Хана Хауъл
Шотландски младоженец (16)

Шестнадесета глава

Беше толкова приятно да си чист от глава до пети, реши Илса, докато сушеше косата си пред огъня. Нежното измиване само с мокра кърпа, докато беше болна и след това, когато започна месечното й кървене, не бе достатъчно, за да я накара да се почувства напълно чиста. В мига, в който Дърмот излезе от стаята тази сутрин, тя поиска да й бъде подготвена вана и безсрамно се наслади на този лукс. Сега и отвън, и от вътре се чувстваше идеално.

Гленда беше прекалено скромна. Жената настояваше, че тяло на Илса бе свършило повечето работа. И макар обикновено да оздравяваше бързо, младата жена знаеше, че билките на лечителката бяха поддържали силите й и бяха премахнали отровата от нея. Освен това бе направила така, че кърмата й да спре, без да почувства дискомфорт. На Илса й се искаше жената да имаше и отвара, която да заличи мъката от загубата на детето й.

Тя подскочи леко, когато Дърмот неочаквано нахлу в спалнята. Предполагаше се, че ще е зает с приготовленията за отпътуването им към Дъбхайдленд. Това бе една от причините да настоява за банята. Искаше да изглежда възможно най-добре, когато се сбогува с мъжа си. Очите й се разшириха, когато той се ухили и заключи вратата.

— Изкъпала си се — каза той, приближавайки към нея.

— Да. — Илса изведнъж се почувства много разголена, въпреки че бе облечена с тежка роба.

— Значи цикълът ти е приключил.

Илса се изчерви.

— Да.

— Ах, много добре.

Очите й се разшириха, когато той започна да се съблича.

— Мислех, че скоро потегляте.

— Да. След — каза той.

— След? О! Разбирам. Мислиш малко да се повеселиш, преди да изчезнеш в мъглата.

— Навън е прекрасен слънчев ден. На хоризонта няма мъгла. — Игнорира раздразнението й и продължи да се съблича.

— Кога тръгваш? — попита тя, станала изведнъж подозрителна, докато се опитваше да не забелязва, че той е само по долни гащи.

— След час. — Той я вдигна на ръце и я отнесе към леглото. — Мисля, че времето е достатъчно за прилично, сърдечно сбогуване.

* * *

— Е, това определено беше сърдечно — промърмори Илса, когато най-после успя да си поема дъх и усети как Дърмот се смее до кожата й.

Но определено не беше прилично, помисли си тя, поглеждайки към мъжа, отпуснат в прегръдката й. Бързо, яростно и малко грубо, но не и прилично. Предположи, че би трябвало да е възмутена, задето той прави любов с нея, след което си обува ботушите и заминава. Но тялото й бе все още сгорещено и развълнувано и беше невъзможно да се ядосва. Досега не бе в състояние да задоволи нуждите му, а отпътуването им вече не можеше да бъде отлагано.

Вероятно бе глупаво, но тя се чувстваше поласкана. Дърмот очевидно бе разбрал желанието й да се изкъпе и без значение, че пътуването бе толкова важно за него, той бе бързал да стигне до нея. След като бяха минали само шест дни, откакто бяха правили любов, Илса знаеше, че не нуждата след дългото въздържание го бе довела при нея. Фактът, че той щеше да замине от Клакхтром, отнасяйки пресния спомен за страстта, която бяха споделили, определено повдигаше настроението й. Не, помисли си тя, Дърмот можеше да стане от леглото им и да се качи на коня си, за да замине, но тя нямаше от какво да се оплаче, след случилото се току-що.

— Нищо не би ме зарадвало повече от това да остана тук — каза Дърмот, целуна я и стана от леглото. — Но не мога.

Илса седна, покри с чаршаф гърдите си и го загледа как се облича.

— Сигимор намери ли някаква следа в дневниците на Анабел?

— Не е казал. Попитах го, но той само сви рамене. Каза, че първо ще говори с Лиъм. Той беше умният ви братовчед, нали?

— О, да. Обичам да мисля, че всички Камерън са умни — обясни тя, усмихвайки се на Дърмот, — но Лиъм е нашата ярка звезда.

— Всяко семейство има такива. Близнаците са прекалено малки, за да разберем какви са, но мисля, че засега Одо е нашата.

Не беше лесно, но Илса успя да скрие емоциите, които я заляха от начина, по който Дърмот нарече Одо „нашата“.

— В това няма съмнение.

— Трябва да тръгвам. — Той я целуна бързо и страстно, преди да се насочи към вратата.

— Да не си посмял да тръгнеш, преди да сляза долу до защитната стена.

— Тогава побързай. Аз не съм единственият нетърпелив да се отправи към Дъбхайдленд.

Той се засмя леко, когато тя започна да си мърмори под носа. Изненада го това, че тя не се ядоса, задето я отведе в леглото, облада я мощно и след това си излезе. Но в мига, в който разбра, че е поискала да й приготвят банята, не можа да устои. Все пак това направи сбогуването им много по-приятно, отколкото се очертаваше да бъде. Ухилен той излезе навън.

— Не съм сигурен, Тейт — проточи Сигимор, — но като братя на Илса, мисля, че е наш дълг да изтрием тази усмивка от лицето на негодника.

Дърмот просто се ухили на двамата Камерън и отиде да провери седлото на коня си.

— Мисля, че трябва да изтрием усмивката от лицето му просто, защото той има повод за нея, а ние не — заяви Тейт.

— Да, така ще е справедливо — намеси се Нанти.

Преди да успеят да продължат, Фрейза и Гай доведоха децата, за да се сбогуват. Дърмот погледна към осемте деца, които бе признал за свои. Можеше да е сигурен единствено за близнаците, и то го бе осъзнал едва наскоро. Но това вече бе без значение. Преди Илса да пристигне, децата бяха просто рядко посещавана отговорност, но тя ги изведе от детската стая и го накара да ги опознае, за което й бе благодарен. Те бяха една от причините да осъществи това пътуване, за да си възстанови спомените, добрите и лошите, надявайки се да узнае истината.

Леко разрошена, Илса излезе от крепостта, и Дърмот неочаквано разбра от какво има нужда. Това бе семейството, което искаше да има, когато се ожени за Анабел. Жена му и децата му се бяха събрали, за да му пожелаят Господ да е с него, и щяха да го чакат, за да го посрещнат с добре дошъл, когато се завърнеше. Беше леърд на Клакхтром от шест години, но никога не бе имал това. Сега се чувстваше богат. Всичко, което трябваше да направи, бе да прогони останалите съмнения и страхове, затова бързаше да свърши с това.

След като излязоха от Клакхтром и след като няколко пъти се обърна, за да помаха на децата, Дърмот погледна Сигимор.

— Сега ще ми кажеш ли какво си открил в дневниците на Анабел? — попита той.

— Не съм сигурен, че съм открил нещо повече от това, че първата ти жена е била… ах, как да го кажа…? — поколеба се той.

— Курва? — Дърмот осъзна, че единственото, което е останало от чувствата му към Анабел, бе срамът, че е бил толкова глупав да се ожени за тази жена.

— Да — Сигимор направи гримаса. — Прочетох почти всичките, тъй като реших, че може да има някаква следа в останалите. Да, била е курва, но тъй като не е било за пари и не е било, задето не може да задоволи потребностите си, запитах се, защо го е правила?

— Откри ли отговора?

— Може би. Мисля, че е искала власт.

— Как това може да й даде власт? — попита Тейт. — Каква власт може да получи като някакъв глупак се тласне в нея? Мисля, че жената е доста уязвима в тази позиция.

— Според мен и мъжът е доста уязвим — каза Дърмот.

— По много начини е така — съгласи се Сигимор. — Тя е показала собствените си слабости с първото изнасилване — каза той и погледна Дърмот. — Мисля, че е имало още злоупотреби, още изнасилвания.

Дърмот кимна.

— И аз имам такова чувство.

— И така лейди Анабел решава да пренасочи оръжието им срещу мъжете. Описала е всичко като битки, водени и спечелени. Не се е интересувала от интимната част с мъжете.

— Да, и аз забелязах това. Анабел е превърнала оръжието на мъжете в тяхна слабост.

— Със сигурност доста се е постарала. Някои мъже мислят, че като вземат жена в леглото си, това означава, че са красиви, мъжествени или страхотни любовници. Някои жени мислят, че като вземат мъж в леглото си, това значи, че са красиви, желани, може би дори обичани. Лейди Анабел обаче е мислела, че така доказва, че е силна, а мъжете слаби глупаци, които мислят със слабините си. Докато четох какво е писала, останах с неприятното впечатление, че Анабел е гледала на всеки мъж, който се е подал на съблазняването й, като на слабак. Особено се е наслаждавала да превръща толкова много от хората ти в предатели, Дърмот, притискайки ги да предадат леърда си в обятията й. Считала е за огромна, гигантска загуба, когато не е можела да съблазни някой от братята ти. Мразела е лейди Джилиан.

— Подозирам, че е така, защото Джилиан бе видяла истинската й същност.

— Да, и аз мисля така. На моменти написаното от първата ти жена звучи, сякаш е смятала, че е на кръстоносен поход. Тъй като знаем, че повечето от мъжете просто са искали да преспят с нея, очевидно е, че лейди Анабел е смятала, че прави нещо много повече от това да дава на мъжете онова, което искат. Болна жена.

— И младата жена, която е направила своя любовница, не е била, или не е, голяма светица, според мен.

— Да, и след като изчетох дневниците на жена ти, вече съм почти сигурен, че точно онази жена е човекът, който търсим.

— Но няма да ми кажеш какво или кой си намерил, нали?

Сигимор поклати глава.

— Не, докато не съм сигурен. Трябва да говоря с Лиъм. Ако сега ти кажа за заподозрените и в крайна сметка се откаже лъжлива следа, само ще те накарам да възложиш напразни надежди.

Дърмот не мислеше, че надеждите му може да са по-големи, но не каза нищо повече. Беше се опитал да не позволява на очакванията му да растат и се бе провалил безславно. Всеки негов инстинкт му казваше, че скоро ще научи отговорите, които търси от толкова много време. Не беше сигурен дали може да приеме още едно разочарование.

Гневът, горчивината и страхът управляваха живота му прекалено дълго. Първите две бяха изчезнали, тъй като времето излекува раните, нанесени от Анабел. Илса също бе помогнала за това лечение и едва сега осъзнаваше този дар. Но страхът бе останал, подхранван от забулените в сенки спомени и непознатия враг. Беше достатъчно лошо, когато врагът му се бе насочил само към него, но сега той искаше да убие жена му и бе доказал, че няма да се спре пред нищо, и без проблем ще нарани и децата му. Искаше този враг да изчезне, тъй като страхът управляваше живота му и заплашваше да съсипе семейството му. Крайно време беше да се сложи край на всичко това. Той погледна през рамо към Клакхтром. Когато се върнеше, щеше да бъде не само мъж, спомнил си миналото, но и такъв, който се е освободил от него.

* * *

— Мислиш ли, че ще научи истината — попита Фрейза, като седна на масата до Илса в голямата зала.

Илса погледна Фрейза, Гай и Гленда, които изглежда се наслаждаваха на обяда, но не можеха да скрият напрежението и любопитството си. Харесваше й да си въобразява, че е повикала жените на военен съвет. Тъй като Нанти бе с четирите големи деца, а Джени наглеждаше малките, сега й се стори идеалния момент.

— Да, мисля, че ще я научи, или поне голяма част от нея — отвърна Илса. — Дори и преди това падане да върне част от спомените му, Дърмот се ровеше, за да научи истината. От време на време някоя дума или инцидент отключваха различни спомени. Сега той язди към мястото, където е започнало всичко. Но истината може да не му даде всички отговори, които търси.

— О, мислиш, че може да не намери врага си?

— И това е възможност, макар и малка. Тревожа се, тъй като този враг е бил като химера толкова дълго време. Липсата на спомени в Дърмот е помогнала със сигурност. Дори си мисля, че е бил пребит именно защото се е доближил прекалено много до истината. Това, което ме обърква, е, защо толкова време нищо лошо не се е случило.

— След като не помни нищо, за какво им е да го убиват? — попита Гай и се намръщи. — Не, в това няма смисъл, защото са се опитвали да го убият и преди това.

— Да, след смъртта на Анабел изглежда Дърмот е станал много нещастен мъж — каза Илса.

— Мислиш ли, че тогава е започнало всичко.

— Да. Реших да разпитам, за да разбера кога точно са започнали проблемите на Дърмот. Тогава е било. Но не искам да говорим точно за това.

— Не? Не искаш ли да знаеш защо?

— Искам, при това отчаяно. Мисля, че истината може единствено да ми е от полза. Но Дърмот е този, които може да открие отговорите на въпросите, тъй като всички са заключени в паметта му.

— Тогава защо свика тази среща? Това е среща, нали?

— Да. — Илса отпусна ръце на масата и погледна всяка жена по отделно. — Тъй като мъжете търсят врага, смятам, че наша задача е да намерим предателя. Мисля, че можем да го направим, въпреки, че не знаем кой е врагът.

Фрейза кимна.

— Може. Невинаги ти е нужно да знаеш защо мъжът е предател, за да го откриеш.

— Няма ли да стане опасно? — попита Гай.

— Бях отровена в собствената си стая, между тези стени — каза Илса. — Мисля, че вече е опасно.

— Ах, разбира се. И все пак мисля, че Нанти търси предателя.

— Няма да навреди, ако и ние го потърсим. Истината е, че след като Нанти е брат на леърда, може да му е трудно да накара някой да говори с него. Чичо му е бил убиец и не е спечелил сърцата на хората си. След това, скоро след като е станал леърд, Дърмот се е оженил за Анабел и тя само е добавила още повече недоверие и смущение. Това все още се усеща и в клана, и в леърда. Боя се, че нещастието на Дърмот, а по-късно тревогите и подозрителната му природа, не са му създали много съюзници.

Гленда поклати глава.

— Не. Него го е грижа за земите и хората много повече, отколкото чичо му, но винаги е дистанциран, кипи от гняв и това държи хората настрани. Момчето така и нямаше възможността да събере този клан заедно, тъй като, след като се ожени, започна да има свои проблеми. А след нападението, е, не е обвинил никой в лицето, но гледаше всички така, сякаш са опрели кинжал в гърлото му.

Беше много тъжно, помисли си Илса, взимайки си филийка хляб и парче меко сирене. Чичото на Дърмот е прекарал по-голямата част от живота си пиян, завиждащ на брат си и кроящ заговори, които са карали три клана да воюват един срещу друг и почти да се избият. Мъжът не е правил нищо за собствените си земи и хора. Тя предполагаше, че когато Дърмот е дошъл, е имало крехка надежда в хората, но тя е била разбита. Новият леърд бързо е потънал в собствените си проблеми и нещастния си живот. Някои неща са се били променили, но е нямало и помен от обединение и лоялност. За хората в Клакхтром леърдът е бил просто един непознат. За Дърмот хората от клана му са предполагаеми предатели.

След като всички тези проблеми бъдат решени, Дърмот щеше да има много работа за вършене. Щеше да му се наложи да заеме малко от сплотеността на Макенрой, защото сплотеният клан е семейство, а чувството за семейство прави клана силен. Клакхтром беше обещаващ и на мъжа й щеше да му се наложи да спечели доверието и уважението на хората. Илса не смяташе, че ще е много трудно. По много начини той вече се бе доказал пред хората си. Дърмот просто трябваше да им позволи да го опознаят като човек.

— Това постоянно подозрение на Дърмот може да е много уморително — каза Илса. — Едни могат да го разберат и да му симпатизират, но други ще стискат ядно зъби. Това ще се промени веднага щом Дърмот разбере кой е врагът му.

— Но може ли да забрави и да прости? — попита Гленда. — Не искам дори да си помисля колко от мъжете в клана са му сложили рога.

— Той не ги е изгонил или обесил, нали? Нито ги е пребил? Не ги е стиснал за гърлата?

— Не, нито един. Мисля, че е обвинил за това жена си и просто е спрял да се интересува.

— Е, не мисля, че мъжете са много невинни. Все пак тя е опитала да подмами и братята на Дърмот, но те не са се подлъгали. Освен това не е преспивала два пъти с един и същ мъж. Може би някои от проблемите наоколо са причинени от вина. Но това е без значение. Дърмот няма да накаже никой. Тогава не го е направил, значи няма да го направи и сега. Мисля, че просто иска спомена за Анабел да си остане в миналото и всички неправди и грехове да бъдат забравени. Това скоро ще стане ясно на всички прелюбодейци. Но сега трябва да се съсредоточим само върху един мъж.

— Предателят — каза Гай. — Мислиш ли, че е мъж?

— Да — отвърна Илса. — И ще кажа защо. Но не бива да игнорираме и жените. Може да греша и да е някоя жена. Всичко, което знаем, е, че някой помага на врага, и този предател се разхожда из коридорите на крепостта и води опасността близо до децата ми, което никак не ми се нрави.

Трите жени се съгласиха, а Фрейза попита.

— Кой подозираш?

— Всички, освен Джени, Нанти и Том.

— И Джорди ли? — попита Гай. — Съпругът ти каза, че вярва на мъжа, че е взел виното от една прислужница, и нея още я няма.

— Може да е така — отвърна Илса, — а и Нанти в момента търси прислужницата. Просто не мога да се доверя на този мъж. Не ме питайте защо, просто не мога. Това е по-скоро вътрешно чувство. Може би е инстинкт, който ми дава предупреждението, от което имам нужда. А може би е защото не харесвам мрачни мъже, а Джорди е много мрачен. Просто ще го държа под око.

— А аз ще опитам да науча повече за жените, които работят в крепостта — каза Гленда. — Гай може да ми помогне. — Тя погледна извинително към Фрейза. — Не мисля, че тук ще си от голяма полза, защото си била близка както с предишната, така и със сегашната господарка на крепостта.

— Знам — Фрейза отпи от виното си и се намръщи, — но Гай е много по-близко свързана с господарката, нали?

— Да, но тя е дойка на близнаците, родена е в семейство на крепостни и е много млада. И макар, че се отнасят с нея много добре, хората биха я сметнали повече за една от тях, отколкото теб. И Джени може да помогне. А ти и Нейно Благородие ще наглеждате мъжете.

— Ако жените имат проблем да общуват с мен или Илса, защо мъжете по-лесно ще ни дадат информацията?

— Защото сте жени. — Гленда се засмя леко на объркания поглед на Фрейза. — Докато не сложите глупака на стол и да го попитате открито какво ви интересува, той няма да внимава какво говори около жените, колкото би внимавал, ако е около мъже. Повечето от тях просто не могат да видят жената като заплаха. И тъй като не се чувстват заплашени, те ще говорят свободно. Том и Нанти също ще наблюдават мъжете, но някоя слаба, глупава жена мисля, че би имала по-голям шанс да открие истината — каза Гленда, намигна на жените и всички се разсмяха.

Те приключиха с плана си, докато обядваха и Илса се почувства обнадеждена. Хората, на които тя и Дърмот се доверяваха, можеше да са малко, но бяха умни и лоялни. Трябваше внимателно да търсят предателя, да научат всичко за него и за господаря му, и да проследят всяка оставена следа. След отравянето й нещата се забързаха и вниманието на мъжете бе насочено върху това да открият врага, който щеше да ги отведе и до предателя. Но Илса искрено желаеше да им представи изменника, когато се върнат.

Гай и Фрейза се извиниха и станаха от масата, но когато Гленда понечи да се изправи, Илса я хвана за ръката.

— Не ме разбирай погрешно, Гленда, наистина се радвам, че реши да останеш да живееш в крепостта. Но сигурна ли си, че искаш именно това?

— О, да — каза Гленда, хващайки ръката на Илса. — Имах хубава малка колиба, но само това. Хубава малка колиба. Хубава, малка, празна колиба. Имам някои приятели в селото, но дори да живея в крепостта, мога да ги посещавам. Тук със сигурност няма да съм сама. Все още мога да лекувам всеки, който има нужда, но няма да се тревожа дали ще мога да се стопля, да се изсуша и да се нахраня. Тук се чувствам в безопасност.

— Да не би в селото да те е грозяла някаква опасност? Знам, че Уолъс каза…

— Уолъс е просто млад гневен глупак, който говори глупости, без да се замисли. Понякога страхът и мъката карат хората да ме гледат с гневни очи. Така е с всички лечители. Същият този дар за лекуване с билки, който те търсят, когато са болни или изпитват болка, се превръща в черен гняв и жестокост, когато болестта не може да бъде излекувана. Или когато има болести и суша, причиняващи гладни времена. Не може винаги да разчиташ, че добрата преценка на хората ще те спаси от беда. И тук не само имам компания и всички мои нужди са задоволени, но и дом зад дебели стени, пазени от добри и смели мъже, зад които мога да се скрия при нужда. Не, искам да остана тук, момиче.

— Е, тогава, добре дошла в Клакхтром.

* * *

Илса подпря ръката си на защитната стена и погледна към осветения от луната Клакхтром. Беше се опитала да заспи, но не можа. Чудеше се какво ли прави Дърмот, дали е успял в търсенето си и дали това ще промени нещо помежду им.

— Какво гледаш, мамо?

Одо стъпи на бойницата до нея и Илса го изгледа строго, или поне се надяваше да изглежда строга.

— Не бива да се качваш сам на стените, момченцето ми. Не мога да повярвам, че Фрейза те е пуснала да дойдеш тук сам. Нито, че някой друг ти е позволил.

— Трябваше да говоря с теб, мамо. А и преди съм идвал тук.

— Сам? През нощта?

— Ами, не.

— Одо, любов моя, ти си много умно момче, но мисля, че се налага да си спомниш, че все още си много малко момченце. Да се качваш тук горе, на стената, посред нощ, не е занимание за едно дете на пет години.

— Съжалявам, мамо.

Илса прегърна с една ръка момчето.

— Просто не забравяй, че още си малко момченце. Много скоро ще пораснеш силен мъж. Сега, кое беше толкова важно, че да ме последваш тук и да рискуваш живота си?

— Защо татко е нещастен? — попита Одо.

— Ах, не бях осъзнала, че си забелязал. Има много причини. Но нито една не е свързана с теб. Знаеш го, нали?

— Така мисля, но преди да дойдеш, той никога не идваше при нас.

— Не е прекарвал много време с вас. Това е много по-различно. Татко ти е имал много проблеми с предишната си жена, лейди Анабел, освен това чичо му не е бил добър леърд и баща ти е имал много работа, а след това е бил много, много болен. Това не го извинява, задето е игнорирал децата си, но и не го е направил, защото сте сторили нещо, или защото не ви харесва. И не идва при вас, само защото аз съм дошла. Истината е, че той ви посещава, защото иска да го прави. Единственото, което съм направила аз, е от време на време да ви извеждам от детската стая и да говоря за вас.

Одо се намръщи за миг, преди да кимне.

— Бил е зает и не е разбирал, че имаме нужда от внимание.

— Именно. Само за това ли искаше да говорим?

— Татко и чичовците ми дали ще намерят лошия човек, за да го убият и двамата с татко да бъдете в безопасност?

— О, Одо, точно това мислят да направят. Иска ми се да има начин баща ти да е в безопасност, без да се налага да убива когото и да е било, но се боя, че само ще се сложи край на всичко това. Но ти не бива да се тревожиш. Баща ти е умен и силен, и е обграден от Камерън.

— Което без съмнение вече е подлудило Дърмот — каза Нанти и пристъпи намръщен към тях. — Трудно е да пазиш някой, когато той не стои там, където би трябвало да бъде.

Илса позволи двамата с Одо да бъдат отведени обратно в крепостта. Мислеше, че Нанти прекалява с предпазливостта, но реши да го запази за себе си. Да му каже, че е като намусена стара жена, едва ли щеше да даде добър пример на Одо. Когато стигнаха до детската стая, тя целуна момчето и се отправи към стаята си. Там можеше да е самотна, но Нанти нямаше да я последва, за да я мъмри.