Георги Коновски
Идеалният свят (12)

11.

— Господа, — изправи се мистър Бийвър — Възхитен съм, че заедно ще се опитаме да преодолеем идващото бедствие. Разбирам, че няма как да го спрем — дори мистър Хамилтън не би могъл да предотврати грядущето…

Хамилтън само наклони глава леко в знак на съгласие.

Бийвър продължи:

— Ние сме доста хора тук. И компанията, и персонала — над сто човека.

— 211 — обадих се аз — Извинете за прекъсването, точността го изисква…

Около масата се разнесе лек шум…

— 211… — продължи Бийвър — 211… Струпани на десетина акра площ…

— 13 акра — пак уточних…

— 13 акра… Някак си… Психическото натоварване ще е голямо. В моя апартамент ще сме осем човека на площ 100 квадратни метра…

Този път само кимнах. Да, така беше. А другаде плътността на населението се очертаваше още по-голяма…

— Мисля, че ще е почти невъзможно да се живее нормално в подобна обстановка…

— Маркус, — прекъсна го Грей — Говорихме вече по тоя проблем. Да, има го. Но ние оцеляваме! Разбираш ли — оцеляваме… А за оцеляването си човек трябва понякога да понесе много жертви, при това скъпи жертви. Помните ли, господа, онзи млад алпинист, дето беше затиснат от скала и се наложило сам да ампутира ръката си? За да се освободи… И оцелее…

Хм, хм, хм… Грей и Бийвър един срещу друг? Или просто си подаваха топката?

— Ъптон, — мистър Бийвър беше учтив, но в гласа му струеше чили — съгласен съм с теб. И, все пак, въпреки че разбираме нуждата от някои изпитания и тежести, не е лошо да помислим как да ги намалим… Ако не и — да ги преодолеем…

Джилбърт Руфус леко и почти незабележимо даваше знак на водещия, че иска думата. Накрая Грей го забеляза.

— Мистър Руфус?

— Госпожи и господа, правилно отбелязахте, че целта е оцеляването. Сега. И утре. А после? Ние ще издържим в този подземен свят — колко време? Може би мистър Саркиз ще да е направил и план за бъдещето, както е създал Дома…

Отбелязах си как наблегна на ролята ми и върна в първоначална позиция изтеглящия се напред Грей.

Станах, прокашлях се:

— Разбира се, целта не е да живеем и умрем в Дома. Целта е — засега да оцелеем, сетне да си върнем света. Каквато и война да се води — все някъде ще остане кътче с чиста природа. Или поне по-малко замърсена. Ще имаме време — година, може би — за да го открием. Суперсъвременна техника и предпазни средства имаме…

— Как? Как ще стане това? — попита Грей, раздразнен, че не той се е сетил за проблема…

Погледнах към мистър Гатлинг, а той леко ми кимна — разрешаваше да се опра на разговора, който водихме при първата ни среща още.

— Изследването на планетата след войната, откриването на евентуалните чисти области и постепенното пренасяне в тях ще станат под ръководството на мистър Гатлинг… — всички погледнаха към него, а аз довърших — младши… Знаете, че Джон Гатлинг-джуниър работи в НАСА. Той вече напусна поста си и успя да изготви план за разузнаването на ситуацията. В съседна шахта — по-малка от тази, с чисто техническо предназначение, има три летателни апарата. Те ще намерят нужното място. А ние ще се придвижим натам със специалните транспорти, които са прибрани в Кралската пещера. Наложи се стотици милиони да платим за тях, но… Но е необходимо…

Събраните в залата се разшумяха, някои изръкопляска, други започнаха трескаво да изчисляват, трети се впуснаха в бурни диалози…

Грей няколко пъти почука с дървеното съдийско чукче, накрая се изправи и повиши глас:

— Госпожи и господа!… Госпожи и господа…

Постепенно тишината се утаи и всички зачакаха, вперили поглед в мен.

— Мистър Саркиз, това и аз не го знаех — обвинително каза Грей…

— Мистър Грей, това беше само план, чиято основа материализирахме благодарение на мистър Гатлинг-джуниър. А сега вече мога с увереност да кажа — план, който е почти на сто процента сигурен и реален…

Обадая Хънтър — сега осъзнах, че той беше ръкопляскащият, се изправи, без да чака разрешение:

— Браво, мистър Саркиз! Така се подготвя експедиция. Здрава основа, няколко варианта, материална база, доведена до сигурност… А ние, господа, започваме сложна и важна експедиция. Не зная дали сте разбрали, но целта на нашата експедиция е бъдещето. Бъдещето не на един или двама, дори не на племе или народ — на цялото човечество… Мистър Саркиз мисли поне два хода напред — това е печеливш маниер на игра… Браво, мистър Саркиз!

Ъптон Грей беше раздразнен — усещах го по ясното изговаряне на съгласните, стремеше се да не съска. Но почти спокойно каза:

— Какви ли още изненади ни подготвяте, мистър Саркиз…

— Изненади? Не, мистър Грей, идеята за Дома, за събиране на хора, които ще сложат основата на новото човечество, за създаването на свят на разбирателството… С нея всички сте запознати. А подробностите… те просто се появяват като детайли от плана. От общия план… Та всичко е пред вас — обиколихте Дома, видяхте техническата база — и, между другото, много съм благодарен на всички, внесли предложения или направо помогнали в работата, още сега мога да ви покажа трите основни центъра на живота ни — Дома, техническата шахта, пещерата…

Хората ме слушаха внимателно. И съм сигурен, че нито един от тях не си въобразяваше за мен, че съм хуманист, алтруист, благородна душа…

Бяха платили гигантски суми, за да бъдат спасени. Инвестиция, която щеше да се изплати с бъдещето. Но и хранеха известни съмнения. Скептицизмът на модерния човек ги караше да са бдителни и дори плашещи се от сянката си…

Засега наоколо виждаха само слънце…

Което ги караше да се съмняват…