Стивън Кинг
Н. (5)

5. Второто писмо

8 юни 2008 г.

 

Скъпи Чарли,

Не съм получавала вест от теб по повод дневника на Джони и това е добре. Моля те да забравиш за предишното ми писмо, а ако все още пазиш страниците, изгори ги. Такова бе предсмъртното желание на Джони и аз самата би трябвало да го уважа.

Казах си, че просто отивам до моста „Коктейл Роуд“ — да видя мястото, където сме прекарали такива щастливи мигове като деца; мястото, където той сложи край на живота си, когато щастливите мигове свършиха. Казах си, че така ще затворя кръга (Джони много обичаше този израз). Но, естествено, съзнанието под моето съзнание — където според мен Джони ще потвърди, че всички сме почти еднакви, — е имало нещо друго наум. Иначе защо бих взела ключа?

Защото беше там, в кабинета му. Не в същото чекмедже, където открих дневника, а в горното — онова в средата на бюрото. Заедно с още един ключ, за да се „уравновесят взаимно“, както е казал Джони.

Щях ли да ти изпратя и ключа към дневника, ако ги бях открила на едно и също място? Не знам. Наистина. Обаче сега съм доволна от развоя на нещата. Защото ти можеше да се изкушиш и да отидеш там. Воден или от чисто любопитство, или от нещо друго. Нещо доста по-силно.

А може би само се заблуждавам. Може би взех ключа, тръгнах за Мотън и открих онзи черен път просто защото съм, както ти написах в предишното си писмо, дъщеря на Пандора. Мога ли да го знам със сигурност? Н. така и не узна истината. Нито пък брат ми, дори и в самия край. Въпреки че обичаше да казва: „Аз съм професионалист, не правете тези неща у дома.“

Каквото и да стане, не се тревожи за мен. Аз съм си добре. А дори и да не съм, все пак мога да смятам. Шийла Ле Клер има един съпруг и едно дете. Чарли Кийн — според онова, което прочетох в „Уикипедия“ — има една жена и три деца. Следователно ти можеш да изгубиш повече от мен. А що се отнася до мен… май така и не успях да преодолея детинското си увлечение по теб.

За нищо на света не се връщай тук. Продължи да правиш репортажите си за хората с наднормено тегло, злоупотребите с рецептите за успокоителни, инфарктите при мъжете под петдесет години и други подобни неща. Нормални неща.

А ако още не си прочел дневника (силно се надявам, обаче се съмнявам; сигурна съм, че Пандора има и синове), забрави за това писмо, което четеш в момента. Забрави го и го отдай на истерията, в която е изпаднала една жена след неочакваната загуба на брат си.

Там няма нищо.

Само няколко камъка.

Видях ги със собствените си очи.

Кълна ти се, че няма нищо, затова недей да ходиш там.