Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Good Woman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2015)
Разпознаване и корекция
karisima (2015)

Издание:

Даниел Стийл. Анабел

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010 г.

Редактор: Габриела Седой

История

  1. — Добавяне

8.

На тръгване от града, както обещаха, Анабел и Джосая се отбиха да се сбогуват с майка й. „Хиспано Суиза“, шофиран от Томас, щеше да ги откара в Ню Йорк, където да вземат влака следобед. Предвиждаха първо да спрат в Чикаго, а там да се прекачат, за да продължат на запад към Уайоминг. Имаха намерение да отседнат в ранчо, в което Джосая бе гостувал и много му е харесало. Щяха да яздят, да ходят за риба и да правят излети сред невероятната природа. Джосая твърдеше, че било по-красиво дори от швейцарските Алпи, а не се налага да се качат на кораб, за да стигнат дотам. Правеха планове да останат поне три седмици, после да се върнат в Ню Йорк да търсят по-голям дом за тях и бъдещите им деца, които се надяваха да имат. Консуела стискаше палци Анабел, подобно на Хорти, да забременее още по време на медения месец.

На следващата сутрин Консуела огледа внимателно лицето на дъщеря си, търсейки промяна и нежния израз на жена, любена за пръв път, но забеляза единствено сияещото дете, което бе обичала цял живот. Нищо не се бе променило. Консуела остана доволна да види, че дъщеря й се е приспособила добре. Отсъстваха съпротивата или уплахата, която понякога се появява на лицата на младоженките след първата брачна нощ. Анабел бе по-щастлива от всякога и продължаваше да се отнася към Джосая по-скоро като към стар приятел, отколкото като към любим. Преди да се сбогуват с Майка й се отбиха в къщата на Джосая, за да се сбогуват с Хенри.

Консуела обядваше с бащата и мащехата на Джосая, когато младото семейство пристигна. Всички бяха в добро настроение и обсъждаха елегантното и красиво тържество от предишната вечер. Майка й отново я прегърна силно, после младоженците отново благодариха на бащата на Джосая за предсватбената вечеря и след минути потеглиха с „Хиспано Суиза“.

Искаше да се сбогува и с Хорти, но майка й каза, че Джеймс е пратил бележка да съобщи за началото на родилните мъки. Успяла да присъства на сватбата, но раждането започнало през нощта. Майка й и лекарят били при нея, а Джеймс отишъл на обяд с приятели. Анабел се надяваше всичко да мине добре при приятелката й. Знаеше колко се притеснява Хорти за ръста на бебето и да не би раждането да е много тежко. Една от приятелките им, представена в обществото заедно с тях, почина при раждането само преди няколко месеца. Всички се стреснаха, но се случваше и нямаше как да се избегне. Често след това се появяваха и инфекции, които също застрашаваха живота на майката. Анабел се помоли наум за Хорти и се запита дали майката на приятелката й е права, че бебето ще е момче. Чувстваше се развълнувана — ще се върне ли и тя бременна от медения си месец, с бебе в утробата, заченато в пустошта на Уайоминг.

Беше благодарна, че Джосая прояви уважение и загриженост към нея предишната вечер. Ако към пълния с емоции ден се бе прибавил и сексът — нещо ново за нея — щеше да й дойде в повече, макар че щеше да се подчини, ако той бе настоявал. Тайно обаче признаваше колко е доволна, че той не настоя. Беше идеалният, грижовен, разбиращ съпруг и — както обеща в самото начало — продължаваше да й бъде най-добрият приятел. Погледна го ласкаво, докато влизаха в града; бъбреха непринудено за отминалата сватба, след което той й описа отново какви красоти ще види в Уайоминг. Обеща да я научи да лови риба. Според Анабел им предстоеше идеален меден месец. Джосая се съгласи, когато сподели очакванията си с него.

Пристигнаха в Ню Йорк в пет следобед; разполагаха с достатъчно време да хванат влака в шест. Настаниха се в най-голямото първокласно купе. Анабел възторжено плесна с ръце.

— Толкова е забавно. Страшно ми е приятно — засмя се тя щастливо.

— Такова мило момиче си и аз много те обичам — прегърна я и я целуна той.

Следващия ден щяха да прекарат в Чикаго и едва вечерта да продължат на запад. Обеща през краткия им престой да й покаже набързо града, а, за да си починат между двата влака, беше наел апартамент в хотел „Палмър хауз“. Мислеше за всичко; искаше Анабел да е щастлива. Заслужаваше го след тежката загуба и всичко преживяно и докато напускаха „Гранд сентръл стейшън“ той се закле в сърцето си никога да не я разочарова. Искрено го желаеше, затова изрече пред себе си това тържествено обещание.

 

 

До шест часа, когато влакът на Джосая и Анабел се изнизваше от гарата, Хорти още не беше родила. Раждането се оказа мъчително и тежко. Бебето беше едро, а тя — дребна. Пищеше и се мяташе от часове. Джеймс се върна от обяда, но пронизителните й писъци го накараха да си налее солидно питие, а после да излезе на вечеря с приятели. Неприятно му беше, че Хорти страда, но с нищо не можеше да й помогне; това си беше женска работа. Не се съмняваше в усилията на лекаря, майка й и двете акушерки да направят всичко необходимо.

В два посред нощ се върна пиян и силно се изненада, че бебето още не се е родило. Прекалено замаян от алкохола, не забеляза силно загриженото изражение на тъща си. Хорти, крайно омаломощена, за негово облекчение вече не пищеше, но вместо това из къщата се носеше жално, животинско скимтене. Пъхна глава под възглавницата и заспа. Рязко потропване по вратата на гостната, където легна да спи, за да е най-далеч от стаята, където раждаше жена му, го събуди в пет сутринта. Тъща му съобщи, че синът му се е родил и тежи почти пет килограма. Хорти бе получила жестоки разкъсвания, но тя не го спомена пред Джеймс. Ако беше по-трезв, сам щеше да го съобрази. Той й благодари за новината, обеща да види Хорти и бебето по-късно и заспа отново. И без това нямаше да може да я види тогава, защото лекарят я шиеше.

Едрото бебе се появи след двайсет и шест часа мъки Младата майка продължаваше да плаче окаяно, докато лекарят я шиеше. Накрая се наложи да й даде хлороформ. Опасните последици от раждането продължаваха да застрашават Хорти, включително вероятността да развие инфекция. С бебето всичко беше наред, но същото не важеше за нея. Тя се запознаваше с майчинството по най-трудния начин. Новоизлюпената баба щеше да го повтаря на приятелките си шепнешком месеци наред, но иначе за пред обществото се споменаваше само, че бебето се е появило и двамата с майката са добре. Останалото бяха приказки само за пред жени, та тайната за мъките при раждането да не стигне до ушите на мъжете.

На следващия ден Консуела научи как е протекло раждането и съжали първескинята. Явно е страдала ужасно. Консуела роди Робърт лесно, но с Анабел беше по-трудно, защото бебето излезе с краката напред, но за щастие и двете оцеляха. Консуела се надяваше Анабел да роди по-леко от Хорти. Сега правеха всичко възможно да избегнат инфекцията. След тежко раждане се постигаше трудно, макар да оставаше наясно защо.

Консуела обеща да ги навести след няколко дни, но майката на Хорти призна, че дъщеря й не е още на себе си и вероятно това ще продължи известно време. Възнамеряваха да я държат в леглото поне месец. Спомена, че Джеймс се е отбил за броени минути при Хорти и бебето. Погрижили се да сложат руж по страните й и да срешат косата й, но младата майка не спирала да плаче. Джеймс не бил на себе си от щастие, че има син. Това накара Консуела да си спомни за Артър — колко внимателен беше след раждането и на двете им деца. За млад мъж той се оказа изключително състрадателен и разбиращ. Надяваше се и Джосая да е такъв. Самият Джеймс все още беше по-скоро момче и явно нямаше представа колко тежко нещо е раждането понякога. На сватбата на Анабел обяви, че се надява скоро да имат второ, а Хорти се засмя и забели очи. Консуела я съжали, като си представи какво е преживяла току-що. Същия следобед изпрати голяма кошница плодове и цветя, молейки се младата жена скоро да се възстанови. Нямаше какво друго да направи; Хорти се намираше в добри ръце. Досещаше се, че след такова раждане тя никога вече няма да бъде безгрижното момиче, което израсна пред очите й: преживя много сериозно изпитание.

 

 

Хорти стана от леглото след три седмици, а не след месец. Бебето беше в отлична форма. Наеха дойка и привързаха гърдите на Хорти, за да спрат млякото. Все още се чувстваше малко нестабилна, но изглеждаше добре. Младостта и физическото й здраве си казваха думата; избегната беше и инфекцията — такъв риск вече не съществуваше. Консуела я навести няколко пъти. Джеймс страшно се гордееше с едрия си син, когото нарекоха Чарлс. Бебето наддаваше с всеки изминал ден. Три седмици след раждането откараха Хорти в Ню Йорк с линейка, за да продължи да се възстановява в града. С радост се прибираше вкъщи. Консуела отпътува от Нюпорт същия ден.

Почувства се самотна в Ню Йорк. Къщата беше ужасно тиха без Анабел, която винаги така сияеше, пълна с жизненост; постоянно наглеждаше как е майка й и предлагаше да направи нещо за нея. Когато Консуела се прибра, цялата тежест от самотата, която я очакваше в бъдеще, се стовари върху нея. Трудно й беше да го понася и с нетърпение очакваше връщането на младоженците след два дни. Срещна Хенри Орсън на улицата; той също изглеждаше самотен. Джосая и Анабел излъчваха такава топлина, че когато отсъстваха, всички се чувстваха ощетени. Консуела, Хорти и Хенри нямаха търпение двамата да се върнат.

И ето, че се появиха. На път за вкъщи от гарата Анабел настоя да се отбият да видят майка й. Консуела страшно се зарадва на срещата. Дъщеря й беше загоряла, изглеждаше здрава и щастлива. Джосая също имаше хубав вид. Продължаваха да се шегуват един с друг като деца в училищен двор; закачаха се, смееха се, разменяха си шеги. Анабел разказа как Джосая я е научил да лови риба, а тя съвсем сама хванала огромна пъстърва. „Учителят“ видимо се гордееше от постижението й. Яздили, ходили на излети и изцяло се наслаждавали на живота в ранчото. Анабел приличаше на дете, завърнало се от лятна ваканция. Трудно беше да се повярва, че е пораснала и е омъжена. Консуела не забелязваше никакъв признак на женственост в изражението й. Нямаше представа дали е заченато бебето, но се въздържаше да попита. Анабел беше същото нежно, любещо и щастливо младо момиче, каквото беше и преди заминаването. Попита за Хорти и Консуела й каза, че всичко е наред. Не възнамеряваше да плаши Анабел с разкази за тежкото раждане, а и би било неподходящо за ушите на Джосая. Ограничи се само да спомене, че приятелката й е добре и са кръстили детето Чарлс. Остави на Хорти да й разкаже останалото, ако реши. Молеше се да й го спести. По-голямата част от преживяванията щяха да звучат прекалено плашещо за ушите на млада жена. Особено ако й предстои скоро да преживее същото. Нямаше смисъл да я ужасяват.

Останаха около час, после се сбогуваха, като Анабел обеща на следващия ден да гостува на майка си и да вечерят заедно. Прегърнаха Консуела и младото семейство пое към дома си. Тя остана ужасно доволна да види и двамата, но когато те тръгнаха къщата й се стори още по-празна. Напоследък почти не се хранеше, защото й бе прекалено тягостно да седи сама в трапезарията.

Както обеща, още по обяд на следващия ден Анабел дойде. Беше облякла един от новите си тоалети: много елегантен тъмносин вълнен костюм, но в очите на майка си продължаваше да изглежда като дете. Дори облечена като дама и с халка на ръката тя се държеше все едно е младо момиче. Изглеждаше щастлива, докато бъбреха по време на обяда. Анабел се поинтересува какво е правила Консуела през отсъствието й. Майка й обясни, че е отскоро в града, защото останала в Нюпорт по-дълго от обикновено, за да се порадва на септемврийското време, а сега възнамерявала отново да се захване с доброволната работа в болницата. Очакваше Анабел да изрази желание да се присъедини към нея или да се върне в болницата за инвалиди, но тя изненада майка си: искала да започне да работи на доброволни начала на Елис Айланд. Работата там била по-интересна и предизвикателна за нея, а заради недостига на персонал тя ще има повече възможности да асистира при по-тежките случаи — само да наблюдава и да разнася подноси. Думите й разстроиха майка й.

— Там често има болни, които носят зарази от чужди страни. Условията са невъзможни. Според мен е глупаво. Отново ще се разболееш от грип или нещо по-лошо. Не желая да го правиш.

Сега обаче дъщеря й бе омъжена и от Джосая зависеше какво ще прави. Поинтересува се дали той знае какво е замислила. Анабел кимна и се усмихна. Джосая проявяваше огромно разбиране и винаги с ентусиазъм подкрепяше медицинските й интереси и доброволния й труд. Беше обсъдила с него най-новите си планове.

— Той одобрява.

— Но не и аз — намръщи се Консуела, дълбоко разстроена.

— Мамо, не забравяй, че хванах най-тежкия грип в балните зали по време на празненства, а не когато се грижех за бедните.

— Още една причина да не го правиш — упорстваше Консуела. — Щом се разболя при контакт със здрави, гледани хора, представи си как ще се разболееш, като си сред хора, които живеят при нехигиенични условия и са пълни с болести. Освен това, ако забременееш, което се надявам да стане или да е станало, идеята ти е съвсем неподходяща, защото ти и бебето се излагате на риск. Джосая помисли ли за това?

В очите на дъщеря й се мерна неразбираемо за Консуела изражение, но то мигом изчезна.

— Не бързам да стана родител, мамо. Джосая и аз искаме първо да се забавляваме.

Консуела чуваше това за пръв път и се изненада. Запита се дали Анабел използва някой съвременен или древен метод, за да се пази от забременяване, но не посмя да попита.

— Кога го решихте?

Думите на дъщеря й дадоха отговор на незададения от Консуела въпрос дали Анабел е забременяла по време на сватбеното пътешествие. Очевидно — не.

— Чувствам се прекалено млада. А и ни е толкова весело, без да има бебе, за което да се тревожим. Искаме да попътуваме още. Вероятно догодина до Калифорния. Джосая твърди, че Сан Франциско е изключително красиво място и иска да ми покаже Големия Каньон. Как ще отида, ако съм бременна?

— Големият Каньон може да почака — настоя майка й, видимо разочарована. — Съжалявам за това, което чух. Очаквам внуци с нетърпение — добави тя тъжно.

Сега нямаше какво друго да я радва в живота, освен посещенията на Анабел, която вече не живееше с нея. Внуците щяха да запълнят тази празнина.

— Ще имаш — увери я Анабел. — Но не веднага. Не бързай толкова. Както казва Джосая: разполагаме с много време.

Беше го повтарял многократно по време на медения месец и на нея не й оставаше нищо друго, освен да се съгласи. Той й е съпруг и е редно тя да му се подчинява.

— Независимо от това не желая да работиш на Елис Айланд. Мислех, че ти е добре там, където си сега.

По мнението на Консуела болницата за инвалиди беше достатъчно лошо място, а Елис Айланд беше немислимо.

— Според мен на острова ще е много по-интересно и ще имам възможност да усъвършенствам уменията си — не се предаваше Анабел.

Майка й остана смаяна от чутото.

— Какви умения? Какво си намислила?

Анабел постоянно имаше нови идеи, особено по отношение на медицината. Явно беше страст за нея, макар да не я упражняваше професионално.

— Нищо, мамо — отвърна Анабел малко натъжена. — Просто искам да помагам на хората и знам, че съм в състояние да направя повече, отколкото ми разрешават в тукашните болници.

Майка й нямаше представа, че тя мечтае да стане лекар. Анабел съзнаваше, че никога няма да осъществи тази своя мечта. Защо тогава да я споделя и да тревожи майка си? Но като доброволен помощник можеше поне да се приближи до осъществяването й. На Елис Айланд изпитваха остър недостиг от помощ и й се отдаваше възможност да удовлетвори желанието си поне донякъде. Хенри Орсън предложи тази идея. Познаваше там някакъв лекар и обеща да я запознае с него. Тъй като предложението дойде от Хенри, Джосая одобри плана.

След като обядва с майка си, Анабел отиде да види Хорти. Приятелката й все още прекарваше част от времето в леглото. Анабел силно се изненада като я видя колко е слаба и бледа. Бебето беше едро и красиво, но Хорти имаше вид на човек, преживял война и твърдеше, че точно това е станало.

— Беше чудовищно — сподели тя искрено. — Никой не ме предупреди, че ще е така тежко. Мислех, че ще умра! Мама каза, че всъщност за малко не съм умряла. А Джеймс иска скоро второ дете. Изглежда смята да създаде династия или бейзболен отбор. Още не мога да седя нормално и извадих късмет, че не получих инфекция. Тя щеше да ме довърши, както стана с Ейми Джаксън миналата година.

Хорти изглеждаше сериозно впечатлена и силно разтърсена от преживяното. Анабел неволно се запита дали бебето си е заслужавало всички тези мъки. Беше прекрасно, но щеше ли да му се възхищава, ако беше убило Хорти при появата си? Хорти продължи да разправя за страданията си:

— Пищях двайсет и шест часа. Никак не ми се иска втори път да преживея такова нещо. Представи си, ако бяха близнаци. По-скоро щях да се самоубия, отколкото да родя. Представяш ли си: две бебета в една нощ?! — Изглеждаше ужасена, а само преди шест месеца разправяше колко е забавно да имаш близнаци. Да раждаш се оказа много по-сериозно, отколкото си го представяше. Разказът й уплаши приятелката й. Анабел се зарадва, че не е бременна. — А ти? — попита я Хорти, придобила изведнъж дяволито изражение и за миг заприлича на себе си. — Как мина меденият месец? Сексът е нещо върховно, нали? Жалко, че завършва със забременяване, макар че сигурно е възможно да бъде избегнато, ако имаш късмет. Ти бременна ли си вече?

— Не — отвърна Анабел кратко. — Не съм. Не бързаме. Като те слушам не знам дали изобщо искам да забременея.

— Мама ме предупреди да не го споделям с жени, които не са раждали. — Хорти придоби виновно изражение. — Съжалявам, ако съм те изплашила.

— Няма нищо — отвърна Анабел лъчезарно. Не сподели подробности за сексуалния си живот, а и нямаше намерение да го прави. — След всичко, което чух, наистина се радвам, че не съм бременна.

Хорти се отпусна на леглото с уморена въздишка. Дойката донесе бебето да видят колко е пораснало и колко е хубаво. Наистина беше прекрасно и спеше спокойно в ръцете й.

— Май си заслужаваше — отбеляза майка му с несигурен тон, когато дойката излезе. Хорти не обичаше да държи бебето на ръце. Майчинството я плашеше и още не се беше съвзела от преживените страдания. Знаеше, че дълго ще ги помни. — Мама ме уверява, че ще забравя след време. Не съм убедена. Наистина беше ужасно — повтори тя. — Горкият Джеймс няма никаква представа, а на мен не ми разрешават да му опиша какво беше. Мъжете не бивало да знаят такива неща.

Това се стори странно на Анабел, защото ако Хорти беше умряла щеше да се наложи да му кажат. Но понеже не се беше стигнало дотам, раждането трябваше да остане тайна за мъжете и всички да се преструват, че е минало леко и гладко.

— Не разбирам защо не бива да им се казва. Аз бих споделила с Джосая. Няма нещо, което да не мога да споделя с него. Би се тревожил за мен, ако не го направя.

— Някои мъже са такива. Джеймс обаче не е. Той е голямо бебе, докато Джосая е по-възрастен. По-скоро ти е като баща. Е, забавлявахте ли се?

— Изкарахме чудесно — увери я Анабел с усмивка. — Научих се да ловя риба и яздехме всеки ден.

Страшно й харесваше да прекосяват с Джосая хълмовете на коне сред ливади от диви цветя.

— Какво друго научи? — попита Хорти настойчиво, но Анабел се направи, че не я разбира. Затова Хорти продължи: — Аз научих някои много интересни неща от Джеймс по време на сватбеното ни пътешествие в Париж.

Всички в града знаеха, че преди сватбата Джеймс редовно посещаваше проститутки; хората шушукаха за това. Вероятно от тях беше научил неща, за които Анабел нямаше желание да чуе, но Хорти очевидно не възразяваше „да се просвети“. Анабел се чувстваше далеч по-щастлива, омъжена за Джосая, нищо че не бързаха да станат родители. Пък и първо се налагаше да намерят къща, защото апартаментът му беше прекалено малък.

Хорти не стигна доникъде с намеците и любопитните си въпроси. Най-накрая се умори и реши да дремне. Анабел я остави и се прибра. Приятно й беше да я види, а бебето беше прекрасно, но разказът за раждането я потресе. Искаше дете, но нямаше никакво желание да преживява такива мъки. За пореден път се запита колко ли време ще мине, преди да има свое дете. Искаше й се да подържи Чарлс за малко, но Хорти нито й предложи, нито имаше вид, че самата тя би искала да го направи. Като се има предвид какво е преживяла, мислеше си Анабел, бе напълно разбираемо. Запита се дали е нужно време, за да развиеш майчински чувства, както е нужно време, за да свикнеш с мисълта, че си съпруга или съпруг. Нито тя, нито Джосая бяха свикнали още напълно с тази мисъл.