Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hook, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2015 г.)

Издание:

Тери Брукс. Хук

Първо издание

Превод от английски език: Анелия З. Димитрова

Редактор: Нина Иванова

Коректор: Тодорка Минева, Маруся Якова

Компютърен дизайн: Матей Тошков

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 15

ИК „Дамян Яков“, 1992 г.

ISBN: 954-527-018-7

История

  1. — Добавяне

Бележка на автора

В тази история се разказва за Питър Пан. Тя не е познатата на всички история — написана от Дж. М. Бари и четена от умни деца и любопитни възрастни вече осемдесет години. Не е дори и една от по-малко известните истории за Пан. Твърде нова е, защото се случи съвсем неотдавна, дълго след времето на Дж. М. Бари. За първи път се разказва официално.

Не е и само за Питър Пан — не повече от която и да е друга история. Тя е за много други неща освен за самия Питър, макар той никога да не би признал, че съществуват приказки, които си струва да бъдат разказвани, въпреки че не се занимават с него. Заглавието например ясно показва, че историята е и за някой друг, а не просто за Питър. Джеймс Хук е от съществено значение за всеки истински разказ за Питър, защото всеки герой има нужда от своя негодник. А и проницателните читатели с основание биха могли да възразят, че „Питър Пан“ вече е използвано като заглавие и не бива да бъде принуждавано да служи за втори път само за да са доволни пуристите.

Тази история започва много години след първата, дълго след като Уенди, Джон и Майкъл се върнаха от първото си приключение в Небивала земя. Тя не се занимава с момчето Питър Пан, защото всички приказки за него отдавна са разказани. Напротив, в нея се говори за това, какво стана, когато се случи немислимото — когато Питър Пан порасна.

Разказвам ви тази история така, както ми я разказаха, и правя всичко възможно да не объркам подробностите. Поукрасявам тук-таме и коментирам, когато не мога да се сдържа. Страхувам се, че всички писатели имат този порок.

Поднасям извиненията си на Дж. М. Бари, че си позволих волности с плодовете на неговото въображение, както и на всички останали, които успешно са правили същото преди мен.

В тази история се разказва за деца и за възрастни. И за опасностите, които възникват, когато децата се превърнат във възрастни.

Тя започва на едно училищно представление.

Т. Брукс