Хана Хауъл
Шотландски младоженец (20)

Двадесета глава

— Направи голяма грешка, Скъпоценна любов — каза Илса, нежно избутвайки децата зад себе си, притискайки ги към стената.

— Нима? — Маргарет погледна към меча в ръката си и се усмихна на Илса. — И каква ще да е тази грешка?

— Уби единствената истинска заплаха за мен.

— Не мислиш, че това оръжие е заплаха?

— Не и в твоите ръце.

— Използвала съм го и преди. — Погледна Алис. — Ще ми е мъчно да я нараня. Толкова прилича на моята Анабел. Сякаш продължава да живее в детето си.

— Боже, надявам се да не е така. Анабел е била зла. Използвала е хората. Използвала е и теб, Скъпоценна любов.

— Ти не я познаваше — сопна й се Маргарет. — Никога не би могла да я разбереш. Тези мъже, тези свине, мислеха, че са я победили, но тя ги надви. Накара ги да се влачат по корем, разобличавайки слабостите им пред света. Да, тя ги използваше, но обичаше мен — заяви Маргарет. — Бих искала да пощадя детето и да го отгледам като свое, но това е невъзможно. За да отмъстя на Дърмот, всички вие трябва да умрете.

— И след като уби Джорди и Луси, как смяташ да обясниш смъртта ни?

— О, ще направя така, че да изглежда, че Джорди те е убил, след което се е отровил. Вината го е накарала да посегне на себе си. Може да оставя и малка бележка с признанията му. Все пак и Луси е мъртва и не бива да го забравям.

— О, не, не бива. Но не си ли се замисляла, че аз мога да имам някаква възражения относно плана ти? Да не би да си мислиш, че ще стоя и ще държа косата си настрани, за да не ти пречи, докато избираш как да ми прережеш гърлото?

Илса видя как Маргарет все повече се ядосва и знаеше, че планът й работи. Изненада я малко, тъй като не го бе очаквала да стане толкова бързо. Надяваше се Маргарет да се ядоса толкова много, че ще действа, без да мисли, жадна да пролее кръвта й. Тогава Илса щеше да избяга навън, карайки Маргарет да я последва. Още по-важно бе да я отдалечи от децата, за да може без да се бои да използва собствените си оръжия. Беше план с малък шанс за успех, но изглежда бе грешала.

— Не осъзнаваш ли, че дребният ти животец е в ръцете ми? — изсъска й Маргарет.

— Това, което разбирам, е, че си се побъркала още преди години. Не се боя от теб. Не си повече от една курва-убийца, също като любовницата ти Анабел.

Гневът на Маргарет изригна толкова силно и бързо, че Илса една не изпусна шанса си, което щеше да има фатален край. Бързо хукна към вратата, когато Марагрет тръгна към нея с вдигнат меч. Лудата жена я последва, проклинайки. Илса се бе подготвила да тича надалеч, но тогава я чу да се препъва. Обърна се, надявайки се да се възползва от ситуацията, но Маргарет вече се бе изправила с меч над главата си. Илса плъзна ръка в скрития джоб на полата си, хващайки една от камите си. Сега вече можеше да извади оръжията си и да се бие. Макар че не искаше да наранява Маргарет, ако се наложеше, щеше да го стори. Очевидната лудост на жената беше стопила желанието на Илса да причини смъртта й.

* * *

— Маргарет ще я убие — каза Дърмот.

Той понечи да излезе от горичката, която обграждаше колибата, но Сигимор го дръпна назад.

— Ако се покажеш сега, може да я разсееш и със сигурност ще бъде убита.

Дърмот не помръдна повече, погледът му беше насочен към Илса, когато попита:

— Къде е Джорди? А Луси?

— Избягали са, или вече са мъртви. Ако бяха тук, щяха да гледат. Не мисля, че Илса щеше да успее да изведе Маргарет навън, ако Джорди беше все още там и можеше да помогне.

— Да, мисля, че си прав. Значи децата ми може да са сами в колибата.

— Да, би трябвало. Затова Илса примами Маргарет навън. Така е можела да извади собствените си оръжия и да се бие, без да се тревожи, че децата може да пострадат. — Сигимор погледна към колибата и се усмихна широко. — Създал си няколко много умни деца, Макенрой.

Дърмот се намръщи, проследи погледа на Сигимор и едва не възкликна. Алис излизаше от колибата, влачейки одеяло върху, което лежаха синовете му. На момиченцето никак не му беше лесно, мъчейки се да дърпа одеялото след себе си. Беше много тежко за толкова малко момиченце, но тя изглеждаше доста решителна.

— Елате! — нареди Сигимор. — Мисля, че ще е безопасно да заобиколим и да минем зад колибата.

След като погледна още веднъж към жена си, Дърмот последва останалите. Искаше да изтича долу и да сложи край на заплахата, пред която бе изправена Илса, но се насили да приеме преценката на роднините й. Те познаваха силата и уменията й по-добре от него. А през това време той можеше да помогне на децата си.

Докато стигне до Алис, тя вече плачеше тихичко и бе цялата издраскана от многото падания, но продължаваше да се бори да отведе братята си по-далеч от колибата. Очичките й се разшириха, като го видя заедно с останалите, но изпълни заповедта му да мълчи. Миг по-късно той я притискаше в прегръдките си, докато Сигимор внимателно преглеждаше близнаците за наранявания.

— Те искаха да наранят братята ми, татко — каза тихо Алис.

— Ти си много смело момиченце, задето се опита да ги спасиш — каза й той шепнешком.

— Одо казва, че трябва да се грижим един за друг.

Лиъм излезе от колибата, приближи до тях и каза.

— Само Маргарет е останала.

— Мисля, че Джорди счупи нещо в Луси — каза Алис. — Мама ми покри очите, затова не го видях.

— А Джорди? — попита Дърмот.

— Помниш ли, когато ни каза, че мама е болна, защото е пила лошо вино? — Дърмот кимна. — Мисля, че Джорди пи лош ейл. — Тя погледна към предната част на колибата. — Сега ще помогнеш ли на мама?

— Да, сладка Алис, ще й помогна.

— Аз ще остана с децата — каза Нанти.

— Дали младата дама ще желае да донеса мокра кърпа, с която да почистя раните й? — Лиъм попита Алис.

След като Дърмот я пусна, Алис седна на одеялото и погледна Лиъм.

— Да, сър. Имам мръсотия по себе си и не ми харесва.

Дърмот последва близнаците Камерън и Тейт от другата страна на колибата, докато двете жени се появиха в полезрението им. Докато гледаше съпругата си, младият мъж реши, че не съществува нищо, което може да отвлече вниманието на Илса от противника и меча му. Тя имаше съсредоточеното, бдително държание на воин, чакащ знак за опасност или възможност да удари. Сигимор извади кинжала си и Дърмот се почувства леко изненадан от чувството на спокойствие, което усети. След това осъзна колко удобно се чувства покрай братята на Илса. Нямаше никакво съмнение, че братът на жена му ще използва кинжала със смъртоносна точност в мига, в който помисли, че може да има опасност за живота на Илса. Засега мълчаливо се съгласиха да видят как ще се справи с Маргарет.

* * *

— Свали меча, Маргарет! — каза Илса. — Не искам да те убивам.

Маргарет се изсмя.

— Как ще ме убиеш? Ще ме удавиш в собствената си кръв ли? Аз имам меч.

Илса извади кинжалите си.

— А аз не съм невъоръжена. Докато успееш да вдигнеш меча си, мога да забия кинжала дълбоко в сърцето ти. — Кимна, виждайки, че Маргарет се намръщи несигурна. — Свали меча. Няма да позволя да те обесят за това — обеща тя, надявайки се Дърмот да се съгласи. — Може да те изпратим при баща ти, той ще се погрижи за теб.

— Баща ми? — Маргарет се засмя, но звукът не беше весел. — Баща ми не може и няма да ме защити. Никога не ме е защитавал. Не ме предпази от собствения си брат, нали? Нито от братовчедите му. Нито от пияните си приятели!

Явно беше грешна тактика да говори за баща й, помисли си Илса. Ето как бе полудяла Маргарет. Илса можеше да плаче за изплашеното, малтретирано дете, което е била, можеше да намери милост за обърканата, изплашена жена пред нея, но ако я принудеше, щеше да я убие. Но не бе сигурна дали другата жена го осъзнаваше.

— Трябва да си отмъстя — каза Маргарет. — Дърмот отне Анабел от мен. Аз ще отнема теб от него.

— Ти сама си й дала отварата, която я е убила.

— Мъжът щеше да има още едно дете от нея, но нямаше да го приеме за свое! Това щеше да я посрами.

— Жената е носела копелето на друг мъж, ако е била посрамена, то го е сторила сама, държейки се като курва.

— Не! Ти не я познаваш! Тя беше воин. Показваше на мъжете собствените им слабости и глупост. Тя ги завладяваше, бяха стотици. Можеше да накара дори най-набожните мъже да я пожелаят, показвайки им, на тях и на целия свят, че не са по-добри от зверовете.

— Мислиш си, че е водила голяма битка, карайки мъжете да се възбуждат? Не са нужни кой знае колко големи способности за това. Един мъж може да се събуди сам в леглото и твърд като камък, само защото насън е видял женски гърди. Да накара мъжете да спят с нея не е голяма победа. Ако мъжът е достатъчно зажаднял, ще спи и с най-грозната жена, дори тя да има циреи по задника си. Просто леко ще примижи. Може би тя е лъгала и самата себе си. Не знам защо е правела това, което е правела, но това не е никаква победа. Наистина ли си готова да умреш заради тези лъжи?

— Тя не ме е лъгала! Правеше всички тях за смях и затова е мъртва!

Маргарет хукна към нея, но Илса бе готова. Дръпна се настрани и я препъна. Мечът падна от ръцете на жената и двете се хвърлиха една към друга в ръкопашен бой. Илса се оказа въвлечена в жестока битка. Маргарет нямаше умения, но се биеше като гневна жена. Илса се почувства като млад воин, изправен пред по-голям и по-силен противник… играещ мръсно. Само след миг закова жената под себе си на земята.

Докато си поемаше дъх, игнорирайки пищящата и ритаща фурия, Илса погледна към колибата. С крайчеца на окото си забеляза позната глава със светла коса. Вече не беше сама. Надяваше спасителите й да са пристигнали едва сега, в противен случай щяха доста да й се подиграват и да я подкачат.

— Маргарет — каза тя, — мога да те убия. Вече би трябвало да си го разбрала. Имаш шанс да живееш, макар че сигурно ще те изпратят при монахините. И все пак, ще си жива. Предаваш ли се?

— Да — каза Маргарет. — Предавам се.

Илса се изправи внимателно, без да откъсва поглед от жената. Осъзна, че по време на битката е изпуснала кинжала си и веднага измъкна втория от ръкава си. Маргарет преди минути бе казала на Джорди, че не би го отровила, а стори именно това. По тази причина Илса много добре знаеше, че думата й няма тежест.

В мига, в който отстъпи и жената се изправи на крака, осъзна, че няма да бъде лесно. Маргарет също държеше кама и се смееше. Проклинайки тихо, Илса поряза ръката й, карайки я да простене и да изпусне кинжала. След това я удари в челюстта. Разтърси ръката си, за да прогони болката, а Маргарет се срина на земята.

Илса я погледна, за да се убеди, че е в безсъзнание и се обърна да отиде при децата си. Братята й и Дърмот тъкмо се задаваха иззад колибата, когато чу тих шум от движение зад себе си. Беше направила грешка, трябваше да вземе кинжала от Маргарет. Сега нямаше никакъв избор. Стоеше между мъжете и жената, затова те не можеха да поемат тази тежест, заради нея. С тежка въздишка тя се обърна и хвърли ножа.

Маргарет замръзна, кинжалът бе все още в ръката й, когато се наведе да види оръжието, забито дълбоко в гърдите й. Бавно, тя се срина на колене. Когато Илса пристъпи към нея, тя леко се свлече по гръб. Когато погледна в очите на Маргарет зад студената им синева видя мъглата на смъртта.

— Казах ти, че мога да те убия — каза Илса. — Защо не ми повярва?

— О, но аз ти повярвах — прошепна Маргарет.

Значи тя я бе избрала за свой екзекутор, помисли си Илса, наведе се и нежно затвори безжизнените очи на Маргарет. Дърмот стигна до нея и я прегърна силно. Тя се притисна към него и погледна към братята си. След миг малко тяло се обви около краката й и Илса се усмихна на Алис. Лиъм и Нанти носеха близнаците.

— Как ме намерихте? — попита тя, измъквайки се от обятията на Дърмот, за да вдигне Алис.

— Одо те е проследил — каза Дърмот, заставайки така, че Алис да не може да види тялото на Маргарет, докато близнаците Камерън го носеха към колибата.

Илса поклати глава и нежно погали гърба на Алис. Детето се бе вкопчило в нея, но не изглеждаше много изплашено. Младата жена се молеше да не й останат никакви белези от случилото се. Тогава забеляза драскотините по ръцете и краката на детето.

— Какво си направила, миличка? — попита тя, поглеждайки раничките по-внимателно. Забеляза, че някой вече се е погрижил за тях.

Дърмот се усмихна и погали косата на Алис, докато разказваше на Илса какво е направило детето.

— Тя е много умно и смело момиченце.

— О, да. — Илса целуна челото на Алис. — Справила си се много добре, малката ми. Наистина много добре.

— Може ли вече да се прибираме у дома? — попита Алис.

— Тейт, Лиъм и аз може да ги отведем в Клакхтром — каза Нанти. — Не мисля… — Той се поколеба поглеждайки към колибата.

Там имаше тела, за които трябваше да се погрижи, осъзна Дърмот. Джорди и Луси просто можеха да бъдат погребани в гората, но Маргарет имаше роднини, които щяха да я търсят и да се чудят какво се е случило с нея. Трябваше да я върне на братовчедка й и да обясни какво се е случило с нея. Нямаше да е лесно, помисли си той, докато целуваше жена си и дъщеря си по бузите.

— Да — каза той. — Имаме да свършим малко работа.

— Дърмот — започна Илса, — Маргарет…

— Научих всичко за нея в Мюлейдън. Не беше голяма изненада. Затова се върнахме, след като прекарахме само един ден в Дъбхайдленд. Ще ти разкажа всичко по-късно — той я целуна отново и отиде при близнаците Камерън в колибата.

Илса скоро се озова на седлото пред Лиъм с Кирнак на ръце, яздеща обратно към Клакхтром. Почувства се много изтощена и то не само заради всичко преживяно днес. Сега по ръцете й имаше кръв, и без значение дали Маргарет го заслужаваше или не, нямаше лесно да се справи с този товар.

— Нямаше никакъв избор — каза Лиъм. — Истината е, че мисля, че тя искаше да го направиш.

— Така е — каза Илса. — Точно преди да умре, ми го каза. И ще го приема. Почти успях да го приема. И мисля, че беше милост от моя страна. Тя беше наистина луда. Нямаше как да я вразумя, да й покажа колко грешни са били нещата, в които вярваше за Анабел и във всичко, което жената бе сторила.

— Да — Лиъм замълча за момент, преди да каже: — Всъщност, имам няколко въпроса относно някои от твоите вярвания. Грозна жена с циреи по задника?

Илса видя Нанти и Тейт да се хилят и въздъхна. Всички са били там и са я чули, точно както се боеше. Сега щяха да започнат да я подкачат. Въздъхна отново, този път драматично и се усмихна. Със сигурност много скоро щеше да се подразни, но засега се радваше, че има какво да я разсейва.

* * *

Дърмот беше изтощен, но въздъхна облекчено, когато излезе от стаята за къпане и се насочи към спалнята си. Денят бе по-скоро триумф, отколкото трагедия, но той не бе сигурен дали ще има сили дори да прави любов със съпругата си. Срещата с роднините на Маргарет бе минала много по-лесно, отколкото бе очаквал. Жената го увери, че няма да има никакви опити да бъде отмъстено, Маргарет ще бъде погребана тихо и забравена.

Той се намръщи, осъзнавайки, че братовчедката не бе никак изненадана от лудостта й. Дърмот се зачуди дали бащата на Маргарет е подозирал, че дъщеря му не е с всичкия си. Ако е било така, той никога не е трябвало да опитва да омъжи момичето за него. Младият мъж реши да не си блъска ума над това, но занапред да бъде внимателен, ако има вземане-даване с Лезли Кембъл. Надяваше се обаче, че след тази трагедия повече никога няма да се срещне с бащата на Маргарет.

Другото нещо, което го тревожеше, освен странната смес от изтощение и напрежение, бе едно голямо разкритие. Той обичаше жена си. Имаше такова подозрение, когато остатъка от паметта му се върна в Мюлейдън, но сега вече бе сигурен. Първият миг, в който я видя изправена пред Маргарет, която държеше меч в ръка, затвърди това, което бе започнал да чувства, след като си спомни първия път, когато правиха любов. Бе убеден, че животът му няма да е никак хубав, ако Илса не е до него.

Преди тя също го обичаше, но сега не бе сигурен дали е така. Беше я наранил. Още помнеше болката в погледа й, и то ясно, когато умишлено я бе обиждал, отхвърляйки онова, което сега знаеше, че е било любовта й. И макар да не го знаеше със сигурност, подозираше, че щетите, които бе нанесъл са значителни. Дърмот силно се надяваше да ги оправи. Много се боеше, че може да е убил любовта, от която сега се нуждаеше, както се нуждае от въздуха, който дишаше.

Щеше да му се наложи да ухажва жена си, реши той, влизайки в спалнята и поглеждайки към леглото. Не беше нещо, в което бе особено опитен, но щеше да даде най-доброто от себе си. Когато чувствата помежду им бяха толкова несигурни, той не смяташе, че ще е разумно да започне да й декларира любовта и нуждата си от нея. Щеше да му се наложи да действа бавно, да й покаже, че й се доверява, и да спечели отново обичта й.

Свали дрехите си тихо и се настани в леглото, придърпвайки я към себе си. Там й беше мястото, в обятията му. Една част от него го бе знаела от самото начало, но се бе борил с това чувство. Сега, той искаше и Илса да го научи.

— Дърмот? — промърмори Илса, обръщайки се в ръцете му и целувайки го сънено по брадичката.

— Да, извинявай, че те събудих — каза той, осъзнавайки, че не е толкова изтощен, колкото си бе мислел.

Тя се сгуши по-близо до него и започна да гали гърдите му.

— Имаше ли някакви проблеми, като отнесе тялото на Маргарет при братовчедка й?

— Не. — Той помилва гладкия й гръб и се усмихна, когато тя простена от удоволствие и се притисна по-силно към него. — Братовчедка й не бе особено изненадана от това, което бе направила Маргарет.

— Семейството й е знаело, че е луда?

— Боя се, че да, но това сега е без значение.

— Умряха трима души, един, от които вероятно бе невинен, и много други бяха изложени на опасност. Мисля, че има значение.

— Всъщност, има голяма вероятност лейди Огълви да е била убита от Маргарет. — Продължи да я милва, докато й разказваше какво бе научил в Мюлейдън.

— Господи! — прошепна тя. — Няма как да не се зачуди човек как нещата са стигнали толкова далеч, без никой да сложи край.

Беше леко изненадващо, че страстта още пулсира в тялото й, въпреки ужасната тема, която обсъждаха. Тя реши, че е така, понеже днес се бе изправила пред смъртта и оцеля. Топлината на тялото му и горещината от докосването му успяха да прогонят студа, който се бе вкоренил в костите й. Тук, в прегръдките му, беше животът и страстта, която изпитваше, беше неоспоримото доказателство за това.

— Ако бях на твое място, в бъдеще нямаше да се доверявам на Лезли Кембъл — каза тя и простена тихо, когато той облиза едното от зърната й през материята на нощницата.

— Нямам намерение да му се доверявам.

Дърмот свали нощницата и нагласи тялото й под своето.

— Нямаше ме цяла седмица.

Илса целуна силната му шия.

— Забелязах, че те няма.

— Усещах болезнена липса до себе си, особено нощем.

— Какво? Нима братята ми не ти правеха компания? — Илса плъзна ръката си надолу и погали ерекцията му, наслаждавайки се на леките звуци на удоволствие, които той издаваше.

— Те със сигурност не можеха да ми предоставят компанията, за която копнеех. — Целуна нежната кожа между гърдите й. — Освен това не миришат толкова сладко.

Тя се изкиска, но смехът й бързо се превърна в стон, когато съпругът й захапа леко зърното, преди да го засмучи. Илса сплете пръсти в косата му и се отдаде на глада, който той засищаше с нея. Точно от това имаше нужда, а изглежда, той също. Поне тук все още си подхождаха много добре.

Любовната игра бързо нарасна, ставайки бурна и дива. Илса не можеше да се насити на вкуса му или на чувството да го усеща до себе си. Дърмот също се държеше така, сякаш е изгладнял за нея. Когато най-после той съедини телата им с един силен тласък, тя повече не можеше да се въздържа, потапяйки се в сладката забрава, с която винаги я даряваше. Тя го прегърна силно и той се присъедини към нея в удоволствието.

— Сега вече съм истински изтощен — промърмори Дърмот, когато най-после успя да се повдигне на ръце, да се отърка у нея и да завре нос в косата й.

— Братята ми не успяха ли да те изтощят? — попита тя сънено и се ухили, щом чу стона му.

— Братята ти могат да изморят и светец. Бях повече от удивен, когато за пръв път влязох в Дъбхайдленд — каза той и разсеяно погали стомаха й. — През целия си живот не бях виждал толкова червенокоси мъже на едно място. Едва не ослепях. — Усмихна се, когато Илса се изкиска. — В началото не ме посрещнаха много топло, но Сигимор им обясни всичко.

— О, боже!

— Да, и макар почти всичките ти роднини да ме приеха след това, имаше няколко, които очакваха всеки момент да стана кривоглед и да ми текнат лигите. — Засмя се заедно с нея, след това я целуна по шията и затвори очи. — Всичко свърши, Илса.

— Да, краят беше тъжен, но все пак донесе облекчение.

— Сега ще можем да спрем да се оглеждаме през рамо и просто да живеем живота си. Сега ще имаме време да се погрижим брака ни да потръгне.

Илса го изчака да продължи, но чу тихото му похъркване. Тогава напрежението, което я бе сграбчило, изчезна и тя въздъхна. Трябваше да очаква да каже нещо и ситуацията да се измени, след като бе върнал спомените си и врагът им бе победен. И все пак всяка промяна я караше да се чувства несигурна, а тя не разбираше напълно защо е така.

Бракът им не бе идеален, но беше по-добър от много други. Споделяха изгаряща страст, а малко по малко и други неща. Вече имаха огромно семейство и много приятели. Сега им предстоеше да създават нови приятелства с хората в Клакхтром, тъй като той нямаше повече да подозира всеки, че е предател или враг. Тя не знаеше какво друго биха могли да бъдат според съпруга й и осъзна изненадана, че не иска да знае.

Какво се бе случило с мечтите и надеждите й, зачуди се тя? Дали и те не бяха изчезнали в деня, в който влезе в църквата и го видя готов да се ожени за друга жена? Дали болката и гневът не бяха родили страх, който тя осъзнаваше едва сега? Имаше много неща, които трябва да приеме, преди да е готова за още промени. За нещастие, имаше чувството, че Дърмот няма да й даде никакво време.

Това беше толкова типична мъжка постъпка, реши тя намръщено. Сега умът му бе спокоен, врагът му — мъртъв и вече бе готов да обърне внимание на жена си и брака им. В елементарния му ум всичко беше много ясно и просто.

Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои, осъзнавайки, че сама се самонавива. Беше късно, бе изтощена и не беше време да мисли за нещо толкова важно като брака й. Или нещо толкова сложно като собствените й чувства, реши тя с уморена въздишка и затвори очи. Щеше да отдели време да мисли за това на сутринта.

Илса отпусна ръка в долната част на корема си и почувства лек прилив на болка и тъга заради детето, което насила бе убито в утробата й. Дърмот бе започнал да става добър баща и тя искаше да му даде още едно дете. Гленда й бе казала за начини, по които да задържи семето му в утробата си и Илса бе решена да се възползва от тях. Беше взела решението да го направи, защото не знаеше дали би се случило по естествен начин отново, нито пък какво чувства и иска Дърмот. Но засега май щеше да задържи изпълнението на това решение, тъй като самата тя вече не знаеше желанията си.