Нийл Стивънсън
Снежен крах (40)

40

Хиро се обръща. Мъжът е грамаден и тлъст, с чуплива, зализана назад рижа коса и с брада. На темето му е кацнала бейзболна шапка, килната назад, за да разкрие следните думи, татуирани с главни букви на челото му:

ПРОМЕНЛИВО НАСТРОЕНИЕ

РАСОВА НЕЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Хиро наблюдава всичко това над издутия хоризонт на облечения във фланела търбух на мъжа.

— Какво има? — пита Хиро.

— Ами, господине, ще прощавате, че прекъсвам разговора ви с този господин тука, ама ние с приятелчетата се чудехме — ти мързелив некадърен черногъз динеядец брикет ли си, или дребен подъл сифилитик жълтур?

Мъжът се пресяга и дърпа надолу бейзболната си шапка. Сега Хиро вижда знамето на Конфедерацията, щамповано отпред, и избродираните думи „Франчулат Нова Южна Африка №153“

Хиро се надига над масата, завърта се и се плъзга по задник назад към Чък в опит да изпречи масата между себе си и Новия южноафриканец. Чък уместно се е скатал, така че Хиро опира удобно гръб о стената и оглежда бара.

В същото време около дузина мъже стават от масите и оформят зад първия ухилена, загоряла фаланга от знамена на Конфедерацията и бакенбарди.

— Я да видим — казва Хиро. — Въпросът някаква уловка ли съдържа?

Има много Общини в много франчайзи „Дремни и продължи“, където на входа ти прибират оръжието. Този не е от тях.

Хиро не знае това за лошо ли е, или за добро. Без оръжие Новите южноафриканци чисто и просто щяха да го смажат от бой. С оръжие Хиро може да се зашити, но залогът е по-висок. Хиро е брониран до шия, но това означава, че новите южноафриканци ще се целят в главата. А те се гордеят с точния си мерник. Това им е фетиш.

— Надолу по пътя нямаше ли НЮА франчайз?

— Има — отвръща тарторът, разплут бабанко с къси, дебели крака. — Същински рай. Наистина. Няма такова място на Земята като Нова Южна Африка.

— Ами тогава, да ме прощавате, че ви питам — казва Хиро, — като е толкова хубаво там, мамка му, що не си ходите обратно във вашата мъдна торбичка и не си седите там?

— Има един проблем с Нова Южна Африка — отвръща типът. — Не че искам да правя непатриотични изявления, ама е вярно.

— И какъв е проблемът? — пита Хиро.

— Ми че там няма чернилки, жълтури и чифути, та да ги смиламе от бой.

— Аха. Проблемът е сериозен — отбелязва Хиро. — Благодаря.

— За к’во?

— За това, че обявихте намеренията си, което ми дава право да предприема ето какво.

И Хиро му отрязва главата.

А какво да направи? Те са поне дванайсет. Постарали са се да блокират единствения изход. Току-що обявиха намеренията си. И се предполага, че имат патлаци. Освен това, това нещо на Сала ще му се случва през десетина секунди.

Новият южноафриканец няма представа какво предстои, но отреагира тъкмо когато Хиро замахва с катаната към врата му и отлита назад точно когато обезглавяването се реализира. Това е добре, защото горе-долу половината от кръвния му запас изригва през врата му. Двойна струя — по една за всяка сънна артерия. Дори не успява да опръска Хиро.

В Метавселената, ако замахнеш достатъчно бързо, острието просто преминава през тялото. Тук, в Реалността, Хиро очаква мощен шок, когато мечът му се врязва във врата на южноафриканеца — все едно си ударил накриво бейзболната топка — ала не усеща нищо. Острието просто се врязва, завърта се и се забива в стената. Сигурно е извадил късмет и е уцелил пролука между прешлените. Странно, той се сеща за правилата. Забрави да го измъкне, забрави сам да спре острието, а това означава лоша форма.

Макар, че го е очаквал, се стряска. С аватарите не се случват такива неща. Те просто се строполяват. Смайващо дълго той просто стои и гледа трупа. Междувременно реещият се във въздуха облак кръв си търси нивото, капе от окачения таван, плиска от лавиците зад бара. Седналото там пиянде, което лочи двойна водка, се разтреперва, втренчено в галактическия вихър от един трилион червени кръвни телца в чашата му, морени от етанола.

Хиро си разменя няколко продължителни погледа с новите южноафриканци, докато всички в бара се опитват да постигнат консенсус по въпроса какво ще последва. Да се смеят ли? Да направят някоя снимка? Да бягат? Да викнат линейка?

Той си проправя път към изхода, подскачайки от маса на маса. Неучтиво е, но клиентите се дърпат — някои са достатъчно бързи и успяват да си грабнат и бирите — и никой не го закача. Гледката на оголената катана вдъхновява всеки да се издигне до практически нипонско ниво на учтивост. Още двама нови южноафриканци са препречили пътя на Хиро, но не защото искат да спрат някого. Просто тъкмо там са се намирали в мига, когато са изпаднали в ступор. Съответно, Хиро решава да ги пощади.

И Хиро изскача на обляната в червеникава светлина главна улица на Общината — тунел от трепкащо, пулсиращо логло, през което черни силуети спринтират като окъсняла сперма по старите фалопиеви тръби, стиснали в ръце остри ръбести предмети. Това са „Твърдата ръка на закона“. В сравнение с тях средното МетаЧенге прилича на Рик Горския.^[1]

Време за гаргойлване. Хиро включва всичко: инфрачервеното зрение, радарът с милиметрови вълни, обработката на заобикалящите го звуци. Инфрачервеното зрение не върши кой знае каква работа при тези обстоятелства, но радарът улавя всички оръжия, подчертава ги в ръцете на хората от „Твърдата ръка на закона“, идентифицира ги по марка, модел и тип амуниции. Всички са напълно автоматични.

Но на „Твърдата ръка на закона“ и на новите южноафриканци не им трябва радар, за да видят катаната на Хиро, от която капе кръв и гръбначна течност.

Музиката на Виталий Чернобил и „Стопените“ реве от калпавите тонколони навсякъде. Това е първият им сингъл, влязъл в класацията на „Билборд“, със заглавие „Сърцето ми е димяща дупка в земята“. Програмата за звука го свежда до по-сносни децибели и изравнява гадните изкривявания от тонколоните, така че той чува по-ясно как пее съквартирантът му. Което прави всичко това да изглежда особено сюрреалистично. Просто изтъква, че Хиро е извън стихията си. Не му е мястото тук. Загубен сред биомасата. Ако на света съществуваше справедливост, той би могъл да скочи в тонколоните и да литне по жиците като дигитално духче, да проследи мрежата чак до Ел Ей, където му е мястото — там, на покрива на света, откъдето идва всичко, — да черпи Виталий едно питие и да се мушне във футона си.

Нещо ужасно става с гърба му и той залита безпомощно напред. Все едно го масажират със сто остри чука. В същото време жълта светлина залива логлото. В очилата му блясва крещящо червено изображение, което го информира, че милиметровият радар е уловил поток от куршуми, насочен към него — бихте ли искали да знаете откъде идват, господине?

Хиро току-що е бил прострелян в гърба с картечен откос. Бронежилетката е отблъснала всички куршуми и те са нападали по земята, но при това са пукнали около половината му ребра от онази страна на тялото му и са наранили няколко вътрешни органа. Той се извръща — боли.

„Твърдата ръка на закона“ са се отказали от куршумите и са изкарали ново оръжие. Така пише в очилата на Хиро: КОРПОРАЦИЯ „ПАСИФИК ИНФОРСМЪНТ ХАРДУЕР“, МОДЕЛ SX-29, МЕТАТЕЛНО УСМИРИТЕЛНО ОРЪЖИЕ (СОПОЛИВА ПУШКА). Тъкмо това трябваше той да използва, на първо място.

Не може просто да развяваш меч като празна заплаха. Не бива да го вадиш или да го държиш оголен, освен ако не възнамеряваш да убиеш някого. Хиро се втурва към ченгето от „Твърдата ръка на закона“ и вдига катаната за удар. Ченгето реагира адекватно, а именно, чупи се от пътя му. Сребърната лента на катаната сияе над тълпата. Тя привлича ченгетата и отблъсква всички останали, така че докато Хиро тича през центъра на Общината, пред него няма никой, а подире му търчи тълпа от блестящи черни твари.

Той изключва всичките технолайна в очилата. Те само го объркват — седнал да ми чете статистически данни за собствената си смърт, докато тя му се случва. Много постмодернистично. Време е да се потопи в Реалността като всички останали.

Дори и ченгетата от „Твърдата ръка на закона“ не биха стреляли с такава голяма пушка в тълпата, освен ако не е насочена право в целта или пък те са в отвратително настроение. Няколко сопола се стрелват покрай Хиро, вече толкова разлети, че причиняват единствено досада, плясват случайните зрители и ги увиват в лепкави тюлени воали.

Някъде между залата за триизмерни видеоигри и рекламната витрина, пълна със смъртно отегчени проститутки, погледът на Хиро се прояснява и той съзира чудо: изходът на надуваемия купол, където от вратата в хладния нощен въздух лъхат синтетичен бирен дъх и атомизирани телесни течности.

Лошите и хубавите неща се случват в бърза последователност. Следващото лошо нещо се случва, когато стоманена решетка пада и прегражда изхода.

По дяволите, какво толкова — сградата е надуваема! Хиро включва радара само за миг — стените сякаш се отдалечават и стават невидими. Сега той вижда през тях вдън стоманената гора отвъд. Не му отнема много време да открие паркинга, където е оставил мотора си, предполага се, под закрилата на въоръжения пазач.

Насочва се подвеждащо към публичния дом, а после хуква право към една гола стена. Тъканта на сградата е твърда, но катаната прорязва еднометрова дупка в него с едно-единствено плавно движение и той изскача през нея, понесен от струя зловонен въздух.

А после — след като Хиро яхва мотоциклета, новите южноафриканци се натоварват на всъдехода си, а „Твърдата ръка на закона“ се качват в лъскавите си черни служебни коли и всички вкупом нахлуват с рев на магистралата. После идва просто сцена с гонитби и преследвания.