Георги Коновски
Идеалният свят (35)

34.

Минаха още осем месеца…

Никога не съм смятал, че аз — Бо-Ян Саркиз, самоуверен, дързък, твърде много обичащ се, за да дели тая обич с някого, смятащ, че светът е мой — още повече, когато аз го създавах този свят! — никога не съм смятал, че ще се объркам пред преклонението на хората…

Да, тези хора аз ги създадох…

Те бяха някакви сенки в сивотата на ежедневието. Сенки, които имаха свой потенциал (дори Грей беше интелигентен и с неизползвани сили, затова го избрах), но си оставаха на мрачното ниво в реалността…

Е, преформатирах съзнанята им, дадох им шанс да ме последват, да станат безсмъртни жители на новия свят… Но това страхопочитание…

Май Крейг беше попрехвърлил нормата при програмирането…

Макар норма в човешките отношения да няма. Има „Осанна!“ и „Разпни го!“, има куп промеждутъчни състояния, има екстаз и злоба, любов и омраза…

И никъде няма скала на чувствата…

А и много често — прекалено често — ние сме все недоволни. Недолюбени, недохаресвани, недо… Каквото там щете…

Много рядко човек се чувства неудобно сред потоци почитание и преклонение…

Човек…

Не политиците…

За тях това е част от света им. Пренасяйки любовта към себе си в околния свят, те приемат официалните почести към чина и мястото като почести към себе си, към собствената си убога личност…

И военните, разбира се…

Всеки, имащ един знак на пагона повече, смята, че по-долустоящите в йерархията приемат чинопочитанието като признание на върховенство…

Обаче, аз знаех кой съм и какъв съм. Знаех си мястото в света — доста нависоко. Доказах го веднъж като станах богат, доказах го втори път — в създаването на идеалния свят…

И защо тогава да се стряскам от обожествяването ми?

Тълпата има нужда от водач, от лидер… От Бог…

Ако са пожелали АЗ да съм този Бог…

Глас народен…

Тоест — мой…

Тълпата има нужда от един мозък…

Два мозъка си пречат, три са вече хаос…

Затова тълпата иска да има един. Който хем да е част от тях, хем да е високо над тях…

И в него, в постъпките и думите му, да виждат себе си. Такива, каквито биха били…

Ако можеха…

Затова трябва да преодолея остатъците от скромността и да заема мястото над олтара…

Не е трудно, зная…

И е необходимо…

Част от концепцията на идеалния свят…

Защото анархията е политико-социално понятие в нашия (сега вече бивш) свят. В природата анархия няма. Има строг социален ред — стадото, водачът, младите, жадуващи за власт и стремящи се да я получат със сила…

Отделно ролята на лидера — този, който води. И който пръв посреща опасността… А често и умира — в името на стадото. И на младите, някой от които заема мястото му…

В моя свят няма място за анархия. Хората са с една цел, с една идея, по един път…

И аз съм този, който определя целта, идеята и пътя…

При това наистина богоподобен — клонирането ме е направило фактически безсмъртен. В камерите чакат още две тела, а третото вече се гради в специалната лаборатория…

Наистина, вечни са и хората в тоя свят. И за тях има клонинги, и техните състояния на съзнанието са записани в специалните дискове. Мога всеки момент да ги използвам — вложа, променя, унищожа…

Засега сме малко над 200 човека. Но се увеличаваме. Направихме първите сватби, родиха се първите деца…

Месеците се изтъркулват, времето минава…

Бавно — вътре в Дома…

Бързичко — навън…

Трябват ни към 20 години, за да се достигне полуразпада на радиоактивните елементи навън. И тогава ще излезем…

Ако не стане нещо…

Но какво може да стане в една отвсякъде подсигурена, застрахована, планирана система…