Даяна Палмър
Втори шанс (11)

Единадесета глава

Бебето беше факт. Райдър я откара на лекар, същият, който обслужваше офиса му и я изчака, докато траеше прегледа. Беше много интересно да го наблюдава как измисля извинения, за да я приемат веднага. След по-малко от чак лекарят потвърди подозренията му и я изпрати да си направи изследване, за да потвърдят.

— Да разбирам ли, че бременността е желана? — отбеляза сухо той, когато влязоха в кабинета му да изчакат резултатите. Айви бе седнала, а Райдър бе коленичил до нея, стиснал здраво ръката й.

— И още как — каза Райдър с дрезгав глас, усмихнат, докато тя се изчерви.

— Ще ви дам името на много добър акушер. Вече ви трябват специални грижи. Изследванията само ще потвърдят, това, което за мен е факт и ще ви запиша час при колегата. — Погледна ги над очилата. — Доколкото разбирам, това ще бъде един от онези модерни съжителства.

— О, не. Ние съвсем не сме модерни — увери го Айви. — Ще се женим.

— Вие можете да й обясните какво причиняват пет години въздържание на един мъж — ухили се Райдър. — Затова е бременна преди церемонията.

— Да не сте бил на война? — попита през смях лекарят.

— Бях влюбен в нея, но тя бе недосегаема — каза загадъчно той. — Сега вече е моя. И никога няма да я пусна да си отиде.

— Тя няма и да пожелае — увери го Айви, без да обръща внимание на любопитството на лекаря.

Изчакаха до следващия ден, за да са сигурни в резултатите от теста и да кажат новината на Джийн.

Райдър откара Айви у дома след работа и я поведе към хола, където Джийн гледаше един от обичайните си сапунени сериали.

— Имаме нещо да ти казваме — започна Айви.

— И на мен така ми се стори, ако може да се съди по това колко бяхте нервни снощи, а и тя не ми каза думичка, когато я попитах — обясни Джийн. — Вече се досещам, затова съжалявам, че ви лиших от момента на изненадата. Ще се жените, затова трябва да ви поздравя.

— Страхувам се, че не е чак толкова просто — каза Райдър и за пръв път двете жени го видяха смутен. Седна до Джийн на канапето, взе ръката й в своята и забеляза колко много прилича на ръката на Айви. — Ще си имаме бебе — каза той, без да крие възторга си.

— Тя не може — обясни Джийн. — Не може да има деца.

— Все едно, важното е, че е бременна — ухили се Райдър. — Току-що взехме резултатите от доктор Джеймисън.

Джийн го сграбчи за ревера.

— Страхотно! — избухна тя. — О, Айви! — Усмивката й бе пълна с недоумение и радост.

Айви седна при тях на канапето и прегърна майка си, а очите й бяха пълни със сълзи.

— Не е ли невероятно? Всички тези години никога да не случи, а след това още от първия път с Райдър… — Осъзна какво е казала и поруменя.

Джийн погледна от изчервената Айви към Райдър и стисна устни.

— Париж ли?

— Париж — въздъхнаха и двамата.

— Но вие не сте женени!

— На идване си извадихме разрешително, а аз познавам съдия, който ще ни приеме и без кръвен тест при тези обстоятелства. Утре ще се оженим. Нали? — попита той.

Джийн ги погледна строго.

— Заслужавате да ви напляскам и двамата.

— Обичам я — каза той и погледна нежно Айви. — Пет години чаках, за да й покажа колко. — Сви рамене. — Показах й малко по-красноречиво, отколкото смятах.

Джийн не знаеше какво друго да каже.

— След като си чакал пет години, значи всичко е ясно. Господи, всяка сутрин повръщаше, а аз дори не заподозрях, дори когато започна да си ляга с пилците.

— Никой не предполагаше, включително и аз — засмя се Айви. — Райдър ми каза, че съм бременна. Нямах представа какво ми е.

Джийн подсвирна.

— Направо не е за вярване. Ти му мисли как ще го обясниш на децата си.

— Една от лелите ми има близнаци — рече умислен Райдър. — Във вашия род има ли близнаци?

— Баба ми е имала близнаци — спомни си Джийн. — Прачичовците ти Хари и Тод — напомни тя на Айви. — Не са били еднояйчни, но все едно са близнаци.

— Би било чудесно, ако са близнаци — въздъхна Айви и се усмихна на Райдър.

— Близнаци, тризнаци, все едно — измърмори той.

— Надявам се само да не ме уморят — каза с въздишка той.

— Защо да те уморят? — усмихна се замечтано Айви.

— От щастие — обясни той.

Джийн се разсмя и го прегърна.

— Добре дошъл в семейството, синко.

 

 

Ожениха се следващия следобед и същата нощ Айви се отпусна в прегръдките на Райдър в собствената му спалня, сгуши се и заговори за сватбата.

— Беше прекрасно — каза тя. — Толкова много цветя, Ив ми беше кума, а децата й шаферки.

— А ти беше най-красивата булка на света. — Той се наведе и я целуна с безмерна нежност. Бяха в пижами, завити топло. Той не я бе любил и тя се чудеше защо.

— Много си резервиран за младоженец — изтъкна тя и се усмихна на светлината на нощната лампа. — Ти същият мъж ли си, който ме съблазни на индианските могили преди три дни?

— Два — поправи я той. — Да, аз съм същият. Но ти си изморена след церемонията, срещата с Ив и Кърт, а и после докато изпратим момчетата на летището…

Тя се обърна и се сгуши още по-близо, а меката й ръка се спусна по плоския му корем и разроши гъстите косъмчета.

Той потръпна и стаи дъх.

— Мислех, че се преструваш — каза тя и наведе глава над гърдите му.

Той насочи ръката й и плъзна дългия си крак между нейните.

— Внимателно — прошепна той, завладян от желание. — Внимателно. Не забравяй бебето.

— Добре. — Отвърна на целувката му, изпълнена с обожание, влагайки цялата си любов в ласките и целувките, докато той галеше гърдите й.

Никога не бе имала представа, че любенето може да бъде толкова нежно и изключително. Той я възбуждаше внимателно, а тя тръпнеше и се притискаше към него, докато той най-сетне повдигна бедрата й към своите и бавно навлезе в нея.

Топлата му твърда плът я изпълни и тя отвори очи и се вгледа в него, завладяна от непозната жажда.

Ръката му се спусна към талията й и той се усмихна на желанието си да я привлече по-близо. Тя го бе приела веднага, нямаше и следа от болка, или неудобство, както първия път.

— Не ме боли — промълви тя.

— Не би трябвало да те боли. — Докосна я с устни. — В Париж беше като девствена. Сега вече си моята жена във всеки смисъл на думата. Двамата сме наистина съвършена двойка.

Тя затаи дъх. Той задържа погледа й и навлезе в нея бавно и дълбоко. След това поспря, пое си дъх и продължи отново.

Беше невероятно. През всичкото време Айви се вглеждаше право в очите му и усещаше лекия нежен ритъм, докосването на косматата му гръд до кожата си. Докосна гърдите му и усети твърдите мъжки зърна, а удоволствието я накара да се притисне в него.

Отвори устни и простена тихо, а очите й се замъглиха. Той я наблюдаваше с нескрито задоволство, докато страстта се трупаше. Ритъмът му забърза, той прихвана бедрата й с ръце, за да имат опора трескавите движения.

Стаята се завъртя около нея. Долови триенето на телата им в тънките чаршафи, шумната му въздишка, докато наближаваше моментът на върховно удоволствие.

Тя се изкачваше към висините заедно с него, тялото й бе изпълнено с неподозирана сладост, устремено към екстаза. И двамата тръпнеха и се притискаха един към друг, потънали в забвение, подвластни на удоволствието.

А то си отиде бързо, толкова бързо, колкото и настъпи. Тя зарови лице на влажните му гърди и заплака.

— Защо не може да продължи по-дълго — хлипаше тя.

Той разбра. Устните му докоснаха косата й, влажното чело.

— Че как ще го издържим, ако беше по-дълго? Не, не мърдай — въздъхна той. — Ела тук.

Той се превъртя по гръб, без да се отделя от нея. Ръката му бе все още бе на гърба й и ги държеше слети заедно.

— Добре ли си? — попита той.

— Да. — Усмихна се на гърдите му и ги целуна нежно, а косъмчетата я погъделичкаха. И двамата трепереха от преживяното задоволство. — Всеки път е различно — призна тя.

— Така и трябва да бъде. След като бебето се роди, ще те науча и на други начини. — Ръцете му галеха гладкия й гол гръб. — Някои от тях са доста особени, затова ще ги запазим за времето, когато не си в това деликатно състояние.

Тя вдигна глава и се вгледа в любимите светли очи.

— Страстта може да е доста обсебваща, поне така казват. Винаги съм се страхувала. Но сега вече не е така. — Усмихна се, а той си отдъхна, сякаш бе притаил дъх. — Обичам да те обичам — прошепна тя. — Може ли да го направим отново?

Той се усмихна бавно и хитро.

— Не знам. Може ли?

Тя вече бе научила много неща. Малки тайни. Помръдна се леко, първо на една страна, а след това и на другата. След това сведе глава и го захапа нежно. След секунди той вече дишаше тежко и забързано.

— Точно така! — прошепна тя, очите искрящи от женско задоволство. — Можеш, и още как!

 

 

Бебето се роди след по-малко от седем месеца. Не бяха близнаци, но както Райдър казваше, гласът му бе като на близнаци. Доведоха го от болницата, а новата баба ги посрещна грейнала и го пое на ръце, за да прецени на кого прилича.

— Сама ще забележи, че прилича на нея — прошепна Райдър, докато наблюдаваха Джийн, гушнала малкия Клилън Доналд Калауей.

— Да, знам — прошепна тя и сведе глава на рамото на Райдър с въздишка. — Какво стана сега. Мама го обсеби.

— Май да. — Погледна уморените й очи. — След минутка ще те отнеса да си легнеш. Последните три дни бяха безкрайно дълги.

— Прекрасни три дни — отвърна тя, без да крие обожанието си към него. — Наистина ли си щастлив с мене?

Той докосна лицето й с ръка.

— Ти си всичко за мен — отвърна дрезгаво той. — Ти си цялата вселена.

Такава любов означаваше отговорност, каза си тя, докато го наблюдаваше. Но тя също бе готова да я поеме. Защото го обичаше не по-малко. Едва когато видя спалнята му за пръв път, разбра какво е изпитвал той. След като се ожениха, той извади всички нейни снимки от скривалищата им. И тях, и картините, които сега вече бяха закачени.

Тя обърна очи към камината и картината на младо момиче с жълта рокля, седнала сред цветята, дългата й черна коса развяна на вятъра, черните очи и розовите устни, нежно се усмихваха. Беше поръчал да я нарисуват тайно, когато е била на осемнадесет, а ако тя бе имала нужда от доказателство, тази картина бе достатъчна. Не можеше да повярва колко силно я бе обичал през всичките изминали години.

— Това бе утехата ми в самотата — каза той и проследи погледа й. — Това е специален спомен от онзи път, когато ви заведох с Ив на разходка и ти бе с тази рокля. Тогава се влюбих в теб.

— И аз се влюбих по същото време. Съжалявам, че бях такава страхливка. Пропилях години от живота и на двама ни.

— Не, ти просто ги използва, за да пораснеш, да помъдрееш, да научиш какво е истинската любов. Съжалявам за всичката болка, която си преживяла, но трудностите ни дават сили, Айви. Никой не е израснал като човек, ако е живял под стъклен похлупак.

Тя се усмихна.

— Мисля, че си прав. Важното е, че вече сме заедно. — Погледна към Джийн, която гушкаше сина им. — А сега имаме и бебето. Това е истинско щастие.

— Чака ни още много щастие. — Той притисна бузата си към гърдите си.

— И дълги години — съгласи се тихо тя.

До тях малкият Клилън отвори сините си очи и погледна баба си, която му гукаше непрекъснато.

— Вече знам на кого прилича — възкликна Джийн с лъчезарна усмивка. — На мен!

Айви и Райдър избухнаха в смях, а учудената баба сви рамене и реши, че не си струва да им обръща внимание. Беше прекалено заета да сравнява очите на бебето със своите, за да се чуди какво толкова ги е развеселило.