Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Satanic Bible, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Атанас Семнязов, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 47 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
НЕ ВСИЧКИ ВАМПИРИ СМУЧАТ КРЪВ!
Сатанизмът е отговорност към отговорните, а не грижа за психически вампири.
Много хора по света практикуват тънкото изкуство, да карат други хора да се чувстват отговорни пред тях и дори да са им задължени без причина. Сатанизмът вижда тези пиявици в истинската им светлина. Психическите вампири са индивиди, които пресушават жизнената енергия на другите. Този тип човек, може да се открие във всички слоеве на обществото. Те не играят полезна роля в нашите животи и не са нито обекти на любов, нито истински приятели. Все пак, ние се чувстваме отговорни пред психическия вампир без да знаем защо.
Ако мислите, че можете да станете жертва на такъв човек, има няколко прости правила, които ще ви помогнат да вземете решение. Има ли някой, на когото често се обаждате или го посещавате, макар и в действителност това да не ви се прави, защото знаете, че ще се чувствате виновни, ако не го направите? Или, установявали ли сте, че постоянно правите услуги на някой, който не е дошъл и поискал, а само намеква? Психическият вампир често използва обратната психология като казва: „О, аз не бих искал да правиш това“ — а вие, на свой ред настоявате да го направите. Психическият вампир никога не изисква нещо от вас. Това би било твърде нахално. Те просто оставят желанията си да бъдат узнати по неуловими начини, което ги предпазва от това да ги считат за напаст. Те „не биха си и помислили да се налагат“ и винаги са съгласни да приемат жребия си доброволно, без ни най-малко оплакване — но само външно! Техните грехове не са простьпки, а пропуски. Не това, което казват, а това, което не казват, ви кара да се чувствате отговорни пред тях. Те са твърде хитри за да отправят явни изисквания към вас, защото знаят, че ще възнегодувате и бихте имали реална и основателна причина да им откажете.
Голям процент от тези хора имат специални „атрибути“, които правят тяхната зависимост от вас по-приемлива и много по-ефективна. Много психически вампири са инвалиди (или претендират че са) или са „душевно или емоционално разстроени“. Други могат да се преструват на невежи и некомпетентни, така че от съжаление или по-често от раздразнение, вие правите нещо за тях.
Традиционният начин да се прогони един демон или еле-ментал, е да се разпознае като това, което е и да се екзорцира. Разпознаването на тези съвременни демони и методите им е единствената противоотрова срещу опустошителното им вкопчване във вас.
Повечето хора приемат тези пасивно порочни индивиди за чиста монета. Само защото прикритите им маневри, не са им били никога показвани. Те просто приемат тези „бедни души“ като по-малко щастливи от тях и считат, че трябва да им помагат по всякакъв възможен начин. Това погрешно насочено чувство за отговорност (или неоснователно чувство за вина) добре подхранва „алтруизма“, с който тези паразити се угощават!
Психическият вампир може да съществува, защото интелигентно избира съвестни и отговорни хора за свои жертви — хора с голяма отдаденост на своите „морални задължения“.
В някои случаи, ние сме вампиризирани от групи, също както и от индивиди. Всяка организация, която учредява фонд, било то благотворителна фондация, общински съвет, религиозно или братско сдружение или т.н., грижливо си избира човек за председател или координатор, който е адепт в карането на другите да се чувстват виновни. Работата на такива председатели е да ни заставят първо чрез заплаха да отворим сърцата си, а после и портфейлите си за тяхната „добра воля“, без никога да споменават, че в повечето случаи тяхното време не е самопожертвователно дарено и че взимат тлъста заплата за своите „благородни дела“. Те са майстори в използването на симпатията и вниманието на отговорните хора. Колко често виждаме малки деца, изпратени от тези самодоволни Фагиновци, за да извлекат безболезнено подаяния от благоразположените. Кой може да устои на невинния чар на едно дете?
Има разбира се, хора, които не се чувстват щастливи, ако не се раздават, но много от нас не спадат към тази категория. За нещастие, често ни се налага да правим неща, които не чувстваме истински, че би трябвало да се изискват от нас. Един съвестен човек намира за много трудно да определи коя благотворителност е доброволна, и коя наложена. Той иска да прави това, което е редно и правилно и намира за объркващо да реши точно на кой би трябвало да помогне, и каква степен на помощ би трябвало основателно да се очаква от него.
Всеки човек трябва да реши за себе си какви са задълженията му, съответно към неговите приятели, семейство и общество. Преди да подарява времето и парите си на тези извън своето семейство и близкия си кръг от приятели, той трябва да реши какво може да си позволи, без да лишава най-близките си. Като съобразява тези неща, той не би трябвало да забравя да включи и себе си сред тези, на които най-много държи. Той трябва най-внимателно да прецени обосноваността на искането и самоличността или мотивите на човека, който го отправя към него.
Изключително трудно е човек да се научи да казва „не“, когато цял живот е казвал „да“. Но ако не иска да бъде постоянно използван, той трябва да се научи да казва „не“, щом обстоятелствата го оправдават.
Ако им позволите, психическите вампири постепенно ще проникнат във всекидневния ви живот, докато останете без личен живот, а постоянната ви загриженост за тях ще ви лиши от всяка амбиция.
Психическият вампир винаги си избира човек, който е сравнително доволен и удовлетворен от живота си — човек, който има щастлив брак, който обича работата си и е общо взето, приспособен към света около него — за да се храни от него. Самия факт, че психическият вампир си избира да тормози щастлив човек, показва, че на него му липсват всички неща, които жертвата му притежава — той ще направи всичко възможно, за да предизвика безпокойство и дисхармония между жертвата си и хората, които тя обича.
Затова се пазете от всеки, който изглежда, че няма истински приятели и е без явен интерес към живота (освен към вас). Той обикновено ще ви каже, че е много претенциозен в избора си на приятели или не се сприятелява лесно, заради високия си критерий за приятелство. (За да спечели и поддържа приятелство, човек трябва да е готов да дава от себе си — нещо, на което психическият вампир не е способен.) Но той ще побърза да добави, че вие отговаряте на всяко изискване и наистина сте забележително изключение сред хората — вие сте от малкото достойни за неговото приятелство.
За да не объркате отчаяната любов (която е нещо много себично) с психическия вампиризъм, огромната разлика между двете трябва да се изясни. Единственият начин да определите дали сте вампиризирани, е да прецените какво давате на един човек, в сравнение с това, което той ви дава в замяна.
Понякога може да се раздразните от задълженията, които ви поставя любимия човек, близкия приятел или дори някой работодател. Но преди да ги окачествите като психически вампири, трябва да се запитате „Какво получавам в замяна?“. Ако вашата съпруга или любовник настоява често да им се обаждате, а вие също изисквате от тях обяснение за времето прекарано отделно от вас, трябва да разберете, че това си е взимане — даване. Или ако някой ваш приятел има навика да ви се обажда за помощ в неподходящи моменти, но вие по подобен начин зависите от него, за да дадете предимство на непосредствените ви нужди, трябва да считате това за честна сделка. Ако вашият работодател иска да направите малко повече, отколкото може да се очаква от вас в конкретното ви положение, но обикновено си затваря очите за случайните ви закъснения или ви дава отпуска, когато ви е нужна, безспорно, нямате причина да се оплаквате и не е нужно да се чувствате експлоатирани.
Ако обаче непрестанно ви търсят, и от вас се очаква да правите услуги на някой, който, когато вие се нуждаете от услуга, винаги се случва така, че е „затрупан от задължения“, вие сте вампиризирани.
Много психически вампири ще ви дават материални неща, с явното намерение да ви накарат да им се чувствате задължени в замяна, като по този начин ви обвързват със себе си. Разликата между вашето и тяхното даване е, че вашата отплата трябва да бъде в нематериална форма. Те искат да им се чувствате задължени и биха били много разочаровани или дори възмутени, ако се опитате да им се отплатите с материални неща. Всъщност вие сте им „продали душата си“ и те постоянно ще ви напомнят за дълга ви към тях, като не ви казват нищо.
От чисто Сатанинска позиция, единственият начин за справяне с психически вампири е да се направите на „луд“ и да действате така, сякаш те наистина са алтруисти и действително не очакват нищо в замяна. Дайте им един урок като вземете благосклонно това което ви дават, като им благодарите достатъчно шумно, така че всички да чуят и си тръгнете! По този начин, вие излизате победителя. Какво могат да кажат те? И когато от вас неизбежно бъде очаквано да им се отплатите за „великодушието“ (това е трудната част!), кажете НЕ, но отново благосклонно. Като усетят, че хватката им не успява, могат да се случат две неща. Първо, ще се престорят на „съкрушени“ като се надяват старото ви чувство на дълг и симпатия да се възвърнат, а когато (и ако) това не стане, те ще разкрият истинския си характер и ще станат гневни и отмъстителни.
Щом сте ги довели до тази фаза, сега може ВИЕ да играете ролята на ощетената страна. В края на краищата, не сте направили нищо лошо — просто се е случило да сте „затрупани от задължения“, когато те имат нужда от вас и след като нищо не се е очаквало в замяна за подаръците им, не би трябвало да остават с лоши чувства.
В повечето случаи, психическият вампир ще е разбрал, че методите му са били разкрити и повече не ще настоява. Той няма да продължава да си губи времето с вас, а ще се придвижи към следващата си нищо неподозирани жертва.
Понякога обаче, психическият вампир не ще отпусне хватката си толкова лесно и ще направи всичко възможно да ви изтормози. Те разполагат с много време и когато са отхвърлени, могат да пренебрегнат всичко останало (малкото, което изобщо имат), за да посветят всяка своя минута за планиране на отмъщението, за което се считат оправдани. Поради тази причина, най-добре е преди всичко да избягвате взимане — даване с такъв вид хора. Отначало техните хвалебствия и зависимост от вас може много да ви поласкаят, а материалните им подаръци може да са много привлекателни, но в края на краищата ще се окаже, че вие правите за тях много повече.
Не си губете времето с хора, които в крайна сметка ви погубват, а вместо това се съсредоточете върху тези, които могат да оценят вашата отговорност към тях и по същия начин ще бъдат отговорни към вас.
А ако сте психически вампир — внимавайте! Пазете се от Сатанистите — те винаги са готови и изпълнени с желание да забият с наслада пословичния кол в сърцето ви!