Ернст Теодор Амадеус Хофман
Лешникотрошачката (9)

Край на приказката за твърдия лешник

На другата вечер едва бяха запалили лампите, и кръстникът Дроселмайер пристигна. Той продължи така своя разказ:

— Петнайсет години вече Дроселмайер и придворният астроном обикаляли по света и все не можели да попаднат на следите на лешника Кракатук. Къде ли само не ходили, какво ли само не видели, за всичко това бих могъл, деца, да ви разказвам цял месец, но няма да го направя, а само ще кажа, че дълбоко отчаян, Дроселмайер започнал да тъжи накрая и за своя мил роден град Нюрнберг. Копнежът по родината особено го обзел, когато седял веднъж с приятеля си сред голяма гора в Азия и пушел луличката си. „О, прекрасен, прекрасен град е Нюрнберг, мой хубав роден граде! Който веднъж те е видял, може да е пътувал и до Лондон, и до Париж, и до Петервардайн, винаги към теб ще го тегли сърцето, стига да не го е похабил, винаги към теб, о, Нюрнберг, прекрасен град с хубави къщи и светли прозорци!“ Дроселмайер тъй жално изплакал мъката си, че астрономът бил обзет от дълбоко състрадание и така сърцераздирателно ревнал, че се чуло далеч из цяла Азия. Скоро обаче се овладял, избърсал сълзите си и запитал:

— А защо, скъпи колега, да седим тук и да ревем? Защо да не отидем в Нюрнберг, не е ли все едно къде и как ще търсим този съдбоносен лешник Кракатук?

— И това е вярно — отвърнал Дроселмайер поутешен.

Двамата незабавно станали, изчукали пепелта от луличките си и се запътили, без да се отбиват някъде, от гората в центъра на Азия право към Нюрнберг. Щом пристигнали в града, Дроселмайер веднага изтичал при своя братовчед, стругаря, лакировчика и позлатвача на кукли Кристоф Цахариас Дроселмайер, когото от много-много години не бил виждал. Часовникарят му разказал цялата история за принцеса Пирлипат, за госпожа Мишонка и за лешника Кракатук, така че братовчедът само пляскал с ръце и крайно учуден, повтарял:

— Я гледай, я гледай, братовчеде, какви чудесии!

Сетне Дроселмайер му разказал за приключенията си и през време на своите по-нататъшни странствания, как прекарал две години при царя на фурмите, как бил грубо отпратен от княза на бадемите, как напразно се осведомявал в природоизпитателното дружество в Айхорнхаузен, с една дума, как никъде не успял да открие каквато и да било следа от лешника Кракатук. През време на този разказ Кристоф Цахариас често пощраквал с пръсти, въртял се на един крак, цъкал с език и мълвял:

— Хм, хм… ах, не… я гледай… о, и това ако не е чудо!…

Накрая той подхвърлил шапката и перуката си във въздуха, прегърнал бурно братовчеда си и извикал:

— Братовчеде, братовчеде! Ти си спасен, спасен, казвам ти, защото или аз не разбирам нищо, или притежавам лешника Кракатук.

Той веднага донесъл една кутия, от която извадил средноголям позлатен лешник.

— Виж — рекъл той, като показал лешника, — виж, с този лешник се случи следното. Преди много години в града ни дойде около Коледа някакъв чужденец с чувал, пълен с лешници, които започна да продава. Точно пред моя дюкян той се сби с тукашния продавач на лешници, който не искаше да позволи на чужденеца да продава тук лешници и го нападна. За да може да се брани, човекът сложи чувала си на земята. Тъкмо в този момент една тежко натоварена каруца мина през чувала, всички лешници се строшиха, с изключение на един, който чужденецът, странно усмихнат, ми предложи срещу един нов грош от 1720 година. Това ми се видя чудно, аз намерих случайно такъв грош в джоба си, купих лешника и го позлатих, без сам да разбирам защо платих толкова скъпо за него и после толкова много го ценях.

Всяко съмнение, че лешникът на братовчеда е действително търсеният лешник Кракатук, изчезнало моментално, когато дошлият придворен астроном остъргал напълно златото и открил върху лешниковата черупка думата Кракатук, издълбана с китайски букви. Радостта на пътешествениците била голяма, а братовчедът се почувствал най-щастливият човек под слънцето, когато Дроселмайер го уверил, че животът му е осигурен, тъй като освен значителна пенсия щял да получава отсега нататък безплатно и всичкото злато, нужно за работата му… Двамата, лечителят и астрономът, си били сложили нощните шапчици и се готвели вече да спят, когато астрономът заговорил така:

— Драги колега, една сполука не идва никога сама, не мислете, че сме намерили само лешника Кракатук, ние сме попаднали и на младия човек, който ще схруска черупката му и ще поднесе на принцесата ядката, която ще й върне красотата!… Имам предвид не някой друг, а сина на вашия братовчед!… Не, не искам да спя — продължил той въодушевено — и още тази нощ ще съставя хороскоп на младежа!

С тези думи той дръпнал от главата си нощната шапчица и започнал наблюденията си.

Синът на братовчеда бил действително приятен, строен младеж, който никога още не се бил бръснал, нито пък носил ботуши. В своето юношество играл наистина няколко Коледи ролята на палячо, но това никак не му личало, толкова се бил образовал благодарение на грижите на баща му. На Коледа носел хубава червена дреха, обшита със злато, и шпага, шапката държал под мишница, имал и чудесна фризура с мрежа за коса. Издокаран тъй великолепно, той седял в дюкяна на баща си и от вродена галантност чупел със зъби лешниците на младите девойки, поради което те го нарекли хубавия лешникотрошач.

На другата сутрин астрономът се хвърлил възторжено на шията на лечителя и извикал:

— Той е, имаме вече и него, той е намерен. Но най-напред трябва да изплетете на своя чудесен племенник здрава дървена плитка отзад, която да свържете така с долната му челюст, че с нейна помощ челюстта да може още по-здраво да се притяга, и после, когато пристигнем в столицата на царя, трябва непременно да премълчим, че сме довели младежа, който ще строши със зъби лешника Кракатук. Той трябва да пристигне доста по-късно след нас, защото в хороскопа чета, че след като мнозина изпочупят без някакъв успех зъбите си, царят за награда на този, който строши със зъби лешника и върне загубената хубост на принцесата, ще обещае да го ожени за нея и да го направи наследник на престола.

Братовчедът, майстор на кукли, бил много доволен, че момчето му ще се ожени за принцеса Пирлипат и ще стане принц и цар, и затова спокойно го предал на двамата пратеници. Плитката, която Дроселмайер сложил на младия си многообещаващ племенник, излязла извънредно сполучлива и той направил блестящи опити със счупването и на най-твърди прасковени костилки.

Тъй като Дроселмайер и астрономът веднага съобщили в столицата за намирането на лешника Кракатук, там били незабавно обнародвани необходимите покани, така че, когато пътешествениците пристигнали с разхубавителното средство, в столицата вече се били събрали множество красиви младежи, сред тях и доста принцове, които, разчитайки на здравите си челюсти, желаели да се опитат да освободят принцесата от магията. Пратениците много се изплашили, като видели принцесата. Дребното тяло с мънички ръчици и крачка едва крепяло безформената глава. Грозотата на лицето се засилвала и от една бяла памучна брада, порасла около устата и брадичката. Всичко станало така, както придворният астроном го бил прочел в хороскопа. Млади, незрели момци един след друг си чупели зъбите и наранявали челюстите с лешника Кракатук, без да окажат каквато и да е помощ на принцесата, и когато ги отнасяли полуприпаднали при назначените за случая зъболекари, те въздишали:

— Това беше много твърд лешник, истински костелив орех!

И когато царят в сърдечната си тревога обещал вече и дъщеря си, и царството на този, който успее да размагьоса принцесата, явил се нежният хубавец Дроселмайер и помолил да му бъде позволено и той да направи опит. Дотогава никой не се бил харесал толкова на принцеса Пирлипат, колкото младият Дроселмайер. Тя притиснала малките си ръчички към сърцето си и въздъхнала от душа:

— Ах, дано този строши лешника Кракатук и стане мой съпруг.

След като поздравил много учтиво царя и царицата, а после и принцеса Пирлипат, младият Дроселмайер приел от ръцете на главния церемониалмайстор лешника Кракатук, сложил го веднага между зъбите си, изопнал здраво плитката си и — прас-прас — направил черупката му на парчета, очистил ловко ядката от останалите по нея влакънца и с верноподанически реверанс го подал на принцесата, след което тръгнал със затворени очи заднишком. Принцесата начаса погълнала ядката и — о, чудо! — в миг уродливото тяло изчезнало и вместо него всички видели ангелски красива млада девойка с лице, сякаш изтъкано от нежен снежнобял и розово-червен копринен пух, с очи като сияен лазур и коса, виеща се на златни къдрици. Звукът на тръбите и барабаните се смесил с ликуващите възгласи на народа. Царят и целият двор затанцували, заподскачали на един крак, както при раждането на Пирлипат, а царицата трябвало да бъде обслужена с одеколон, тъй като от радост и възторг припаднала. Големият шум доста смутил младия Дроселмайер, който не бил още завършил своите седем крачки, но той все пак се овладял и тъкмо вдигнал десния крак за седмата крачка, когато от пода се подала и отвратително записукала и зацъркала госпожа Мишонка, така че когато вече слагал крака си, Дроселмайер я настъпил и така залитнал, че щял без малко да падне. И — о, нещастие! — внезапно младежът се превърнал в същия урод, какъвто била дотогава принцеса Пирлипат. Тялото му се свило и едва поддържало едрата безформена глава с големи изпъкнали очи и широка, отвратително зейнала уста. Вместо плитка на гърба му увиснала тясна дървена наметка, с която се задвижвала долната челюст… Часовникарят и астрономът били извън себе си от уплаха и ужас, те видели и как госпожа Мишонка, потънала в кръв, се гърчела на пода: нейната злост не останала неотмъстена, защото младият Дроселмайер я настъпил така лошо с острия си ток по врата, че смъртта й била предстояща. Но когато почнала вече да бере душа, госпожа Мишонка изписукала и зацъркала жалостиво:

— О, Кракатук, лешнико твърд, от тебе трябва да умра — хи-хи — цър-цър, — лешникотрошаче малко, скоро ще умреш и ти най-жалко, моето синче със седемте корони ще ти отмъсти за майчините рани на тебе, лешникотрошаче малко, о, за скъпия живот ми е тъй жалко! Цър…

С този вик госпожа Мишонка умряла и била изнесена от огняря в царския палат… За младия Дроселмайер никой не се и погрижил, но принцесата напомнила на царя за неговото обещание и той веднага заповядал да му доведат героя. Когато нещастникът се явил така обезобразен, принцесата закрила лицето си с ръце и извикала:

— Махнете, махнете тази отвратителна лешникотрошачка!

Хофмаршалът тутакси го сграбчил през малките рамена и го изхвърлил вън от двореца. Царят бил крайно разгневен, че поискали да му натрапят за зет една лешникотрошачка, стоварил цялата вина върху неумението на часовникаря и астронома и ги изгонил за вечни времена от столицата. Това не се предвиждало в хороскопа, който астрономът бил съставил в Нюрнберг, той обаче не се поколебал да направи нови наблюдения и да твърди, че според звездите младият Дроселмайер ще се държи в новото си положение така добре, че въпреки уродливата си външност ще стане принц и цар. Но неговата уродливост ще изчезне едва тогава, когато синът на госпожа Мишонка, роден със седем глави след смъртта на седемте й сина и станал цар на мишките, бъде убит от неговата ръка и когато една дама въпреки цялата му уродливост го обикне. И наистина, казват, че виждали младия Дроселмайер по Коледа в дюкяна на баща си в Нюрнберг като лешникотрошач и все пак — като принц!… Това е, деца, приказката за твърдия лешник и сега вече знаете защо хората често казват: „Това беше твърд, костелив орех!“, и защо лешникотрошачите са толкова грозни.

Така завърши апелативният съдия своята приказка. Мари каза, че принцеса Пирлипат е била едно отвратително, неблагодарно момиче; Фриц пък от своя страна уверяваше, че ако лешникотрошачът е мъж на място, той няма много-много да се церемони с царя на мишките и скоро ще си възвърне хубавата външност.