Хана Хауъл
Шотландски младоженец (15)

Петнадесета глава

Ако имаше дори частица от тялото й, която да не я болеше, Илса подозираше, че ще й отнеме време да го открие. Тогава спомените започнаха да се връщат в съзнанието й и тя едва не се разплака. Някой се бе опитал да я отрови. Отровата беше във виното й, което бе изпратено от Дърмот. Преди страха и подозренията да сграбчат сърцето й, умът й ги прогони. Някой искаше да хвърли вината върху Дърмот. Имаше много неща относно съпруга й, които я объркаха и караха да се чувства несигурна, но тя нямаше съмнения в невинността му. Въпросът бе не дали Дърмот се е опитал да я убие, а кой и защо иска да накара всички да мислят, че съпругът й е убиец.

Болката в стомаха й остро й напомняше какво бе изстрадала. Бе изгубила детето, за което едва бе започнала да подозира. Знаеше, че заради отровата така беше най-добре, но това не намали скръбта й. Илса усети как по бузите й се стичат горещи сълзи, чу движение до себе си.

— Дърмот? — прошепна тя, борейки се да отвори очи.

— Не, миличка. Тейт е. — Той нежно забърса сълзите от бузите й с чиста кърпичка. — Искаш ли да пийнеш нещо?

— Да, моля. — Тя най-после успя да отвори очи и изправи глава, докато той й помагаше да отпие няколко глътки вода. — Къде е Дърмот? — попита тя, леко разочарована, че не е до нея.

— Защо искаш да го видиш? — попита Тейт и я вдигна към себе си, оправяйки възглавниците зад гърба й. — Той ти е дал отровеното вино — каза, нагласявайки я да се облегне назад.

— От къде ти хрумна тази глупост?

— Ти го каза. Когато те попитахме, кой ти е дал виното, ти каза, че Дърмот го е изпратил.

— Е, защо ме слушате какво говоря? Беше очевидно, че бях много болна.

— Да, от два дни. Всъщност беше болна само няколко часа, а след това заспа и почти два дни не си правила нищо друго. Гленда ти даваше лечебни отвари. — Той въздъхна, когато Илса докосна гърдите си. — Вече няма да можеш да храниш близнаците. Гленда каза, че не знае колко време ще има остатъци от отровата в тялото ти и дали няма да има следи от нея в млякото ти. Реши, че не би рискувала.

— Не, не бих. Изненадвам се, обаче, че кърмата ми е спряла за толкова кратко време — промърмори тя.

— Гленда ти даде отвара, за да я спре. Освен това не си яла от два дни. — Той най-после се усмихна. — Тя каза, че тялото ти е по-добър лечител от нея. Не се наложи да те прочиства, тъй като тялото ти се беше погрижило. Каза, че с повръщането си изхвърлила почти цялата отрова.

— А бебето ми? — попита тя и щом видя как Тейт пребледнява, получи отговора. — Не се тревожи. Мъчно ми е, но ще ми мине. Едва бях започнала да подозирам, че съм бременна, затова не бях толкова привързана. И съм сигурна, че отровата е убила горкото детенце, преди да има шанса да започне да се развива.

— Гленда каза, че не е било повече от обещание за дете. Освен това каза, че няма да имаш трайни увреждания. Каза, че е за добро.

— Да, така е. — Тя си пое дълбоко дъх, за да прогони мъката. — Дърмот знае ли?

— Илса, той се отпита да те убие…

— Не — започна да спори тя.

— Знам, че имаш чувства към глупака, но…

Тя сложи ръка на устата му, за да го прекъсне.

— Дърмот никога не би ме наранил. Не мога да знам какво изпитва, може дори да иска да си отида, но никога не би ме наранил. Освен това чувствата ми нямат нищо общо с преценката ми. Знаеш, че четях дневниците на Анабел, нали? — Когато той кимна, тя махна пръсти от устата му и продължи. — Тя пише за един ден, около месец след сватбата й с Дърмот, когато той я е заварил с двама мъже в леглото й.

— Господи — той се намръщи, — с двама?

— Само не искай да ти казвам как се прави, въпреки, че Анабел е била доста изчерпателна. Тя е очаквала конфронтация и е написала, че според нея Дърмот е жалък слабак. Знаеш ли защо? Защото колкото и да я е проклинал и обиждал, не е вдигнал ръка срещу нея. Никога не го е направил, а мога да те уверя, че се е опитвала много упорито да го предизвика.

— Сигурна ли си? Може би го е притиснала до такава степен, че да го накара да я отрови.

— Не, не го е направил. Анабел е писала в дневника си в деня, в който е изпила отварата, която я е убила. Няма да съм изненадана, ако е писала точно преди да я изпие. Пише за провала си, че не е могла да подмами Дърмот в леглото си, за да го накара да мисли, че детето е негово. Написала е как иска да се отърве от бебето. Освен това пише похвали за този, които е бил до нея и й е дал отварата… Скъпоценната й любов.

Тейт се намръщи.

— Спомена нещо за Скъпоценна любов, докато беше болна.

— Дърмот каза ли ти нещо за това? Какво мисли?

— Не, оттогава не сме говорили.

— Идиоти. Добре, трябва да говоря с него. — Тя въздъхна, когато Тейт й се намръщи. — Знаеш, че казвам истината. Щом не е ударил булката си, откривайки я да му изневерява с двама мъже, наистина ли мислиш, че може да нарани някоя жена?

— Не, вероятно не. Искаш ли първо да повикам жените? — попита, насочвайки се към вратата.

— Да, моля те — отвърна тя.

След като изпрати Фрейза при Илса, Тейт побърза да намери Сигимор. Брат му седеше в голямата зала пред камината и точеше меча си. Тейт наля две халби с ейл, даде едната на Сигимор и седна срещу него.

— Илса най-после се събуди и иска да говори с Дърмот — каза Тейт.

— Надявам се, че си я вразумил — отвърна Сигимор.

— Всъщност тя ме вразуми. — Той разказа на Сигимор всичко, което му бе казала Илса. — Права е. Не би я наранил. Щом разбрах, че няма да умре, се замислих и открих, че ми е трудно да повярвам, че го е сторил. Илса просто потвърди съмненията ми.

Сигимор отпи глътка ейл и въздъхна.

— И аз имах подозрения. Откакто сме тук, не съм го видял да бъде груб нито веднъж. Може в началото да не бе мил с Илса, но не бе и жесток. Тя го събори по задник пред цялата крепост, но той не й отмъсти. Освен това видях изражението му, докато тя се гърчеше от болка, стиснала корема си, и оповръщаше цялата крепост.

— Не бе поглед на мъж, чакащ да види как планът му се увенчава с успех.

— Не, нито поглед на мъж, който се страхува, че може да бъде заловен. И все пак, Илса е в опасност заради него. И кой й е дал виното, казвайки, че й го изпраща Дърмот?

— По дяволите, забравих да попитам. Мислиш ли, че този човек е шпионинът на врага на Дърмот?

— Може би. Но няма да тая големи надежди. Досега не сме имали особено успех. — Той погледна към вратата, когато Нанти и Дърмот влязоха в залата. — Ето го и глупака.

Дърмот си наля малко вино, погледна към Камерън и изруга, виждайки, че те го гледат. Опитваше да бъде търпелив и разбран, но да се отнасят с него като с бясно куче, готово да ги нападне всеки момент, беше трудно за приемане. Той бе сигурен, че не се е отнасял с Илса толкова зле. Още по-трудно за приемане бе, че го държаха настрани от нея и трябваше да говори с Гленда, за да разбере как се чувства жена му.

— Илса пита за теб — обяви Сигимор.

Едва успявайки да не разлее чашата си, която бе повдигнал към устата си, настроението на Дърмот бързо стана от изненадано към подозрително.

— Какво каза току-що?

— Глух ли си или си просто тъп? Казах, че Илса пита за теб — заяви по-силно Сигимор.

— И вие ще си седите там и ще ми позволите да отида при нея? Няма ли да ме претърсите за оръжия? Може би да ме отведете горе с меч насочен към гърба ми?

— За какво да го правим? Спалнята е твоя. Предполагах, че знаеш къде е.

За миг Дърмот бе разкъсван от нуждата да хукна нагоре, за да види Илса, и желанието да удари брат й толкова силно, че да го размаже на пода. Той допи ейла си, изправи се и тръгна към стаята си, очаквайки всеки момент да го спрат или да се сдобие с огромна, червенокоса сянка. Когато нищо от това не се случи, излизайки от залата, той забърза крачка и след миг вече тичаше към Илса. Винаги имаше шанс Сигимор да промени решението си.

Илса се стресна, когато Дърмот нахлу забързано в стаята. Ако не бе сигурна в противното, щеше да помисли, че е тичал към стаята й. Когато той надникна навън в коридора, сякаш търсеше някой, тя се намръщи. Със сигурност в момента бяха добре защитени. След това той затръшна врата и я заключи. Преди да успее да го попита защо се държи толкова странно, той се озова до нея и започна да я целува. Илса мислено благодари на Фрейза, че й бе помогнала да се освежи и се отдаде на целувката му.

— Да не би братята ми да са ти създавали проблеми? — попита тя, когато той прекъсна целувката, седна до нея и хвана ръката й.

— Как мислиш? — Той се усмихна, когато тя направи гримаса. — Определено изглеждаш по-добре от последния път, в който те видях. Децата ще се радват, че се възстановяваш толкова добре.

— Фрейза каза, че ще ми ги доведе да ги целуна за лека нощ довечера преди лягане. Исках да ги видя още сега, но тя ме посъветва да си почина няколко дни, преди да се заема отново с осем деца.

— Мъдър съвет. — Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои, леко объркан от емоциите, които кипяха в него. — Илса, не съм изпращал виното.

— Знам. Джорди ми го донесе и каза, че си наредил да ми го донесе. Може би това съм се опитвала да обясня, но не се е получило добре. Ако съм помислила противното, то е било само за миг.

— Тогава ще говоря с Джорди, за да разбера, кой му е дал виното. Как се чувстваш Илса? Гленда беше така мила да ми каже всичко. Колко те е боляло, загубата на бебето, факта, че вече няма да можеш да храниш близнаците. Толкова тежки удари. Ужасно съжалявам.

— Вината не е твоя. Да, изгубих детето, и ми е много мъчно, но е за добро. А близнаците имат нужда вече от по-стабилна храна. Гай може да продължи да ги кърми, докато аз ги храня с друго. Затова, нека сложим всичко това настрани и да поговорим за това, което намерих в дневниците.

— Не знам какво си намерила.

— О? Не разбра ли от записките ми?

— Не, така и не ги видях. Когато отидох в дневната ти, дневниците бяха затворени и нямаше никакви записки. — Той кимна, когато видя притеснението й. — Някой не е искал да ги намеря. Който е затворил дневниците и е взел записките ти, вероятно е очаквал скоро да умреш, и каквото си открила, да умре с теб. Прекарах последните два дни в стаята ти, търсейки това, което си намерила. Младата Джени е изчистила пода, но се кълне, че не е пипала нищо и аз й вярвам.

— Да, и аз. — Илса поклати глава. — Предателят е между нас. След като онези мъже се опитаха да те убият, Сигимор се тревожеше за това. Изглежда е бил прав.

— Което е направо унизително.

Илса се засмя леко.

— Тогава донеси дневниците и нещо за писане.

— Не, имаш нужда от почивка.

— А ти имаш нужда да видиш това, което видях аз, налага се да действаме бързо. Вече изгубихме два дни. Някой се опита да те убие на собствената ти земя, Дърмот. И ако срутването не е било инцидент, са се опитали да убият и мен в земите ти. Отровиха ме вътре в крепостта. Това води врага много близко до децата ни, а това не ми харесва. Не мога да почивам, докато не го открием.

Дърмот кимна и отиде за дневниците. Илса беше права. Трябваше да намерят врага и да открият предателя в Клакхтром. Макар че това го разяряваше, той знаеше, че единствените хора, на които може да вярва са Нанти, младия Том и двамата Камерън. Знаеше, че е нечестно, но нямаше да изключи Джорди от списъка със заподозрени, докато не научеше откъде е взел виното. Освен това можеше да има доверие на Гай, Фрейза и Гленда. Както и на още няколко човека, като малката Джени, но никой от тях нямаше да е от особена полза, за да му помогнат да защити жена си или децата им.

Той събираше всичко нужно, когато в стаята влезе Нанти.

— Мислих, че си при Илса.

След като обясни всичко, Дърмот забеляза любопитството, което Нанти не можеше да скрие.

— Донеси нещо за писане. Пишеш по-красиво от мен — каза той и тръгна към стаята си. — Предполагам, че и Камерън се мотаят наоколо.

— Щом разбраха, че двамата с теб оставаме тук, отидоха на лов за зайци. Сигимор обича заешко задушено.

— Значи не само на мен не вярват.

— О, вече ти вярват. Казаха ми, че се доверяват само на тях, на теб, на мен и на младия Том. И на жените разбира се. Гай, Фрейза, Гленда и малката Джени. Тейт мисли, че на Питър вероятно може да му се има доверие, но не е готов да рискува. Както и на Джорди.

— Списъкът им съвпада с моя. Потвърждението е много дразнещо. — Той се усмихна, когато Нанти се засмя.

Дърмот се поколеба за миг, когато влезе в стаята и видя, че очите на Илса са затворени. Преди обаче да успее да се обърна и да излезе, тя отвори очи и му се усмихна. Той приближи внимателно до леглото й.

— Сигурна ли си, че първо не искаш да си починеш? — попита той и остави дневниците на леглото.

— Да. Със сигурност ще се върти в ума ми и няма да мога да си почина. — Тя придърпа дневниците към нея и намери страниците, които бе оставила отворени. — Скъпоценната любов се споменава от първия до последния дневник. Мисля, че Анабел се е запознала със Скъпоценната любов, докато е била отглеждана от Л. О. По онова време би трябвало да е била на четиринадесет.

— Дългогодишен любовник? Това не ми звучи като Анабел. И не му е била вярна, нали?

— Никога. И тук се зачудих защо не се е омъжила за Скъпоценната любов. Защо постоянно му е изневерявала. Освен това тя и Скъпоценната любов често са говорили за любовниците на Анабел. Ето тук — тя погледна към дневника пред нея, а Нанти влезе и седна до леглото, — искам да ви прочета няколко изречения, а ти, Нанти, да ги записваш.

Когато Нанти кимна, тя започна. Докато списъка нарастваше, тя виждаше объркването в лицата на Дърмот и Нанти. Илса внимателно стигна до там, където бе успяла да нареди пъзела. Но не каза нищо, а свърши със списъка и погледна Дърмот, докато четеше това, който бе записал Нанти. Когато двамата мъже я погледнаха, тя просто се усмихна. Имаше искра осъзнаване в погледите им, но също така и колебание.

— Скъпоценната любов изглежда доста странен мъж — промърмори Нанти.

— Много странен — съгласи се Илса. — Сега запиши това, което прочетох: „Скъпоценната любов знае как да докосва жената, от какво се нуждае и какво иска по начин, по който никой мъж не може“. — Тя видя как двамата мъже прочетоха отново написаното и изругаха.

— Веднъж я заварих с жена — каза Дърмот. — Не можах да я видя. Беше тъмно, бях пиян, а момичето се наметна с наметало и избяга, преди да успея да я видя добре. И въпреки че според църквата това е грях, не мисля, че тази жена е този, който търсим.

— Може би не — съгласи се Илса, — но когато разбрах, че Скъпоценна любов е жена, реших, че това може да те е накарало да тръгнеш към Дъбхайдленд или околните земи. Но Скъпоценна любов е много важна, била е част от живота на Анабел още откакто и двете са били млади момичета. От всичко, което прочетох, Анабел е управлявала тази жена с железен юмрук, контролирала я е, дори я е поробвала. Това ме кара да тръпна от ужас, но Анабел пише, че когато изисквала подчинение от любовницата си, го е получавала. Дори е карала жената да пълзи по корем пред нея гола. Само си помислете каква може да е тази жена, какво е чувствала към Анабел, че да й позволи да я използва по този начин. Анабел е била нейната любов още откакто е била младо момиче.

— Болна любов — промърмори Нанти — и не защото е между две жени. Никой не говори за това, но всички знаем, че подобно нещо съществува и между мъже. Защо тогава да го няма и между жени? Но останалото. Наказания? Да пълзи по корем пред нея? Това е, което кара стомаха ми да се преобръща. — Той се намръщи. — Анабел не е била само нейна любов, нали? Тя й е била господарка. Сигурно е била такава през целия й живот.

Илса кимна.

— И не е можела да се ожени за своята любов, а е трябвало да я гледа как се омъжва за друг, как принадлежи на друг и ражда детето на този омразен мъж.

— И тя вярва, че този мъж я е убил — каза Дърмот.

— О, не, макар че жената може да е успяла да се убеди в това — каза Илса, облягайки се на възглавниците си, усетила умора. — Скъпоценна любов е дала на Анабел отварата, която я е убила.

Дърмот изруга отново и започна да събира дневниците.

— И как ще намерим тази жена?

— Мисля, че си го разбрал преди година. Л.О. се казва жената, при която е живеела Анабел и там също е живеела Скъпоценна любов.

— Почивай, Илса! — Дърмот я целуна. — Даде ми доста материал за размисъл. Която и да е Скъпоценна любов, без значение дали се е опитала да ме убие или не, тя ще трябва да ми даде някои отговори. Само трябва да я намерим.

В мига, в който Дърмот и Нанти излязоха, Илса се настани удобно в леглото и затвори очи. Беше изхабила малкото сили, които имаше, но смяташе, че си струваше. В сърцето си тя вярваше, че жената е техният враг. Ако Скъпоценна любов беше мъж, тя бе сигурна, че Дърмот и Нанти веднага щяха да се съгласят, че търсят него. Беше често срещано мъжете да мислят, че жените не биха могли да се опасни, но Илса подозираше, че им предстоеше да научат ценен урок. Ако една жена го искаше, тя можеше да бъде жестока и смъртоносна като всеки мъж.

* * *

— Скъпоценна любов? — промърмори Сигимор, хапвайки от заешкото задушено. — Колко нелепо обръщение. Почти е достатъчно да си изповръщам червата.

— Значи да се радваме, че имаш здрав стомах — каза Дърмот. — Анабел е наричала любовницата си така.

— И тази любовница е била жена? Да не би да мрази мъжете?

— Да. Също като Анабел, вероятно е била изнасилена на много крехка възраст. Повярвах на историята на Анабел за изнасилването, тъй като това обясняваше липсата на девственост. Сега, след като внимателно прочетох всички дневници, виждам защо. Всъщност тя ми е разказала истинската история. От записките й се разбира, че и тази жена е била изнасилена, когато е била млада.

— И значи е решила, че обича жени?

— Не, съмнявам се, че това е причинено от изнасилването или омразата към мъжете. Познавам много малко жени, които са били изнасилвани, и никоя от тях не иска любовник, било то мъж или жена. Ако се възстановят, така както изглежда Гай се възстановява, те искат мъже. Това момиче вероятно цял живот е предпочитало жени. Анабел рядко е писала, че докато е била със Скъпоценна любов, са взимали в леглото и друг любовник, мъж. Очевидно първата ми съпруга е харесвала всичко. — Дърмот сви рамене. — Никога не сме поставяли под въпрос мъжете, които не предпочитат жени, просто ги приемаме. Явно е същото е и при жените. Просто съществува.

— Да, вероятно. — Сигимор откъсна голям къс хляб и го натопи в задушеното си. — Ако някой приеме, че този любовник е мъж и му даде същите причини, които има и тя, ще е луд от мъка и жаден за отмъщение, и вероятно нямаше да водим тази дискусия. Щяхме да сме навън, за да търсим това копеле. Просто не можем да повярваме, че една жена ни върти в кръг и едва не уби и теб, и Илса под носовете ни.

— Не можем да сме сигурни, че тази жена е човекът, който търсим — каза Дърмот.

— Тя е. Очевидно е, че някой й помага, но зад всичко това със сигурност стои Скъпоценна любов. — Той извъртя очи. — Най-добре да я намерим, преди да успее. Не искаш на надгробния ти камък да пише: „Убит от Скъпоценна любов“. — Сигимор намигна и набута в устата си натопеното в задушеното парче хляб.

Дърмот изгледа лошо Тейт и Нанти, когато двамата се засмяха. Сигимор имаше странно чувство за хумор. Но той напълно разбираше нуждата от малко веселие от време на време. Последните няколко дни бяха много дълги и изпълнени с гняв и несигурност. Но докато този, който се опитваше да убие него и Илса, не бъдеше разкрит, той не можеше да сподели веселието им.

— Още не можеш да си спомниш защо си яздил в земите ни, нали? — попита Сигимор.

— Не — отвърна Дърмот. — Претърсих всичките дневници на Анабел, както и Нанти, но не можахме да открием нищо, което да ни отведе до Дъбхайдленд или Мюлейдън. Каквото и да е, знам, че все още е там, просто не иска да се разкрие. Но засега не го откриваме в написаното от Анабел. Фрейза също не може да помогне. Анабел рядко говореше за миналото си. И както Фрейза каза, Анабел се държеше с нея като със слугиня. Не мога да разбера коя е Л. О.

— Ако е някой близо до Дъбхайдленд, може да са няколко човека. Зависи дали Л. е за титла или за име.

— Мисля, че е името на жената, при която тя и любовницата й са били отглеждани. Тази, която ги е обучавала.

— Преди колко години е било това?

— Около десет. Илса смята, че Анабел е била на четиринадесет, когато е започнала дневниците. Скъпоценна любов е била по-млада. — Той поклати глава. — Това значи, че двете жени са били жестоко малтретирани още откакто са били деца. Ето още една връзка между тях. Отишъл съм в Дъбхайдленд или в Мюлейдън, за да търся отговори. Може да не си спомням защо, но все пак е идеалното място, където да потърсим Л. О.

Сигимор кимна.

— Нямам търпение да отида там и да разбера дали роднините ми не са научили нещо. Нанти, Тейт и аз ще отпътуваме след два дни. Бих искал първо да прочета дневниците, които жена ти е водела, докато е била под грижите на тази жена. Познавам земите и хората по-добре от всеки друг и нещо би могло да ми подскаже откъде да започна търсенето.

— Добре. Но искам да дойда с вас.

— Не, някой трябва да пази Илса и децата.

Дърмот се напрегна.

— Тук ще са младия Том, Питър, отец Гауди и жените. Както и Джорди.

— Джорди е този, който е дал виното на Илса.

— Той обясни всичко. Една от прислужниците му е дала подноса, казвайки, че е по моя заповед. Историята му натежа, тъй като слугинята е изчезнала. Изчезнала е скоро след като Илса бе отровена. Фрейза и Гленда казаха, че лично ще приготвят храната на Илса и децата. Всички знаят, че не бива да излизат от крепостта. — Той направи гримаса и прокара ръка през косата си. — Просто имам силното чувство, че ако се върна в Мюлейдън, ще си върна спомените.

— В това има смисъл, Сигимор — каза Тейт. — Заслужава си да се опита.

— Тогава аз ще остана тук — каза Нанти. — Върви ти, Дърмот. Може да се получи. Не познавам земите и хората там и нямам спомени, които биха могли да се отключат. Аз ще държа нещата тук под око, докато се върнете.

— Благодаря ти, Нанти.

— А и може да подновиш познанството си с роднините на Илса — провлече Нанти и се засмя заедно с двамата Камерън.

Дърмот се усмихна леко и си сипа заешко задушено. Сега, след като имаха вече план, апетитът му се върна. Можеше да почувства как тръпката на лова се втурва през вените му и за пръв път откакто всичко бе започнало, почувства надежда. Най-после имаше реален шанс да получи някакви отговори и да предотврати опасността от повторна атака. Имаше шанс да постави лице и име на врага си. Това щеше да сложи край на нуждата да се оглежда непрестанно и да се чуди на кой от хората в Клакхтром може да се довери.

Щеше да има отново стабилност и мир. И време да се вгледа добре в това, което съществуваше и което липсваше във връзката му с Илса. Възможност да поправи брака си и да създаде хубаво семейство. Само се надяваше, че докато се бе борил със съмненията и страховете си, да не е изпуснал шанса си да направи всичко както трябва.