Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Satanic Bible, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Атанас Семнязов, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 47 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
БОГЪТ, НА КОЙТО СЕ МОЛИШ, МОЖЕ ДА СИ ТИ САМИЯТ
Всички религии от духовно естество са човешки измислици. Човек е създал цяла система от богове не с нещо друго, а със собствения си мозък от плът и кръв. Точно защото има едно его и не може да го приеме, то е трябвало да го овъншни, като някакъв велик духовен способ, който той нарича „Бог“.
Бог може да прави всичко, което на човек е забранено да прави — като това да убива хора, да извършва чудеса, за да удовлетворява волята си, да властва, без каквато и да била видима отговорност и т.н. Ако човек се нуждае от такъв Бог и приема такъв Бог, то той почита същество измислено от друго човешко същество. Следователно, ТОЙ ПОСРЕДСТВОМ ЗАМЕСТИТЕЛ ПОЧИТА ЧОВЕКА, КОЙТО Е ИЗМИСЛИЛ БОГА. Не е ли по-благоразумно да почита бог, който той самият е създал в съответствие със собствените си емоционални нужди — този, който най-добре представя самото плътско и физическо същество, което преди всичко притежава идеалната способност да измисля богове?
Ако човек продължава да упорства в овъншняването на истинското си аз във формата на „Бог“, тогава защо се страхува от истинското си аз, страхувайки се от „Бог“ — защо възхвалява истинското си аз, възхвалявайки „Бог“ — зашо остава извън „Бог“, ЗА ДА ИЗПЪЛНИ РИТУАЛ И РЕЛИГИОЗНА ЦЕРЕМОНИЯ В НЕГОВО ИМЕ?
Човек се нуждае от ритуал и догма, но няма закон, който да гласи, че е нужен някакъв овъншнен „Бог“, за да се изпълнява ритуал и церемония в негово име! Когато празнината между него и неговия „Бог“ се запълни, няма ли да види той из-пълзяващия демон на гордостта — самото въплъщение на Луци-фер изникващо в него? Той вече няма да вижда в себе си две части, плътската и духовната, а ще ги види слети в едно и тогава за свой най-голям ужас ще открие, че това е само плътта — И ВИНАГИ Е БИЛА САМО ТЯ! Тогава той или ще почне да се мрази до смърт, ден след ден — или ще ликува, че е това, което е!
Ако се намрази, той ще търси нови и по-сложни духовни пътища за „просветление“, като се надява, че може да се раз-двои отново в търсене на по-силни и по-овъншнени богове, за да бичува с тях жалката и си и окаяна черупка. Ако приеме себе си, но признае, че ритуалът и церемонията са важни способи, които неговите измислени религии са оползотворили, за да подхранват вярата му в лъжата, то тогава СЪЩАТА ФОРМА НА РИТУАЛ ще подхранва неговата вяра в истината — примитивното зрелище, което ще придаде допълнителна стойност на осъзнаването му като царствено същество.
Тогава, когато цялата религиозна вяра избледнява, това означава, че човек е станал по-близо до себе си и по-далеч от „Бог“ — т.е. по-близо до „Дявола“. Ако това е Дяволът и човек живее живота си в дяволското капище, с плът движена от енергията на Сатаната, тогава той или избягва от врявата и злобата на праведниците, или застава гордо на тайните си места по земята и манипулира глупавите маси, чрез собствената си Сатанинска мощ до деня, в който може да се появи в своето величие и да възвести: „АЗ СЪМ САТАНИСТ! ПОКЛОНЕТЕ СЕ, ЗАЩОТО АЗ СЪМ НАЙ-ВИСШЕТО ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ!“