Джон Брънър
Сините роби (20)

Глава 20

Сега къщата гореше буйно; дървеният покрив беше обхванат до половината от дължината си и димът лумтеше от двойните врати, през които бе извършен последният отчаян щурм. При светлината на пламъците Брейтуин обикаляше къщата и питаше дали някой е видял Хорн или знае къде е. Направи пълна обиколка, без да получи положителен отговор.

Сърцето му се свиваше, когато се върна на изходната точка. Вероятно младият глупак е тръгнал да завърже ръкопашен бой с Талибранд и е бил съсечен в някой храст…

Вик прониза мрака и той се обърна, когато някой вдигна ръка и посочи към къщата. От бълващата дим двойна врата излезе с олюляване някакъв тъмен силует, който носеше безжизнен товар. Спусна се по склона и сложи товара си на земята.

— Някой да се погрижи за нея — каза той с прегракнал от дима глас. — Тя беше жена на един добър човек.

* * *

— Отидох да я потърся между групата жени и деца, която напусна къщата — обясни Хорн. — Съветникът Брейтуин ми каза, че никой криюндитски слуга не би изменил на господаря си. Но явно някой вътре в къщата бе предизвикал пожара.

— Жената на Ларс — кимна Брейтуин.

— Да. Мода Талибранд. Знаех, че тя мрази девера си, макар и да има само подозрения, Когато не я намерих при останалите жени, разбрах, че той е узнал кой е виновен за пожара и нарочно я е оставил там, за да й отмъсти. И излязох прав.

Хорн вдигна бирената чаша и изля в гърлото си още малко от странно приятната течност.

Съветниците бяха насядали в заседателната зала на големи тапицирани столове, пиеха, ядяха и слушаха. Те кимаха одобрително и се споглеждаха с Брейтуин. Лицата им бяха още уморени, но самите те си бяха отпочинали след снощния бой и сега се подкрепяха, продължавайки прекъснатото си заседание.

Брейтуин се прокашля.

— Предлагам първо: решава се да не се позволява повече през криюндитските космодруми да минават така наречените андроиди и занапред да се смята за престъпление, ако криюндитски граждани се занимават с търговия с андроиди. Приема ли се?

Всички вдигнаха ръка.

— Второ: решава се Дери Хорн, гражданин на Земята, да бъде обявен за почетен гражданин на тази планета. Приема ли се?

Отново всички вдигнаха ръка.

— Трето: да се протоколира, че Ян Талибранд, бивш член на този съвет, поради престъпленията си е лишил себе си и своите потомци от правото върху ранга наследствен съветник. Приема ли се?

За трети път всеобщо одобрение.

— По-късно ще се занимаем със заместването му — каза Брейтуин и седна. — А сега имам един въпрос към теб, Хорн. Какво ще правиш с това… с тази твоя синя кожа? Ще трябва да се избавиш от нея.

Хорн погледна неловко сините си ръце.

— Доколкото знам, това е невъзможно — рече той.

Брейтуин порови в един от джобовете си и извади сивия портфейл на Ларс Талибранд.

— Като приятел на един покоен гражданин на галактиката — заговори той с лека светлинка в очите — мисля, че ще можеш да намериш друг гражданин на галактиката, склонен да ти помогне. Както може би знаеш, на Верние има един биохимик на име Гейк, който също носи званието, получено от Ларс Талибранд. Ще те пратим да се срещнеш с него и по всяка вероятност той ще успее да намери начин да противодействува на тази синя зараза. — Той подаде на Хорн портфейла. — Смятам, господа, че няма по-достоен човек, в чиито ръце да оставим това свидетелство на бившия галактически гражданин Ларс Талибранд, нали? — Огледа залата. Отговориха му с кимване. — А какво ще правим по-нататък?

Хорн стана и закрачи напред-назад.

— Не знам. Трябва да ликвидираме напълно тази търговия. Може би ще бъде достатъчно да забраним на търговците да използуват летищата на който и да е честен свят. Ако не… но това е за по-късно.

— Съгласни сме. А сега те моля да заповядаш в кабинета ми.

Озадачен, Хорн влезе в малката стая.

Мода Талибранд стана от стола си да го посрещне. Тя бе свалила черното си траурно облекло и сложила отново простата бяла рокля, която криюндитските жени носеха обикновено. На лицето й беше изписана странна смесица от тъга и щастие.

Двамата дълго мълчеха. Най-после тя заговори с тон, който показваше, че продължава някакъв прекъснат за малко разговор:

— Знаете ли, аз мислех, че съм омъжена за човек, безкрайно по-добър от всеки друг, когото можех да срещна. Трябва да съм съдила за него по брат му. Ала сега знам, че има не един човек като Ларс Талибранд в галактиката. Срещнах друг. А там, където има двама толкова близки, трябва да има и още много, много.

В гърлото на Хорн се надигна някаква буца и той не можа да проговори. Мислеше си за един червенокос мъж, който лежеше мъртъв с нож в гърдите в една стая на Земята.

* * *

Вестта се разнесе.

Съобщиха на Шембо за новите наредби относно търговията с андроиди и че няма вече да се препитава от нея. Той се усмихна и вдигна рамене.

— Трябва търговия — каза той. И се залови да си търси друга работа.

Вестта стигна и до един свят, където кораби кацаха на солена равнина до лениво море, и като че от нея повя студен вятър. Същото стана и на други светове.

Ала на Артуърлд, на Верние, на Лигос и други ефектът беше такъв, като че слънце бе пробило през облак. Така стана по-късно и на други светове, чиито названия бяха известни на малцина, единият от които дори се казваше Загубеният свят.

Дайз се отказа от намерението си да стане капитан на свой кораб и се залови да си търси работа, с която да изкупи участието си в търговията с роби, представяна като превозване на андроиди.

Вестта стигна до Земята и Дери Хорн старши заговори намръщено на баща си:

— Този млад перко, моят син, май наистина е свършил нещо там!

— Преди всичко е развалил сума работа! — изръмжа баща му, преглеждайки съобщенията, че Верние, Артуърлд и Лигос са последвали примера на Крию’н Дит, като са забранили на андроидо-търговците достъп до своите космодруми.

После и двамата вдигнаха едновременно загрижени очи от иконома Роул и се запитаха: дали той знае?

Вестта се разнесе най-бързо, разбира се, между андроидите.

Шофьорът на една боклукчийска кола, обслужваща хотела, където Ларс Талибранд бе умрял, коментираше:

— Никога не предполагах, че този мекушав на вид хлапак ще победи! Е, какво ще правите, когато получат съобщението тук и бъдат принудени да отменят наредбите, които ни държат във вериги? Най-напред аз ще…

И се впусна във фантазиране, което се свеждаше главно до това, че андроидите ще бъдат избавени от законите на природата и от човешките закони, за да могат да се осъществят.

Като чу това, Дорди се усмихна и изрече решително:

— Започнете движение за обявяване на Дери Хорн за гражданин на галактиката!