Антон Шандор Ла Вей
Сатанинската библия (18)

РЕЛИГИОЗНИ ПРАЗНИЦИ

Най-големият от всички празници в Сатанинската религия е собственият рожден ден. Това открито противоречи на най-святия от святите дни на другите религии, чиито последователи почитат някой специфичен бог, който е бил създаден в антропоморфна форма, по техен образ и подобие, показвайки по този начин, че егото не е действително погребано.

Сатанистът предугажда: „защо наистина не бъдеш честен и ако ще си създаваш бог по свой образ, защо не създадеш този бог като себе си?“. Всеки човек е бог, ако предпочете да се признае като такъв. И така, Сатанистът празнува рождения си ден като най-важния празник в годината. В края на краищата, не сте ли по-щастливи от факта, че вие сте се родили, отколкото заради раждането на някой, който дори не сте виждали? Или пък отделно от религиозните празници, защо трябва да отдаваме по-голяма почит на рождения ден на някой президент или на някоя историческа дата, отколкото на деня, в който сме дошли на този най-голям от всички светове?

Въпреки факта, че някои от нас може да не са го искали или поне не са го планирали специално, ние сме доволни, дори ако никой друг не е, че сме тук! Би трябвало да се самонасърчите, да си купите каквото искате, да се отнасяте към себе си като към цар (или бог), каквито сте, и въобще да отпразнувате рождения си ден, с колкото може повече великолепие и церемонии.

След собствения рожден ден, двата най-главни Сатанински празници са Валпургиева Нощ и Халоуийн (или Нощта На Вси Светии).

Света Валпургис или Валпурга, или Валбурга в зависимост от времето и мястото, в което човек се позовава на нея, била родена в Съсекс около края на VII или началото на VIII век и получила образованието си в Уинбърн, Дорсет, където след като станала монахиня, останала 27 години. След това, по настояване на чичо си, свети Бонифас и брат си, свети Вилибалд, отпътувала заедно с други монахини да основава манастири в Германия. Първото й установяване било в Бишофсхайм, в епархията на Майнц, две години по-късно (754 година) станала игуменка на Бенедиктианския женски манастир в Хайденхайм, в епархията на нейния брат Вилибалд, в Айхщад, Бавария, където друг неин брат, Винебалд, бил ръкоположен за игумен на манастир. След смъртта на Винебалд, през 760 година, тя наследила повереното му паство, запазвайки контрола си и над двата манастира до смъртта си, през 779 година. Мощите й били пренесени в Айхщад, където били положени в една куха скала, от която се отделяло някакъв вид асфалтово масло, в последствие известно като Маслото на Валпургис, за което се считало, че имало чудодеен ефект срещу болести. Пещерата станала обект на поклонение и една голяма църква била издигната на това място. Св. Валпурга се чества при различни случаи, но главно на 1-ви Май, който е нейният ден и заема мястото на един по-ранен Езически празник. Изумително е, че цялата тази дълга и отегчителна история била необходима просто за Да извини запазването на най-важния Езически празник в годината — грандиозната кулминация на Пролетното Равноденствие!

Майската Нощ е била ознаменувана като нощта, в която всички демони, призраци, зли духове и самодиви излизат, за да проведат своите диви пиршества, символизиращи плодовитостта на Пролетното Равноденствие.

Халоуийн — Нощта на Вси Светии или Денят на Вси Светии, се пада на 31-ви октомври или на 1-ви ноември. Първоначално Нощта на Вси Светии бил един от големите празници на огъня в Британия по времето на Друидите. В Шотландия това се свързвало с времето, когато духовете на мъртвите, демоните, вещиците и чародеите били необикновено активни и благосклонни. Колкото и да е парадоксално, Нощта на Вси Светии била също нощта, когато млади хора изпълнявали магически ритуали, за да определят бъдещите си избранници за женитба. Младежите по селата я чествали с много весели и чувствени пиршества, докато възрастните полагали големи грижи да предпазят домовете си от злите духове, вещиците и демоните, които имали изключителна сила през тази нощ.

Слънцестоенията и Равноденствията също се честват като празници, тъй като възвестяват първите дни на сезоните. Разликата между Слънцестоене и Равноденствие е семантична и определя взаимоотношението между Слънцето, Луната и неподвижните звезди. Слънцестоенето се отнася за лятото и зимата, а Равноденствието за есента и пролетта. Лятното Слънцестоене е през Юни, а зимното Слънцестоене през Декември. Есенното Равноденствие е през Септември, а пролетното Равноденствие е през Март. И равноденствията и слънцестоенията варират с ден-два от година на година, но обикновено се падат на 21-ия или 22-ия ден от месеца. Пет до шест седмици след тези дни се празнуват легендарните Сатанински пиршества.