтопи от вълнение.

— Много мило от твоя страна. Но по-добре да се заема сама.

— Ще го направим двете.

Каролине погледна щастливо приятелката си.

— Благодаря ти, Юдит. Радвам се, че си моя приятелка.

Вълна от симпатия заля Юдит. Отдавна беше забравила какво щеше да каже. Тя прегърна Каролине.

— И двете загубихме един мъж. Това ни свързва — заяви патетично тя. Мислеше всяка дума, която казваше.