Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Twenty Guiding Principles of Karate, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
baypetko (2014)

Издание

Гичин Фунакоши. Двайсетте ръководни принципа на карате

Духовното завещание на майстора

Японска. Първо издание

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Емил Трайков

Оформление на корицата: Емил Трайков

 

Дадена за печат: февруари 2006

Излязла от печат: февруари 2006

Предпечат и печат: Изток — Запад

ISBN-10: 945-321-210-4

ISBN-13: 978-954-321-210-1

История

  1. — Добавяне

16

Пристъпиш ли отвъд прага на дома си, милион врагове са насреща ти

Този принцип е отразен в древната поговорка: „Когато мъжът прекрачи прага на дома си, той среща седмина врагове.“ Разбира се, нито „седмина“, нито „милион“ трябва да бъдат приемани буквално, те просто посочват „много“.

Небрежността е голям враг, щом напуснем безопасната територия на дома си. Ако не сме във върхова форма както телесно, така и психически, ще привлечем провокатори и проблеми. Следователно трябва да възприемем нагласата, че когато прекрачим отвъд входната врата, попадаме посред много потенциални врагове и трябва да останем бдителни.

Следната история е разказана от майстора на карате Кенва Мабуни и илюстрира шестнайсетия принцип:

Майстор Ясуцуне Итосу, вещ в карате мъж, живял осемдесет и пет години, следваше обичая винаги да спира и да се покланя почтително пред своя домашен храм, когато възнамеряваше да излезе навън.

Един ден, надмогвайки моята мълчаливост аз го попитах: „Сенсей, какво искате от боговете, когато се молите?“

Той отговори: „Когато стар човек като мен излиза навън, то е благодарение на боговете, по чиято воля не съм бил ритнат от кон или премазан от някой екипаж и съм могъл да се връщам у дома невредим и здрав. И затова аз ги моля отново да бъдат така добри да ме предпазят днес и да позволят да си свърша работата и да се върна у дома благополучно.“

Все още изпълнен с младежка енергия по това време, аз казах — „Сенсей, колко странно е да чуя това от един майстор на бойните изкуства!“ — и сметнах, че това е твърде глупаво.

Но днес, когато премислям, разбирам колко по-дълбоко е виждал нещата той.

Историята на майстор Мабуни предлага рядката възможност да надзърнем в ума на един майстор на бойните изкуства и подчертава значимостта на този принцип.