Даяна Палмър
Втори шанс (2)

Втора глава

Райдър отговаряше на въпросите на Джийн за последното пътуване, но очите му непрекъснато се стрелкаха към Айви. Тя усещаше погледа му — любопитен, проницателен, и усещаше, че става още все по-нервна, доста повече от обикновено в негово присъствие.

— Попитах те, дали искаш още бекон, миличка — обърна се Джийн с усмивка към дъщеря си за втори път, докато Райдър се мръщеше — той мразеше бекон.

— Какво? А, не, благодаря, хапнах достатъчно. — Айви също се усмихна. Отпи бавна глътка от кафето.

— Имам чувството, че не си яла седмици наред — отбеляза Райдър и я погледна над дима на цигарата. Беше се облегнал назад на стола и излъчваше непоносима арогантност.

— Че тя почти нищо не яде — измърмори Джийн и се изправи. — Моля те, Райдър, набий й малко разум в главата — извика тя, преди да излезе от кухнята.

Райдър местеше разсеяно празната чаша и пронизваше Айви със сивите си очи.

— Според мен, най-неотложното е да се отдалечиш от всичко, което ти напомня за миналото. Поне за известно време.

Тя се замисли над думите му.

— Добре казано — съгласи се тя. — Само че точно сега разполагам точно с двадесет и осем долара и тридесет и пет цента в банката…

— Да не би да си мислиш, че ти предлагам някоя скъпа и прескъпа туристическа обиколка — измърмори той. — Чуй ме, съкровище, имам хижа в планините в северна Джорджия, вила в Насау и бунгало в Джейкъбсвил. Избери си къде предпочиташ да заминеш — предложи той. — Дори ще те откарам сам.

Тя му се усмихна.

— Ти си изключителен човек, Райдър — призна тя. — Само че не мога.

— Защо да не можеш? Няма да се опитвам да те прелъстя — обеща той и се усмихна едва доловимо, въпреки че очите му останаха напълно сериозни. Тя притаи дъх и той забеляза притеснението й от забележката. — Просто ти предлагам една ваканция.

— Наистина не съм сигурна какво искам да правя в момента — обясни колебливо тя.

— Нали не се страхуваш от мен? — попита той, без да крие любопитството си. — Познаваме се достатъчно добре.

Тя го погледна с едва прикрита уплаха в погледа.

— Не — измрънка тя. — Всъщност малко. Нали не ми се сърдиш?

Усмивката му бе ленива и напълно необичайна.

— Всъщност, Айви, нямам абсолютно нищо против — призна той. — Трябва да ти призная, че се чувствам поласкан.

Дори и след годините брак тя си бе останала малко наивна в някои отношения. Наблюдаваше Райдър с интерес и си мислеше, че той сигурно е имал значително повече жени от останалите мъже, които познаваше. Стана й неприятно щом си представи Райдър в леглото с друга жена и се ядоса на обзелото я чувство. Зарадва се, когато майка й влезе и й спести подобни неловки забележки.

— Приготвих ти малко бисквити за вкъщи — каза Джийн щом се показа от килера с малък плик в ръка.

Затвори вратата, взе кафеварката и отново седна на масата.

— Ти си истински ангел — ухили се Райдър. — Ела да готвиш у дома. Айви може и сама да се справя.

— Егоист — възмути се младата жена.

— Ти си имаш Ким Сун — напомни му Джийн, докато пълнеше отново чашите. — Между другото, той къде е?

— Сигурно трепери от студ и се опитва да направи палачинки с вишни в камината. — Той въздъхна. — За вечеря щял да ми приготви някакво ново ястие. Защо не ме поканиш да вечерям тук, тъкмо ще ме спасиш?

— Ким Сун е прекрасен готвач! — избухна Джийн.

— Сигурно, само че единствено когато става въпрос за френски сладкиши. Когато тръгвах от нас, вече беше успял да съсипе цели два килограма брашно. Единственото, за което го бях помолил, бе да ми направи яйца, а той изломоти нещо на мандарин, което, съдейки по интонацията, сигурно щеше да ме накара да го уволня, ако можех да разбера какво означава.

— Сладкишите му са страхотни — обади се Айви.

— Ти да не мислиш, че мога да живея само на сладкиши? Когато го наех, нямах представа, че нещата са чак толкова зле — наистина нямах представа, че може да приготвя единствено и само десерти. Бил е главен готвач в сладкарница, и не е в състояние да свари дори един картоф.

— Грешката му е, че не спира да те глези — напомни му Джийн.

Той я погледна ядосано.

— Не забравяй, че едва ли на този свят има друг с по-остър език, да не говорим, че се отнася с мен като с нищожество. Отивам да го уволня!

— А-а-а, затова значи му помогна да доведе родителите си и им осигури къща и… — започна развеселена Айви.

— Ти защо не млъкнеш? — сряза я той. Допи кафето и се изправи. — Трябва да вървя. Като го знам какъв е, нищо чудно да е подпалил къщата.

— Ако ни се беше обадил, щяхме да звъннем да пуснат навреме газта у вас — каза Джийн.

— Сетих се, но бързах да се прибера. — Наведе се и целуна Джийн по бузата. — Благодаря за закуската.

— Пак заповядай.

Светлите му очи се спряха на Айви и се задържаха на лицето й.

— Айви, ела да ме изпратиш — подкани я той.

Тя стана и пъхна ръце в джобовете.

— Горкичкият, няма да може сам да се оправи до вратата. — Тя поклати глава. — А, я ми кажи, какво правиш, когато си в някой голям град? Да не би да наемаш човек, който да те води?

Той я погледна.

— Одеве останах с чувството, че с удоволствие би ме изпроводила до вратата? — попита тихо той.

Тя се изчерви.

— Ти… просто понякога притискаш хората прекалено много — каза тя, докато минаваха през антрето, където Джийн нямаше да може да ги чуе.

— Ами ако не бях такъв? — попита небрежно той.

— Райдър, харесвам те такъв, какъвто си — каза тя с необичайна топлота и вдигна поглед към него.

Мъжът стисна зъби, забелязал нежността в прекрасните й очи. Насили се да отвърне поглед.

— Притеснявам се за теб — призна рязко той. — Не можеш да живееш в миналото. Трябва отново да се върнеш в света на живите.

— Знам. Само че начинът, по който почина… — тя преглътна и притисна ръце към себе си. — Просто ще ми трябва време, за да преглътна всичко и да се примиря.

— Знам — въздъхна той. Погледът му бързо се плъзна по нея. — Ако случилото се отвън те притесни — започна неочаквано той, наблюдавайки как младата жена поруменява, щом се сети за необичайното начало на срещата им, — това е само остатък от една стара магия.

Сигурно беше така, защото той никога не я бе забелязвал като жена. Наложи си да преглътне болката и успя да се усмихне кисело.

— Стара магия, друг път — отвърна подигравателно тя. — Какво има? Да не би ония от харема ти да са се препънали във фереджетата и да са си счупили главите?

— Нямам харем — отвърна натъртено той, когато спряха пред вратата. Светлите му очи отново се плъзнаха по стройното й тяло. — От доста време вече съм сам — каза той с коренно различен глас.

Тя се изчерви, притеснена от интимния намек, но когато вдигна очи, забеляза в погледа му весели искрици.

— Чудовище! — обвини го тя и на шега го перна през широките гърди.

— Красавица — призна той.

Айви понечи да каже нещо, но се отказа и замълча. Та той винаги се оказваше на крачка пред нея.

— Вдигам ръце — измърмори тя. — Все едно да водя спор с метлата!

— Ще ходя до Блейкли на търг за селскостопанска техника утре сутринта. Искаш ли да те взема?

Разбира се, че искаше, но знаеше, че я кани единствено от съжаление. Той бе един дългогодишен семеен приятел и я съжаляваше. А така, несподелената й любов я пронизваше още по-болезнено.

— Имам си работа тук — опита се да се измъкне тя.

— Утре е събота — напомни й той.

— Знам. — Тя се опитваше да си намери извинение, но всичко, за което се сещаше, се изплъзваше от ума й като през сито. Големите й очи се вдигнаха безпомощно към него.

— Добре — съгласи се той. — Няма да настоявам. — Ако не искаш да дойдеш, няма да те карам насила.

Тя видимо се отпусна.

— Извинявай, Райдър…

— Няма проблем. Някой друг път — каза го небрежно, но си тръгна умислен и загрижен.

По-късно, когато младата жена спомена за поканата пред майка си, Джийн остана силно изненадана.

— А ти защо му отказа? — попита тя дъщеря си.

Никак не й се искаше да обяснява. Обърна се.

— Още ми е рано — измъкна се тя. — Бен почина едва преди шест месеца.

— За бога, та Райдър не те кара да спиш с него! Поканил те е да отидеш с него, за да се поразсееш. Честно, Айви, не те разбирам! Райдър е най-добрият ти приятел.

— Да, така е — отвърна Айви и преглътна мъчително. Точно това е проблемът, каза си тя.

Въпреки че отказа да отиде с него на търга, Райдър се отби на следващата сутрин. Този път караше джип, огромен форд Бронко в бежово и кафяво. Беше обул бежови ботуши, тесни дънки и карирана бархетна риза, все едно шита специално за него. Черна шапка Стетсън бе нахлупена ниско над очите му. Айви застана на задната врата, без да откъсва поглед от него, доволна, че дори докато наблюдава този изключителен мъж да слиза от джипа и с ленива уверена походка да се отправя към нея, празното й сърце започва да прелива от задоволство.

Тази сутрин бе облякла дънкова пола и бяла блуза с дълги ръкави, преметнала пъстър шал, вързан небрежно на врата. Беше с ботуши, защото й се искаше да се поразходи, за да не съжалява, че е отхвърлила поканата на Райдър. Да бе тръгнала само пет минути по-рано, щяха да се разминат. Не знаеше дали да се радва, или да съжалява.

Отвори вратата, щом той стигна стъпалата и забеляза как очите му се присвиха и обходиха тялото й, за да се спрат най-сетне на нейните.

— Готова ли си? — попита усмихнато той.

— Канех се да ходя на разходка — започна тя.

— Джийн, тръгваме — провикна се към майка й той.

— Приятно прекарване — отвърна на висок глас възрастната жена.

— Но аз няма да дойда — опита се да протестира Айви.

Той я подхвана в едрите си силни ръце и се усмихна на решителното й изражение.

— Напротив — настоя той.

Обърна се и пое към колата, а тя усети твърдите му мускули, когато я повдигна, сякаш бе лека като перце.

Гърдите му бяха топли и стегнати, притиснати в нейните, вдъхна тръпчивия му парфюм и й се стори, че усеща лек аромат на крем за бръснене. Отстрани на сребристите му очи се бяха събрали бръчици, засенчени от гъсти черни мигли. На носа му имаше малка вдлъбнатина, останала в наследство от буйните младежки години. А устата му… — тя едва се сдържа да не изстене на глас, когато я погледна. Широка, чувствена, с изваяна тънка горна устна и пълна долна, прикрили съвършени бели зъби. Много й се искаше да повдигне лице, за да притисне устни към неговите.

Едва сдържаше трескаво избликналото си желание. Никога не бе изпитвала подобен порив да целуне някого, а години наред бе мечтала да вкуси истинската страст. Но в никакъв случай не биваше да забравя, че Райдър е просто любезен. Той не изпитваше същото към нея и колкото по-бързо го осъзнаеше и приемеше, толкова по-добре.

Тези мисли никак не й помогнаха, когато той я отпусна на едното си коляно, за да отвори вратата и я положи нежно на седалката. Докато я местеше устните му бяха толкова близо, че тя усети аромата на кафе и цигари в дъха му.

Мъжът се поколеба, очите му бяха присвити, бляскави, а тялото му напрегнато, макар и само за момент. След това се усмихна и я пусна и мигът на напрежение отлетя.

Седна до нея и запали мотора. Забеляза, че не успява да се справи с предпазния колан и повдигна едната си вежда.

— Това не е кола, а булдозер — измърмори тя.

Усмивката му бе широка.

— Жените са като машините, понякога трябва да им дадеш начален тласък, за да заработят.

Тя не се сдържа и се засмя. Не можеш да си представи друг мъж, дързък и прям като Райдър. Той наистина бе невероятен.

— Какво ще си купуваш на търга, което не можеш да си осигуриш на нормална цена? — попита любопитно тя.

Той запали цигара и пое по тясната алея към главния път.

— Нищо конкретно. — Сви рамене. — Отивам, просто за да мръдна малко навън. Не обичам да седя вкъщи. Хората знаят къде да ме намерят. А пък Ким Сун умира да ме свързва с хора, с които нямам никакво желание да говоря — намръщи се той. — Майка му стара, трябва да го уволня!

— А ти какво си му направил?

Той изви вежди.

— Какво да съм му направил?

— Все нещо си направил и си го ядосал — настоя тя.

Той я погледна и вдигна цигарата.

— Само го замерих с една чиния с умряла риба — измърмори той. — Всъщност не понасям почти никаква риба — оправда се той. — А тази дори не беше сготвена.

— Суши — кимна младата жена.

Той я стрелна с гневен поглед.

— Не говоря за никакво суши — намръщи се той. — Ядяха ми се крокети от сьомга като тези, които приготвя майка ти. А той да вземе да засуче някакви топки от сурова сьомга и отгоре да ги поръси с лук.

— А ти обясни ли му как се правят крокети от сьомга? — попита тя, едва сдържайки смеха си.

— Че аз да не би да знам как се правят! Ако знаех нямаше да търпя този злобар да ми се мотае в краката.

— Ким Сун едва ли умее да чете чужди мисли — отбеляза тя. — Ако го изпратиш до нас, майка ще му покаже как да приготвя нещата, които обичаш.

Той забоде поглед във върха на цигарата, а след това отново го насочи към пътя.

— Ти нали знаеш да готвиш? Защо не наминеш и не му покажеш какво трябва да прави?

Айви не отговори. Сведе поглед към ръцете си, стиснати в скута. Изкушението бе невероятно, но той не биваше да узнае.

— Няма да сме сами — увери я нежно той.

Тя се изчерви и не посмя да го погледне в очите.

— Райдър…

— Толкова се притесняваш от мен — каза той с тежка въздишка. — Май твърде дълго стоях настрани. Знаех си, че няма да бъде достатъчно дълго, но всеки мъж има предел на издръжливостта — заяви незнайно защо той. — Мислех си, че вече ти е минало.

Тя преглътна.

— Да ми е минало ли?

— Не можеш да скочиш в гроба след него — изсъска той.

— Нямам подобно намерение — отвърна тя. Погледна към строгия му профил и сърцето й прескочи. — Ти… много ми липсваше — призна младата жена с дрезгав глас.

Стори й се, че той потръпна. Светлите му очи се стрелнаха настрани, присвити, излъчващи опасни искри.

— Щях да се върна на часа, стига да ми беше казала — заяви рязко той. — Дори посред нощ, само да ме бе повикала.

Заля я топла вълна, тласната от нежността в гласа му и й се прииска да се разплаче, защото това бе проява на приятелство. Той държеше на нея, но не по начина, по който й се искаше. Приглади полата.

— Имаш си достатъчно грижи и без да се притесняваш заради мен — каза тя. — Единственото, от което имам нужда сега, е време.

Той отби на паркинга на крайпътно заведение и загаси мотора.

— Искаш ли кафе? — предложи той.

— Да. Чисто, ако обичаш.

— Спомням си как го предпочиташ — увери я той. Слезе от джипа и се върна след по-малко от пет минути с кафе и понички. Подаде й кутията и направи място за чашите на стойката, монтирана на таблото.

Тя отпиваше кафе и похапваше понички.

— Страхотно — призна с усмивка тя. — Не бях закусвала.

— И аз. Не мога да ям рано сутрин. — Очите му отново обходиха тялото й. — Прекалено слаба си, дребосъчке. Трябва да ядеш повече.

— Напоследък нещо нямам апетит.

Той се извърна към нея, кръстоса дългите си крака, топна поничката в кафето и отхапа.

— Разкажи ми. Може пък да помогне.

Тя се вгледа в светлите му очи и не забеляза нищо застрашително.

— Той беше пиян — изрече на един дъх тя. — Отишъл е пиян и е натиснал неправилното копче.

Изразителните му устни се отвориха.

— Ясно.

— А ти не знаеше ли? Не се преструвай, че не си разпитал как се е случило. Застрахователите отказаха да платят, но компанията ти е настояла и така успях да покрия разходите по погребението. — Големите й черни очи е взряха в него. — Ти си поел нещата в свои ръце, нали? Накарал си ги да платят обезщетението.

— Служителите си имат вноски — отвърна рязко той. — Бен беше натрупал значителна сума, която се полага на теб. С тези пари си платила погребението.

— Ти много добре си знаел, че се е явил пиян на работа — настоя тя, очите й бяха измъчени и тъжни.

Райдър въздъхна.

— Да, Айви, знаех — отвърна той и я погледна. — Знаех, че пие. — Лицето му стана строго. — Затова и много не се мярках. Джийн ми беше казала и за синините, а ако ги бях видял, щях да го убия пред очите ти.

Тя трепна, когато думите му достигнаха до съзнанието й. Не можеше дори да отговори, защото и гласът, и погледът му издаваха, че говори напълно сериозно.

Той забеляза реакцията й и се прокле за невъздържаността си. Сега не му беше времето да си позволява да се изпуска.

— Бих направил същото, ако с Ив се случеше подобно нещо — добави той. — Много ви обичам и двете. А ти знаеш, че е така.

— Да. Разбира се. — Не можеше да си позволи да покаже колко е разочарована. Насили се да се усмихне. — Винаги си ни защитавал.

— Понякога се налагаше. — Очите му сякаш я пронизаха. — Ако бях тук, когато Бен се е завъртял около теб, нямаше да се ожените. Да знаеш само какъв шок беше за мен, когато се върнах и разбрах, че сте вече женени.

— Бяхме съученици. А и добри приятели.

— Не е задължително двама добри приятели да имат добър брак — отвърна той. Допи кафето. — Знаех, че Бен пие още преди да го назнача на работа. Зарекъл се беше да не близва и капка и мисля, че се беше отказал, затова казах на отдел „Кадри“ да му дадат един шанс.

Айви се зачуди защо ли го е направил. Знаеше, че бащата на Бен е работил в компанията, и въпреки това й се стори необичайно Райдър да направи компромис, наемайки човек със склонност към пиене. Да не би да го бе направил от добро сърце, но когато го каза в изражението му се мерна нещо…

Погледна я неочаквано и тя извърна очи.

— Бен ти беше много благодарен, че си го назначил — каза тя.

— Глупости! Много добре знаеш, че не можеше да ме понася — отвърна рязко и ядосано той. — Колкото повече време минаваше, след като се оженихте, толкова повече ме намразваше.

Айви стаи дъх с надеждата той да не започне да разпитва за причините на това отношение. Нямаше начин сам да предположи защо е било така.

— Той мразеше и мама — призна тя, за да смекчи нещата. — Но поне не го показваше. Мразеше всички, на които… държах.

Изражението му стана сурово.

— Затова ли те удряше?

Тя сведе поглед към краката си.

— Това не се случваше често — каза тя с дрезгав глас.

— Господи… — Гласът му пресекна. Изпъна гръб и започна да прибира празните чашки в плика.

Айви усети болката му, въпреки че той побърза да се обгради със стена от ледено самообладание. Напълно спонтанно докосна стегнатата ръка на мъжа и усети как той се напряга. Светлите му очи уловиха погледа й и дишането му се учести.

— Моля те — започна тихо тя. — Аз бях тази, която го нараняваше. Не мога да ти разкажа всичко, но той бе мил човек, преди да се оженим. Искаше нещо, което аз не можех да му дам.

Очите му не се откъсваха от нейните.

— В леглото ли? — попита направо той.

Тя поаленя и се отдръпна засрамена.

— Не мога да говоря за това — прошепна тя.

— Започваш да приличаш на благопристойната ми леля, която остана стара мома — измърмори той. — Женена си била три години, и въпреки това не можеш да говориш за секс.

Бузите й пареха.

— Това е много личен въпрос.

— Затова не можеш да го обсъждаш с мен, така ли? — настояваше той. — А пък едно време споделяше всичко, което ти хрумнеше, без да се притесняваш.

— Но за… такива неща не е ставало въпрос — поправи го тя, опитвайки да прикрие колко неловко се чувства.

Очите му се плъзнаха по стегнатите й гърди и се задържаха за малко, преди отново да се насочат към очите.

— Толкова резервирана — прошепна той. — Истинска дама. Но ти, дребосъчке, имаш френска кръв. В теб трябва да има чувственост, нищо че съпругът ти така и не е успял да я извади на повърхността. Той не ти ли е бил достатъчен? — попита шеговито той.

Тя възкликна от удивление. Имаше чувството, че е мразел Бен, личеше в очите му, в начина, по който говореше. Дори се стягаше така, сякаш тялото му бе стегнато в гипс.

— Извинявай — обади се най-неочаквано той. — Нямах право да ти задавам подобен въпрос. Хайде, подай ми това.

Пое чашата и кутията от понички и ги сложи в плика. Слезе, без да каже и дума повече, за да ги изхвърли.

Тя седеше и тръпнеше от нерви. Никога не си бе представяла, че е възможно един разговор да се превърне в подобна инквизиция, а отношението му към Бен я уплаши. Какво ли бе разбрал? Ако е знаел, че Бен пие, защо не го бе уволнил? Райдър държеше на сериозното отношение на работниците си. Знаеше подробности почти за всички, интересуваше се за тях и караше секретарката си да изпраща картички с пожелания за бързо оздравяване, когато боледуваха, цветя, когато някой починеше. Не търпеше несериозно отношение, не понасяше пияници, и въпреки това бе държал Бен на работа. Защо? Заради Айви ли? Защото тя му бе като сестра? Наистина не разбираше. Той се качи в джипа.

— Все още съм гладен като вълк, но засега ще се примиря с това — заяви той, очевидно възвърнал доброто си настроение. — Няколко хамбургера на обяд ще ме позаситят.

Тя се разсмя, думите му, изречени преди малко бяха забравени, когато се отправиха към магистралата.

На търга беше чудесно. Айви вървеше до Райдър, оглеждаше машини и съоръжения, на които дори не знаеше имената и слушаше внимателно, докато той й обясняваше качествата и недостатъците им.

Светлите му очи се отправиха към хоризонта и се присвиха.

— Няма да минат много години, дребосъчке, и земята и водата ще бъдат на изчезване също като бизоните. Населението непрекъснато расте, затова някой ден просто няма да има достатъчно място за всички.

— И земята расте — отвърна с усмивка тя. — Измества океана.

— В тези части не е така. — Той замислено докосна върха на носа й с пръст. Усмихна се, а пръстът му се спусна към устните й и проследи небрежно съвършената им линия.

Докосването му я накара да потръпне цялата. Изпусна рязко дъх и той парна влудяващия пръст, а той съсредоточи поглед в устните й, стисна зъби и очите му заискриха. Неговите устни също се разтвориха и на Айви й се стори, че чува биенето на сърцето му.

— От колко време се познаваме? — попита той с дрезгав глас.

— От много години — прошепна тя. — Откакто учех в началното училище.

— И през всичките тези години двамата с теб натрупахме само горчиви спомени — призна рязко той. Гласът му бе станал по-дълбок, по-дрезгав, а очите му не се откъсваха от устните й. — Спомняш си, нали — попита той и тя поруменя. — Все още стои между нас, дори сега.

Тя не смееше да диша. Спусна поглед към гърдите му.

— Наистина не знаех, че вратата е отворена — каза нещастно тя.

— Знам, но на времето не мислех така. Затова съжалявам толкова много.

Усещаше как страните й пламтят. Спомняше си онази нощ, сякаш бе вчера. Случката я бе измъчвала години наред. Онази вечер щеше да остане у Ив. Беше само на осемнадесет, едно много наивно момиче на осемнадесет. Ив излезе с майка си, за да купят пица, а Айви остана сама в къщата, поне тогава си мислеше, че е сама. Райдър се прибра неочаквано. Тя нямаше представа, че се е върнал и затова не си направи труд да затвори вратата на спалнята.

Тъкмо се канеше да си вземе душ и бе останала само по кремаво копринено боди, подарък от Ив за Коледа. Това бе най-скъпото бельо, което притежаваше, въпреки че не очакваше никой — най-малко Райдър — да я види в него.

Само че същата вечер той бе забелязал отворената врата, а след това и облечената в дантелено боди Айви и бе решил, че нарочно се показва в този вид, заради него.

Дори сега помнеше изражението му. Той бе застанал неподвижен на вратата, присвил светлите си очи, намръщен. Устните му бяха разтворени, но вместо да се извини, да се обърне и да излезе, той бе затворил вратата и бе останал вътре, по лицето му беше изписан гняв.

Айви бе на осемнадесет. Млада и безкрайно наивна, попаднала в плен на първото си увлечение. Бе го погледнала с отчаян копнеж, толкова невинна и красива, че той едва се сдържа да не я сграбчи. Очите му, обаче, я докосваха навсякъде, също като ласкави ръце, докато се спряха на прозрачната дантела, под която набъбваха зърната й, тъмни под кремавото боди.

Тя бе спряла да диша. Райдър бе вдигнал очи към нейните, а едрото му тяло й се бе сторило неестествено сковано.

Светът бе склонен да приеме по-свободното поведение на младите, а Ив не криеше, че се отнася доста свободомислещо с момчетата, с които излизаше. Само че Айви бе по-старомодна и да позволи на мъж да я види по бельо й се струваше неестествено и притеснително. За беда, Райдър не знаеше това. Винаги бе смятал, че тя споделя съвременните възгледи на Ив.

— Много добре — отбеляза той, а очите му с наслада опипваха обгърнатото от коприна и дантела тяло, спирайки се на високите гърди. — Винаги си била красавица, Айви.

— Нямаш работа тук — бе изрекла неуверено тя, разкъсвана между удоволствие и страх.

— Защо да нямам? — Светлите му очи искряха. — Оставила си вратата отворена, за да ме чакаш, не е ли така?

Очите й бяха станали огромни, когато той се бе пресегнал към нея.

— Райдър, ти просто не разбираш…

Протестът й бе закъснял. Райдър я бе наблюдавал и отдавна бе започнал да натрупва желание. Въпреки че бе ядосан, защото си бе въобразил, че му е заложила капан, красотата й бе изключителна и той едва се контролираше. Едрите му жилави ръце обрамчиха лицето й, наведе се към нея, без да откъсва очи от нейните. Само че дори не докосна устните й. Спря на твърдото зърно, изпъкнало под дантелата.

Дланите му стиснаха раменете й и тя издаде стон, който дори не си спомняше. Топлият влажен език и нежното подръпване на устните му разпалиха в тялото й болка и трепет и копнеж, които дори не бе предполагала, че съществуват. Като на сън усети как той смъква презрамките на бодито и ги плъзва надолу по ръцете й, а очите му се спряха на голите връхчета на гърдите, преди отново да се наведе. Този път я пое на ръце, повдигна я и лапна зърното.

Пръстите й бяха заровени в гъстата му коса и притискаха главата му, докато тя се опитваш да се пребори с гордостта и срамежливостта, почти напълно уверена, че той вече е загубил контрол над себе си.

— Райдър, не бива — прошепна немощно тя, когато той я положи нежно на двойното легло в съседната стая, където обикновено спеше тя, когато оставаше при приятелката си. — Недей!

Той изглежда не я чу. Отпусна се до нея в леглото, дългите му мускулести крака притиснаха нейните, а ръцете му се плъзгаха по гладкия й гръб, докато устните му откриха нейните и ги плениха.

Това бе първата истинска целувка за Айви и тя й се стори толкова страстна, че дори сега споменът за нея я караше да се изчервява. Беше дълбока, завладяваща, бездиханна и я остави разтърсена и безпомощна в прегръдката му.

Устните му се спуснаха надолу по тялото й като огън, а тя се изви към него така невъздържано, че той дори не предположи, че тя може да е невинна. Беше го прегърнала силно, заровила пръсти в косата му, шепнеше и стенеше тихо, докато той дразнеше зърната й със силните си топли ръце, преди да сведе отново устни и да ги подръпне леко.

Неуверените й молби го бяха докарали до ръба.

— Почувствай сама колко силно ме възбуждаш — прошепна грубо той и притисна с длани бедрата й, за да прилепнат към неговите. Държеше я до твърдата си мъжественост и наблюдаваше как устните й потръпват, а очите й сякаш се разширяват, след като усети доказателството за възбудата му. — Толкова силно те желая, че едва се сдържам! Можеш ли да се погрижиш за себе си, съкровище?

Дрезгавият въпрос я отрезви като леден душ.

— Да се… погрижа за себе си ли? — бе заекнала тя, тялото й пулсиращо от удоволствие под пръстите му, докато топлият му дъх галеше устните й.

— Използваш ли нещо, или си на хапчета? — попита той, очите му потъмнели от страст, докато се опитваше да се овладее.

Тя бе поаленяла.

— Райдър, аз… аз съм девствена — бе прошепнала тя. — Не знам как да… как… искам да кажа, че не пия противозачатъчни.

Той бе свъсил вежди.

— Какво каза?

Тя преглътна, защото в този момент й се стори страшен.

— Никога не съм го правила преди — прошепна тя.

Той бе изрекъл думи, които тя никога не бе чувала някой да казва, след което я отблъсна и се изправи. Беше я погледнал така, сякаш я ненавиждаше.

— Върви по дяволите — бе я наругал той с дрезгав глас, а тихите думи й се сториха по-стряскащи от викове. — Злобна малка подстрекателка! — бе добавил още няколко обиди, които тя години наред се бе опитвала да забрави, грозни думи, които дори не бе предполагала, че Райдър е способен да изрече на някоя жена. Беше я оставил, но тя не го чу кога излезе. Когато Ив се върна, тя се оправда, че я мъчи ужасна мигрена. Плака през цялата нощ. Никога повече не остана да спи в къщата на семейство Калауей, въпреки че Ив я канеше непрекъснато. Само двамата с Райдър знаеха причината, а до този ден никой от тях не се бе осмелил да повдигне въпроса.

Случката бе оставила дълбоки следи у Айви. Онази вечер се бе почувствала евтина. Освен това бе разбрала колко е уязвима и колко умел прелъстител е Райдър. Понякога Ив бе споменавала за приятелките на Райдър, за това, че той обича свободата си, затова знаеше, че онази вечер не е била нещо повече от един импулс, просто моментно желание.

И въпреки това, същата онази вечер тя му бе отдала сърцето си. След случилото се все си намираше извинения да не остава. През двете години преди Бен да влезе в живота й, Райдър също избягваше Айви. Ала тъкмо когато Бен започна да я забелязва, братът на най-добрата й приятелка отново се появи и небрежно я покани на вечеря. Тогава тя се страхуваше от себе си и от погледа му, докато я наблюдаваше напрегнато, затова го излъга, че излиза с Бен. Когато призна на Бен какво е казала, той наистина я покани на среща. Седмици по-късно, докато Райдър бе извън страната, двамата с Бен направиха скромна сватба.

— Спомняш си, нали? — попита той. — Онази вечер направих най-голямата грешка през живота си. На следващия ден заминах за Торонто и се стараех да те избягвам, все едно, че бе чумава, забеляза ли? — попита с пресилен смях той. — А пък ти, ако двете с Ив прекарвахте нощта заедно, винаги тя оставаше у вас, ти никога повече не дойде.

— Не беше това, което си мислел — започна тя. — Честна дума, не знаех, че си в къщата тогава.

Лицето му се сви и той извърна поглед.

— Боже, и сам го разбрах. Само че злото вече бе сторено. Единственото, което можех да направя, бе да стоя далече от теб. Бях те уплашил. Не исках да те плаша повече. Но се оказа, че не е необходимо. Ти попадна в ръцете на Бен още първия път, когато те поканих на среща.

Тя изпъна рамене и замахна безпомощно с ръка.

— Още си мислех, че ме имаш за… подстрекателка и… — тя преглътна. Старите страхове сега й се струваха детински. Стисна ръце. — Не бях сигурна дали не се опитваш да си отмъстиш. Онази нощ останах с чувството, че ме мразиш. Нали каза… — Засмя се малко насила. — Каза, че нямам никакви гърди и едва ли някой нормален мъж би ме погледнал, че си ме докоснал единствено, защото съм ти била под ръка.

Той затвори очи и въздъхна тежко. Обърна отново поглед към хоризонта и пъхна ръка в джоба.

— Мъжете говорят неискрено, когато са… отблъснати — призна с неудобство той. — Сигурен съм, че вече го знаеш. Не съм го казал сериозно. Просто ми беше мъчно.

Тя сведе поглед към краката си. С течение на годините и сама бе стигнала до същия извод. Не че това много й помогна. Беше го обичала, а той бе съсипал крехкото й самочувствие.

— Съжалявам — отвърна безпомощно тя.

— Грешката не беше твоя — призна той. — Трябваше да си отида, но не намерих сили. Никога не бях виждал по-красива жена. — Погледна я и лицето му се стегна, когато забеляза съмнението в очите й.

В тялото й се разля топлина, когато долови нежността в гласа му. Нямаше сили да срещне погледа му, въпреки че думите му бяха по-скоро извинение, отколкото признание.

— Благодаря ти, но наистина не е нужно да се преструваш — каза тя и очите й се зареяха към дърветата в далечината. — Бен също казваше, че са прекалено малки.

Той я стисна силно и болезнено за раменете и я привлече към себе си.

— Аз те излъгах — отвърна с тих дрезгав глас той. — Набий си го най-сетне в главата, че те излъгах. Дявол да те вземе, та аз те желаех толкова, че едва не те насилих! Трябваше да се махна, да те нараня, за да съм сигурен, че повече няма да ме погледнеш! — Сякаш цялото му тяло потръпваше. — Господи, Айви, не разбираш ли, че онази нощ ме измъчваше години наред. Ти не знаеш…

Забеляза мъката по лицето му, но така и не разбра какво я е причинило. Без да мисли вдигна длан към изпитата му буза и нежно я помилва. Той трепна, но когато младата жена понечи да се отдръпне, притисна ръката й към брадата си.

— Всичко е наред — отвърна колебливо тя. — Това беше толкова отдавна.

— Случи се вчера. — Изведнъж й се стори по-стар. Уморен до смърт. Очите му потъмняха, докато се взираше в лицето й. — Ти избяга от мен — добави с пресипнал глас той.

Айви сведе очи.

— Не знаех какво друго да направя. Не мога да обсъждам с мама подобни неща.

Той я притисна към себе си и я задържа нежно, очите му — приковани в платформата, където се водеше търгът.

— Мисля, че трябваше да поговорим за тези неща открито.

— Да. — Тя затвори очи. Беше истински рай да се отпусне в ръцете му, да се наслади на близостта му. Потръпна от удоволствие.

Райдър усети потръпването и се скова. Тя се страхуваше от него. А си мислеше, че страхът е породен от желанието й. Нима само се заблуждаваше, отново? Едрата му длан бавно се плъзна по гърба й и я притисна още по-близо до себе си. Долови тихата й въздишка, еротична въздишка, която го накара да пламне целия. Толкова обичаше да я усеща близо до себе си. Така се събуждаха спомените от онази вечер, толкова отдавна, когато я бе вкусил, когато тя бе най-важното нещо в света за него. Все още бе така, а с годините чувството бе ставало по-истинско и завладяващо, докато сега се бе превърнало в бушуващ пламък, който всички океани на земята не можеха да потушат. Желаеше я, не само физически. Имаше нужда от нея както умиращият от жажда копнее за глътка вода, искаше я цялата и то само за себе си.

— Чудех се какъв ли щеше да бъде животът ми, ако не си бях загубил ума по теб — промълви той, притискайки я до себе си. — Бяхме приятели. С годините се надявах отново да се сближим.

— Аз… мислех, че е така — отвърна тя, докато се опитваше да успокои полудялото си сърце. Винаги, когато усещаше мъжката му сила, сякаш губеше способността си да разсъждава трезво. Искаше й се да се отпусне, да притисне лице до голата му кожа и да усети желанието му.

— Не съвсем — поклати глава той. Пое си накъсано дъх. — Можем да се справим, Айви, можем отново да бъдем добри приятели. Ти как мислиш?

Тя затвори очи.

— И аз мисля, че можем — прошепна тя.

Сърцето му блъскаше неудържимо. Отдръпна се леко и повдигна брадичката й.

— Толкова си красива — призна той. — Мечтата на всеки мъж.

Освен на теб. За малко да изрече думите на глас. Усмихна се с лека тъга и се отдръпна.

— Не съвсем — засмя се нервно тя. — Не трябва ли вече да се връщаме? — Опита се да смени темата, забелязала, че хората се събират около платформата за търга. — Струва ми се, че са готови да започнат.

— Какво? — Едва успяваше да мисли разумно. Ароматът й изпълваше ноздрите му, а само като я докоснеше… Проследи погледа й. — А, търгът. Да, май трябва да се връщаме.

Завръщане към действителността. Хвана я за ръка и я поведе през тълпата, все още подвластен на вкуса на рая. Приятелството, каза си той, бе по-добре от нищо. А след като то е вече налице, можеше да гради нещо по-трайно и желано. Когато започна наддаването, той вече се усмихваше.