Хана Хауъл
Шотландски младоженец (23)

Епилог

Девет месеца по-късно

— Армия от червенокоси се насочва към крепостта ти — обяви Нанти, влизайки в голямата зала.

Дърмот спря да крачи напред-назад, четиримата му по-големи сина, които крачеха зад него, също се спряха, а едва прохождащите Финли и Кирнак се блъснаха в тях. След като вдигна близнаците отново на крака, той се намръщи към Нанти.

— Как, по дяволите, са разбрали, че е днес?

— Може би просто са почувствали, че ще се случи скоро.

— Да, сигурно. — Започна отново да крачи из стаята.

Нанти изгледа брат си и шестте му малки момчета за момент, преди да се разсмее.

— Какво правите?

— Крачим — каза Дърмот.

— Да, крачим — отвърна Одо. — Фрейза каза, че мъжете крачат напред-назад, когато жените раждат. Тя помага на мама и ни прати тук долу да крачим с татко.

— На Айви и Алис не им ли е позволено да крачат? — попита Нанти.

— Не, Гленда каза, че дамите седят, шият и си казват една на друга, че вече не остава много.

Дърмот изгледа възмутен брат си, когато Нанти започна да се смее толкова силно, че му се наложи да седне. Тъкмо възнамеряваше да му се скара, когато ордата Камерън нахълта в залата. Сигимор бързо реши, че само краченето не е достатъчно мъжествено и започна да пие. Дърмот бе доволен от тази промяна, въпреки, че не бе достатъчно да откъсне изцяло мислите му от Илса. Искаше това раждане най-после да приключи, искаше да види, че тя е добре и в безопасност с детето им на ръце.

Тази мисъл едва бе преминала пред ума му, когато на входа се появи Гленда и изкрещя:

— Момиче е!

Хаос бе единствената дума, която описваше това, което последва. Дърмот изведнъж се оказа в собствената си спалня, която бе пълна с грамадни червенокоси мъже и осем развълнувани деца. Тогава Гленда и Фрейза, които също бяха в стаята му се усмихнаха. Младият мъж гледаше удивено как двете жени, използвайки лакти и заплахи, избутаха тълпата навън. Изведнъж той се оказа сам в спалнята си, с жена си и новата си дъщеря.

— Ела да видиш момиченцето ни — каза Илса.

Дърмот тъкмо стигна до едната страна на леглото, когато Одо се появи от другата. Младият мъж погледна сина си и въздъхна.

— Одо, защо си още тук?

Момчето погледна новата си сестра за момент, след което погали Илса по главата.

— Хубаво бебе е, нищо, че е момиче — каза той и се насочи към вратата. — Сигурен съм, че ще се справите по-добре следващия път.

— Как може да се смееш? — попита Дърмот, след като Одо излезе, а Илса започна да се кикоти.

— Как бих могла да не се смея?

— Той прекарва прекалено много време със Сигимор — каза Дърмот и погледна малкото бебе, която тя държеше в свивката на ръката си.

Илса го хвана за колана и го дръпна към себе си, за да седне на леглото, преди да му представи плода на любовта им. Бяха го създали онази сутрин, след като си бяха признали, че се обичат.

— Не се бой. Няма да ти давам по едно такова всяка година.

Той се усмихна и я целуна.

— Ще съм благодарен за всяко дете, което ми родиш. Само помни, че теб искам повече.

— Искам да съм сигурна, че ще остана тук и ще ме желаеш, докато и двамата станем толкова стари, че да не можем да ставаме от леглото.

Дърмот се засмя и се излегна до нея, посягайки да погали бузката на бебето.

— Добре дошла, малката ми — каза той и се надигна да целуне Илса. — Обичам те.

— И аз те обичам.

— Тя ще бъде непоправимо разглезена, нали знаеш?

— С толкова много чичовци, вуйчовци и братя как би могло да бъде по друг начин.

— Как ще я кръстим?

— Пийс.

Дърмот погледна новото попълнение към семейството му, помисли си за ордата долу в голямата зала и се ухили.

— Да, Пийс. Всеки път щом погледна към нея, ще си спомням този момент, и че без значение какъв хаос е около нас, винаги можем да открием този сладък, спокоен мир, щом сме заедно.

— Да, мой смели рицарю. Сега и завинаги.

— Сега и завинаги.