Сара Шепард
Безпощадно (29)

28.
Истината ще излезе наяве

След края на пиесата Емили влезе през двойната врата на „Ото“, луксозния италиански ресторант, където се провеждаше партито по случай премиерата на „Макбет“. Познатата миризма на розмарин, зехтин и топла моцарела погъделичка ноздрите й и тя разпозна прошарената строга жена, която посрещаше гостите на заведението. Емили беше идвала в „Ото“ след дипломирането на Карълайн, Бет и Джейк. Всеки път сядаха в някое от големите сепарета и си поръчваха големи порции спагети „пене“ с водка и скариди и салата „Капрезе“. По случай дипломирането на Бет, когато Емили беше още в шести клас, тя доведе със себе си и Нейната Али. Двете си бяха разменяли глупави есемеси, а след това се измъкнаха на верандата, за да флиртуват с група абитуриенти от баскетболния отбор. Всъщност, ако трябваше да бъде по-точна, Али флиртуваше с тях. Емили просто се мотаеше наоколо и се чувстваше адски неудобно.

Тази вечер „Ото“ изглеждаше много по-различно от онези ученически вечери. Театралният клуб беше декорирал залите с комично-трагически театрални маски и големи плакати от различни представления на „Макбет“. Заведението беше пълно с народ, а в единия му край беше разположен голям бюфет, който предлагаше милион различни видове спагети, огромни купи със салата, осем различни вида хляб и изобилие от десерти.

— Училището ти е точно като моето — промърмори добросърдечно Келси, когато се вмъкна в залата след Емили и се огледа. — Това е просто някаква си училищна пиеса, но те се държат така, сякаш е премиера на Бродуей.

— Така си е — изкиска се Емили, огледа се и се усмихна несигурно на Келси. Притесняваше се да я доведе тук, но когато тя я беше попитала какво смята да прави тази вечер и Емили й каза, Келси толкова се развълнува.

— Обожавам „Макбет“ — каза тя. — Може ли да дойда?

— Ами, да — отвърна колебливо Емили, след което побърза да добави: — Трябва да знаеш, че Спенсър играе главната роля. Няма ли да е притеснително? — Келси отвърна, че няма проблем, а Емили нямаше никаква представа как да й обясни, че ще бъде притеснително за Спенсър. Какво трябваше да й каже? „Спенсър смята, че ти си новият психопат, който ни изпраща съобщения?“.

Те минаха покрай хостесата и Емили забеляза Спенсър в другия край на залата. Тя се усмихваше срамежливо на госпожа Екълс, учителката им по английски от девети клас. Емили усети как стомахът й се свива от притеснение, но се стегна и си пое дълбоко дъх.

— Ей сега се връщам — подхвърли тя през рамо на Келси. Трябваше да обясни на Спенсър защо я е довела, преди старата й приятелка да ги види и да откачи. Може би ако успееше да й обясни, Спенсър щеше да я разбере. А може би ако всички поговорят разумно, Спенсър щеше да разбере, че Келси не е А.

Емили се промъкна през тълпата и потупа Спенсър по рамото. Тя я погледна кисело.

— О.

Емили изтръпна.

— Мога да обясня — избъбри тя. Спенсър я придърпа в малката ниша, където стоеше количката с приборите. Лицето й беше зачервено и ядосано.

— Ти ми каза, че повече не се занимаваш с Келси.

— Знам, но…

— А сега си я довела на моята пиеса?

Емили стисна зъби.

— Келси е много мила, Спенсър. Тя дори каза, че иска да види изпълнението ти.

— Искаш да кажеш да съсипе изпълнението ми.

— Тя не е А. — настоя Емили.

— Разбира се, че е! — Спенсър удари е юмрук по количката и всички прибори подскочиха. — Колко пъти трябва да ти го обяснявам? Нима думите ми нямат никакво значение? Нима си станала като онези, които на всеки въпрос отговарят с лъжи?

— Извинявай, че те излъгах, когато ти казах, че не се виждам с Келси — отвърна тихо Емили. Тя беше изпаднала в паника, докато си разменяше есемеси със Спенсър след инцидента до пътеката. По-лесно й беше да каже, че Келси не е била там.

— Но ти не виждаш ясно нещата. Келси не иска да ни нарани. Всъщност тя няма представа какво си й причинила. А онзи ден, когато някой ме блъсна от хълма, Келси беше там. Но тя се спусна по хълма, за да ми помогне.

Спенсър я зяпна.

— Да не си се надрусала? Сигурно тя те е блъснала!

Емили огледа залата; изведнъж осъзна, че всичко й е омръзнало. Няколко от статистите надуваха хартиени свирки и рецитираха репликите на вещиците от началото на пиесата.

— Келси не е А. — каза тя. — Али е. Мисля, че я видях на хълма, а и не спирам да виждам руси проблясъци навсякъде.

Спенсър изпъшка.

— Ще престанеш ли с тази Али? Нея вече я няма.

— Напротив.

— Защо си толкова сигурна?

Емили усети в устата си кисел вкус. „Кажи й — помисли си тя. — Кажи й какво направи“. Но устата й отказваше да помръдне. В този момент една от сервитьорките се промуши покрай тях и грабна няколко вилици и ножове.

— Келси е А. — повтори Спенсър. — Тя има идеалния мотив. Аз я пратих в изправително училище, Емили. Провалих шансовете й да влезе в университета — завинаги. И това е начинът й да си отмъсти.

— Тя не знае какво си й причинила — възрази Емили. — Но като стана дума за това, не чувстваш ли угризения? Не мислиш ли, че трябва да й обясниш и да се извиниш?

Спенсър отстъпи назад и се блъсна в количката с приборите.

— Господи, ти на чия страна си?

Група родители, застанали наблизо, се разсмяха, отпивайки от чашите си с червено вино. Трима второкурсници отмъкнаха незабелязано няколко халби бира от бара и скришом отпиха по няколко глътки.

— Тук не става въпрос за вземането на страни — каза предпазливо Емили. — Просто смятам, че трябва да кажеш нещо. Тя е ей там. — Емили посочи към мястото, където беше оставила Келси, но не можа да я види сред гъстата тълпа.

— Тя е тук? — Спенсър се надигна на пръсти и също огледа тълпата. — Да не искаш всички да умрем?

— Спенсър, ти си…

Спенсър я хвана за ръката и я прекъсна. На лицето й се изписа разбиране.

— О, Боже. Да не си влюбена в нея?

Емили заби поглед в теракотения под.

— Не.

Спенсър плесна с ръце.

— Напротив! Лапнала си по нея, точно както се случи с Али! Затова се държиш така! — По лицето й пробяга отчаяние. — Келси не си пада по момичета, Емили. Миналото лято излизаше с милион момчета.

Болка проряза Емили.

— Хората се променят.

Спенсър се облегна на стената й я погледна скептично.

— Както се промени Али? Защото тя наистина те обичаше, Емили. Ти беше нейното момиче-мечта.

Сълзи опариха очите на Емили.

— Вземи си думите назад!

— На Али не й пукаше за теб — продължи Спенсър с равен тон. — Тя те използваше. Също както Келси те използва сега.

Емили замига бързо-бързо. В гърдите й се надигаше гняв, по-жесток и по-истински от всичко, което бе чувствала досега. Как смееше Спенсър да говори така?

Тя рязко се обърна и си тръгна.

— Емили! — извика Спенсър. Но Емили не се обърна. Носът я сърбеше, както ставаше винаги, когато се канеше да заплаче.

Тя влезе в дамската тоалетна и се облегна на умивалника. Лицето й пламтеше. В огледалото зърна Келси, която бързо пъхна нещо бяло в чантата си.

— Ъ-ъ-ъ, здрасти — рече нервно тя.

Емили изпелтечи някакъв отговор. Келси се обърна и забеляза насълзените й очи и изкривената от гняв уста. Тя се приближи до нея.

— Добре ли си?

Емили гледаше отраженията им в огледалото и чувствата се бореха в гърдите й. Думите на Спенсър прогаряха мозъка й: На Али не й пукаше за теб. Тя те използваше. Също както Келси те използва сега.

Внезапно Емили разбра какво трябва да направи и вдигна глава.

— Трябва да ти кажа нещо — рече тя с ясен, твърд глас. — За миналото лято.

Келси се отдръпна предпазливо.

— Какво?

— Спенсър Хейстингс те накисна в нощта, когато ви арестуваха. Тя уреди да подхвърлят хапчетата в стаята ти. Накарала е някой да се обади на ченгетата и да им каже.

Келси се вцепени.

— Какво? — Тя отстъпи назад със смутено изражение на лицето. Емили беше права през цялото време. Келси със сигурност не знаеше нищо.

— Съжалявам — каза Емили. — Научих го наскоро, но реших, че трябва да ти го кажа. Заслужаваш да знаеш истината.

Тя пристъпи към Келси, за да я прегърне, но Келси преметна чантата си през рамо.

— Трябва да вървя. — После се обърна и с наведена глава излезе от помещението.