Джон Брънър
Сините роби (1)

Глава 1

Карнавалната процесия се движеше покрай хотела, в който бе отседнал Дери Хорн. Тази нощ и през следващата седмица планетата Земя щеше да бъде сцена на карнавалния фарс. Процесии като тази се виеха през улиците на всеки град по терминатора. С движението на залеза около планетата и други градове щяха ида са присъединят към тях.

Небето сияеше със синя луминесцентна светлина: почти не се виждаше облаче. През карнавалната седмица тук-там по Земята щеше да превали дъжд, за да се запази метеорологичното равновесие на атмосферата. Но дъждът щеше да вали колкото е възможно по-навътре в морето, и то в такова местно време, когато повечето от веселящите се щяха да спят.

Дери Хорн се отдръпна от прозореца, който гледаш към улицата. Време беше да се облече и да се присъедини към веселието.

По кратка команда прозорците станаха непрозрачни, а вратите на гардероба се плъзнаха назад, за да разкрият сбирката от костюми, които бе поръчал за карнавала. Грабвайки наслуки един от тях, той го преметна на стола, свали обичайните си дрехи и влезе в банята да се освежи.

След душа влезе в сушилната кабинка и се загледа внимателно в голямото огледало, докато меката топлина изсмукваше влагата от тялото му. „Това си ти — рече си той. — Това е Дери Хорн на двадесет и две години.“

Виждаше тъмнокос младеж с бледа кожа и тъмносини очи. Пълната му уста беше отпусната отстрани. Плътта по ръцете и бедрата му бе мека, потрепваща леко при всяко движение.

Щом разбра, че се е изсушил напълно, Дери излезе от кабинката. Когато подът й се освободи от тежестта му, леките струи горещ въздух престанаха да съскат.

Тръшна се гол на един тапициран стол и запали цигара. Ужасно състояние още през първата нощ на карнавала. Хрумна му, че една напитка може да му помогне, и повика келнер. Келнерът се спря с ням въпрос пред стола му, без да се смущава от голотата на Хорн. Никакви дрехи не покриваха и неговото гладко, лъскаво пластмасово тяло.

— Искам нещо, което да ме измъкне от депресията — каза Хорн рязко. — Какво ще ми предложите?

Келнерът се поколеба.

— Аз не съм програмиран да предписвам за заболяване, сър — каза той. — Бих могъл…

— Аз не съм болен! — тросна се Хорн. — Искам някакъв стимулант. Най-добрия, който имате.

— Бих могъл да ви дам най-скъпия — предложи келнерът. — Предполагам, че той ще е и най-добрият. Макар да съм чувал от различни клиенти, че други, по-евтини, повече допадат на вкуса им.

— По-лесно би било, ако управата сложи на келнерска работа андроиди вместо роботи — възкликна Хорн. — Те поне имат известна представа кое какъв вкус има.

— Няма да има никаква полза от това, сър — с лека нотка на протест отвърна келнерът. — Както знаете, на андроидите е забранено да вкусват алкохолни напитки.

— Тази забрана би могла да се заобиколи — рече Хорн с вид на човек, който е заобикалял много наредби, защото беше богат. — Но една напитка би ти причинила само късо съединение.

Изведнъж му се видя смешно, че спори с робот, и се разсмя. Келнерът пристъпи внимателно напред.

— Не ми казахте какъв стимулант желаете — рече той.

— Оставете — отвърна Хорн, изправяйки се на крака.

Келнерът-робот излезе, влачейки пластмасовите си крака по дебелия килим.

Хорн навлече карнавалния костюм и огледа за последен път стаята — негова квартира за една седмица. Може би смяната на обстановката щеше да му подействува. Така или иначе, трябваше да се забавлява! Иначе целият му живот щеше да се сведе до същия кръговрат на монотонност и скука, от които се мъчеше да се измъкне.

Тази година се намираше в друг град; в хотелска стая вместо у дома си. На хиляди мили от притесняващия кръг на своите близки…

Не би било зле все пак да вземе някакъв стимулант.