Ричард Леймън
Къщата на Звяра (32)

3

Точно в девет и половина една каравана спря на крайбрежната улица. Висок мъж излезе от нея и отиде до будката, след това се върна при караваната. От нея слязоха жена и три деца. След малко пристигна млада двойка с фолксваген.

Джуд излезе на улицата и тръгна към будката. В нея все още нямаше никой.

Същото можеше да се каже и за къщата, освен ако някой не се беше вмъкнал в нея, преди Джуд да започне да я наблюдава. След това не видя никой да влиза през главния вход.

Докато Джуд чакаше близо до будката, пристигнаха още хора. Гледаше към къщата без прозорци от другата страна на улицата. Вратата й беше затворена. Зелената камионетка все още стоеше пред гаража.

Най-сетне, десет минути преди да започне обиколката, Джуд забеляза, че Маги и Уик излизат от къщата. Хванала се здраво за Уик, тя носеше бастуна си, но не го използваше. Отне им доста време, докато стигнат до крайбрежната улица. Изчакаха да мине един камион и след това пресякоха.

Уик й помогна да се качи на тротоара и след това пусна ръката й. Тя се подпираше тежко на бастуна си.

— Добре дошли в „Къщата на Звяра“ — извика тя. Гласът й беше тих, но ясен. — Аз съм Маги Куч и притежавам тази къща. Можете да си купите билети от моя помощник — посочи с бастуна към будката. Уик отключваше вратата й. — Билетите са по четири долара за възрастен и само два долара за деца под дванайсет години — и всичко това за едно наистина изключително преживяване.

Хората я слушаха безмълвно и неподвижно. Когато Маги свърши, тези, които още не се бяха наредили, тръгнаха към будката.

Маги отключи подвижната преграда на входа и мина през нея.

— Върнахте се бързо, а? — попита Уик, когато дойде реда на Джуд.

— Просто не мога да се сдържа — той мушна една петдоларова банкнота под стъклото.

— Сигурно вашата приятелка няма да дойде?

— Кой?

— Вашата приятелка. Онова момите, дето беснееше на улицата и си показваше циците — Уик му подаде билета и рестото.

— Не знам къде е — каза Джуд.

— Повече от сигурно е, че е в някоя лудница — изсмя се Уик и показа кривите си кафяви зъби.

Джуд мина през преградата. След като цялата група се събра на алеята, Маги започна да говори.

— Започнах да показвам къщата си на посетители през трийсет и първа, веднага след като Звярът погуби съпруга ми и трите ми скъпи деца. Може би се питате защо ли тази жена развежда чужди хора из къщата, в която се е разиграла толкова лична трагедия. Е, отговорът е: па-ри.

Няколко души се разсмяха притеснено.

Маги мина по алеята и стигна до подножието на стълбите към верандата. Вдигна бастуна си нагоре, към балкона.

— Ето тук са линчували Гюс Гаучър.

Джуд слушаше внимателно историята на Гюс Гаучър и проверяваше дали подробностите отговарят на собствената му хипотеза, че той наистина е виновен. Нищо, което тя каза, не противоречеше на неговата гледна точка. Тръгна след Маги по стълбите на верандата. Тя каза, че старата врата е била простреляна от полицая Дженсън. Показа им чукчето във формата на маймунска лапа. След това отключи вратата и я отвори.

Острата миризма на газ изпълни ноздрите на Джуд.

— Моля да ни извините за тази миризма — каза Маги, докато влизаше. — Вчера синът ми разля газ. Няма да я усещате толкова силно, когато се отдалечим от стълбите.

Джуд влезе вътре.

— Виждате как е изцапал килима тук.

Той се промъкна между другите в групата така, че да вижда по-добре стълбището. Нищо. Там, където трябваше да бъде тялото на Мери, имаше само тъмно петно. Кръвта беше старателно изтрита, преди някой да напои килима с газ.