Бев Малоун
Завръщам се в твоите обятия (23)

XXIII

— За ваше здраве, доктор Максуел. — Дерек вдигна към нея чашата си с шампанско.

— И за ваше, доктор Максуел — отвърна Ан и се чукна с него.

Долу, по тъмните води на Кълъмбия ривър, проблясваха светлинки. Ан обгърна с поглед изисканата обстановка на апартамента и мълчаливо се усмихна.

— Е? — Дерек взе празната чаша от ръката й. — Защо си толкова весела?

— О, тъкмо си мислех колко объркващо ще е за останалите членове на екипа да работят с двама „доктор Максуел“.

— Ще се оправят някак си. — Той нежно я целуна по устните. — А когато приключим тази история с вулкана Сейнт Хелън, ще заема мястото си на доцент в университета в Портланд.

— Толкова се радвам за тебе — за нас!

— И както вече ти казах, във факултета има още две места за учени, притежаващи твоя опит и квалификация.

— Само си помисли — Ан сияеше. — Ще си имаме наша собствена къща със зеленчукова градина. И място, където ще отглеждам мушкатата си…

Устните му прекъснаха думите й.

— И може би едно или две деца — допълни Дерек. Вдигна глава и тържествено я погледна в очите. — Но само ако ти също го искаш. — Той нежно взе лицето й в ръце.

— О, Макс. Аз обичам децата, макар никога да не съм вярвала, че ще мога да имам собствени. Би било такова щастие.

— Дори и ако това навреди на кариерата ти?

— Много държа на професията си. — Тя сложи ръце на гърдите му. — Но семейството е не по-малко важно за мен. Сигурна съм, че с твоя помощ ще мога да съчетая и двете.

— О, скъпа, само ако знаеше колко често през тази седмица исках да говоря с тебе.

— Да, всичко стана толкова бързо. — Ан си спомни приготовленията, които трябваше да направят почти на бегом.

— Бързо ли! — въздъхна Дерек. — Дните не бяха нищо в сравнение с нощите!

— Нима не ти хареса да нощуваш в къщата на Франк? — усмихна се иронично Ан.

Всъщност през последните нощи и на двамата им бе доста трудно да спят разделени.

— Едно мога да ти кажа, че при тези трима твои братя пазачи реших, че най-сигурното ще е да поизчакам — разсмя се Дерек.

— Бедното момче. — Гласът й беше самата съблазън. — Обещавам ти да наваксаме всичко.

— Разчитам на това. — Дерек дръпна ципа на кремавата й сватбена рокля и докато шумолящият плат падаше на земята обсипваше шията й с целувки. — Обичам те — заяви той. — И то повече, отколкото изобщо някога съм могъл да си представя.

— О, Макс! — Една сълза се търкулна по бузата й. — Толкова те обичам! — Надигна се на пръсти и го целуна по устните.

— Казах ли ти вече колко прекрасна изглеждаш днес? — Ръцете му се плъзнаха към гърдите й, полузакрити от дантелите. — Ти си най-вълнуващата жена, за която един мъж би могъл да мечтае.

Бяха се любили, изпълнени с копнеж, бяха дали един на друг най-хубавото от себе си и сега чакаха дъхът им да се успокои. Изведнъж Дерек тихо се засмя:

— Имах право.

— Така ли? — Лицето на Ан бе поруменяло.

Той внимателно я зави.

— Точно така.

— И в какво си бил прав, ако мога да попитам?

— Парното отопление — обяви Дерек. — Съвсем различно е от това да се търкаляш по някакъв замръзнал планински връх.

— О, да — разкиска се Ан. — Колко бързо се научихме да ценим чудесата на атомната ера. А да не говорим пък за вълшебството на модерните инсталации.

— И все пак, смяташ ли, че можем да се върнем за още една седмица в лагера? — попита той изведнъж сериозно.

— Защо не, скъпи. Където си ти, там ще бъда и аз.

— Правиш ме толкова щастлив. — Дерек отново потърси устните й.

— Вече сме семейство — прошепна Ан.

— А как би се чувствувала, ако сега имаше и едно бебе? — Топлият му дъх погали страните й, а ръката му замилва ханша й.

— О, Макс. — Сълзи замъглиха очите й. — Щях да бъда най-щастливата жена на света.

— Слава богу. — Сериозното му изражение отстъпи на неустоима усмивка.

— Но защо ме питаш за това?

— Защото… — рече провлечено Дерек, — обещах на Пит да стане кръстник на нашето първо дете.

— Обещал си какво? — запита тя смаяно. — Но кога?

— Малко преди да отлетя за Калифорния — отвърна самодоволно той.

— Преди да дойдеш в Калифорния?

— Да.

— Но откъде си бил сигурен… — Тя го погледна в очите.

— Да — обясни Дерек. — Нашият стар приятел Пит ми прочете едно конско. Заповяда ми да отлетя за Сакраменто и да не се връщам без тебе.

— Казал ти е това?

— Каза ми, че ако те пусна да си отидеш, ще съм най-големият глупак на света. И почти щеше да стане така, ако не бях направил още един последен опит.

— О, Макс! Колко хубаво би било да имаме едно малко момченце, което да наречем на твоето име.

— А как ти звучи Дерек Мартин Максуел?

— Чудесно! — Ан сияеше. — Тогава той ще носи имената на двамата мъже, които са най-скъпи на сърцето ми. Но има само един проблем.

— Какъв?

— Ами ако е момиче?

— Е, скъпи мой доктор Максуел — изрече Дерек с превъзходната интонация на Шерлок Холмс, — тогава ще ни се наложи да опитаме пак, нали?