Ричард Леймън
Къщата на Звяра (7)

Втора глава

Рой позвъни на вратата на апартамент номер десет и зачака. Не се чуваше нищо. Натисна бързо и нервно звънеца пет пъти поред.

Проклета мръсница, защо не ми отваря?

Може би я няма.

Трябва да си е у дома. Никой не излиза в събота вечер в единадесет и половина.

Може да е заспала.

Той заудря по вратата с кокалчетата на пръстите. Почака. Заудря отново.

В дъното на коридора се отвори врата. Показа се мъж по пижама.

— Ще престанете ли да тропате?

— Гледай си работата.

— Виж какво, мой човек…

— Ако искаш да ти размажа мутрата, само ми кажи още нещо.

— Разкарай се оттук или ще извикам ченгетата.

Рой тръгна към него. Човекът тръшна вратата. Рой чу как шумно слага веригата.

Добре де, този сигурно вече върти телефона.

Ченгетата ще пристигнат след няколко минути. Реши да използва тези минути.

Подпря се на стената срещу апартамент номер десет и се хвърли напред. Токът на обувката му, която беше вдигнал, удари вратата близо до бравата. Вратата се отбори с трясък. Рой се наведе, повдигна крачола на десния си крак и извади ловджийски нож. Беше го купил същия ден в един магазин за спортни стоки. С изваден нож влезе в тъмния апартамент.

Запали лампата. Мина през всекидневната. Втурна се по късия коридор. Спалнята вляво, най-вероятно стаята на Санди, беше пуста. Празна беше и стаята вдясно. Отвори гардеробите. Повечето от закачалките висяха без дрехи по тях.

По дяволите!

Той изтича от апартамента, хукна надолу по стълбите и през задния изход излезе към двора. Отсреща имаше редица от гаражи. Зави покрай последния гараж и видя една порта. Отвори я. Тесен пасаж извеждаше покрай жилищна кооперация. Тръгна по него и излезе на улицата.

Не се виждаха никакви коли.

Той пресече.

Тук имаше къщи, а не блокове. Много по-добре. Скри се зад близкото дърво и изчака една кола да отмине. После тръгна по тротоара, като разглеждаше всяка къща и търсеше такава, която да изглежда най-обещаваща.

Избра една малка къща с гипсова украса отвън, чиито прозорци не светеха. Не се спря на нея заради тъмните прозорци, а поради детския момичешки велосипед, който видя в предния двор.

Колко лекомислено е да го оставят там.

Можеха да го откраднат. Или пък си мислеха, че малката ограда го пази.

Оградата не можеше да запази нищо.

Рой се пресегна над вратата и внимателно вдигна резето. Портата изскърца. Затвори я бавно и се отправи по алеята към малката веранда пред вратата на къщата. Вратата нямаше шпионка. Това улесняваше нещата.

Почука силно и бързо. Изчака няколко секунди, след това удари с юмрук още три пъти.

Прозорецът на всекидневната светна.

— Кой е? — попита мъжки глас.

— Полиция — Рой отстъпи назад и приклекна, обърнат с дясното си рамо към вратата.

— Какво желаете?

— Евакуираме квартала.

— Какво?

— Евакуираме целия район. Има спукана газова тръба.

Вратата се отвори.

Рой се хвърли напред. Веригата на вратата се опъна до край. Закрепването й изхвръкна от касата. Вратата удари мъжа и го събори. Рой се наведе над него, затисна с длан устата му и заби ножа в гърлото му.

— Марв? — извика женски глас. — Какво става там?

Рой затвори входната врата.

— Марв? — гласът й издаваше страх. — Марв, добре ли си?

Рой чу шума от набирането на телефонен номер. Изтича в антрето. Виждаше се светлина от отворена врата. Хукна към нея. Беше почти стигнал, когато от една тъмна врата излезе момиченце. То го видя и хлъцна. Рой хвана момичето за косите.

— Майко! — обади се Рой. — Затвори телефона или ще прережа гърлото на дъщеричката ти.

— Господи боже!

— Нека да чуя как го затваряш.

Дръпна косата на детето. То изпищя.

Телефонът щракна.

— Готово! Затворих го!

Рой изви косата на момичето и го принуди да се завърти.

— Върви! — каза той.

С нож подпрян в гърлото отведе детето до най-далечната спалня.

Жената стоеше до леглото си, вдървена и трепереща. Беше облечена в бяла нощница. С бледите си ръце беше обхванала здраво тялото си, като че ли се опитваше да се стопли.

— Какво… какво направи на Марв?

— Нищо му няма.

Очите й се втренчиха в ръката му, която държеше ножа. Той също я погледна. Ръката беше кървава.

— Значи съм те излъгал — каза той.

— Господи! О, милостиви боже!

— Млъквай!

— Ти си го убил!

— Млъквай!

— Убил си моя Марв!

Той избута грубо момичето напред до леглото и се спусна към истеричната жена. Устата й беше широко отворена, готова да изкрещи. Хвана здраво предницата на нощницата, тласна жертвата рязко напред и заби ножа в корема й. Тя пое много дълбоко дъх, като че ли й беше изкаран целия въздух.

— Сега ще млъкнеш ли най-сетне? — попита Рой и я намушка отново.

Тя започна да се свлича и Рой пусна нощницата й. Падна на колене, като притискаше корема си с две ръце. След това се захлупи по очи.

Момичето на леглото не помръдна. То само гледаше.

— Ти не искаш да бъдеш намушкана по същия начин, нали? — попита я той.

Тя поклати глава. Трепереше. Беше готова да ревне.

Рой се огледа. От ризата и панталоните му капеше кръв.

— Сигурно приличам на касапин, нали?

Момичето нищо не каза.

— Как се казваш?

— Джони.

— На колко си години, Джони?

— Ще стана на десет.

— Защо не се приближиш и не ми помогнеш да се почистя?

— Не искам.

— Искаш ли да те убия?

Тя поклати глава. Устните й трепереха.

— Тогава ела с мен.

Той я хвана за ръката и я измъкна от леглото. Поведе я по коридора и намери банята. Запали лампата и я вкара вътре.

Банята представляваше дълго помещение с умивалник и шкаф близо до вратата, празно пространство и след това тоалетна. Ваната беше монтирана до стената срещу тоалетната и имаше душ, преграден с две плъзгащи се врати с матови стъкла.

Рой заведе детето до тоалетната. Седалката беше свалена. Покрита беше със зелена хавлиена материя, която хармонираше на постелките на пода.

— Седни тук!

Джони се подчини.

Рой коленичи пред нея и разкопча горнището на пижамата й. Тя се разхлипа.

— Махни това — той смъкна пижамата по ръцете й. — Ще станем добри и чисти.

Развърза коланчето, измъкна долнището изпод нея и го смъкна надолу по крачетата. Тя стисна коленете си. Беше кръстосала ръце върху детските си гърди и се наведе така, че раменете й почти докосваха коленете.

Рой пусна топлата вода. Докато водата се плискаше във ваната, той се съблече. Когато всичките му дрехи лежаха на куп на пода, запуши канала на ваната. Нагласи водата да е гореща, но да не го попари.

Джони продължаваше да седи върху тоалетната чиния, наведена и обгърнала коленете си с ръце.

Рой я сграбчи за ръката. Тя се опита да се освободи, но той я зашлеви по слепоочието. Тя изпищя, но не помръдна. Рой се надвеси над нея, грабна двете й ръце и рязко я изправи. Тя изпищя, когато я хвърли във ваната. Краката й се преплетоха. Тя ритна металния чучур и изкрещя от болка. Рой залитна, но успя да запази равновесие и да не падне назад. Джони се мяташе яростно във водата. Рой се вмъкна във ваната с лице към нея.

Коленичи във водата.

— Търпението ми се изчерпва! Стой мирно.

Тя зарита. Удари го с пета в бедрото.

— Добре.

След като я хвана здраво за глезените, повдигна краката й и я издърпа към себе си. Главата й потъна под водата. Очите й бяха здраво стиснати. Устата — също. Ръцете й пляскаха отстрани на ваната и се опитваха слепешком да се хванат за нещо, не намериха нищо и цопнаха във водата. Рой наблюдаваше обезумялото момиче и се наслаждаваше на борбата, възбуден от мършавото й тяло и неокосмената цепнатина между краката.

Пусна глезените й. Лицето на момичето се показа на повърхността, а очите и устата бяха широко отворени. Тя си пое дълбоко дъх. Рой я остави да седне във ваната.

— Без повече проблеми — каза той.

Тя кихна и избърса течащия си нос с опакото на ръката. След това кръстоса ръце и се наведе напред.

Рой се изви странично. Спря крана за студената вода и остави известно време да тече само гореща вода. Нивото на водата се покачи. След малко водата стана приятна, топла и дълбока. Спря крана.

— Хайде да си сменим местата — каза той.

Изправи се и я прескочи. Тя рязко се помести напред. Дупето й изскърца по емайла на ваната. Рой седна във водата, облегна се на хладния гръб на ваната и изпъна краката си от двете страни на тялото й.

— Сега ще се измием целите — каза той.

Взе сапуна от поставката и започна да й търка гърба. Когато стана хлъзгав от сапуна, Рой я придърпа към себе си. Насапуниса гърдите и корема й. Кожата на момичето беше топла, мека, хлъзгава. Придърпа Джони още по-близо до себе си. Постави сапуна обратно на поставката. Посегна между краката й.

Точно в този момент майката, олюлявайки се, стигна до ваната с вдигнат кухненски нож в ръка. Лявата ръка на Рой блъсна плъзгащата се врата и я затвори. Острието на ножа се удари в стъклото на вратата. Рой избута детето напред. С коляно препречи пътя му. Натисна ръба на вратата, за да я държи затворена и сви краката си. Майката залитна. Лявата й ръка изпусна напоената с кръв нощница и посегна към другата половина на плъзгащата се врата. Рой я държеше затворена. Жената се спусна, като че ли не съществува никаква преграда, и замахна с ножа към лицето на Рой. Върхът му се удари отново във вратата. Продължи да го забива. Звукът, който излизаше от гърлото на жената, приличаше отчасти на ръмжене, отчасти на стенание от болка и отчаяние.

Джони хвана крака на Рой и започна да го дърпа.

— Кучка! Пусни ме!

Той отпусна вратата от дясната си страна, колкото да може да зашлеви лицето на Джони с опакото на юмрука си. От удара главата й рязко се люшна назад и се удари в плочките на стената.

Майката веднага посегна към отворената врата. Рой пръв стигна до нея и я захлопна. Ръмжейки от ярост, майката се хвана за горния корниз на вратата. Покатери се и се издърпа, докато стъпи на ръба на ваната. Лицето й се появи над Рой. Очите й бяха обезумели. Тя прехвърли дясната си ръка и замахна към него. Рой се наведе, за да избегне острието на ножа.

На сантиметри от него, червената нощница на майката оставяше кървави петна по вратата. Тя се беше притиснала плътно до нея, а голите й крака бяха стъпили на ръба на ваната.

Жената изсумтя. Острието изсвистя над него. Тя опря лявото си коляно върху пречката за кърпи по средата на вратата.

По дяволите, ще се изкатери!

Рой дръпна рязко вратата. Тя се отвори и се блъсна в стената пред ваната. Той посегна и сграбчи жената за глезена на десния крак. Дръпна я. Ръцете му се хлъзнаха по кървавата кожа, но продължаваше да я държи. С вик на ужас, тя се преметна назад. Удари си тила в пода. Остана неподвижна. Като продължаваше да я държи за десния глезен, Рой излезе от ваната. Вдигна другия й крак и я отмести.

Взе ножа. Разряза гърлото й. След това се върна във ваната.

Джони седеше странично и погледна Рой с празен поглед.

Той клекна. Водата беше хладка. Отвори топлия кран. Когато температурата стана достатъчно гореща, той спря водата и се премести към задната част на ваната.

Седна. Облегна се назад.

Хвана Джони под мишниците, плъзна я между разтворените си крака. Почувства натиска на тялото й върху пениса си.

— Сега — каза той и взе сапуна. Гърлото му беше свито. Точно това беше желал от толкова време, от толкова дълго време. Точно това беше искал винаги. — Сега — каза той, — всичко е наред.