Том Кланси
Бойни действия (25)

25.

Понеделник, 22:38

Огюзели, Турция

Този път Майк Роджърс нямаше избор.

Махмуд беше готов да убива. Виждаше това в очите му. Дори не го изчака да преброи до три. Веднага щом Хасан преведе заповедта за сътрудничество, той вдигна ръце.

— Добре — твърдо заяви. — Ще ви кажа онова, което искате да знаете.

Хасан преведе думите му. Махмуд се колебаеше. Майк го гледаше в очите.

На сириеца явно му доставяше удоволствие да издевателства над него. Генералът му бе позволил да се забавлява още повече, като се бе предал веднага. Съзнавайки, че е спечелил категорична победа, терористът можеше да се откаже да застреля Мери Роуз в изблик на мъст или злоба. И може би все още имаше начин да спрат кюрдите, особено ако Оперативният център получеше телефонното съобщение на Роджърс. Той бе измъкнал незабелязано клетъчния телефон от джоба на ризата си, където го беше сложил Хасан. Програмира го, докато стоеше наведен над отделението с батериите. Няколко минути по-късно, когато се изправи и се надвеси над компютъра, окачи телефона на вилката. После автоматично го свърза със сателитната чиния. Връзката задейства вътрешната батерия на телефона, който щеше да започне да набира номера, когато компютърът се включеше.

Роджърс се върна в отделението на пода и свърза батерията с няколко от най-шумните системи на РОЦ. Компютърът започна да работи, както и климатичната инсталация, и алармената система, която звънеше приглушено, защото прозорците бяха отворени. Сирийците не чуха тихото щракане от набирането на телефонния номер. След две минути батериите бяха изключени. Роджърс се изправи.

— Хасан — любезно попита той, — би ли казал на колегата си, че всичко е готово и ще им сътруднича? Съжалявам, че го подведох относно същността на микробуса. Обещавам, че това няма да се повтори.

Погледна Мери Роуз. Тя дишаше дълбоко и изглеждаше така, сякаш щеше да повърне.

Махмуд я дръпна за косите.

— Мръсник! — изръмжа Пъпшоу, опитвайки да се освободи.

— Зарежи това, редник — предупреди го Майк, докато се опитваше да сдържи собствения си гняв.

Хасан кимна одобрително.

— Доволен съм, че вече си съгласен с нас.

Той не му отговори. Нямаше да спечели нищо, ако обяснеше какви чувства изпитва при вида на един въоръжен човек, заплашващ завързано и безпомощно цивилно лице. Единствената му цел беше да държи терористите в предната част на микробуса, далеч от компютрите.

Махмуд предаде Мери Роуз на Ибрахим, който я хвана здраво през гърдите. После се приближи до Роджърс. Генералът заподскача към него и спря пред компютъра срещу онзи, в който бе включил клетъчния телефон. После сложи ръка на рамото на Пъпшоу, за да му вдъхне смелост.

Водачът каза нещо и Хасан преведе.

— Махмуд иска да говориш.

Роджърс погледна към него. Част от яростта бе изчезнала от лицето му и това беше добре. Искаше да забави нещата с дълги разговори, за да даде възможност на хората от Оперативния център да получат и дешифрират съобщението му, както и да насочат сателита към РОЦ, ако вече не го бяха направили. Разкриеше ли някои от функциите на РОЦ, терористите пак нямаше да имат представа какво още може да прави апаратурата — например да получава достъп до най-обезопасените компютри във Вашингтон. Ако сирийците разберяха какви са пълните възможности на РОЦ, националната сигурност и животът на тайните агенти щяха да бъдат изложени на риск. И тогава Роджърс нямаше да има друг избор, освен да се добере до една от двете клавиатури и да натисне едновременно Control, Alt, Del и Cap „F“ и да „изпържи“ апаратурата, каквато и да беше цената.

— Това е американска наблюдателна станция — каза той. — Слушаме радиокомуникациите.

Докато Хасан обясняваше на Махмуд, Майк усети как Пъпшоу се върти насам-натам, за да се освободи.

— Генерале, оставете ги да ни убият — прошепна командосът.

— Тихо — скара му се той.

Хасан отново се обърна към него.

— Махмуд пита дали знаехте за работата, която свършихме днес.

— Не. За пръв път използваме тази апаратура. Още не сме монтирали всичко.

Хасан преведе. Махмуд попита още нещо, сочейки малката сателитна чиния.

— Можеш ли да изпратиш съобщение оттук?

— Сателитно съобщение? Да, можем да го направим.

— С образ и звук?

Роджърс кимна. Ако сириецът го смяташе за личен мегафон, толкова по-добре. Оперативният център щеше да ги следи, като ги наблюдаваше и слушаше.

Махмуд се усмихна и каза нещо на Ибрахим, който уверено отговори. Махмуд добави няколко думи и този път Ибрахим хвана Мери Роуз и с другата си ръка и я издърпа от микробуса.

— Какво правиш? — уплашена попита тя. — Генерале…

— Пусни я! — настоя Майк. — Нали правим каквото искате!

Той започна да подскача към сирийците.

— Ако искате някого, вземете мен.

Хасан го задържа. Роджърс сграбчи сириеца за косите, но не можа да запази равновесие. Той го простря на пода в най-близкото отделение за батериите. Сондра протегна ръка да помогне на Майк, но той й даде знак да не го прави. Ако някой трябваше да бъде бит, искаше да е той. Девон седна на пода.

— Държах се добре с теб! — извика кюрдът и се изплю в лицето на генерала. — Животно! Не го заслужаваш!

— Доведи жената тук — изръмжа Роджърс. — Аз изпълнявам желанията ви.

— Затваряй си устата!

— Няма! Мислех, че се споразумяхме.

Махмуд се приближи до генерала и насочи пистолета към него. Лицето на сириеца беше безизразно, докато говореше на Хасан, който прокара пръсти през косата си и рече:

— Ти ме ядоса за нищо, господин Рамбо. Ибрахим ще качи жената на мотоциклета на турчина. Ще ни следват от разстояние. Махмуд заповяда да използваш онези компютри, за да изключиш сателита. Ако някой ни спре, очите й ще бъдат избодени и ще я оставим в пустинята.

Роджърс разбра, че е допуснал грешка и е настроил Хасан срещу себе си. Трябваше да отстъпи и да разсъждава логично.

Хасан го дръпна да стане и го блъсна на свободния стол пред компютъра.

— Махмуд казва, че си загубил твърде много време. Искаме да видим този микробус от сателита.

Майк поклати глава.

— Нямаме такава възможност…

Махмуд се обърна да ритне Сондра в лицето. Тя видя накъде се насочва ботушът му и се отдръпна, за да смекчи удара. Падна на една страна, но бързо и предизвикателно се изправи.

Роджърс също почувства силата на удара. Сетне погледна Хасан.

— Кажи на Махмуд, че ако отново пипне някого от хората ми, няма да получи никаква информация.

Водачът побърза да отговори.

— Той казва, че ще я пребие до смърт, ако не направиш онова, което поискахме.

— Вие се намирате на американска собственост. Кажи на Махмуд, че ние не се подчиняваме на диктатори, каквато и да е цената. Преведи, да те вземат дяволите! — извика, гледайки свирепо Хасан.

Сириецът преведе думите му и Махмуд отново ритна Сондра. Ръцете й бяха свободни и тя успя да ги скръсти пред гърдите си, за да се предпази от удара. После го хвана за крака, дръпна го и терористът падна на земята.

— Браво, редник — прошепна Роджърс.

Махмуд изкрещя яростно и стъпи с всичка сила върху дясното й коляно, сетне я ритна в брадичката. Тя не можа да реагира достатъчно бързо и се простря в ъгъла. Махмуд се приближи до нея и стъпи върху корема й. Сондра отпусна ръце, опитвайки се да си поеме въздух.

— Престани, за бога! — извика Катцен.

Махмуд я ритна два пъти в гърдите и този път тя изохка. После я ритна в устата. С всеки удар в очите му блясваше още по-силен гняв.

— Ще я убие — промълви Фил. — Господи, направи нещо!

Роджърс се гордееше с командоса си. Сондра беше готова на всичко в името на своята родина. Ала той не искаше да се стига до крайности. Въпреки онова, което бе казал за диктаторите, на демокрацията можеше да се служи по-добре, ако такива като редник Девон живееха.

— Добре — каза. — Ще направя каквото поискахте.

Махмуд спря да я бие, а тя се надигна и седна. Лицето и устата й бяха окървавени. Отвори очи и погледна Катцен, който дишаше учестено.

Роджърс се хвана за масата, подскочи и се намести на свободния стол. Сложи ръце на клавиатурата и отново започна да се колебае. Ако бяха само двамата с Пъпшоу, може би дори с Катцен или с Кофи, щеше да каже на сирийците да вървят по дяволите. Но изпълнявайки първата им заповед, бе показал, че е уязвим. Нападайки Хасан, бе загубил шанса си да разедини терористите. Това беше глупаво от негова страна. Но беше уморен и се страхуваше за Мери Роуз. Стореното — сторено. Нямаше връщане назад. Сега имаше само две преимущества — живота си и елемента на изненада. Докато използваше РОЦ в услуга на терористите, Майк щеше да остане жив. А живееше ли, винаги можеше да ги изненада.

„Разбира се, ако запазиш хладнокръвие — напомни си той. — Недей да избухваш отново!“

Махмуд каза нещо и Хасан кимна.

— Искаме да видим образа на Ибрахим. Покажи го.

Двамата се наведоха над Майк. Той се свърза с Националната разузнавателна служба. Проследи указанията на екрана, написа координатите си и поиска визуална картина на мястото. После затаи дъх, когато компютърът изписа, че искането вече е подадено.

„По дяволите! — помисли той. — И сириецът може да чете на английски.“

— Вече е подадено — преведе Хасан и добави: — Това означава, че някой друг също е поискал тази информация. Кой?

— Може да е щабът на военните или на разузнаването във Вашингтон — отговори Роджърс.

След по-малко от двайсет секунди видяха образите си на екрана. Картината обхващаше радиус от шестстотин метра — стандартно следене от разстояние.

Водачът изглеждаше доволен. После каза нещо на Хасан.

— Махмуд иска да разбереш кой друг ни гледа.

Не можеше повече да увърта. Нямаше смисъл. Само щяха да пребият Сондра до смърт, а сетне — някой друг. Натисна примигващото копче с изображение на сателит и на екрана се появи кратък списък на потребителите на образа. Единствените две имена бяха Националната разузнавателна служба и Оперативният център.

Хасан преведе, после Махмуд каза още нещо.

— Трябва да затвориш окото на сателита.

Роджърс не се поколеба. Един от ключовете към играта на заложници беше да знае кога да анонсира и кога да се въздържи. Време беше да приключи с тази ръка.

РОЦ не можеше да изключи 30-45-3. Тази команда трябваше да бъде подадена от Националната разузнавателна служба. Но той можеше да изпрати постоянен поток от дигитален шум, покриващ район в радиус от километър и половина. Това щеше да направи РОЦ невидим за всяка форма на електронно разузнаване — от обикновената светлина до електромагнитните вълни.

Получи достъп до програмния продукт, проектиран да прикрива РОЦ от очите на вражеските сателити. Пусна го в действие, отстрани вградените в системата защитни файлове и остана само да натисне „Enter“.

— Всичко е готово — каза.

Хасан преведе думите му. Махмуд кимна и Майк натисна клавиша.

Тримата видяха как мониторът се изпълни с разноцветни атмосферни смущения. Хасан се наведе и натисна копчето с изображението на сателита. Националната разузнавателна служба и Оперативният център изчезнаха от списъка на потребителите.

Махмуд се изправи и се усмихна. Сетне проведе дълъг разговор с Хасан, обърна се и извади кесията с тютюн от джоба на ризата си.

Преводачът погледна Роджърс.

— Махмуд иска да се уверя, че направи онова, което обеща.

— Сторих го. Нали виждаш?

— Видях, че един от образите изчезна — отговори сириецът и посочи телефона в джоба на ризата му. — Използвай го. Обади се в щаба си. Аз ще говоря с тях.

Роджърс изведнъж се нервира. Но се налагаше да изглежда спокоен. Може би Хасан сочеше него, а не джоба, където беше телефонът. Кимна и небрежно протегна ръка към телефона отстрани на компютъра. Взе го и веднага се опита да натисне с палец бутона „Стоп“. Не искаше сирийците да чуят пулсациите на цифрите, които бе набрал и изпратил.

Ръката на Хасан се стрелна и го сграбчи за китката. Майк не успя да натисне бутона.

— Какво правиш? — попита арабинът. — Къде е твоят телефон?

— Загубих го някъде.

— Къде?

— Не знам. Предполагам, навън. Или тук, на пода. Станало е, докато ме спъваха, блъскаха и удряха.

Хасан свъси вежди.

— Какво е това?

— Кое?

Терористът погледна телефона и рече:

— Набира някакъв номер.

— Не — подигравателно се усмихна Майк. Целта му беше да го накара да се почувства глупак, ако продължи да го разпитва по този начин. — Щрака заради атмосферните смущения, които изпращаме на сателита. Ако беше телефонен номер, досега все някой щеше да отговори. Гледай. Ако набера някакъв номер, ще се оправи.

Хасан, изглежда, не повярва на това. Но Махмуд отвлече вниманието му, като каза нещо язвително — сякаш го предизвикваше. Той отговори сърдито, въздъхна шумно и гневно погледна Роджърс.

— Набери номера и ме представи. Аз ще свърша останалото.

Майк изчака, докато сириецът пусна ръката му. После натисна бутона „Стоп“, чу сигнала и набра номера на Боб Хърбърт. Тъй като главната сателитна чиния от страната на шофьора на микробуса се използваше за създаване на дигитален шум, „огледалото“ от другата страна щеше да осъществи връзката с комуникационния сателит на Оперативния център.

След десет секунди стъписаният помощник на Боб Хърбърт повика по телефона шефа на разузнаването.